№ 8912
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110137068 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на “Е.М.” ЕООД против В. В. В..
Ищецът твърди, “А.С.В.” ЕАД твърди, че на 22.06.2022г. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение против ответника В. В. В. за сумата 2337,18 лева, представляваща
главница, съгласно договор за стоков кредит № 3554132, скл. на 28.01.2019г. между
“У.К.Ф.” ЕАД и В. В. В., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.11.2021г., сумата 257,20 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 07.07.2020г.- 07.02.2021г. Въз основа на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело
№ 33713/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като по същото била
издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал
възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между “У.К.Ф.” ЕАД и
ответника съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
стоков кредит № 3554132 от 28.01.2019г, по силата на който кредиторът предоставил на
ответника сумата 3474,44 лева, като последният се
задължил да върне получената в заем сума на двадесет и четири месечни вноски, всяка в
размер на 88,25 лева. В исковата молба се релевират твърдения, че ответникът не изпълнил
задължението да върне получената в заем сума.
Ищецът сочи, че кредиторът продал на ищеца процесното вземане с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021г. В исковата молба са развити
съображения, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената
1
цесия, като с връчване на исковата молба и приложенията към нея, ответникът е уведомен за
настъпилата цесия.
При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземането му за сумата 2337,18 лева,
представляваща главница, съгласно договор за стоков кредит № 3554132, скл. на
28.01.2019г. между “У.К.Ф.” ЕАД и В. В. В., вземането по който е прехвърлено с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021г., сумата 257,20 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода 07.07.2020г.- 07.02.2021г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022г. по ч.гр. дело
№ 33713/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
фактическа страна:
Oт събраните по делото писмени доказателства- договор за стоков кредит № 3554132,
се установява, че на 28.01.2019г. между “У.К.Ф.” ЕАД и В. В. В., е сключен договор за
кредит, по силата на който заемодателят “У.К.Ф.” ЕАД предоставил на заемателя В. В.
Веселонов сумата 3475,44 лева, като последният се задължил да върне същата на 60 месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 88,25 лева. Страните са постигнали съгласие размерът
на годишния лихвен процент да бъде 18 %, а на годишният процент на разходите- 19,56 %.
Установява се по делото, че кредитът е усвоен, като паричната сума е преведена по
сметка на търговеца.
На 19.11.2021г. между “У.К.Ф.” ЕАД и “Е.М.” ЕООД е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедентът “У.К.Ф.” ЕАД прехвърлил на
цесионера “Е.М.” ЕООД вземането си против В. В. В., произтичащо от договор за стоков
кредит № 3554132.
Цедентът „У.К.Ф.” ЕАД е упълномощил цесионера “Е.М.” ЕООД да уведоми
длъжниците за извършената цесия. С уведомително писмо от 21.01.2022г. ищецът е
уведомил ответника за извършеното прехвърляне.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното:
Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на
пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден
договор за стоков кредит № 3554132/ 28.01.2019г., скл. между “У.К.Ф.” ЕАД и В. В. В., по
силата на който за последния е възникнало задължение да върне на "У.К.Ф.” ЕАД
предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия от “У.К.Ф.” ЕАД на “Е.М.” ЕООД; настъпване на падеж на
вземанията; забава на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в
тежест на ищеца.
2
В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1
ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по
един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа
в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване
за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).
Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл.
9 и сл. ЗПК. Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото
на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните,
размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне,
годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за
издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите
на плащането им, срока на договора за кредит- доколкото в погасителния план е посочена
крайна дата за издължаване на последната вноска, че са дължими 60 месечни вноски, както
и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби. В съответствие с
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, с договора за потребителски кредит е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит
на трето лице. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните,
като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е
частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат
в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.
Изложеното обуславя извод, че между “У.К.Ф.” ЕАД и ответника съществува
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит,
по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне получената в заем сума,
ведно с договорената възнаградителна лихва.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е уведомен за извършената цесия.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ГПК, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
3
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. В процесния случай по делото е представено
пълномощно, по силата на което цедента е упълномощил цесионера за уведомяване на
длъжника за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съдът приема, че по силата на
принципа на свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Задължението не е за лично незаместимо действие, с оглед което на общо основание
страната може да упълномощи друго лице, което от нейно име и за нейна сметка да изпълни
задължението, като уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, предмет на
договора за цесия. При отсъствието на специални изисквания в закона за начина на
уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно
и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата
молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Като факт
от значение за спорното право, настъпил във висящия процес, извършеното по този начин
уведомление от цедента до длъжника следва да се съобрази от съда при разглеждане на
исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо, а и по аргумент за по-силното основание, извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника, представлява
друг валиден начин за нотифициране на цесията. В този смисъл е непротиворечивата
съдебна практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 123/ 24.06.2009г.
по т.д. № 12/ 2009г. на ВКС, II т. о., решение № 78/ 09.07.2014г. по т.д. № 2352/ 2013г. на
ВКС, II т.о., решение № 3/ 16.04.2014г. по т.д. № 1711/ 2013г. на ВКС, I т.о. Като споделя и
прилага цитираната съдебна практика настоящата инстанция приема, че изходящото от
цедента, чрез нейния пълномощник, уведомление за извършената цесия, представено с
исковата молба на ищеца- цесионер и достигнало до ответника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Законът не
поставя специални изисквания за уведомяването, то може да бъде направено и в рамките на
процеса относно предявен иск за вземането с връчването на такова изявление с връчването
на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника- ответник.
От друга страна, съдебната практика е непротиворечива, че придобиването на
вземането от цесионера (респ. възникването му в неговия патримониум) настъпва със самото
сключване на договора за цесия, а съобщаването не е елемент от фактическия състав;
целта на уведомяването на длъжника е единствено с оглед защитата му срещу ненадлежното
изпълнение на задължението му (т.е. срещу лицето, което вече не е носител на вземането). В
т.см. определение № 264 от 28.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2111/2021 г., II т. о., ТК. Ето
защо и съдът приема, че ищецът се явява легитимирана страна по материалното
правоотношение.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск и неговото уважаване.
4
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК, с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство– относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. С оглед
изхода на делото, в полза на ищеца следва бъдат присъдени направените от същия разноски
в заповедното и исковото производство.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 51,89 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 180 лева.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 51,89 лева.
Ищецът е представил доказателства, че действително е направил разноски и е поискал
присъждането им своевременно.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане
на разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. В., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, за сумата 2337,18 лева,
представляваща главница, съгласно договор за стоков кредит № 3554132, скл. на
28.01.2019г. между “У.К.Ф.” ЕАД и В. В. В., вземането по който е прехвърлено с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021г., сумата 257,20 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода 07.07.2020г.- 07.02.2021г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022г. по ч.гр. дело
№ 33713/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав
ОСЪЖДА В. В. В., с ЕГН **********, съществуването на вземането на “Е.М.” ЕООД,
с ЕИК *********, сумата 231,89 лева, представляваща направени в производство по ч.гр.
5
дело № 33713/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав разноски и сумата
51,89 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6