М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 260004 от
28.09.2020 година
по НОХД № 374/2020 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 103/2020 година по описа на РУ – Свиленград (преобразувано от Бързо такова с Постановление на Районна
прокуратура – Свиленград от дата 19.03.2020 година), преписка с вх.№ 318/2020 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
повдига обвинение на Х.П.П., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***№ 19, със средно образование, неженен, ЕГН **********,
неосъждан, за това че на 14.03.2020 година по път III-597 в землището на село Вълче поле, област Хасково, управлявал
моторно превозно средство (МПД) – мотоциклет марка „МЗ”,
модел 150
с номер на рамата 4120237, което не е регистрирано
по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр.ал. 1
от НК.
Участващият по делото Прокурор Цветослав
Лазаров поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го за доказано по
категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в
него. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на
безспорни изводи за осъществени съставомерните обективен и субективен признаци
от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, както и за неговото авторство в лицето на подсъдимия.
Пледира същият да бъде признат за виновен по обвинението, като за извършеното
престъпление му се наложи наказание, индивидуализирано при условията на чл. 54
от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства (наличие на наложено
административно наказание при условията на чл. 78а от НК, факта, че е
неправоспособен водач, деянието е извършено в пияно състояние, наличие на
наложени административни наказания) и на смекчаващо такова по ефекта си – самопризнанието на
подсъдимия; а именно наказание „Лишаване от свобода” в размер на 6 месеца с
приложението на чл. 66 от НК в размер на 3 години. Сочи, че вещественото
доказателство следва да се върне на подсъдимия.
Подсъдимият Х.П.П. заявява, че
разбира обвинението.
Участва
лично и със свой упълномощен защитник – адвокат. Признава
се за виновен като сочи, че спрял при първа възможност. В процесуалното време
на последната дума подсъдимият заявява, че
съжалява за стореното.
Защитникът на подсъдимия – адвокат С.М., в
хода на съдебните прения, пледира за налагане на административно наказание при
условията на чл. 78а от НК като
сочи, че в противен случай би се поставил П. в много по-неблагоприятно
положение спрямо лица, които са осъдени за престъпления от общ характер на
наказание „Глоба”. Алтернативно от Съда
се иска да наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства
като за такива сочи, че е добро момче с чисто съдебно минало, извършил е
формално по своя вид деяние, няма никакви вреди и при установяване на същото е
съдействал по максимален начин - признава се за виновен за така извършеното
престъпление и съжалява за което; а
именно Глоба в среден размер около 500 лв. (явно
процесуалният представител на подсъдимия има предвид Глоба в минималния размер,
а не в средния както сочи в пледоарията си),
тъй като подсъдимият бил базработен. Сочи, че цитираните от Прокурора
отегчаващи вината обстоятелства не представляват такива по съществото си.
Съдът,
след като прецени поотделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1063 от 22.07.2020
година, издадена от Бюро за съдимост при РС – Хасково, подсъдимият не е осъждан,
но има наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. Образувано е
изпълнително дело по описа на Съдебно-изпълнителната служба при РС – Свиленград
във връзка с издадения Изпълнителн лист (ИЛ) за сумите от 1 000 лв.
(Глоба) и 5 лв. (държавна такса за издаване на ИЛ). Видно от Съобщение на ДСИ
при Районен съд – Свиленград Глобата не е платена – внесена е едно изключително
малка част в размер на 50 лв.; а видно от Постановление от дата 06.08.2020
година на ДСИ при РС – Свиленград изпълнителното производство по изпълнителното
дело е прекратено, тъй като взискателят не е поискал извършване на действия в
продължение на 2 години от последното изпълнително действие по делото.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият няма деца, работи като обезкоствач в „Лотос” –
Димитровград и има месечни доходи в размер на 700 лв. и не притежава недвижими
имоти и МПС. В съдебното заседание, проведено на 31.08.2020 година подсъдимият
заявява, че не работи.
Видно от
Характеристичната справка, изготвена от Младши полицейски инспектор Валентин
Колев - служител в Участък – Любимец при РУ – Свиленград, подсъдимият се движи
и контактува с криминално проявени лица, склонен е към извършване на противообществени
прояви, груби нарушения на обществения ред и извършване на престъпления, склонен
е към системна употреба на алкохол, има криминалистическа и съдебна регистрации
и не се издира от органите на реда.
На
14.03.2020 година във връзка с Решение на Народното събрание на Република България, с
което е обявено извънредно положение в страната ни и взетите
противоепидемични мерки против разпространяване на коронавируса, свидетелите Д.Р.Б.
и Г.С.Т. - полицейски служители в Участък - Любимец при РУ - Свиленград, изпълняват служебните си
задължения на територията на село Вълче поле, област Хасково – връчват Заповеди на заведенията, относно
преустановяване посещенията в тях на граждани. След като приключват свидетелите Б.
и Т. ***. Движат се по общински път III-597 със служебен
автомобил марка „Лада”, модел „Нива” с поставен син буркан, който е известен, че
е полицейски такъв. Около 15.30 часа по посочения път, преди
гробищата, в землището на село Вълче поле, област Хасково, докато пътуват двамата виждат в плътното за
насрещно движение да се движи към тях мотоциклет марка „MЗ”, червен на цвят и като се приближава на достатъчно разстояние
разпознават водача му – подсъдимия Х.П.П., за който служебно им е известно, че е
неправоспособен водач, тъй като не притежава Свидетелство за
управление (СУ) на МПС. Полицейските служители веднага подават звуков и
светлинен сигнали към водача П., за да спре. П. не спира, а подминава полицейските
служители, които веднага обръщат служебния автомобил и го последват. Виждайки, че
няма да може да избяга, П. спира мотоциклета на входа на село Вълче поле. Полицейските служители
се представят и искат
документите на водача, както
и документите на мотоциклета за проверка. П. не предоставя документи за мотоциклета и СУ на МПС, а предоставя само Лична карта. Мотоциклетът е без поставена регистрационна табела на
мястото предназначено за поставянето й, като
на това мястото има поставена ламаринена табела с надпис „Чичо ПЪС”, която е здраво
закрепена. Установени са
номерата на рамата на процесния мотоциклет – 4120237 и на двигателя - 3123940. Извършена е справка
в регистрите на МВР, която установява, че
с този рама номер никога не е регистрирано МПС - мотоциклет марка „MЗ”, модел 150.
В последствие след посещение в
дома на П., той предоставя на полицейските
служители старо (невалидно) Свидетелство за регистрация на МПС серия А № 228160
за процесния мотоциклет.
По време на проверката П. е изпробван с техническо средство „Дрегер
7510” с инвентарен номер ARDN № 0088 за
употреба на алкохол от контролния орган Драган Николаев Драганов – Младши
автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР -
Хасково, като техническото средство отчита наличие на алкохол в
кръвта 0.85 на хиляда чрез метода на издишания въздух.
За констатираните нарушения на П. са съставени два Акта за
установяване на административни нарушения (АУАН) – единият
серия GA
с
бланков № 175469/14.03.2020 година, в който са отразени констатираните
нарушения по чл. 150 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и другият - серия GA с бланков № 175470/14.03.2020 година, в който е отразено констатираното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съставените АУАН са подписани от П. без възражения. В последствие с Резолюция на Началника на РУ – Свиленград
административнонаказателното производство, касаещо втория АУАН е прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
С Протокол за доброволно предаване от
14.03.2020 година процесният мотоциклет е предаден доброволно от П., като с Протокол от същата дата мотоциклетът е оставен на отговорно пазене в Кметство – село Вълче поле.
Извършен е оглед
на веществено доказателство, от който става ясно, че
няма видими следи от интервенции по номерата на рамата и на двигателя на мотоциклета. Изготвената Експертна
справка е в същия
смисъл.
От
приложената Справка с № УРИ 272р-6459/18.03.2020 година
на ОДМВР - Хасково, е видно, че в автоматизираната система на МВР няма данни за
регистрация на процесното МПС.
По делото се извършени
множество процесуално-следствени действия –извършени са разпити на няколко свидетели,
изискана е информация от различни институции и са получени отговори в тази
връзка, извършен е оглед на веществено доказателство и т.н.
В хода на ДП подсъдимият се признава за виновен по
така предявеното му обвинение, но се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4
от НПК да не дава обяснения. В
съдебната фаза също се признава за виновен и отново не дава
обяснения като само
заявява, че е спрял при първа възможност.
Изведената въз основа на събираните и проверени
доказателствени средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
установена, за което се цениха направеното
в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от
приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда,
включват: АУАН, Докладни записки, Протокол за доброволно
предаване, Протокол за отговорно пазене и съхранение, Свидетелство за
регистрация на МПС, Протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с Фотоалбум,
Експертна справка, Справки за съдимост, ведно с
Бюлетин, Характеристична справка, Справки от различни институции, Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, АНД № 316/2017 година на РС
- Свиленград и др. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани пред
настоящия Съдебен състав, а именно: Д.Р.Б. и Г.С.Т.. Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната
форма. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им,
корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира
изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали
непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по
отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им са пряко
относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и
съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са
систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с
ясна конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват
противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността
им. Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото.
Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по
делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в някакви
отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му припишат
престъпление, което не е извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за
правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни,
давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на
фактическите правни изводи.
Предвид изложеното Съдът оцени показанията
на всички свидетели като достоверен и надежден
източник на информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното
деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на
подсъдимия,
което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на
чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост, Протокол
за оглед веществено доказателство, ведно с Фотоалбум, Протокол за доброволно
предаване, Протокол за отговорно пазене и съхранение, Справки и Писма от
различни институции и др.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, прието и приобщено в хода на съдебното следствие.
Съдът не
кредитира заявеното от подсъдимия
досежно изнесения факт за
това, че е спрял при първа възможност. Заявеното е в
противоречие с кредитираните свидетелски показания, налични по делото. Свидетелите са
категорични, че са подали звуков и светлинен сигнали от служебен полицейски автомобил,
известен на обществото като такъв, но подсъдимият не е спрял, а е продължил
движението си към село Вълче поле. Нелогично и противоречащо на нормалната
човешка логика е твърдението на адвокат М., изложено в пледоарията му пред
настоящия Съдебен състав, че подсъдимият „под страх или инстинкт за
самосъхранение за своята лична неприкосновеност е спрял, преустановил е
движение на управляваното МПС, на входа на селото в урбанизирана територия,
където без проблем може да осъществи контакт с лицата, които са го помолили да
спре. Спрял е и е видял, че са служители на РУ ...”, тъй като свидетелите са
категорични, че са подали звуков и светлинен сигнали, които се използват в
работата само на държавни органи и няма място за притеснение, респ. страх.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи
и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени
действия – оглед, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентен орган и по предвидения процесуален ред,
в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в
тяхното съдържание, доколкото и са относими
и необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни
изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и
авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Х.П.П. е осъществил състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, той може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението с правна
квалификация по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК и неговото авторство. С деянието си подсъдимият е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, посочения престъпен
състав.
Непосредствен обект за
престъплението по чл. 345 от НК
са обществените отношения във връзка с регистрирането на МПС. Едва ли има спор, че регистрационният номер е основният
индивидуализиращ белег за всяко пътно средство (ПС), който представлява
контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата регистрация,
с който се индивидуализира ПС. За Република България този орган е службата - звената
„Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по
постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на
регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях е регистрационен режим,
с регламентация освен в нормативни актове от вътрешното законодателство (ЗДвП и
Наредба № І-45/2000 година на МВР), съобразена и със законодателството на Европейския
съюз (ЕС) като общи характеристики на регистрационните номера за страните, членки на ЕС, са установени с Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета на Европейския съюз от 3 ноември 1998 година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на
разпитаните свидетели Д.Р.Б. и Г.С.Т., както и от
писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна, по делото несъмнено е
установено, че подсъдимият Х.П.П. е извършил
фактически действия по управление на мотоциклета, който не е регистриран по надлежния ред. Този факт се признава в заявеното от него в ДП и на съдебната фаза на процеса. Надлежният ред за регистрация
на ПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба №
I-45/24.03.2000 година за регистриране, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (ППС), издадена от Министъра на МВР.
Съгласно § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП (в редакцията към настоящия
момент) „МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически
превозни средства.”, а съгласно §
6, т. 13 от посочените ДР на
ЗДвП „Мотоциклет” е двуколесно ППС с кош или без
кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се
приравняват и МПС с три колела, чиято маса без товар не надвишава
400 kg, както и двуколесните ППС, които имат двигател с
работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост надвишава
45 km/h.”. Ползването на МПС, каквото несъмнено е процесният мотоциклет съгласно
дефинициите, посочени по-горе в настоящото изложение, нерегистрирано по надлежния
ред е неправомерно. Няма спор, според правната уредба и вътрешното
законодателство на страната ни, установен е регистрационен режим за всички ППС
и тяхното движение по пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо
единствено след тяхната регистрация съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред
надлежния държавен орган, определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР – чл. 2
от същата. Ползването на ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан,
преценен в съвкупност разкрива неправомерността на това действие и доказва
мястото на престъплението, както и неговото авторство в лицето на подсъдимия Х.П.П., с оглед изяснената му съпричастност към
ползването на мотоциклета.
Иначе казано при приетите за
установени факти по делото, Съдът намери, че от правна страна, подсъдимият
Х.П.П. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй като на 14.03.2020 година на път III-597 в землището на село Вълче
поле,
област Хасково, управлявал МПС – мотоциклет марка „МЗ”, модел 150, което не е регистрирано по
надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 година. Този ред
изисква поставянето отзад на регистрационна табела. В случая регистрация няма извършена.
Престъплението е на просто извършване и за
неговото довършване не е нужно да са извлечени облаги или други ползи. Субект
на разглежданото престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице
(собственикът на МПС или всеки, който го управлява).
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Х.П.П. виновно при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в
състояние на вменяемост. Същият е
съзнавал ясно, че управлява ПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като такава няма извършена, както и е бил наясно с
установения ред и правилата за регистрация на ПС, т.е. бил е наясно, че не може
да се движи без регистрационна табела и че такава се издава от оправомощените
органи след преминаването през съответни процедури по регистрацията. Въпреки
това, при ясно формирани в съзнанието си тези представи, той напълно
съзнателно управлявал мотоциклета без регистрация. Т.е. подсъдимият е бил наясно за липсата на
надлежна регистрация на МПС, от което следва и забраната да се движи с него по
пътищата. Въпреки това, на 14.03.2020 година той е предприел управление на
нерегистрирания мотоциклет по път отворен за обществено ползване. От тук и еднозначният извод за наличието на
пряк умисъл, при който подсъдимият П. е съзнавал противоправността на деянието
си, както и общественоопасния му характер, следователно е имал представа и за
общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им,
като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на
съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са
неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който
смисъл е и константната практика на ВКС.
Предвид изложеното като пълнолетно
вменяемо лице
подсъдимият е годен субект на престъплението.
За това си поведение, с оглед
осъществяването от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, подсъдимият
следва да понесе своята наказателна отговорност.
Подсъдимият Х.П.П. е
роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее в град Хасково, кв.„Бадема”, блок № 4, вход „А”, етаж 5, ап.№ 19.
Със средно образование е. Не е женен, няма деца. Не е осъждан, но му е налагано
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Към настоящия момент не работи.
В
случая е неприложима разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като деецът е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV, глава осма, „Освобождаване от наказателна отговорност”, НК.
Реабилитация по право по чл. 86 от НК и абсолютна/пълна
- по чл. 88а от НК,
несъмнено се отличават. Разпоредбата на чл. 86, ал.
1, т. 3 от НК свързва заличаването на последиците от осъждане с
наложено наказание „Глоба” с изтичане на едногодишен срок от изпълнение на това
наказание, а чл. 88а, ал. 1 с препратка към чл. 82, ал. 1
от НК за срока, изисква изтърпяване на наказанието. Двете понятия
касаят една и съща дейност, но от гледна точка на различни субекти, свързани с
нея. Понятието изпълняемост на наказанието се свързва с възможността то да бъде
изпълнено по отношение на осъдения, то е във връзка с органите, оправомощени за
изпълнението, които следва да предприемат и реализират под съответната форма и
ред определени действия. Докато понятието изтърпяване на наказанието е от
гледна точка на субекта, който следва да понесе съответните лишения и
ограничения, в които се изразяват тази наказателна санкция; изпълнението на
наказанието е пряко обусловено от вида му. Практически, изпълнението
(изтърпяването) на наказанието „Глоба” е чрез изплащане на съответната сума.
Съгласно чл. 178, ал.
1 от ДОПК „публичните задължения се изпълняват доброволно чрез
плащане в брой или безкасово ...”. При принудителното изпълнение се прилагат
различни изпълнителни способи, чрез които се стига по принудителен път също до
плащане. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност по чл.
78а от НК приложение намира срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, респ. този по чл. 88а, ал. 1, вр.чл.
82, ал. 1, т. 5 от НК и тези
лица могат да бъдат освободени от наказателна отговорност повторно ако е
изтекла една година,
респ. две години за
наложената Глоба. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) №
2/28.02.2018 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2017 година на
ОСНК, неизпълнимото поради изтекла давност наказание „Глоба” се приравнява на
изтърпяно такова, като необходима предпоставка за повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното изтичане
на давността за изпълнение на Глобата и едногодишния срок, респ. двугодишния срок. И доколкото Глобата, налагана на
основание чл. 78а от НК представлява административно наказание, давностните
срокове, с изтичане на които се погасява възможността за принудителното й
изпълнение, са уредените в ЗАНН.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН
административното наказание не се изпълнява ако са изтекли две години когато се
касае за наказание „Глоба”. Съгласно ал. 2 на същия член давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока по ал. 1. В случая
видно от приложената по делото Справка за съдимост с Решение, постановено от Районен
съд - Свиленград по АНД № 316/2017 година, влязло в сила на 02.06.2017 година по реда на чл. 78а от НК на П. е било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1 000 лв. за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр.ал. 1 от НК за
деяние, извършено на 06.04.2017 година. Видно от наличното
по делото Съобщение
на ДСИ при РС - Свиленград, приложено в кориците на делото, както
и от приложеното АНД № 316/2017 година, изискани с
оглед установяване на обстоятелството какви действия са извършени с оглед събиране на посочената
Глоба, става ясно, че са извършвани множество действия във връзка със събиране
на Глобата като е събрана едва сумата от 50 лв., като между извършваните
действия от ДСИ, респ. РС - Свиленград няма период за повече от две години, в
който да не са извършвани някакви действия. При тези данни и съобразно указанията,
дадени с цитираното по-горе ТР според настоящия Съд по отношение на административното наказание
„Глоба” по АНД № 316/2017
година, не е изтекла тригодишната давност за изпълнение на наказанието, считано от влизане в сила на
Решението преценено към датата на деянието, т.е. Държавата не е
загубила правото си на принудително изпълнение и съответно не е започал да тече и едногодишния, респ. двегодишния срок за реабилитация, считано към датата на деянието. Ето защо П. не се счита „реабилитиран” по отношение на посоченото административно наказание. Фактът, че изпълнителното дело,
образувано при ДСИ при РС – Свиленград, във връзка с посочената Глоба е
прекратено е ирелевантно към настоящия провен спор, тъй като това е станало
след датата на инкриминираното деяние.
Предвид всичко гореизложено, Районен съд -
Свиленград не може
да сподели доводите на
защитата за прилагане на чл. 78а от НК спрямо подсъдимия. Тезата, че в конкретния случай положението на подсъдимия
е по-неблагоприятно
спрямо лица, които са осъдени за престъпления от общ характер на наказание
„Глоба”, не подлежи на обсъждане, тъй като нормативната уредба е разписана
точно и законодателят не е предвидил възможност за преоценката й.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, Съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното
наказание.
Съгласно първият принцип
на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 345, ал. 2,
вр.ал. 1 от
НК, законодателят е предвидил следните наказания: Лишаване от свобода до 1 година или Глоба от 500 лв. до 1 000 лв. Наказанието „Лишаване от свобода” няма специален минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия,
Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и на дееца, мотивите за
извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе
предвид като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното съжаление, тежкото му финансово състояние и чистото му
съдебно минало; а като отегчаващи вината обстоятелство се
отчетоха грубото незачитане на законите на страната ни, лошите му
характеристични данни, факта, че не спира на подадените от полицейските
служители звуков и светлинен сигнали, наложеното наказание по чл. 78а от НК явно
не е породило своя превъзпитателен и възпиращ ефект, тъй като продължава да
извършва пресъпления по раздел ІІ, глава единадесета, „Общественоопасни
престъпления”, наличието на наложени административни наказания за нарушения на
ЗДвП с влезли в сила НП, управлява МПС без да е правоспособен водач като
изначално няма такава правоспособност и деянието е извършено в пияно състояние, с което се създава повишена опасност за движението
по пътищата (последните посочени обстоятелства са взети в предвид от
Съда като отегчаващи отговорността на подсъдимия, което не води до двойна
наказауемост както твърди защитата на подсъдимия). В тази връзка не може да се отчете
като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото
възрастта от 30 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може
лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като млада,
за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство.
Обществената
опасност на подсъдимия и тази на деянието е завишена предвид изложеното по–горе.
Причини за извършване
на престъплението са ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на
установения в страната ред, както
и лекомисленото му поведение по спазването на правилата по ЗДвП и слабите волеви задръжки на подсъдимия.
Подбудите за извършване на престъплението са намалената му критичност предвид ниското му гражданско
правосъзнание.
Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се
прие наличие на завишена обществена
опасност на деянието и на дееца и че отегчаващите
обстоятелства са повече в сравнение със смекчаващите. Ето
защо прецени, че следва да се наложи по-тежкото от двете алтернативно
предвидени наказания, т.е. да се наложи първата
алтернатива на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от НК (първото по тежест наказание), а именно: „Лишаване
от свобода”. Смекчаващите вината обстоятелства в случая не са нито
многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за
смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Всичко изброено
по-горе сочи, че освен rзразеното
съжаление, тежкото финансово състояние и чистото
съдебно минало; които
Съдът взе предвид при определяне на наказанието на подсъдимия, не са налице други
смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива. Съдът намира, че
не са налице и изключителни такива, тъй като изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод,
че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно
тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се направи извода, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за
подсъдимия. Деянието, извършено от подсъдимия
разкрива една завишена степен на обществена опасност, която е била взета
предвид от законодателя при определянето на вида и размера на предвидените за
този вид престъпления наказания. При определяне на вида на
наказанието Съдът взе предвид поведението на подсъдимия (не е спрял на
подадените звуков и светлинен сигнали), което илюстрира ниско ниво на
задръжки и отказ от съобразяване на собственото поведение
с правните норми. Абсолютно недопустимо е в една правова държава такова
поведение при изпълнение на служебните задължения на полицейските
органи, поради и което едно необосновано снизхождение не би постигнало по
никакъв начин целите на наказанието и не би въздействало предупредително и
възпитателно по отношение на останалите членове на обществото, тъй като е
налице равноценност между личната и превантивната функция на наказанието.
При приложението на
чл. 54 от НК Съдът наложи на подсъдимия по –тежкото по вид наказание „Лишаване от свобода”, в размер малко над минималния, посочен в общата част на НК, а именно: Лишаване от свобода
за срок от 4 месеца, съобразявайки се с факта, че в конкретния случай не са били проявени от дееца
особена изобретателност или находчивост. По-нататъшно намаляване на този размер се явява неоправдано от гледна точка на
защитата на обществения интерес.
Относно начинът на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” - тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало и
наложеното му наказание е в рамките на 3 години, с оглед установените
смекчаващи отговорността обстоятелства и личността му, решаващият Съдебен
състав, счете, че не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното
му наказание, за да бъдат постигнати целите на наказателната репресия и
реализиране положителното, превъзпитателно и превантивно въздействие върху
личността на подсъдимия, предвид приоритета на личната превенция. В контекста
на изложеното, тъй като Съдът намери за осъществен фактическия състав на чл. 66,
ал. 1 от НК, поради това и на същото правно основание, отложи изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от 3 години - минималния, установен от закона,
съобразен с конкретния размер на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.
Т.е. с оглед липсата на формални
пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и възможността подсъдимият да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от
свойствената му социална и семейна среда, наказанието „Лишаване от свобода” може и следва да бъде отложено
с изпитателен срок от 3 години. Началото на изпитателния срок е датата на влизане в сила
на настоящата Присъда.
Индивидуализирано така по вид и размер, наложеното на подсъдимия наказание при приложението на института на условното осъждане,
Съдът прецени
за необходимо, достатъчно и
справедливо. Т.е. така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна степен
върху личността на подсъдимия като предизвика положителни промени в съзнанието
и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с този малък по размер
наказание „Лишаване от свобода” да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Съдът се надява с това да се
повиши чувството му за отговорност, за да не допуска занапред подобни престъпления
на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното
престъпление наказателната репресия и необходима
за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В конкретния случай не е удачно да бъде наложено
наказанието „Глоба” от една страна поради наличието на превес на отегчаващите
вината обстоятелства и завишената обществена опасност на деянието и на дееца и
от друга страна предвид факта, че П. не е платил Глобата, наложена му на
основание чл. 78а от НК въпреки че е работил до преди един месец и то с месечен
доход, нахдхвърлящ по размер минималната работна заплата за страната (независимо от факта, че изпълнителното производство е
прекратено към настоящия момент), което навежда
Съда на мисълта, че това наказание явно няма необходимото превъзпитателно
действие, както и превантивно такова предвид факта, че е извършил отново
престъпление, свързано с транспорта. В подкрепа на изложеното е и факта, че към
настоящия момент – датата на последното съдебно заседание по делото, П. е
безработен, т.е. без парични доходи; както и че не притежава недвижими имоти и
МПС. Поради това, налагането на наказание от вида „Глоба” не би съответствало
на имотното и финансовото състояние на подсъдимия и не би постигнало целите си.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са
направени разноски.
Относно вещественото доказателство:
Вещественото
доказателство - мотоциклет марка „МЗ”, модел 150 с номер на рама 4120237 и с номер на двигателя 3123940, находящ
се на съхранение в Кметство – село Вълче поле, следва да се върне на
собственика му – подсъдимия Х.П. или на надлежно упълномощено
от него лице, след влизане в сила на Присъдата.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)