РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110103559 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М. М. С. с ЕГН **********, с адрес:
град ***, ул. „***" № ***, срещу „***" АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град ***, бул. „***" № ***, ***, иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от общо 1 160,49 лева,
представляваща неизплатени задължения за потребена електрическа енергия
и такса прекратяване, от която сума: 572,88 лева по Фактура № ****г. за
период на потребление от 30.10.2011 г. до 30.11.2021 г., 470,87 лева по
Фактура № *** г. за период на потребление от 30.11.2011 г. до 30.12.2021 г.,
97,74 лева по Фактура № **** г. за период на потребление от 27.06.2011 г. до
30.07.2013 г. и 19 лева по Фактура № *** г., за обект, находящ се в град ***,
ул. „***" № ***, с клиентски № *** и абонатен № **********, поради
погасяване на вземането по давност.
1
Ищцата твърди, че е потребител на електрическа енергия за жилище,
находящо се в град ***, ул. „***" № 26, с клиентски № *** и абонатен №
**********. Излага, че от 2013 г. пребивава в чужбина, като при завръщането
й в България захранването на процесния обект с електричество било
преустановено. Сочи, че след справка при ответното дружество установила
начислена и незаплатена сума за потребена електрическа енергия за периода
от 2011 г. до 2013 г. в размер на 2 195,66 лева. Заявява, че депозирала
заявление за сторниране на посочената сума по давност и възстановяване на
захранването на обекта, но получила отказ.
В писмено становище във връзка с възраженията на ответника за
недопустимост на предявения иск ищцата твърди, че не е била надлежно
уведомена за образуваното заповедно производство, за издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и за образуване на изпълнителното
дело. Сочи, че в законоустановения срок от узнаване на горните
обстоятелства депозирала възражение по чл. 414 от ГПК по заповедното
производство. Заявява, че по изпълнителното дело е издадено Постановление
за прекратяване от 26.04.2021 г., като по отношение на процесната сума е
изтекла погасителна давност, започнала да тече считано от 04.02.2015 г.,
когато е било последното предприето от изпълнително действие по събиране
на същата.
С оглед на изложените съображения предявява исковата претенция,
като претендира и присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „***" АД, който развива подробни съображения за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че по повод на
подадено от ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - ***, в
рамките на което била издадена Заповед за изпълнение № 2*** г. в полза на
ответника срещу ищцата за сумата от 1 204,57 лева - главница за незаплатена
електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 31.12.2009 г. до
11.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 24.03.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, мораторна лихва в размер на 241,85 лева, изчислена от падежа
2
на всяка от фактурите до 30.01.2014 г., както и сумата от общо 128,93 лева -
разноски за заповедното производство. Ответникът сочи, че ищцата не е
подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и
същата е влязла в сила, въз основа на нея е издаден изпълнителен лист и
образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ ***
Поддържа, че не е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй
като е предвиден специален ред за защита в рамките на заповедното
производство, който не е използван от ищцата, а исковата претенция е за
задължения, включени в сумата, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
В писмено становище от ответника от 18.06.2021 г. са изложени
съображения за недопустимост на исковата претенция, с оглед на
уточненията, направени от ищцата, доколкото към момента изпълнителното
производство срещу последната е прекратено.
В тази връзка, моли производството да бъде прекратено, а в условията
на евентуалност - предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
адвокат И. поддържа така предявената искова претенция. Сочи, че казусът
попада изцяло под разгледаната в т.10 от ТР 2/2013г. на ОС на ВКС хипотеза,
поради което вземането на ответника следва да бъде прието за погасено по
давност. Сочи, че за периодичните плащания за консумирана електроенергия,
давностният срок е 3 години. Намира, че доколкото последното изпълнително
действие по изпълнителното дело е от 04.02.2015г., то е изтекъл давностен
срок над 6 години. Претендира присъждане на съдебно-деловодните
разноски, като прилага списък по чл. 80 от ГПК.
С писмена молба депозирана по делото преди проведеното съдебно
заседание, ответникът поддържа възражението си за недопустимост на
исковата претенция, като в допълнение сочи, че не е налице правно основание
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски, като представя списък
по реда на чл. 80 от ГПК. Въвежда и възражение за прекомерност на
претендирания от ищцовата страна адвокатски хонорар.
3
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд - *** е издаден изпълнителен лист, с който
ищцата М.С. е осъдена да заплати на ответника „***” АД с ЕИК ***
процесните суми. Същото се установява и от приобщения изпълнителен лист,
в който е посочено, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в
законна сила и подлежи на изпълнение.
Съгласно изпълнителен лист от 27.05.2014г., издаден по ч.гр.д. № *** г.
по описа на Районен съд – ***, М. М. С. е осъдена да заплати на „***” АД
сумата от 1204,57 лв., представляваща главница за дължима незаплатена сума
за консумирана ел.енергия за обект с кл. № *** за фактури, издадени за
периода от 31.12.2009г. до 11.09.2013г.
От извлечение за фактури и плащания, издадено от *** е видно, че за
клиент М.С. с клиентски номер ***, към дата ***г. са налице неплатени
задължения по фактури за периода от 30.11.2011г. до 11.09.2013г.
Посочените в исковата молба и Изпълнителен лист от 27.05.2014г.,
издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд –*** задължения по
фактури, попадат в цитираното извлечение.
От материалите по приобщеното изпълнително дело № ***г. по описа
на ЧСИ *** с peг. № *** на КЧСИ се установява, че същото е образувано по
молба на „***” АД срещу ищцата М. М. С., въз основа на издадения
изпълнителен лист, като взискателят е отправил искане за налагане на запор
на вземания на длъжника и възбрана на недвижими имоти. В хода на
принудителното изпълнение на длъжника не е била връчена надлежно покана
за доброволно изпълнение. Видно от преписката, по делото е извършено едно
единствено изпълнително действие, а именно налагане на възбрана на 1/10
идеални части от собствен на длъжника недвижим имот на 04.02.2015г. (л. 40
от изп. дело). По молба на длъжника с постановление от 26.04.2021 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
са вдигнати наложените обезпечения.
4
Видно от постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
(лист 52 от изп. дело), последното валидно изпълнително действие в
производството е възбрана върху недвижим имот от 04.02.2015г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК, за установяване недължимостта на процесното вземане, изрично
посочено от ищцата в исковата молба и уточнителни молби към нея.
В настоящия случай ищцата твърди, че не дължи процесните суми
поради изтекла погасителна давност за вземанията, като се позовава на чл.
111 от ЗЗД. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези си
твърдения, като установи момента, от който вземанията са станали
изискуеми, както и изтичането на погасителната давност за същите.
Страните не спорят, а и от обсъдените писмени доказателства се
установява наличието на образувано изпълнително производство за
принудително събиране на вземанията - предмет на иска, които са установени
с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист.
Правният спор се съсредоточава върху правния интерес на ищцата
да предяви настоящата искова претенция, както и върху изтичането на
давностния срок за погасяване на процесните вземания.
Съдът намира възражението на ответника, че длъжникът няма правен
интерес да води иск с правно основание чл. 124 от ГПК, тъй като за търсената
защита е налице законоустановения ред на чл. 439 от ГПК, за неоснователно
по следните съображения: към момента, в който ищцата е предявила
настоящия иск, същата не е знаела, че срещу нея е било образувано заповедно
производство, както и че по искане на ответното дружество е било
инициирано и изпълнително производство. Видно от приложения препис от
изпълнително дело № ***г. на ЧСИ ***, в рамките на принудителното
изпълнение на длъжника М.С. не е била връчена покана за доброволно
изпълнение. Предвид това, доколкото ищцата не е знаела, че е длъжник по
5
изпълнителното дело, то тя е нямало как да предяви иска си по реда на чл. 439
от ГПК.
Впоследствие, едва след като от отговора на исковата молба ищцата е
установила, че срещу нея е образувано висящо изпълнително производство,
същата е депозирала молба за прекратяване на същото. Видно от
Постановление за прекратяване на изпълнителното дело, последното
изпълнително действие по изп. дело № ***г. е било предприето на
04.02.2015г., от което следва извода, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона,
считано от 04.02.2017г. – отново преди датата на предявяване на исковата
претенция. В съдебната практика няма спор, че при изтичане на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на производството настъпва по силата
на закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а
издаденото от последния постановление има само оповестителен характер.
Предвид горното, доколкото ищцата не е длъжник във висящо
изпълнително производство, то защитата й следва да е именно по реда на чл.
124 от ГПК. Налице е и правен интерес от същата, доколкото ответното
дружество разполага с издаден изпълнителен титул, въз основа на който може
отново да поиска да бъде образувано изпълнително дело за принудително
събиране на вземането. Интересът от предявяване на иска се извежда и от
факта, че дружеството твърди, че вземането му към ищцата е дължимо и като
такова следва да бъде заплатено.
В подкрепа на горното следва да се има предвид и въведеното от
ответното дружество възражение за недопустимост, а именно, че ищецът
няма интерес от предявяване на иск и по реда на чл. 439 от ГПК, доколкото
изпълнителното производство срещу него е прекратено.
Що се касае до основателността на твърденията за изтекла
погасителна давност, съдът намира следното:
Влязлата в сила заповед за изпълнение № ***г., издадена по ч.гр.д. №
***. по описа на РС *** следва да се приравни по правни последици на
съдебно решение, респ. за установените в заповедното производство вземания
да се приложи регламентираната в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна
давност. Този извод следва от обстоятелството, че както осъдителните
6
съдебни решения, така и заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК
имат освен изпълнителна сила, още и установително действие и стабилитет.
След влизането им в сила е недопустимо воденето на последващ съдебен
процес за същото вземане между същите страни, а установените с тези актове
вземания подлежат на преразглеждане само по реда на изрично нормативно
установени извънредни способи, приложими при изчерпателно изброени
предпоставки за това (чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл.
ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствените решения). Незачитането
на тези последици на заповедта за изпълнение неоправдано би поставило
кредитора, избрал да защити своето притезателно право по реда на
заповедното производство, в по-неблагоприятно положение, отколкото би
имал като ищец в общия исков процес за същото вземане. Подобно
разрешение не кореспондира със същността на заповедното производство
като защита – санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското
правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане, и на
целта на това производство да се създаде съдебно изпълнително основание по
облекчен ред, когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва.
В тази връзка неоснователно е твърдението на ищцата, че процесните
вземания, като такива по периодични плащания, се погасяват с изтичане на
тригодишната давност, предвидена в чл. 111, б „в“ от ЗЗД. Вземанията за
доставена електроенергия на абонати действително са периодични такива, но
след като същите бъдат установени по съдебен ред, то новата давност за тях е
петгодишна.
Предвид всичко гореизложено, с влизането в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС ***, по
отношение на процесните вземания е започнала да тече нова давност, която е
петгодишна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Както беше посочено и
по-горе, в теорията и съдебната практика последователно се застъпва
становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата
на закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а
издаденото от последния постановление има само декларативен характер.
7
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в
хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане
на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др.
От обсъдените писмени доказателства се установява, че последното
изпълнително действие по изпълнително дело № ****г. по описа на ЧСИ ***
е извършено на 04.02.2015 г., когато е вписана възбрана върху идеални части
от собствен на длъжника недвижим имот. От посочената дата е започнал да
тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. същият е изтекъл на
16.12.2017 г., когато изпълнителното производство е прекратено по право. От
04.02.2015 г. е започнала да тече и нова петгодишна погасителна давност за
процесните вземания, която към 31.03.2021 г., когато е образувано
настоящото исково производство, е изтекла с повече от една година.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата сторените от нея съдебно-деловодни разноски.
8
От ищцата са представени доказателства за направени разноски, както следва:
300 лв. – адвокатско възнаграждение и 48,50 лв. – държавна такса.
Възражението за прекомерност на ответната страна срещу заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно, доколкото същото е в
предвидения минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. На ищцовата страна
следва да се присъди сумата в общ размер на 348,50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
М. С. с ЕГН **********, с адрес: град ****, ул. „****" № ***, не дължи на
„***" АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град *** бул. „***"
№ ***, сумата от общо 1 160,49 лв. /хиляда сто и шестдесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща неизплатени задължения за
потребена електрическа енергия и такса прекратяване, от която сума: 572,88
лева по Фактура № *** г. за период на потребление от 30.10.2011 г. до
30.11.2021 г., 470,87 лева по Фактура № *** г. за период на потребление от
30.11.2011 г. до 30.12.2021 г., 97,74 лева по Фактура № *** г. за период на
потребление от 27.06.2011 г. до 30.07.2013 г. и 19 лева по Фактура № *** г., за
обект, находящ се в град *** ул. „***" № *** с клиентски № *** и абонатен
№ **********, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „***" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град ***, бул. „***" № ***, ***, да заплати на М. М. С. с ЕГН **********, с
адрес: град ***, ул. „***" № ***, сумата от 348,50 лв. (триста четиридесет и
осем лева и петдесет стотинки), представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
9
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10