РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. ХАСКОВО, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500093 по описа за
2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260023 от 29.08.2022 г.по гр.д № 2139 по описа на съда за 2019 г.,
Районен съд-Димитровград осъжда „ПРИНТКОМ" ООД, ЕИК ********* с адрес на
управление гр.София, 1164, ******, представлявано от М. П. Б., да заплати на Г. Т. М. от
****, ап.13, ЕГН ********** сумата в размер на 13 119 лева (тринадесет хиляди сто и
деветнадесет лв.) - представляваща сумата с която се е увеличила стойността на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на ****, с адрес на имота
****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, със застроена площ
от 62,20 кв.м., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 21 500 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН отхвърля. С решението съдът оставя без разглеждане като
недопустимо направеното от ищеца Г. Т. М. възражение за право на задържане на
процесния недвижим имот с правно основание чл.72, ал.3 ЗС. Районен съд -Димитровград
осъжда „ПРИНТКОМ" ООД, ЕИК *********,с адрес на адрес на управление гр.София,
1164, *****, представлявано от М. П. Б. да заплати на Г. Т. М. сумата от 738, 32 лева -
разноски за производството.
Недоволен от решението е останал ищецът Г. Т. М., който чрез пълномощника
1
си в законоустановения срок обжалва частично решението с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. В жалбата се твърди,че съдът неправилно е отхвърлил исковата
претенция за сумата над 13 119 лв. до 21 500 лева, както и в частта с която е оставено без
разглеждане като недопустимо възражението за задържане на процесния недвижим имот.
Считат,че са налице достатъчно доказателства за извършени подобрения в имота, които са
оценени по цени на строителството за 2013 – 2014 г., а стойността на подобренията на имота
към датата на проданта му са с по-голяма стойност съответстваща на сумата в размер на 21
500 лева Изложени са съображения по съществото на спора, които според процесуалния
представител на въззивника водят до извод различен от този, който е направил
първоинстанционния съд. В конкретният случай единствената защита на ищеца като
подобрител на имота е задържането на имота до изплащане на подобренията, поради
което възражението за задържане на имота е допустимо и съдът е следвало да го разгледа
по същество.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен
съд-Димитровград в обжалваната му част и вместо него да постанови ново по съществото на
спора, с което да уважи иска до пълния предявен размер от 21 500 лв. и да уважи
възражението за задържане на процесния недвижим имот до изплащане на подобренията.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор по подадената
въззивна жалба от въззиваемата страна „Притнком" ООД - гр. София.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Относно допустимостта на обжалвания съдебен акт съдът намира следното:
РС-Димитровград е бил сезиран с иск с правно основание чл.177, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира равностойността на направените в собствения му имот подобрения и
признаване правото му на задържане върху имота до изплащане на направените подобрения.
Моли за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата в размер на 21 500 лева -
равностойността на направените подобрения и признаване правото му на задържане върху
имота до изплащане на направените подобрения.
С обжалваното решение съдът е осъдил „ПРИНТКОМ" ООД, ЕИК ********* с
адрес на управление гр.София, 1164, *****, представлявано от М. П. Б. ,да заплати на Г. Т.
М. от *****, ЕГН ********** сумата в размер на 13 119 лева, представляващи стойността
2
на извършените в имота подобрения с която сума се е увеличила стойността на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по КККР на *****, с адрес на имота
*****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, със застроена площ
от 62,20 кв.м., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 21 500 лева като
неоснователен е отхвърлен,като е оставил без разглеждане като недопустимо направеното
от ищеца Г. Т. М. възражение за право на задържане на процесния недвижим имот с
правно основание чл.72, ал.3 Закона за собствеността /ЗС/, до изплащане на направените
подобрения.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че не дължи произнасяне по
същество, тъй като в производството пред първата инстанция не са надлежно констиуирани
страните по предявения иск, поради което и постановеното решение като недопустимо
следва да се обезсили и делото върне на първоинстанцционня съд.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 ЗЗД, ако собственикът на продадения
ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди
ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и
увеличението на стойността на имота, което се дължи на негови полезни разноски.
В хипотезата на чл.177,ал.1 ЗЗД във всички случаи се касае за лице със
самостоятелни права, което ги заявява в изпълнителното производство, поради което искът
по чл.177, ал.1 ЗЗД следва да бъде предявен едновременно и срещу ипотекарния кредитор
и срещу длъжника, чийто дълг е обезпечен с имущество собственост на ищеца. Вземането
на ищеца произтичащо от направените в имота необходими и / или полезни разноски се
ползва с привилегия и подлежи на удовлетворяване преди това на ипотекарния кредитор.
И тъй като вземането за разноски с които се увеличава стойността на имота рефлектира
върху правото на ипотекарния кредитор, освен ако неговото вземане е значително по-малко
по размер от реализираната при продажбата цена, искът задължително следва да бъде
насочен и срещу ипотекарния кредитор.
С оглед изложеното решението следва да се обезсили и делото върне на друг
състав на районния съд, който надлежно да конституира страните по делото и да продължи
съдопроизводствените действия.
При новото разглеждане на делото следва да се изясни и въпросът за
увеличената стойност на процесния имот вследствие на извършените от ищеца подобрения
към момента на извършаване на публичната продан и към момента на постановяване на
решението с и без извършените подобрения. В случай че се установи положителна разлика
в цената, тази разлика е увеличената стойност на имота.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260023 от 29.08.2022 г. на Районен съд -
Димитровград по гр.д № 2139 по описа на съда за 2019 г. като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който
надлежно да конституира страните по делото и да продължи съдопроизводствените
действия.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС - София, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4