Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр. Радомир, 15.11.2019 година
Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание
на 05.11.2019 година в състав:
Районен съдия:Ивета Павлова
При секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора
………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията АНД №145/2019 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
С наказателно постановление №18-0328-001055/22.11.2018
г. началник Група към ОДМВР Перник, РУ-Радомир е наложил на Г.И.Н., с ЕГН:********** с адрес: *** административно наказание „ глоба“
в размер на 300.00 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното наказателно постановление
Н. е обжалвал същото, като по
изложени в жалбата съображения моли съда да отмени същото, като неправилно и
незаконосъобразно, с твърдението че не е
извършил адм.нарушение, за което е санкциониран, тъй като притежава валидно
СУМПС
Въззиваемата страна
РУ-Радомир редовно призована за с.з не изпраща представител. По делото е
депозирано писмено становище, с което се моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление и да отхвърли жалбата на Н..
Районна прокуратура гр.Радомир редовно и своевременно призована не изпраща
представител и не е изразила становище
по жалбата.
Радомирският районен съд след като разгледа
доказателствата по делото и съображенията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намери за установено то правна
страна следното:
Жалбата е подадена
в срок, поради което същата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.Това е така по следните съображения:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица
съгласно Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено
между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са
формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от
АУАН и НП е установено от фактическа страна, че на 25.09.2018г. в 01:45 часа в
гр.Радомир на кръстовището на ул.“Братя Миленкови“ и ул.“Дупнишка“,
кръстовище с ул.“Братя Миленкови“, посока с.Друган, че жалбоподателят Г.И.Н. е
управлявал лек автомобил „Кадилак БЛС 1.9 Д“ с рег.№ ., собственост на „МОГО
България“, ЕООД , БУЛСТАТ 20400905 като
при проверка от контролните органи е констатирано, че водача е без СУМПС и от
справка в РСОД и ОДЧ РУ е установено , че не притежава валидно СУМПС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Така
описаната фактическа обстановка съдът
приема за безспорно доказана, тъй като тя се
потвърждава изцяло от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и писмени такива, които напълно кореспондират помежду си и
пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на
административно нарушение №1010/25.09.2018г., Наказателно постановление №18-0328-001055/22.11.2018г.
на Началник Група към ОДМВР-Перник, РУ -Радомир, както и свидетелските
показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.С.Б. и С.К.С..
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на съдебното следствие пред съда са разпитани свидетелите Б. и С., които
изцяло поддържат фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.
Съдът е
дал ход на делото в отсъствие на жалбоподателя
в условията на чл.61, ал.2 ЗАНН, тъй като същият не е бил открит на посочения в жалбата и на посочения в АНП адрес. Също така в хода на
съдебното дирене от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани гласни или
писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП
и потвърдена по безспорен и категоричен начин от разпитаните пред съда
свидетели Б. и С..
В жалбата си Н. твърди, че е правоспособен водач на МПС ,
но към момента на проверката не е носел в себе си СУМПС, за да го представи на
контролните органи.Във връзка с тези твърдения на жалбоподателя съдът намира следното:
На първо място
отразеното от фактическа страна в АУАН и НП сочи на извършено от въззивника административно нарушение по чл.150а от ЗДВП, а не както е посочено от
наказващият орган по чл.150 ЗДвП, тъй като видно от Справката за Нарушител /Водач
Н. е имал издадено СУМПС на 21.12.2001г., впоследствие след възстановяване на
контролни точки му е издадено СУМПС на 27.02.2012г., валидно до 15.02.2022 година, като последното му е
отнето на 12.04.2013г. и му е
възстановено СУМПС на 25.04.2019г.
Независимо от горното наказващият орган е
приложил правилно санкционната правна норма и е ангажирал административно-
наказателната отговорност на Н. правилно и законосъобразно на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Налице е точно описание
в НП на извършеното от Н. адм.нарушение, а
именно, че същият е управлявал МПС без
да има валидно СУМПС, поради което съдът намира, че не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като същият е бил наясно за какво адм.нарушение е ангажирана отговорността му по ЗДвП и в тази
връзка не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
АУАН и НП.
От
фактическа страна е установено, че на 25.09.2018г. Н. е управлявал МПС със СУМПС, без да притежава
валидно СУМПС. От събраните по делото доказателства,
се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
150а, ал.1 от ЗДвП, а не по чл. 150
от ЗДвП.
Безспорно положение в
доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело
необходимото обучение и не е положило и издържало изпит за придобиване на
правоспособност, то не притежава такава и при управление на моторно превозно
средство, то нарушава разпоредбата на чл. 150
от ЗДвП.
Вярно е, че наказаното лице към датата на проверката е притежавало
свидетелство за управление, но е и безспорно, че към същата дата последното
му е било отнето. Обстоятелството, че на
нарушението е дадена правна квалификация по чл. 150
от ЗДвП от АНО, вместо по чл.
150а, ал.1 от ЗДвП, както бе
посочено по-горе в настоящия съдебен акт съдът намира, че не е ограничило правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото се защитава срещу факти, а не срещу приложим
закон. Идентичността на фактите, изложени в обстоятелствената част на НП и АУАН
говори за еднозначно, ясно и точно описание на нарушението, както изискват чл.
57, ал.1 , т.5 от ЗАНН и чл.
42, т.4 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл.
177, ал.1, т.2 от ЗДвП, по която е санкциониран въззивника,
предвижда наказание " глоба" от 100 до 300 лв. В случая на Н. е
наложено максималното предвиденото в закона наказание. При определянето му
съдът намира, че АНО се съобразил с разпоредбата на чл.27, ал. 2 от ЗАНН.Видно
от Справката за нарушител/Водач Н. е многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, включително и такива по чл.150а от ЗдВП
и неколкократно
свидетелството му за управление на МПС е отнемано и възстановявано от
контролните органи, поради което единствената справедлива санкция съответстваща
на извършеното от Н. административно нарушение е глоба в максимален размер от
300 лева, така както е определен от АНО.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №18-0328-001055/22.11.2018 г., с което началник Група към ОДМВР Перник, РУ-Радомир е наложил на Г.И.Н. , с ЕГН:********** ***
административно наказание „ глоба“ в размер на
300.00 лева на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП .
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи
на обжалване по реда на АПК пред
Пернишкия административен съд в
14-дневен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия: