Решение по дело №387/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260168
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20191500100387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Кюстендил, 03.08.2021 г

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание

на двадесет и седми април

през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева

при участие на съдебния секретар Мая Стойнева,

като разгледа докладваното от съдия Ваня  Богоева гр.д. № 387

по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

 

Образувано е по подадена от Община Д., с адрес гр. Д., пл. „*****************" ****против Д.К.М., с адрес: *** искова молба, с която е предявен иск за сумата от *************лева, представляваща обезщетение за причинени през периода от м. **************г. до м. **********г. имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр, чл.26, ал.1 от НК, за което ответницата е призната за виновна с Присъда № 91 от 04.12.2019 г., постановена от РС - Дупница по НОХД №1521 по описа за 2016 г., влязла в сила на 20.12.2019 г. Претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от присвояваните месечни суми през исковия период до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски по водене на делото.

Първоначално предявената искова молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности касаещи изложение на фактически основания свързани с осъществяваната от ищцата дейност по трудово правоотношение. Нередовностите са отстранени с молба вх. № *******/21.06.2019 г.

Изложените фактически обстоятелства, на които иска се основава са, че  ответницата Д.К.М. е имала сключен трудов договор с ОДЗ, по който първоначално до **************г. е заемала длъжността „***********" в ОДЗ „***********" град Д., филиал село Б., а съгласно сключено допълнително споразумение към трудов договор от **************г. същата е заемала длъжността „*****************************" в ОДЗ - село Б.1 община Д., което било създадено като самостоятелно детско заведение с решение № 103/13.07.2012 г. на ОбС Д..

Наред с осъществяваните от ответницата дейности по приемане, съхраняване, разходване и др. на стоково-материални ценности, характерни за заеманите от нея длъжности, като трудово задължение й било вменено изчисляване размера на дължимата месечна такса за деца, посещаващи ОДЗ в с. Б., събирането и отчитането на таксите, съгласно Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Д.

За исковия период от месец **************г. до месец **********г. са събрани суми от

заплатени такси за посещението на деца в ОДЗ в с. Б., без да са били отчетени, както следва: през м. **************г. - *******лева, през м. *******г.- *******лева, през м, *******г.- *******лева, през м. *******г.- ******* лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г,- **********лева, през м**********г.- **********лева, през м.**********г,- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.-**********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********Г.-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.~ **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г,- **********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г,-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г,- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м**********п- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м, **********г.- **********лева, през м. **********г,-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г,- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м, **********г,- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева или сума в общ размер на **********лева, собственост на Община Д. и присвоена от ответницата в качеството й на длъжностно лице.

 С Присъда № 91/04,12.2019 г., постановена по НОХД № 1521/2016 г. на ДнРС ответницата Д.К.М. е призната за виновна в това, че за времето от м. **************г. до м.**********г., при условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в с. Б., община Д., в качеството си на ДЛ -завеждащ административно-техническа служба в ОДЗ с. Б. е присвоила гореописаните помесечно суми или чужди пари в общ размер на **********лева, собственост на община Д., поверени й да ги пази, като присвоените пари са в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т.1 във вр. с чл. 201, ал. 1 и чл.26, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание „**************" за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 20.12.2019 г.

Твърди се, че ищецът е претърпял имуществени вреди от вида на претърпяна загуба, поради което претендира заплащане на обезщетение равняващо се на присвоената сума.

Ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска в самостоятелно исково производство с това, че гражданският иск не е бил допуснат до разглеждане в наказателното производство и поради факта, че Община Д. не е била възмездена за причинените й от деликта имуществени вреди, предявява настоящата искова претенция на основание чл.45 от ЗЗД.

Счита, че е осъществен състава на отговорността по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на причинените от ответницата в резултат на извършено от нея престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК имуществени вреди в общ размер на **************лева. Претендира ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от **************лева. Претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от **************лева, считано от 12.02.2016 г. – момента на отркиване на извършителя на вредите, а именно ищцата.

 

                                                                                - 2 -

 

Уточнение относно началния момент на изпадане в забава на ответницата е направено в о.с.з. на  15.03.2021 г. от адв. В.като процесуален представител на ищеца.

Ответницата Д.К.М. с адрес ***, чрез процесуалния представител по пълномощие - адв. Е.Й.А. с адрес на упражняване на дейността: гр. Д., ул. „**************" ******в депозирания по реда и в срока на чл.131 ГПК отговор, изразява становище за допустимост, но частична неоснователност на предявения иск.

Приема предявения иск за допустим. Сочи, че сборът на посочените в исковата молба помесечни суми е сумата от ***************лева, която е различна от претендираната, надвашава същата със сумата от ***************лева. При това различие за ищцата не било ясно за кои от всички посочени месечни суми, ищецът претендира заплащане на обезщетение, а тази неяснота затруднявала защитата й.

На следващо място изразява становище за частична неоснователност на иска, като счита, че същият следва да бъде отхвърлен до размер от **************лева, която сума включва месечните суми за периода от м. **************до м. **********г. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита за погасно по давност е претендираното вземане до размер от **************лева, която сума включва помесечните суми за периода преди м.**********г., т.е. с изтичането на 5 годишна давност.

Прави възражение за изтекла погасителна давност и относно претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните помесечни суми за периода преди м. **************г., т.е. с изтичането на 3 годишна давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото  НОХД № 1521/2016 г. по описа на Районен съд – Дупница е постановена присъда № 91/04.12.2019 г., по силата на която подсъдимата Д.К.М. е призната за виновна в това, че за времето от месец **************г. до месец **********г., при условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в с. Б., общ. Д., в качеството си на длъжностно лице – завеждащ административно – техническа служба в ОДЗ с. Б., общ. Д., е присвоила чужди пари, както следва: през м. **************г. - *******лева, през м. *******г.- *******лева, през м, *******г.- *******лева, през м. *******г.- ******* лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г,- **********лева, през м**********г.- **********лева, през м.**********г,- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.-**********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********Г.-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.~ **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г,- **********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г,-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г,- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м**********п- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м, **********г.- **********лева, през м. **********г,-**********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г,- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м, **********г,- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м.**********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева, през м. **********г.- **********лева или сума в общ размер на **********лева, собственост на Община Д., представлявана от Кмета на Община Д., поверени й да ги пази, като присвоените пари са в големи размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, при което при условията на чл.54, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.1а от НК й е наложено наказание „**************“ за срок от 3 (три) години, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 НК, е отложено за срок от 4 /четири)/ години.

Установено е, а и между страните не се спори, че по силата на Трудов договор и допълнителни споразумения към същия ответницата Д.М., е изпълнявала длъжността *********** в ОДЗ „***********“ гр. Д., филиал с. Б., като последствие с допълнително споразумение от 08.08.2011 г. е започнала да изпълнява длъжността **********************/*********/ към ОДЗ с. Б..

Видно от приложената длъжностна характеристика за длъжността ********* на ответницата било възложено пазене на чуждо имущество в детската градина, като същата следвало да организира снабдяването и отпускането на стоки и материали, инвентар, обзавеждане, работни облекла и канцеларски материали; да води картотека за постъпилите материали, инвентар, обзавеждане, работно облекло, канцеларски материали и на длъжностните лица, на които са предадени за ползване; да отчита месечно разхода на материали, които не са дълготрайни материални активи, както и да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.

От приобщеното НОХД № 1521/2016 г. по описа на Районен съд – Д. се установява, че такава допълнителна дейност била изчисляване и събиране на дължимите такси от родителите на децата, посещавали детската градина. След събиране на таксите, ответницата следвало да ги внася по сметка на Община Д., като за целта същата следвало да попълва квитанции, като единия екземпляр от кочана следвало да предава на родителите, заплатили таксата, а другият да остане към кочана.

Във основа на докладна записка от ръководителя на звено за вътрешен одит при Община Д. със Заповед № 291/18.02.2016 г. на Кмета на Община Д. е сформирана комисия, която да извърши комплексна финансова проверка в ОДЗ с. Б.. От изготвения по повод извършената проверка Протокол от *********г. се установява, че при проверката не били открити никакви банкови документи, удостоверяващи внесени по банков път средства по сметката на Община Д. и приходни квитанции за заплатени такси и услуги. Като налична документация, касаеща казуса били открити единствено присъствен дневник и таксова книга. Комисията е излязла с предложение да се потърси наказателна отговорност от ЗАСТ Д.М. и отговорност от директора на ОДЗ за неосъществен от нейна страна контрол.

За всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Ю.Б., заемаща длъжността директор на ОДЗ с. Б. през времето, когато са открити липсите. Същата пояснява, че на 12.02.2016 г. с представители на счетоводната къща, чрез която се събирали таксите за посещение на детската градина, извършили проверка на ответницата, при която се установило, че има някаква липса на средства. Ответницата М. била уведомена, като й бил даден срок да даде писмени обяснения. Такива били представени на 15.02.2016 г., като чрез същите ответницата поемала изцяло отговорността за средствата, които е присвоила. На

                                                                                   - 3 -

 

следващия ден с всички налични документи директорката отишла при изпълняващия към момента длъжността кмет на Община Д. Олга Китанова, която взела решение да се прекрати трудовото правоотношение с ответницата. След извършения цялостен одит се установило, че присвояването на средства датирало от години назад, като същото било в големи размери.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, намира от  правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 203, ал. 2, предл. 2 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:

Съобразно указанията на чл. 212 КТ, при неуредените в КТ въпроси относно имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя субсидиарно се прилага гражданският закон, уреждащ деликтната отговорност. С т. 2 от ТР № 3/2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС са дадени разяснения, че при причинена на работодателя вреда умишлено или в резултат на престъпление, или ако вредата е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря по общия гражданскоправен ред - чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД". В този смисъл е и Решение № 493/23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г., IV г. о., ГК, което настоящият състав изцяло възприема.

За да възникне имуществена отговорност за работника или служителя за обезщетяване на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки:

1. служителят да е полагал труд по действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя;

2. умишлено противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя;

3. имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и

4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работодателя и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са закономерна, присъща, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника.

От друга страна според нормата на 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с тази обща норма, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно, извършено виновно и от него да са налице вреди, които са в причинна връзка с извършеното деяние.

Всички обективни и субективни материални предпоставки /юридически факти/, обуславящи възникването на пълна имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203, ал. 2 КТ, следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от работодателя – ищец в производството по правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК.

Виновното поведение в гражданското право се презюмира - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но тази оборима презумпция обхваща небрежността със своите две проявни форми (непредпазливост и самонадеяност - съзнавана небрежност), но не и умисъла, като тази форма на вината подлежи на доказване на общо основание от ищеца.

При тази законова уредба страните не спорят и е установимо от доказателствата по делото, че по силата на влязла в сила присъда № 91/04.12.2019 г., подсъдимата Д.К.М. е призната за виновна в това, че за времето от месец **************г. до месец **********г., при условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в с. Б., общ. Д., в качеството си на длъжностно лице – завеждащ административно – техническа служба в ОДЗ с. Б., общ. Д., е присвоила чужди пари, общ размер на **********лева, собственост на Община Д., представлявана от Кмета на Община Д., поверени й да ги пази, като присвоените пари са в големи размери – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, при което при условията на чл.54, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.1а от НК й е наложено наказание „**************“ за срок от 3 (три) години, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 НК, е отложено за срок от 4 (четири) години.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца.

Установи се чрез събраните в производството доказателства и постановената присъда на наказателния съд, че причинената имуществена вреда на ищеца възлиза на сумата **********лева .

Следователно, ищецът установи чрез пълно и главно доказване по правилата, уредени в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, всички материални предпоставки, включени във фактическия състав, обуславящ възникването на предявеното парично притезание по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение при ангажиране на пълната имуществена отговорност на служителя, причинил умишлено имуществена загуба на работодателя при изпълнение на своите трудови задължения,  като в случая имуществените вреди за ищеца са причинени в резултат на извършено от ответницата престъпление.

Фактическият състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД включва следните юридически факти – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Ето защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт: противоправно поведение в причинна връзка от което да са настъпили сочените имуществени вреди. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца в условията на пълно и главно доказване.

Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на ответницата по отношение на причинените на ищеца имуществени вреди от описаните престъпни деяния с увреждащ характер. 

Основателността на иска поставя въпроса и за давността, каквото възражение е въведено от ответника в отговора на исковата молба, тъй като по давност може да бъде погасен само основателен иск.

Разпоредбата на чл. 114, ал. 3  от ЗЗД предвижда, че вземането от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца, както и че от този момент то става изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Както е разяснено в т. 2 от ТР № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия.

В настоящия казус се доказа, че деецът е открит на по-късен етап от първия акт на съставомерното деяние, а именно на *********г., когато е извършена одитна проверка в ОДЗ с. Б. и са установени съответни липси. С предявяването на граждански иск в образуваното наказателно производство давността е била прекъсната, макар същият да не е бил приет за съвместно разглеждане от наказателния съд. В този смисъл в Решение № 50/19.03.2019 г. по гр.д.№ 3438/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., е прието, че дори наказателния съд да не е постановил изрично отделянето на гражданския иск за разглеждане по реда на

                                                                                   - 4 -

 

ГПК, то с предявяването на исковата молба по реда на ГПК е поискано всъщност разглеждането по реда на гражданския процесуален закон на иска, вече предявен в наказателното производство.

Предвид изложеното правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност направено от ответницата се явява неоснователно.

При тези констатации настоящият съдебен състав приема иска за изцяло основателен и доказан по основание и размер.

С оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвента дължи и обезщетение за забава в размер на  законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение, като същият се счита в забава и без покана. Началният момент на изпадане в забава, както бе посочено и по-горе се определя от момента на откриване на дееца и в случая това е *********г. 

Съдът обаче е сезиран с искане за присъждане на обезщетение за забава от един по-ранен момент -12.02.2016 г ., към който момент не е налице цабава. Предвид това обезщетението за забава ще бъде присъдено с начален момент – *********г. и се дължи до окончателното заплащане на сумата. Възражението за изтекла погасителна давност за акцесорното вземане , направено от ответницата е неоснователно, като следва да се вземат предвид изложените по-горе мотиви.  

 

 

 

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцеца се следват разноски по водене на делото, каквото искане е заявено своевременно още с депозирането на исковата молба. По делото обаче не се съдържат доказателства за извършени такива. 

Ответницата следва да бъде осъдена по правилата на чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати дължимата държавна такса в размер общо на ************лева.

           Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд                                            

                                                             

 

 

 

Р       Е        Ш        И: 

 

 ОСЪЖДА Д.К.М., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Д., с адрес гр. Д., пл. „*****************" ****сумата от *************лева, представляваща обезщетение за причинени през периода от м. **************г. до м. **********г. имуществени вреди в резултата на непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр, чл.26, ал.1 НК, за което ответницата е призната за виновна с Присъда № 91 от 04.12.2019 г., постановена от РС - Дупница. по НОХД №1521 по описа за 2016 г., влязла в сила на 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *********г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.К.М., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на Окръжен съд- Кюстендил, държавна такса в размер на  ************лева /**************/

  

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                             

  

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: