Р
Е Ш Е
Н И Е
№452
10.12.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 392 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К.Д.К. ***,
подадена чрез пълномощника й адв.С.П., против
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 21-0271-000247 от 03.06.2021г., 022/ 08.01.2021г,
издадена от Мл.ПИ при Участък Симеоновград, РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково на
основание чл.171, т.2а, б.”а” от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на
материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката
твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Счита, че не е извършила посоченото в
заповедта нарушение, тъй като към момента, в който е предала за управление
моторното превозно средство на сина си е била с пълното съзнание, че той
притежава свидетелство за управление на МПС. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – младши полицейски
инспектор в Участък Симеоновград, РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С
представено по делото писмено становище оспорва подадената жалба и моли ЗППАМ №
21-0271-000247/ 03.06.2021г. да бъде потвърдена като законосъобразна. В случай на отмяна прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 21-0271-000247/ 03.06.2021г,
издадена от Мл.ПИ в Участък Симеоновград, РУ-Харманли
при Од на МВР – Хасково, на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на жалбоподателката К.Д.К.
е приложена ПАМ, описана като “Временно отнемане на 1. Свидетелство за
регистрация на МПС 2. Два броя
регистрационни табели № **** До
прекратяване на регистрацията в срок от 6, а именно 180 дни“. От фактическа страна е обоснована с това, че
на 01.06.2021г. около 21:10ч. в гр.Симеоновград на
ул.“Ал.Стамболийски“ като собственик на лек автомобил
**** с ***** допуска управлението на автомобила от
неправоспособния водач Ц.С.Ц. с ЕГН ********** от гр.Гълъбово.
В
представената по делото административна преписка по издаване на оспорената
заповед се съдържат единствено справка да нарушител/водач относно Ц.С.Ц.,
заповед № 1253з-161/ 21.05.2021г. и Заповед № 1253з-479/ 16.11.2020г., и двете
издадени от директора на ОД на МВР – Хасково.
След
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Процесната
Заповед № 21-0271-000247/ 03.06.2021г е издадена от материално и териториално
компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая мл.полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при
РУ Харманли –В. В. Г., е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото
Заповед №
1253з-479/16.11.2020 г. на Директора на ОДМВР Хасково.
Постановена е в писмена форма, но не съдържа
всички изискуеми от закона реквизити. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, всеки индивидуален
административен акт трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят
правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението. Разпоредителната
част обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт
едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното
административно производство. Тъй като именно разпоредителната част създава
права или задължения или отнема права тя трябва да бъде пределно ясна, точна и
да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените
задължения. За да бъде разпоредителната част законосъобразна, тя трябва да
съответства на предмета на административното производство, като за страните в
производството този предмет трябва да е ясно и точно установен. Принудителната
административна мярка е израз на твърде интензивна административна държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, която произтича от преследваната от закона цел. Посоченото следва от
изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. В случая
не е посочена ясно и еднозначно наложената принудителна административна мярка.
От разпореденото с обжалваната заповед „временно
отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни
табели № Х2238КН до прекратяване на регистрацията в срок от 6, а именно 180
дни“ не може да бъде установено дали с нея се налага ограничителната мярка –
„Прекратяване на регистрацията на МПС“,
или единствено се извършват отразените фактически действия – „временно отнемане
на свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели“, за
срок до прилагането на ПАМ. Този диспозитив на заповедта несъмнено създава
неяснота относно разпоредените правни последици и не само нарушава правото на
адресата на акта да разбере какви задължения му се вменяват, съотв. какви права
му се ограничават, но прави невъзможно и настъпването на правния резултат, който
законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Констатираният порок във
формата на издадения административен акт не може да бъде саниран и представлява
достатъчно основание за отмяна на заповедта по чл.146, т. 2 от АПК като незаконосъобразна.
От друга
страна обжалваният акт се явява фактически и правно необоснован, тъй като нито
в представената по делото административна преписка, нито в хода на съдебното
производство, от страна на административния орган са ангажирани доказателства,
установяващи описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа
обстановка, възприета като основание за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
В съдържанието на заповедта липсва позоваване на съставен Акт за установяване
на административно нарушение на лицето Ц.С.Ц., за което се твърди, че на
01.06.2021г. в гр.Сименовград е управлявал МПС без да
е правоспособен водач. Такъв АУАН не се съдържа и в приложената по делото административна
преписка, а и от представената справка за нарушител/водач не се установява на
посочената дата – 01.06.2021г. да е бил съставян такъв. От страна на
жалбоподателката е представен и приет като доказателство по делото АУАН с
бл.№529239 от 01.06.2021г., съставен срещу Ц.Ц., но същият не е за извършено
нарушение на ЗДвП, а за това, че на 01.06.2021г. в гр.Симеоновград,
при полицейска проверка Ц.С.Ц. е представил нередовен документ за самоличност –
СУМПС № *********, което е обявено от АИС БДС за изгубено или откраднато –
нарушение на чл.10, ал.1, т.3 от ЗБЛД. С оглед на
гореизложеното и при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема, че приложилият обжалваната ПАМ орган –
ответник по жалбата, не установи и не доказа при условията на пълно главно
доказване наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Ето
защо необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона
административният орган е приел, че е налице материалноправното основание по
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за налагане на
ограничителната мярка. В този смисъл принудителната административна мярка се
явява приложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна
дирекция на МВР Хасково /като юридическо лице, в структурата на което е
включено РУ Харманли, където служи издателят на оспорената заповед/ следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателката К.Д.К. направените по делото
разноски в общ размер 510лв - 10лв за държавна такса и 500лв за адвокатско
възнаграждение, съответстващи на приложените платежни документи- вносна бележка
и договор за правна защита и процесуално представителство от 09.06.2021г с
характер на разписка за платения адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му
съответства на минимално предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК
и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от К.Д.К., ЕГН **********,*** Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0271-000247/ 03.06.2021г, издадена от мл.полицейски инспектор в Участък Симеоновград, РУ-Харманли
при ОД на МВР Хасково, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН **********,*** сумата 510 /петстотин и
десет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: