Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ,15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти състав в
открито заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА , като изслуша докладваното от
съдията гр. дело
N: 2126 по описа на ЛРС за 2017 г., СЪОБРАЗИ:
Иск по чл. 54,ал.2 от ЗКИР:
Постъпила е искова молба от М.С.В. - ЕГН: ********** ***,
против:
В.В.С.,С.С.С. -двамата с адрес ***, К.И.М. с адрес ***, Н.М.С. с адрес ***,Т.Й.Ч.
- с адрес ***,С.М.Ч. - с адрес *** и К.М.Ч. - с адрес ***, с цена на иска :
2249.78лв и петитум:
да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата
е собственик по наследство и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
землището на с.с. извън строителните граници на населеното място, с начин на
трайно ползване : ниско застрояване до 10м и вид на територията по
предназначение - урбанизирана територия, отразен в скица- проект №
Ф01523/20.12.2006г. на инж. Г. Г. и в комбинирана скица № 15-372659 от
29.07.2016г. на СГКК- Ловеч като имот с проектен № 68076.133.79, целият с площ
от 1.288 дка заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 36 кв.м., и двуетажна паянтова стопанска сграда с друго
предназначение със застроена площ от 32 кв.м., и паянтова стопанска сграда с
друго предназначение със застроена площ от 29 кв.м. при граници и съседи: имот
с идентификатор № 68076.133.27, имот № 68076.133.54, имот № 68076.133.52 имот №
68076.133.564 и имот № 68076.133.61, както и че е допусната грешка както при отразяване
на границите на така описания имот в кадастралната карта, така и при отразяване
имената на собствениците му в кадастралния регистър към нея ведно с всички
законни последици, като им се присъдят и направените съдебно-деловодни
разноски.
Ищцата твърди ,че е единствена наследница по закон на М.Р.М.и С.Р.М.- бивши
жители на с. С.. С.Р.М.е моя майка, а М.Р.М.е нейн брат, който няма преки наследници,
и е починал преди майка й. Техен дядо е М.Р.С.също бивш жител ***. Твърди, че със
съдебно поделителен протокол от 27.01.1937г., постановен по ч.гр.дело №
116/1936г. на Ловчански областен съд прапрадядо й М.Р.С.е получил в дял къща, хамбар
с дворно място от 1.2 дка в с.С. при граници от две страни улици К.М.и Д.М..Този
имот е отразен в пункт 45 от поделителния протокол. В него дядо й Р.М. е построил
жилищна сграда въз основа на позволителен билет за строене в с.С. в къра в местността
„Шойка", издаден на 06.06.1929г.Твърди ,че в непосредствена близост до този
имот се намира имотът на наследниците на брат на дядо й - В.М.Р.. Твърди ,че в КВС
на с.С. допусната грешка по отношение на записването на този имот в регистъра към
КВС, като имотът бил записан на С. С. М..
Тези мои роднини и съседи- наследници на В.М.Р. предявили иск в Районен съд-Ловеч
и въз основа на решение по гр. дело № 1489/2006г. тази грешка била отстранена .Моли
за приобщаване на решението към делото , доколкото става въпрос за имоти на общ
наследодател, съседни при това, и записани погрешно основно на лицето С.С.М..и поради
фактът, че в поделителния протокол не е описано името на местността, в която моят
прадядо е имал имот- дворно място от 1.2 дка в с.С. с къща и хамбар, в което нейният
дядо Р.М. Р. е построил жилищна сграда и в позволителния му билет е описана местността,
която е посочена в поделителния протокол за съседния имот, собственост на наследниците
на В.М.Р.-местността „Шойка."
Твърди още ,че имота й има реални граници: от север имотът граничи със слог,
от изток има ограда и слог, от юг има ограда, а от запад границата е дол.
В кадастралната карта на с.Сопот, а преди това в квс. е допусната грешка като
голяма част от нейния имот, отразена като имот с идентификатор № 133061 по квс,
а по КККР на с.Сопот като имот №68076.133.61,
е записана на С. С. М.. Тази част е с квадратура от 1092кв.м. Негови наследници
са ответниците В.В.С. и С.С.С.. При все,че С.С.М..е починал през 1971г. в ОСЗ- гр.
Угърчин имотът се води на негово име, а е възстановен по заявление на С.С.С.., който
е негов починал вече син.
Посочва ,че друга част от имота попада и в имот № 133054 по КВС на с.Сопот,
който към настоящия момент е записан на К.И.М., и който от своя страна го е закупил
през 2013г. от наследниците на К.М.Б.. За установяване на тези факти прилагам и
моля да приемете като доказателство нотариален акт № 119, том II,peг. № 955 издаден
по нотариално дело № 120/2013г. на нотариус Н. Т. срайон на действие - Районен съд
- Ловеч и нотариален акт № 24, том VIII,peг. № 4367 издаден по нотариално дело №
573/2013г. на нотариус Н.Т. с район на действие - Районен съд -Ловеч, и нотариален
акт № 120, том II,peг. № 956, издаден по нотариално дело № 121/2013г. на нотариус
Найда Тодорова с район на действие - Районен съд - Ловеч.Частта, попадаща в имот
№ 133054 по КВС на с.С., сега имот № 68076.133.54 по КККР на с.Сопот е 145кв.м.
Друга част от имота попада в имот № 133052 по КВС на с.Сопот, който е записан
на наследниците на Неда С. и Димитър С. и чийто според нея единствен известен ни
наследник, е Н.М.С.. Частта,попадаща в имот № 133052 по КВС, а сега имот №
68076.133.52 по КККР на с.Сопот е 51кв.м.
Изтъква ,че в регистрите на кадастралната карта на с.С. са посочени изброените
по - горе лица за собственици на описаните имоти, които са с идентификатори по картата.За
установяване на тези факти прилага и моли
да се приеме справки от СГКК - Ловеч за имоти с идентификатори № 68076.133.54 и
№ 68076.133.52. Сега, както отбелязала, при
изработването на кадастралната карта за землището на с.Сопот, установили, че в нея
имотът им е отразен като част от имот № 68076.133.61 и от имот № 68076.133.52, и
от имот № 68076.133.54. Първият от изброените имоти е записан на наследници на С.С.М.,
вторият имот е записан на Н. С. и Д.С., а третият имот е записан на К.И.М..
Твърди,че този, застроен още от 1929г., имот, нейните наследодатели, а впоследствие
и тя, владеят повече от 100 години постоянно, явно, непрекъснато, спокойно със съзнанието
на собственици и никой не е оспорвал собствеността и владението върху тях.Имотът
е ограден, обработва се и се поддържа - както обработваемата част от дворното място,
така и постройките в него. За имота сочи още ,че плаща данъци редовно, като го декларирала
през 1998г., а нейните предци са го декларирали и са му плащали данък преди това.
Този имот винаги е ползван като жилищен имот - той никога не е внасян в ТКЗС, нито
пък тя и наследодателите й са преставали да го владеят и
по време на образуване на ТКЗС - т.е. той никога не е бил земеделски имот, а се
е ползвал и се ползва като застроен имот със селищен характер.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Б.Ц. ***, като
особен представител на Н.М.С. ***, ответник по гражданско дело №2161/ 2017 година
по описа на ЛРС , съдебен адрес:***"/Сградата на ОББ/ ет.4 ст.402, който счита
исковата претенция за допустима, но неоснователна и необоснована, поради което моли
да се постанови решение, с което се отхвърли предявената искова молба като съображенията
му за това са следните:
видно от представените към исковата молба доказателства поделителен протокол
от 27.01.1937година, постановен по ч. гр. дело №116/1936година на Ловченски областен
съд и позволителен билет от 06.06.1929 г., не може да се направи обоснован извод,
че същите се отнасят за процесният имот. В поделителният протокол от 27.01.1937
г., посоченият имот под №45 не е записан в коя местност, за да се направи извода,
че жилищната сграда за която е издаден позволителен билет за строеж е построена
точно в този имот. В поделителен протокол от 27.01.1937 година е записано обаче,
че Р.С. получава два други имота в местността "Ш", посочени под номера
46 и 47 и в което има постройки. Твърденията, че с позволителен билет от
06.06.1929 г., Р.М. е построил жилищна сграда в имот под №45 от поделителен протокол
от 27.01.1937 г., според него не са верни. Към момента на издаване на позволителен
билет от 06.06.1929година, не само Р.М., но дори и неговият баща Р.С., не са били
собственица на този имот, за който се твърди, че е идентичен с процесният такъв.
Последният е станал собственик с поделителен протокол от 27.01.1937година постановен
по ч. гр. дело №116/1936година на Ловченски областен съд, като се твърди в исковата
молба. Още по-вече, че позволителният билет е издаден за паянтова къща с размери
шест метра дължина и пет метра ширина, които не съвпадат с размерите и конструкцията
на нито един от трите имота попадащи в процесният имот. Твърденията, че сградата
построена на основание позволителен билет от 06.06.1929година в местността
"Ш", която е и местността позиция № 45 от поделителен протокол от
27.01.1937година постановен по ч. гр. дело №116/1936година на Ловченски областен
съд, според него, се потвърждава от представените
по делото доказателства. Също така по делото липсват доказателства, че м. „Шойка",
където се твърди, че е построена сградата на основание позволителен билет от
06.06.1929година и м."Д", където се твърди, че се намира процесният имот
е налице идентичност.Възразява и моля да
не се приема като доказателства по делото
поделителен протокол от 27.01.1937година постановен по ч. гр. дело №116/1936година
на Ловченски областен съд и позволителен билет от 06.06.1929година, като неотносими
по спора.Предвид гореизложеното моли да се
постанови решение, с което отхвърлите исковата молба и да им бъдат присъдени и направените
по делото съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар.
Постъпила е и молба вх. №8568/09.08.2018г.
от Т.Й.Ч., С.М.Ч. и К.М.Ч. – да се освободят като ответници по делото тъй като спорния
парцел е продаден на К.И.М..
Изпълнено е производството по чл.140
от ГПК и представен проекто доклад.
В съдебно заседание ищцата , редовно призована, се явява лично и
посредством адв. С. поддържа исковата молба и моли да се уважи
иска ведно с
последиците от това и им се присъдят
разноските , съгласно списък.
Ответникът В.В.С., редовно призован ,
се явява лично .
Ответникът С.С.С., редовно призован
, се представлява от пълномощника си В.В.С.
– майка. Явява се и лично и заявява ,че признава иска.
Ответникът Н.М.С., редовно призована чрез адв. Б. Ц. – назначен за особен представител
на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, не се явява, за нея адв. Б. Ц., който поддържа иска
си и моли да се съобрази пледоарията му преди възобновяване на делото и
изразените от него становища.
Останалите ответници: К.И.М., Т.Й.Ч., С.М.Ч. и К.М.Ч.,редовно призован, не се
явяват.
От допуснатите , приети и вложени по делото по съответния ред писмени
доказателства : Удостоверение за
наследници изх. № АО-08-76-24/14.03.2017 г. на Община Угърчин за С.Р.М.; Удостоверение
за наследници изх. № АО-08-77-25/14.03.2017 г. на Община Угърчин за П.Р.М.; Протокол
от 27.01.1937 г; Удостоверение за наследници изх. № АО-08-145-77/27.09.2017 г. на
Община Угърчин за С.Р.М.; Удостоверение за наследници изх. № АО-08-146-78/27.09.2017
г. на Община Угърчин за П.Р.М.; Скица – проект № Ф01523/20.12.2006 г.; Комбинирана
скица № 15-372659/29.07.2016 г. на СГКК Ловеч; Приложение към Комбинирана скица
№ 15-372659/29.07.2016 г. на СГКК Ловеч; Комбинирана скица №
15-196359/28.04.2017 г. на СГКК Ловеч; Приложение към Комбинирана скица №
15-196359/28.04.2017 г. на СГКК Ловеч; Комбинирана скица № 15-196348/28.04.2017
г. на СГКК Ловеч; Приложение към Комбинирана скица № 15-196348/28.04.2017 г. на
СГКК Ловеч; Справка за ПИ с идентификатор 68076.133.54 на СГКК Ловеч; Справка за
ПИ с идентификатор 68076.133.52 на СГКК Ловеч;Позволителен билет вх. № 823/1929
г.; Удостоверение за наследници изх. № АО-08-81/28.03.2017 г. на Община Угърчин
за М.Р.С.; Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 24, том 8, рег.
№ 4367, дело 573 от
В разпореждането си по чл.140 от ГПК съдът е посочил ,че съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест
в гражданския процес по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже:
наличието на влязъл в сила кадастрален план; наличието на грешка в този план;
наличието на спор с ответниците за част от имота, засегнат от грешката; и
наличието на правото на собственост на ищеца върху имота / частта от имота,
засегнат от грешката, към момента на одобряване на кадастралния план.
Правната последица, която се цели с успешно реализираната защита със
специалния установителен иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, е нанасянето на имота в
кад. план като собствен на ищеца. Грешка в плана ще бъде налице при разминаване
между отразеното в плана и действителното правно положение на имота досежно
неговите технически характеристики - като граници и площ или между заснемането
на имота в кад.карта и отразяването му в кадастралния регистър като собственост
на лице, което не е действителния титуляр на правото на собственост. За
основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже че е налице
влязъл в сила кадастрален или регулационен план /ПУП/, наличие на грешка или непълнота
в този план, от вида, посочен в исковата молба, наличие на правен спор с
ответника върху частта от имота и границите му, засегнати от непълнотата или
грешката, да докаже правото си на собственост на върху имота, засегнат от
грешката или непълнотата към момента на одобряване на плана. За правилното
разрешаване на основния спорен въпрос в исковото производство по чл. 54, ал.2
от ЗКИР- за вярната имотна основа, е необходимо не само проследяване и
установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастрална основа,
но и проследяването в предходни моменти, /преди одобрението на процесния план/,
включително чрез проследяване движението на процесния имот по нанасянето му във
всички действали във времето планове. Това е необходимо, за да се прецени дали
е налице отчуждаване на части от имота по тези планове, респ.-придаването към
съседни имоти и ако бъде доказано такова- дали придадените части са завзети.
Въпросът за "приложението" на предходните регулационни планове има
съществено значение при произнасянето по основния релевантен въпрос в исковото
производство по чл. 53, ал.2 от ЗКИР- за вярната имотна основа - тя е тази по
"приложения" регулационен план, респ.- при липса на такъв- това ще
бъде имотната граница към момента на първото заснемане и нанасяне на имота в
първия план като е посочил конкретно при изложението на доклада си ,че ищеца
следва да докаже ,
-че е собственик на имота с проектен номер ,описан в петитума пл. №
….133079 по ЕКАТТЕ за местност „Д “ ,
който е обозначен като ПИ с проектен номер 68076.133.79 по КККР и
че по действащите КККР на с. Сопот ,общ.Угърчин , част от този имот със
съответните му описани площи : 1092 кв.м. ; 145 кв.м. , 51 кв.м е неправилно заснета като част от
съответните ПИ на ответните страни.
Приел е, че процесния имот не е отразен изцяло в площта, в която се
претендира в КККР и на името на ищцата, т.е касае се за ненанесен въобще имот ,
който като включен в други , е записан в КККР на трети лица въз основа на
реституционна процедура и сделки.
Активната легитимация на ищцата се извежда от приложените удостоверение за
наследници № АО-08-76-24 от 14.03.2017г. , удостоверение за наследници №
АО-08-77-25/14.03.2017г. на Община Угърчин, кметство с. С, които
тя прилага в подкрепа на твърдението си ,че е единствена наследница по закон на
М.Р.М.и С.Р.М.- бивши жители на с. С,. С.Р.М.е нейна майка, а М.Р.М.е нейн
брат, който няма преки наследници и е починал преди майка и.
Твърди,че техен дядо е М.Р.С., поч. на 20.03.1951г. също бивш жител *** и
прилага удостоверение за наследници №АО – 08 – 81 – 27/28.03. 2017г. на Община Угърчин, кметство с. Сопот, от което е
видно ,че първият е б.ж. на с. С., починал на 20.03.1951 г. , които от своя
страна е имал пет деца като ищцата е от коляното на сина му Р.М. Р., род. на ***г.,
поч. на 09.04.1971г. и нейн дядо , който
е имал две деца: майка й С.Р.М.ЕГН ********** , поч. на 03.02.2012г. и син
М.Р.М.ЕГН ********** поч. 20.02.2010г. - нейн вуйчо, без нисходящи н-ци.
Именно за прадядо й М.Р.С.твърди ,че е придобил в дял къща, хамбар с дворно
място от 1.2 дка в с. Сопот при граници: от две страни улици К.М.и Д.М., а в
него - дядо й Р.М. е построил жилищна
сграда въз основа на позволителен билет за строене в с.С в къра в местността „Ш",
издаден на 06.06.1929г. За доказване на това си твърдение прилага протокол от
27.01.1937г., постановен по ч.гр.дело № 116/1936г. на Ловчански областен съд –
пункт 45 , в който твърди ,че е отразен този имот : къща , хамбар с дворно
място от 1,2 дка в с. Сопот при г-ци: от две страни улици, К.М.и Д.М., който
имот М.Р.С.получава за дял от наследството на покойния Р.С. Й, но който протокол е изключен на осн.чл.183 от ГПК
от доказателствения материал, поради
непредставянето му в оригинал по делото в. о.с.з. от 19.09.2019г. и съдът няма да излага съображение по
отношение на същия , а само по отношение на давностното владение.
Представя се и позволителен билет от Благоустройство на с. С вх. №823 от
06.06.1929г. – за строене в с. С ,м. „Ш“ – , съгласно който се позволява се на Р.М.
от с. С да построи в с. С , в къра на м. „Шойка „ една двуетажна паянтова къща
, направена от камък и дърво покрита с плочи , която да е
Ищцата твърди ,че имота има реални граници: от север слог, от изток - ограда и слог, от юг -
ограда, а от запад границата е дол като този, застроен още от 1929г., имот,
нейните наследодатели, а впоследствие и тя, владее повече от 100 години постоянно, явно,
непрекъснато, спокойно със съзнанието на собственици и никой не е оспорвал
собствеността и владението върху тях. Имотът е ограден, обработва се и се
поддържа - както обработваемата част от дворното място, така и постройките в
него. За имота твърди ,че плаща данъци
редовно, като го декларирала през 1998г., а и предците й са го декларирали и са му плащали данък преди
това. Твърди още ,че този имот винаги е ползван като жилищен имот - той никога
не е внасян в ТКЗС, нито пък тя и нейните наследодатели са преставали да го
владеят и по време на образуване на ТКЗС- т.е. той никога не е бил земеделски
имот, а се е ползвал и се ползва като застроен имот със селищен характер.
Ищцата се позовава на давностно владение върху процесния имот и на чл.82 от
ЗС и твърди, че имота през годините й е владян от двамата наследодатели: майка й
и чичо й, но съгласно обстоятелствената
част на ИМ, се касае за сгради и поземлен имот, които се претендират да са
придобити от различни лица , но на основание наследство и давностно владение.
Придобивната давност, съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който
включва действията на началното установяване на владението, т. е. на
фактическото господство върху вещта с намерението да се свои, по-нататъшното
постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез
които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на
собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща
изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването
на фактическото господство върху имота да е продължило за позоваващия се на
този придобивен способ.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години. За да бъде изпълнено това условие, трябва да бъдат установени
признаците в чл. 68 от ЗС.
За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за
своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик,
както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите
правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на
давността. За да може позоваването на придобивна давност да бъде уважено в
рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно
дадени предпоставки-претендиращият несобственик следва да е упражнявал
фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на
собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик
поведение, което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и
това поведение е известно на собственика.
В случая като начало на давностното владение върху имота сочи
Като съобрази доказателствата по делото съдът приема ,че се представиха
достатъчно гласни доказателства,че имота е придобит по наследство от дядото на М.
– Р и неговия баща С. Свидетелите потвърдиха ,че владението е останало именно в това коляно и от
В подкрепа на този извод съдът са гласните доказателства по делото , които са
непротиворечиви и допълващи и съдът им дава вяра като :
свидетеля М.М. сочи ,че като дошъл в с. С преди 47 год. заварил дядо М Р , който живял там
докато починал като имота е с двуетажна къща , в която друг не е живял , има сайвант
до нея и постройка и очерта г-ците на имота : ограда има – мрежа. От едната
страна е до дерето. От другата страна е направено пътче да се влиза от пътя, който
върви през махалата и отдолу от двете страни е ограден с мрежа. От изток и от
юг е мрежата. От север има слог и постройка на имота, и отдолу е долът. Заяви
,че постройките били там , М. не е строила и преди това там бил дядо й, а сега
тя се занимава с местото. Свидетелката М.М, родена на
Следва да се съобрази ,че ответника Ст. С. , който призна иска и по
отношение на който е допуснато производството по чл.176 ГПК потвърди , че от
преди 7-8 години не бил ходил там, но преди това бил ограден, и квадратурата си
е нейна като е станало грешка в ПК.
За доказване на иска , ищцата ангажира и съдебно – техническа е-за , която
съдът допусна и с оглед множеството възражения на особения представител по
делото , и която като съобрази, съдът приема и съобразява в изводите си и със заключението
на вещото лице се потвърждават местонахождението и реалните граници на имота на место , индивидуализацията му в
реални граници към настоящия момент и квадратурата му съгласно твърденията по
исковата молба ,с уточненията на инж. К.
за местностите , че имота попада в м.
Драганчовица , на границата с. Шойка и , че може да се приеме ,че позволителния
билет от 1929г. е издаден за процесния имот и двуетажната жилищна сграда,
построена в него като уточнява ,че съгласно първия къщата трябва да е с размер
6 на
Във връзка с възможността да се придобият съответните части от имотите по твърдения начин следва да се съобразят и
у-ние Р- 316/25.07. 2019г. , че ответните имоти не са държавна собственост и за
попадащите в ПИ с идинтификатор 68076.133.61, сгради 68076.133.61.1 и
68076.133.61.2 също липсва акт за
държавна собственост; съответно и представените у-ния в същия смисъл ,че те не
са и общинска собственост.
Или съдът приема ,че ищцата доказа да е налице в нейна полза твърдения
придобивен способ - давностно владение и наследство върху процесния имот,
продължило от 1929 год. до настоящия момент особено в частта за сградите в
имота.
За поземления имот:
Според ищцата, поради допусната грешка в КК , а преди това и по КВС , имота
й е записан и отразен на други лица както и твърди ,че имота е с невярно
отразени граници в КККР на с. Сопот като
:
- 1092 кв.м. от него с идентификатор
№ 133061 ПО КВС, а по КККР на с.СОПОТ. като имот №68076.133.61, е записана на С.С.М..
В този смисъл решение №90 от 12.03.1996 г. на ОСЗ – гр. Угърчин , по което
имота е описан по п.3.Съгласно у-ние за н-ци изх. №АО – 08 – 0 /28.02.2019 г.
негови наследници са ответниците В.В.С. и С.С.С. , от което се извлича и
пасивната им легитимация по делото. За този имот е представена комбинирана
скица – стр.14 – ПИ с площ от 2 902 кв.м. с адрес с. Сопот ,м. Драганчовица,
земеделска , пасище;
- 145 кв.м. - попадаща в имот
№ 133054 по КВС на с.Сопот, сега имот № 68076.133.54 по КККР на с.Сопот е
записан на К.И.М., и който от своя страна го е закупил през 2013г. от
наследниците на К.М.Б. като за първия са налице легитимационни документи :
нот.акт №24 от 07.08.2013 г. – стр.35 , н.а №119 от 25.02.2013 г. – стр.41 ,
н.а №120 от 25.02.2013г. – стр.49, от които се извежда неговата пасивна
легитимация по делото. За този имот е представена комбинирана скица – стр.17 –
ПИ с площ от 3 142 кв.м. с адрес с. Сопот, м. Драганчовица, земеделска , нива;
- 51 кв.м. - попадаща в имот №
133052 по КВС, а сега имот № 68076.133.52 по КККР на с.Сопот наследниците на Н С.
и Димитър С.. В този смисъл решение №90 от 12.03.1996 г. на ОСЗ – гр. Угърчин
като имота е посочен по п.16 като в този
смисъл комбинирана скица на стр.20. – ПИ с площ от 2 370 кв.м. с адрес с. С , м. Д, земеделска ,
нива;За първата съгласно у-ние за идентичност на име /НЕДА С.Ч./ е представено
у-ние за н-ци изх. №АО -08-0 – 07.06. 2017г. на с. Сопот ,общ. Угърчин и това
са ответниците: Т.Й.Ч. , С.М.Ч. ; К.М.Ч. ; Н.М.С. ; а на вторият - Димитър С.Ч.
, съгласно , у-ние за н-ци изх. №АО -08-0 – 07.06.2017г. на с. Сопот ,общ.
Угърчин - Т.Й.Ч.; С.М.Ч. ; К.М.Ч. ; Н.М.С..
Наследодателите са били съпрузи. С н.а №172 от 07.08.2018 г., т.е след подаване
на ИМ , имота е бил обект на покупко – продажба между наследниците на
последните и К.И.М., от което се извежда пасивната легитимация на осн. чл.226
от ГПК.
Във връзка с твърденията си за друг
имот в близост до процесния , със същата грешка , ищцата прилага решение по
гр.д. №1489/2006г. на РС – Ловеч и поиска и прилагане на делото , което като
архивно ,съдът служебно е изискал и приел само съхранените от него
доказателства като по относимостта и годността на същите е посочил ,че ще следва
да се произнесе с решението и затова посочва ,че последното касае съседен имот
и с него се признава за установено по
отношение на В. ВЪЛЕВА С., С.С.С., , че М.В.М.,
Д.В.С., С.Д.С., В.Д.В. са
собственици по наследство и давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на
с. С., извън строителните граници на населеното място, целият с площ от 0,482
дка в м. "Д", заедно с построените в него къща със застроена площ от
44кв.м и две сгради с друго предназначение със застроена площ от 44 кв.м. и от
16 кв.м, при граници и съседи: имот на наследници на С.С.М..- пасище с храсти,
имот на наследници на Й.М.Ш.- пасище с храсти, имот на наследници на С.С.М..-
пасище с храсти, имот на наследници на Й.М.Ш.- пасище с храсти и имот на наследници
на С…. С. М. - пасище с храсти и имот на наследници на Н. С. и Д. С. - нива,
който имот е отразен в скицата към заключението на вещото лице, неразделна част
от настоящото решение, с букви АБВГ и попада в част от имот 133061, целият с
площ от 4,601 дка по картата на възстановената собственост на землището на с.
Сопот. Признава се за установено по отношение на В. В.С., С.Р.М., П.Р.М., Д. М.
П., Д. М. Д., Н. Д. М., М.П. М., К.К. П., П. Д. М., Й.М. П., К. М. Н., С. М. Ц.,
че М.В.М., Д.В.С., С.Д.С., В.Д.В., са собственици по наследство
и давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с. С. , извън
строителните граници на населеното място, целият с площ от 1,650 дка в м.
"Д", заедно с построената в него сграда с друго предназначение със
застроена площ от 40 кв.м. при граници и съседи: полски път на Община Угърчин,
имот на наследници на С.М.Р- пасище с храсти, имот на Н.П.М.- нива, имот на
наследници на С.С.М..- пасище с храсти, имот на Н.П.М.- нива, имот на
наследници на С.С.М..- пасище с храсти, имот на наследници на Й.М.М.- нива,
който имот е отразен в скицата към заключението на вещото лице, неразделна част
от настоящото решение, с букви ДЕЖЗ като 0.958 дка попадат в част от имот
№133061, целият с площ от 4,601 дка, 0,692 дка попадат в част от имот №133051,
целият с площ от 1,215 дка по картата на възстановената собственост на
землището на с. Сопот.
Именно тази скица, неразделна част от решението, е приложена към делото и в
нея процесния имот е бил очертан от в.л. под номер 133079 като
съседен като са отбелязани сградите и квадратурата му 1,288 дка и попадащ в
процесните имоти.
Според съда най – напред следва да се отговори на въпроса може ли по този процесуален
ред и с този иск, ищцата да защити правата си, след като имота не е заявяван за
реституция по ЗСПЗЗ и не фигурира въобще нанесен в кадастралната карта,т.е тук
не става въпрос за части от имот.
В разпореждането си за възобновяване на производството по делото, съдът като
е имал предвид горното , е посочил ,че характерът на имота като земеделски, т.е.
подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен, се определя нормативно
от чл.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който, земеделски земи са тези, които са предназначени
за земеделско производство и /кумулативно / не се намират в границите на населени
места и селищни образования, определени с подробен устройствен план или околовръстен
полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени
или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности
или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения
към такива сгради.
Съгласно чл.10, ал.1 – ал.14 от ЗСПЗЗ, на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопански имоти, които са били фактически или юридически отнети от собствениците
им. Обаче не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ.В случаите,
когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение с ТКЗС,
не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост
и е владян в реални граници, следва да се приеме, че този имот не подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Не всички земеделски имоти, находящи се извън регулационния план
на населеното място имат земеделски характер.В някои случаи тези имоти – застроени
с жилищни или стопански сгради или незастроени, но ползвани като дворни места, остават
извън регулационния план или биват изключени от него по силата на ПМС №216/1961г.Независимо
от това обаче, те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в
блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и
да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни
места.Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли за запазят в реални граници
собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.1964г.
на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически
отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло.Такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата
на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19
от ЗСПЗЗ, тъй като в този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, но останали незаявени в законните срокове.
И в този смисъл се събраха доказателства, че М.Р.М.е заявил имоти по
преписка №СТ144/21.10.1991г. в размер на 16,9 дка с наследодател Р.М. Р. , б.ж. на с. С. като е приложено у-ние
изх. №286/01.10.91 г. , съгласно което последният е влязъл в ТКЗС по декларация
№261 от 28.01.1958 г. с общо 16,9 дка: ниви , ливади , пасища и бахчи,приложени
са и декларации за собственост по чл.12
ЗСПЗЗ.
За майката на ищцата Съба няма данни за заявени и възстановени земеделски
земи.
Съдът приема ,че към
Или съдът приема , че липсват доказателства
,че процесният имот е бил внасян в ТКЗС, за да се приеме, че същият се е считал
внесен в кооперативното стопанство по силата на чл.8 от Примерния устав на ТКЗС.
Няма данни да е одържавен или отнет по друг начин , а напротив – събраха се
гласни доказателства ,че не е включван за обработване в блоковете на ТКЗС и
винаги е бил жилищен като други имоти в тази местност.
На следващо място следва да се съобрази ,че за ответниците са налице
решения за възстановяване на право на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални г-ци по преписки /писмо ОД“З“ – Ловеч – стр.141- 147 , писмо изх.
№6/05.03.2019г. на Нотариус Тодорова /стр.160 – 221/ като видно от скица на
стр.197 за имот 68076.133.52 са посочени в съседния имот 68076.133.61 и
процесните сгради, от което следва ,че имота не попада във фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ ,след
като не е бил заявен от ищцата и наследодателите й като земеделски, но е бил предоставен
на други лица , от което се обосновава правния интерес на ищцата от воденето на
иска срещу тях , но изключая ответника Ст. С. и особения представител на
ответницата С. , те не са взели и становища по твърденията в исковата молба.
В скицата проект е посочен начин на трайно ползване : индивид. Застрояване,
а за двата процесни имота 68076.133.54. и 68076.133.52 са посочени терит.: земеделска,
ниви, а за 68076.133.61. терит.: земеделска,
пасище.
Или за съда следва извода,че имотът не подлежи на реституция, тъй като не са
налице предпоставките на чл.10 от ЗСПЗЗ и чл.14 от ЗСПЗЗ – имотът не е включван
в блок на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, не е отнеман от наследодателите
на ищеца, не е одържавяван и не е предоставян за ползване на други лица, считано
от 1929г. до момента на предявяване на исковата молба поради което иска е
допустим и ищцата е могла да го придобие по твърдяния способ като е безспорно
,че давностното владение е продължило много по дълго от изискващия се
десетгодишен давностен срок.
Вещото лице е потвърдило и в каква част от съседните и с каква квадратура
попада в имотите на ответниците както и ,че скицата - проект и комбинираната скица в делото
отразяват вярно границите , квадратурата на имота и постройките в него.
Или съдът приема ,че ищцата доказа да е налице в нейна полза твърдения
придобивен способ - давностно владение върху процесния имот: земя и сгради,
продължило от 1929 год. до настоящия момент.
Или ,същата при условията на проведеното пълно и главно доказване ,
потвърди,че е собственик на имота с
проектен номер ,описан в петитума пл. № ….133079 по ЕКАТТЕ за местност „Д
“ , който е обозначен като ПИ с проектен
номер 68076.133.79 по КККР и че по действащите КККР на с. Сопот ,общ.Угърчин ,
част от този имот със съответните му описани площи : 1092 кв.м. ; 145 кв.м., 51
кв.м е неправилно заснета като част от
съответните ПИ на ответните страни
съгласно скицата – проект и комбинираната скица , приложени към исковата молба,
както и ,че същия имот неправилно е отразен като собствен на други лица в
съответните му части.
Като съобрази горното, съдът прави извода , че следва да се уважи иска като
основателен и доказан като следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик по наследство и
давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с.сизвън
строителните граници на населеното място, с начин на трайно ползване : ниско
застрояване до 10м и вид на територията по предназначение - урбанизирана
територия,отразен в скица- проект № Ф01523/20.12.2006г. на инж. Г. Г. и в
комбинирана скица № 15-372659 от 29.07.2016г. на СГКК- Ловеч като имот с
проектен № 68076.133.79, целият с площ от 1.288 дка заедно с построените в него
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м., и двуетажна
паянтова стопанска сграда с друго предназначение със застроена площ от 32кв.м.,
и паянтова стопанска сграда с друго предназначение със застроена площ от 29
кв.м. при граници и съседи: имот с идентификатор № 68076.133.27, имот №
68076.133.54, имот № 68076.133.52 имот № 68076.133.564 и имот № 68076.133.61,
като скица проект №1 /30.04.2019 г., изготвена от в.л. инж. К. / на стр.269 от
делото/ на поземлен проектен имот 68076.133.79, находящ се в с. Сопот, ЕКАТТЕ
68076, ОБЩ. Угърчин , обл. Ловеч , в м. Драганчовица , с площ по кадастрална карта 1,288 дка да се
счита неразделна част от решението и на която имота е отразен с граници от А до
И,
Както и ,че е допусната грешка както
при отразяване на границите на така описания имот в кадастралната карта, така и
при отразяване имената на собствениците му в кадастралния регистър.
По разноските:
Или при тези изводи на съда ,ответниците , извън призналия иска , следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата 1548,38 ,00 лева : сумата 51,90 лева – д.т ; 850,00 лева – адв. в-е;
260,00лева – д.т в.л.; 387,48 лева или общо 1548,38 лева.
Водим от горното , съдът
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на: В.В.С., С.С.С. - двамата с адрес
***, К.И.М. с адрес ***, Н.М.С. с адрес ***, Т.Й.Ч. - с адрес ***, С.М.Ч. - с
адрес *** и К.М.Ч. - с адрес ***,
че М.С.В. - ЕГН: **********
***, е
собственик по наследство и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с.с.ИЗВЪН строителните
граници на населеното място, с начин на трайно ползване : ниско застрояване до
10м и вид на територията по предназначение - урбанизирана територия,отразен в
скица - проект № Ф01523/20.12.2006г. на инж. Георги Георгиев и в комбинирана
скица № 15-372659 от 29.07.2016г. на СГКК- Ловеч като имот с проектен №
68076.133.79, целият с площ от 1.288 дка заедно с построените в него двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м., и двуетажна паянтова
стопанска сграда с друго предназначение със застроена площ от 32кв.м., и
паянтова стопанска сграда с друго предназначение със застроена площ от 29 кв.м.
при граници и съседи: имот с идентификатор № 68076.133.27, имот № 68076.133.54,
имот № 68076.133.52 имот № 68076.133.564 и имот № 68076.133.61, като скица проект №1 /30.04.2019 г.,
изготвена от в.л. инж. К. / на стр.269 от делото/ на поземлен проектен имот
68076.133.79, находящ се в с. С, ЕКАТТЕ 68076, , в м. Д, с площ по кадастрална
карта 1,288 дка да се счита неразделна част от решението и на която имота е
отразен с граници от А до И, ведно със скица - проект № Ф01523/20.12.2006г. на
инж. Г. Г. и в комбинирана скица № 15-372659 от 29.07.2016г. на СГКК- Ловеч,
както и , че е допусната грешка
както при отразяване на границите на така описания имот в кадастралната карта,
така и при отразяване имената на собствениците му в кадастралния регистър.
ОСЪЖДА К.И.М. , Н.М.С., Т.Й.Ч. , С.М.Ч., и К.М.Ч. , с горните
данни , за заплатят солидарно М.С.В., сумата
1548,38 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: