РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Бургас, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120101372 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от “Агри Милк“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Н. Й. И. против Т. Д. Д., ЕГН ********** от *** за
приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 15000
лева, представляваща авансово платено възнаграждение по неформален договор за
посредничество, като сумата подлежи на връщане поради неизпълнение на задълженията по
договора, в последствие прекратен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор, по силата на който
ответницата се е задължила да намери за закупуване, да посредничи при сделката и
организира доставянето на зърно. Ето защо ищецът е заплатил авансово комисионна на Д. в
размер на общо 15000 лева по банков път, на няколко пъти. Задълженията на ответницата
трябвало да бъдат изпълнени тази стопанска година, която приключила на 01.10.2023г.
Получената сума не е върната от нея, макар и тя да обещала връщането й. Моли се искът да
се уважи. Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.55 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява,
че са неверни твърденията за наличие на облигационна връзка между страните. Ответницата
не е сключвала договор с ищеца и не е получавала парични средства под формата на
авансови плащания. Не е вярно, че ответницата била обещала да върне сумата. Подписът
върху договора не е изпълнен от ответницата. Тя не е страна по договора и не дължи суми на
ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представено е копие на комисионен договор от 15.09.2022г. между Т. Д. Д., като
комисионер и Агри Милк ЕООД като доверител, като с този договор доверителят е
възложил, а комисионерът се е задължил да извърши от свое име и за негова сметка сделки,
1
чрез които да осигури доставката на 500 тона царевица, реколта 2022г. Според чл.2
комисионерът има правото да получи комисионна за извършената от него работа в размер на
30 лева на тон или общо 15000 лева, платими след извършване всяка доставка по този
договор. Доставките трябва да бъдат извършени до 31.03.2023г. и до тогава да бъде
изплатена пълната сума по договора. Договорът е подписан двустранно, както от
представител на ищеца, така и от ответницата.
Представено е банково извлечение, издадено от Уникредит Булбанк АД за
движенията по сметката на ищеца, от което става ясно, че на няколко пъти “Агри Милк“
ЕООД е превеждал суми в полза на Т. Д. Д. в общ размер от 15000 лева. За всички парични
банкови преводи е записано, че платец е Агри Милк ЕООД, а получател е Т. Д. Д.. Банковите
преводи са направени между 31.10.2022г. и 07.04.2023г. Като описания на операциите е
записано “платежно нареждане извън банката“.
Ищцата оспори както наличието на възникнало облигационно правоотношение по
комисионния договор, като заяви, че не го е подписала, така и твърдението, че е получила
сумите. Предвид оспорванията й, съдът откри производство по чл.193 ГПК и назначи
графологическа експертиза, която да изследва дали тя е положила подписа си върху
договора. Вещото лице, за да изготви експертизата, е поискало да му се представи оригинала
на процесния комисионен договор. Оригиналът обаче не беше представен по делото, като
ищецът заяви, че той се намира в ответницата, а тя отрече това твърдение. С последваща
молба бе заявено от ищеца, че няма да се ползва от договора, понеже оригиналът се намира у
ответницата, а освен това комисионният договор е неформален и писмен документ не е
необходим. При това положение съдът е отменил назначената експертиза. Доколкото не е
представен оригинал на договора, копието следва да се счете за изключено от
доказателствата по делото – чл.183 ГПК.
По делото е разпитан св. Г., внук на собственичката на ищцовото дружество, който
работи във фирмата. Той е заявил, че Т. Д. е била близка на неговия баща. Присъствал,
когато се сключил договорът между ответницата и баща му и баба му. Това се случило в
офиса на фирмата в Нова Загора. По този договор Д. трябвало да посредничи по сделка за
зърна и да намери по-евтино зърно, като съответно вземе комисионна за сделката. Тя имала
някакъв проблем за родителските права на детето си и помолила бащата на свидетеля да й
даде тези пари по договора авансово с уговорката, че ще ги върне, ако не намери зърно. Това
били авансово дадени й пари за закупуване на зърното и нейната комисионна. Сключили
писмен договор, който би пратен по куриер, за да може Д. да го подпише. На място договор
не бил подписан, а само било обсъждано какъв да е договорът. Оригиналът бил пратен на Д.,
за да го подпише, но после не бил върнат от нея. Тя пратила след това копие на договора по
имейл, без да върне оригинала. След това бащата и бабата на свидетеля искали от Д. да
върне парите, но тя отказала. Не била осигурила сделки за зърното. Парите й били
преведени по банков път.
При това положение съдът намира иска за основателен.
Ответницата направи възражение за недопустимост на свидетелските показания по
чл.164, ал.1, т.3 ГПК, явно понеже процесната сума е над 5000 лева. Наистина договорът е за
15000 лева комисионна, която е следвало да се плати на ответницата, за да посредничи и да
организира доставката на царевицата. В случая обаче възражението на ответницата се
преценява за неоснователно. В тази връзка съдът съобразява практиката на ВКС – решение
№ 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о., ГК, с което е прието, че в
случай, че предаването на паричната сума е установено - налице е писмен документ за
предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
Наистина в това решение става дума за договор за заем, но БРС намира, че принципът е
същият. В случая е налице банково извлечение от движения по сметка, от което става ясно,
2
че на няколко пъти ищецът чрез банкови преводи е предоставил на ответницата общо 15000
лева. В тези преводи няма записано основание за плащане на сумите. При това положение,
предвид практиката на ВКС, няма пречка да се разпитат свидетели за основанието, на което
са преведени парите. Именно чрез свидетели ще се установи причината за банковите
преводи, тъй като е ясно, че такива преводи има направени. Освен това, доколкото според
свидетеля оригиналът на договора е бил даден на ответницата, а тя не го е върнала и затова
не може да бъде представен от ищеца, то съдът намира, че свидетелски показания се
допускат и по чл.165, ал.1 ГПК, понеже може да се приеме, че документът е бил загубен от
ищеца.
Показанията на свидетеля, макар и роднина на управителя на фирмата, се ценят от
съда като точни, ясни и логични и трябва да се кредитират по делото. Тези показания
всъщност са в синхрон с копието на договора и доказват, че страните са били свързани в
облигационна връзка, по силата на която ответницата е трябвало да сключи сделки за
покупката на зърно в полза на ищеца, т.е. един вид да посредничи при сделките. За приноса
й по сключване на сделките със зърно на ищцата й се полагало възнаграждение –
комисионна. Според свидетеля, тази комисионна й е била платена авансово по банков път.
Следователно, договорът между страните се доказва. Договорът не е формален и
писмената форма не е условие за действителност. Установява се по безспорен начин и че
комисионната е била платена на ответницата. Това е станало по банков път, което е видно и
от представеното банково извлечение. Ответницата оспори да е получавала пари, но това се
доказва от документа за движението по сметка, издаден от банката. От страна на Д. не бяха
представени насрещни доказателства, които да оспорят банковото извлечение.
Няма данни, нито твърдения ответницата да е изпълнила задълженията си и да е
закупила на изгодна цена зърно в полза на доверителя си – ищец по делото. Според
свидетеля, ответницата не била осигурила сделки за зърното, а баба му и баща му поискали
от нея да върне парите. От това съдът прави извод, че договорът между страните е бил
развален и вече не действа. Впрочем и да не е бил развален, то договорът е изгубил
действието си поради това, че сделките за зърното е трябвало да се извършват до
приключване на стопанската година – 01.10.2023г., а не са били извършени. Така че
облигационната връзка между страните е прекратена. Впрочем, дали се касае за неформален
договор за посредничество, както е записано в заповедта за изпълнение или за комисионен
договор, няма значение за основателността на иска, защото искът е за връщане на дадена
сума след отпадане на облигационната връзка, а в случая се доказва, че договор е имало,
като в последствие облигационната връзка е отпаднала. Дадените на ответницата пари
трябва да бъдат върнати на ищеца – тя не е изпълнила задълженията си по поръчката, а е
получила авансово възнаграждение. След като договорът е развален, сумата от 15000 лева се
явява получена на отпаднало основание и трябва да бъде върната, за да се избегне
неоснователното обогатяване на Д..
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има принципно
право на разноски, но такива не са поискани до приключване на устните състезания.
Поискани са едва с писмената защита, когато искането вече е било преклудирано. Ето защо
разноски в исковото производство не трябва да се присъждат. Трябва да се присъдят
разноски само по заповедното дело, в размер на 305 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Д. Д., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Агри Милк“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
3
представлявано от Н. Й. И. сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/ главница,
представляваща авансово платено възнаграждение по неформален договор за
посредничество, като сумата подлежи на връщане поради неизпълнение на задълженията по
договора, в последствие прекратен, ведно със законната лихва от 17.10.2023г. до
изплащането, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на “Агри Милк“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. Й. И. сумата от 305
лева /триста и пет лева/ разноски по заповедното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Агри Милк“ ЕООД, ЕИК *** за
присъждане на разноските в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_______
4