Р Е Ш Е Н И Е
№………………… /10.04.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на двадесети и шести март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 481 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Г.Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 18, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. Й.А. *** срещу Наказателно
постановление № 23 – 0001349 от 28.12.2017 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на жалбоподателя Н., на
основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2600 лева (две хиляди и шестстотин лева) за това, че около 13:40
часа на 26.10.2017 г. в гр. Варна, южна промишлена зона, на 50 метра преди
автобусна спирка „КРЗ“ в посока „ПЧМВ“ управлява влекач марка „Скания“ с рег. № В 1262 НХ, с прикачено полуремарке
марка „Юнайтед Трейлърс“ с
рег. № В 9745 ЕК от кат. О4 и двете собственост на дружеството превозвач „Транс
груп България 1“ ООД, с ЕИК: *********, извършваш
обществен превоз на товари с маршрут на движение с. Снежина – гр. Варна, видно
от пътен лист за дата 26.10.2017 г., натоварен с пшеница, видно от
товарителница № 0033970/26.10.2017 г. и от пътно – прехвърлителна
разписка № **********/26.10.2017 г., като водачът извършва горепосочения превоз
на пшеница, управлявайки гореспоменатата съчленена
композиция, състояща се от МПС с рег. № В 1262 НХ с две оси – влекач и ППС с
рег. № В 9745 ЕК с три оси – полуремарке, с обща маса
55 750 кг., измерена с електронна мобилна везна марка „DINI
ARGEO”, тип „DFWL”с фабр. № ********** и № ********** и поставен стикер за
годност 17/01106 със срок на валидност до 07.2018 г., която маса надвишава
нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване от 40000 кг. с 15 750 кг., установени от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, като към момента на проверката не
е представена квитанция от АПИ за претоварване – нарушение на разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение
по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства.
Жалбоподателят Н.Г.Н.
намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно,
като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда
твърдения, че техническото средство, с което е била установена общата маса на
превозното средство не е преминало метрологичен контрол, както и, че автомобила
не е бил претеглен по съответния ред. Според жалбоподателя не е посочено
мястото на извършване на нарушението, като освен това се навеждат възражения,
че жалбоподателят не би могъл да бъде субект на процесното
нарушение, доколкото нито е собственик на превозното средство, нито е превозвач
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Подчертава,
че по време на проверката превозното средство не се е намирало в движение, а е
изчаквало пред входа на пристанище „Варна Изток“. Поради гореизложените
съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност моли за намаляване на размера на наложеното административно
наказание до предвидения в закона минимум.
В проведеното на
26.03.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 481 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят Н.Г.Н. не се явява лично, а се
представлява от своя процесуален представител адв. Й.А.
***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съпроводителното писмо
към въззивната жалба, въззиваемата
страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна изразява своята позиция за
нейната неоснователност, акцентирайки върху факта, че съгласно т. 3 от Група 4
от Приложение № Ⅰ от Регламент № 2016/403 на ЕПС процесното
деяние в квалифицирано като „най – тежко нарушение“.
В проведеното на 26.03.2018
г. открито съдебно заседание по НАХД № 481 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител мл.
експерт с юридическа правоспособност Ивайло Г., който моли за потвърждаване на
наказателното постановление, поставяйки фокус в своята пледоария, че
нарушението се установява от самите превозни документи, представени от водача
по време на проверката.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 26.10.2017 г.
жалбоподателят Н.Г.Н., с ЕГН: ********** извършвал обществен превоз на товари –
пшеница от с. Снежина до гр. Варна.
Жалбоподателят Н.
извършвал превоза на пшеница с влекач марка „Скания“
с рег. № В 1262 НХ, с прикачено полуремарке марка „Юнайтед Трейлърс“ с рег. № В 9745
ЕК от кат. О4 и двете, собственост на дружеството превозвач „Транс груп България 1“ ООД, с ЕИК: *********.
Около 13:40 часа на същата
тази дата 26.10.2017 г управлявания от жалбоподателя Н. влекач марка „Скания“ с рег. № В 1262 НХ, с прикачено полуремарке
марка „Юнайтед Трейлърс“ с
рег. № В 9745 ЕК бил спрян за проверка от св. Д.Р.Б. – инспектор в ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения
по контрол на автомобилното движение в района на южната промишлена зона на гр.
Варна, на 50 метра при автобусна спирка „КРЗ“ в посока „ПЧМВ“
Свидетелят Б. се запознал
с представените от жалбоподателя Н. пътен лист за дата
26.10.2017 г., товарителница № 0033970/26.10.2017 г. и пътно – прехвърлителна разписка № **********/26.10.2017 г., като
установил, че водачът извършва превоз по
пътища, отворени за обществено ползване със съчленено
ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три
оси.
След като се запознал с
представените от жалбоподателя документи, св. Б. измерил с помощта на
електронна мобилна везна, марка „Dini Argeo”, модел „DFWL”, с
фабрични номера № ********** и №
********** и поставен стикер за годност 17/01106 със срок на валидност до
07.2018 г. масата на превозното средство, като установил обща маса от 55 750
кг.
Преценявайки, че с това
свое поведение жалбоподателят Н.Г.Н. е извършил административно нарушение на
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал.
1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, на 26.10.2017 г. св. Б. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя
за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 28.12.2017
г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл.
177, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата, наложил на Н.Г.Н. административно наказание „глоба“ в размер на 2600
лева (две хиляди и шестстотин лева) за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. Д.Р.Б.; пътно – прехвърлителна
разписка № ********** от 26.10.2017 г.; пътен лист за дата 26.10.2017 г.;
товарителница № 0033970/26.10.2017 г.; заявление за последваща
периодична проверка на средствата за измерване, съгласно Наредба за средствата
за измерване, подлежащи на метрологичен контрол; Заповед № РД – 08 – 249 от
15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
На първо място съдът би
желал да отбележи, че изцяло дава вяра и кредитира показанията на св. Д.Р.Б.
като последователни, логични и най – важното – подкрепени от събраните в хода
на административно – наказателното производство писмени доказателства и съвсем
конкретно пътно – прехвърлителна разписка
№ ********** от 26.10.2017 г., пътен лист за дата 26.10.2017 г. и товарителница
№ 0033970/26.10.2017 г.
На практика жалбоподателят
декларативно заявява, че оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, но така и не навежда някакви конкретни твърдения, още по – малко
представя някакви конкретни доказателства, които да опровергават изводите и
констатациите на актосъставителя Б. и административно
– наказващия орган, че общата маса на превозното средство е възлизала на
55 750 кг. по време на извършената на 26.10.2017 г. проверка в Южната
промишлена зона на гр. Варна.
На практика всички
възражения на жалбоподателя Н. срещу законосъобразността на наказателното
постановление са изцяло от правно естество, като съдът ще се опита да отговори
на всички тя по – надолу в своето решение.
Кредитирайки обаче изцяло
показанията на св. Б. и писмените доказателства, събрани в хода на
административно – наказателното производство, съдът намира за категорично
установено от фактическа страна, че около 13:40 часа на 26.10.2017 г. в гр.
Варна, южна промишлена зона, на 50 метра преди автобусна спирка „КРЗ“ в посока
„ПЧМВ“ жалбоподателят Н.Г.Н. е управлявал влекач марка „Скания“
с рег. № В 1262 НХ, с прикачено полуремарке марка „Юнайтед Трейлърс“ с рег. № В 9745
ЕК от кат. О4 и две собственост на дружеството превозвач „Транс груп България 1“ ООД, с ЕИК: *********, извършваш обществен
превоз на товари с маршрут на движение с. Снежина – гр. Варна, видно от пътен
лист за дата 26.10.2017 г., натоварен с пшеница, видно от товарителница №
0033970/26.10.2017 г. и от пътно – прехвърлителна
разписка № **********/26.10.2017 г., като водачът извършва горепосочения превоз
на пшеница, управлявайли гореспоменатата съчленена композиция, състояща се от МПС с рег. № В 1262 НХ
с две оси – влекач и ППС с рег. № В 9745 ЕК с три оси – полуремарке,
с обща маса 55 750 кг., измерена с електронна мобилна везна марка „DINI ARGEO”,
тип „DFWL”с фабр. № ********** и № ********** и
поставен стикер за годност 17/01106 със срок на валидност до 07.2018 г., която
маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг. с 15 750 кг., установени
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към момента на
проверката не е представена квитанция от АПИ за претоварване.
При така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място следва да
се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка
в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото
във вина на Н.Г.Н. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е
накърнено правото му на защита.
Разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата предвижда, че следва движещите се по пътя превозни средства с размери,
маса и натоварване на ос да не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, буква
„а“ от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства посочва, че допустимата максимална маса на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за моторно
превозно средство с две оси с полуремарке с три и
повече оси е 40 тона.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че в следобедните часове на
26.10.2018 г. жалбоподателят Н. е нарушил посочените нормативни разпоредби,
доколкото е управлявал влекач с прикачено полуремарке,
чиято маса е в размер на 55 750 кг, т.е. надвишава максимално допустимата маса с
15 750 кг., поради което и според съда съвсем правилно е била ангажирана
неговата административно – наказателна отговорност за извършено нарушение на
посочените нормативни разпоредби.
Приложената в
административно – наказателната преписка Заповед № РД – 08 – 249 от 15.05.2015
г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
красноречиво доказва материалната компетентност на административно – наказващия
орган, а именно Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна да
издава наказателни постановления за установени нарушения на Закона за движение
по пътищата и подзаконовите нормативни актове в сферата на автомобилните
превози.
Следва да се отбележи, че
в кориците на административно – наказателната преписка са представени писмени
доказателства, че електронната везна марка „Dini Argeo”, тип „DFWL”с фабр. №
********** и № ********** и стикер за годност 17/01106 (която е била използвана
от инспектор Б. от ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна за установяване на
параметрите на нарушението) е била към датата 26.10.2017 г. техническа годна и се е намирала в техническа
изправност към момента на извършване на проверката, поради което и съдът няма
причина да се съмнява в достоверността на показанията на уреда.
Няма никакво значение факта,
че жалбоподателят Н. е управлявал превозно средство, собственост на дружество –
превозвач, тъй като именно водачът на превозното средство е субект на
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал.
1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства.
Съдът не може да се
съгласи с възражението, че фактическия състав на изпълнителното деяние на
административното нарушение е бил завършен на територията на с. Снежина,
доколкото превозното средство в това населено място е било натоварено с
пшеница, а вече тръгвайки да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване, с маса, надвишаваща нормите от допустима максимална маса на ППС, е
осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.
Съдът не може да се съгласи
с възражението, че превозното средство е било паркирано, докато му е била
извършвана проверката, тъй като едно подобно твърдение противоречи на
показанията на св. Б.. Действително превозното средство е било спряло, но това
е съвсем логично и нормално, за да бъде претеглено с електронната везна,
използвана от св. Б..
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.
Санкционната разпоредба на
чл. 177, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата предвижда имуществена санкция в размер от 500 лева до 3000 лева за
водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. При този нормативно установен размер на
санкцията, административно – наказващият орган е наложил административно
наказание в размер близък до максималния, предвиден в закона, като е мотивирал
решението си, че претоварването на превозното средство е с цели 15 750 кг.
Същевременно обаче според съда не е отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство факта, че Н.Г.Н. няма извършено подобно нарушение в сферата на
автомобилните превози. Действително от представената справка, изготвена от ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна е видно, че Н. има няколко на брой
нарушения в работата си като водач на превозно средство, но същите са със
съвсем различен характер, поради което и следва обосновано да се приеме, че на
26.10.2017 г. Н. за първи път е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства
Преценявайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че административно
наказание „глоба“ в минималния, предвиден в закона размер, а именно 500 лева се
явява съизмеримо като тежест с извършеното нарушение и най – вече с
обществената опасност на дееца и според съда този размер на наказанието ще
способства изцяло за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12
от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0001349 от 28.12.2017
г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – гр. Варна, следва да бъде изменено, като
размера на наложеното административно наказание „глоба“ бъде редуциран до 500
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0001349 от 28.12.2017 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
Н.Г.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 18, на основание разпоредбата на чл.
177, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2600 лева
(две хиляди и шестстотин лева) за това, че около 13:40 часа на 26.10.2017 г. в
гр. Варна, южна промишлена зона, на 50 метра преди автобусна спирка „КРЗ“ в
посока „ПЧМВ“ управлява влекач марка „Скания“ с рег.
№ В 1262 НХ, с прикачено полуремарке марка „Юнайтед Трейлърс“ с рег. № В 9745
ЕК от кат. О4 и двете собственост на дружеството превозвач „Транс груп България 1“ ООД, с ЕИК: *********, извършваш обществен
превоз на товари с маршрут на движение с. Снежина – гр. Варна, видно от пътен
лист за дата 26.10.2017 г., натоварен с пшеница, видно от товарителница №
0033970/26.10.2017 г. и от пътно – прехвърлителна разписка
№ **********/26.10.2017 г., като водачът извършва горепосочения превоз на
пшеница, управлявайки гореспоменатата съчленена
композиция, състояща се от МПС с рег. № В 1262 НХ с две оси – влекач и ППС с
рег. № В 9745 ЕК с три оси – полуремарке, с обща маса
55 750 кг., измерена с електронна мобилна везна марка „DINI ARGEO”, тип „DFWL”с
фабр. № ********** и № ********** и поставен стикер
за годност 17/01106 със срок на валидност до 07.2018 г., която маса надвишава
нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване от 40000 кг. с 15 750 кг., установени от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като към момента на проверката не е
представена квитанция от АПИ за претоварване – нарушение на разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „глоба“ до размер от 500 лева (
петстотин лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: