РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 25.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 411
по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К.С.М. ЕГН ********** *** срещу ЕТ „Г.Т.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** искове с правно основание чл.8, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца обща сума в размер на 1199,10 лева, представляващи
неизплатено арендно възнаграждение по сключените между страните договори за
аренда, от които сума в размер на 218,02 лева за стопанската 2016/2017 г.; сума
в размер на 490,54 лева за стопанската 2017/2018 г. и сума в размер на 490,54
лева за стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане.
В обстоятелствената част
на исковата молба твърди, че с Договор за аренда на земеделска земя, вписан с
вх. рег. №3754 от 13.03,2008г., том VI, №191г.на СлВ – Плевен е предоставила на
ответника за временно и възмездно ползване за срок от пет стопански години
следната земеделска земя, а именно: нива с площ от 10.901дка, трета категория,
находяща се в местността “Дърти лозя”, съставляваща имот № 039042по плана за
земеразделяне при съседи: имот №039036, имот №039023 , имот №039011, имот
№000133 и имот №039043, със срок на договора от 5 години. Излага, че с Анекс,
вписан с вх. рег. №1689 от 08.02.2012г., акт №1149, том VI, дело №751/12г. на
СлВ-Плевен срокът на договора за аренда
е продължен с пет години, считано от 01.10.2012г., като се е увеличило и
аредното плащане на 20.00лева. Твърди, че ответникът не е извършвал дължимите
арендни плащания за стопанската 2016/2017година, поради което и дължи сума в
размер на 218.02лв. Навежда доводи, че с договор за аренда на земеделска земя,
вписан с вх. ред. №17217 от 24.11.2015г., Акт №17, том 22, дело №6337/15г.на
СлВ -Плевен предоставила на ответника за временно и възмездно ползване за срок
от пет стопански години следният недвижим земеделски имоти: НИВА с площ от
10.901 дка, трета категория находяща се в местността “Дърти лозя”, съставляваща
имот № 039042, по плана за земеразделяне при съседи: имот №039036, имот №039023
, имот №039011, имот №000133 и имот №039043, със срок на договора от пет
стопански години и с аредна вноска за
един декар от 45.00 лева на стопанска година. Твърди, че ответникът не е
извършвал дължимите арендни плащания през последните две години, поради което й
дължи следните парични суми: За стопанската 2017/2018 г- сума в размер на
490.54лв. и за стопанската 2018/2019 г. сума в размер на 490.54лв. Излага, че многократно устно канила
ответника да плати дължимите суми, което същият не е сторил.Претендира
присъждането на законна лихва, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до
окончателното плащане.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да постанови неприсъствено решение, с което да уважи иска и да му присъди
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е упражнил процесуалното си право да депозира отговор.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
В проведеното о.с.з. ищецът, чрез
процесуалния си представител е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира
по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да
е предупредена за последиците от своето
бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ
обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от сключен между страните Договор за аренда на земеделска земя, изменян с анекси от 2012г и 2015 г,.
вписани СлВ – Плевен, по силата, на който е предоставила на ответника за
временно и възмездно ползване земеделска земя, а именно: нива с площ от
10.901дка, трета категория, находяща се в местността “Дърти лозя”, съставляваща
имот № 039042по плана за земеразделяне при съседи: имот №039036, имот №039023 ,
имот №039011, имот №000133 и имот №039043. Сочи, че в
уговорения между страните срок ответното дружество не е изпълнило задължението
си да плати арендните вноски за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и
2018/2019 г.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия
състав на основанието на претенцията по чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл.86 ЗЗД ищецът, е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна
основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето
бездействие, съобразно дадените от съда указания
в разпореждане № 1474/04.02.2020 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 2337/13.07.2020 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството в размер на 351,41 лева,
от които 300 лева адвокатско
възнаграждение и 51,41 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ ЕТ „Г.Т.“ ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** да заплати на
„К.С.М. ЕГН ********** *** сума в общ размер на 1199,10 лева, представляващи
неизплатено арендно възнаграждение по сключените между страните договори за
аренда, от които сума в размер на 218,02 лева за стопанската 2016/2017 г.; сума
в размер на 490,54 лева за стопанската 2017/2018 г. и сума в размер на 490,54
лева за стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане, на основание чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ ЕТ „Г.Т.“ ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** да заплати на К.С.М. ЕГН ********** ***, сумата от 351. 41 лева,
представляващи
сторени разноски в настоящето производството,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: