Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 116 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 1200,00 лв. – главница, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 90,72 лв. – договорна лихва, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 82,50 лв.
–такса разходи за събиране, чл.422 ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД
с цена на иска 120,00 лв. –такса разходи за дейност на ***, чл.422 ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД
с цена на иска 240,00 лв. –неустойка и
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена
на иска 165,27 лв. –лихва за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, ***, представлявано от ***си
***Н.Т.С.и М.Д.Д.срещу С.Л. Т., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на
13.07.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от дата 07.11.2014г. между „***" ***, ЕИК ***и „А.з.с.н.в."
***, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „***"
№ ***от дата 2.11.2016 г. сключен между „***" *** и С.Л.Н., е прехвърлено
в полза н. „А.з.с.н.в." *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че Договора за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на ***а да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „А.з.с.н.в." АД /сега „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *** е ***н.
„А.з.с.н.в." ***, ЕИК ***. Твърди, че с изрично ***законният ***на „***"
*** е упълномощило „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в. ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014
г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя
сметка. Твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „***" ***
чрез А.з.с.н.в. ЕАД е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо с изх.№ ***г.
за извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на
посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Твърди, че писмото се е върнало
в цялост, като в известието за доставяне е отбелязано, че пратката не е
потърсена от получателя. Ищцовото дружество изпратило повторно до ответника
Уведомително писмо с изх. N9 ***г. чрез куриер на настоящия адрес на ***,
посочен в Договора за кредит. Видно от обратна разписка, писмото отново се
върнало в цялост, т.к. получателят не е намерен на посочения адрес. Към
настоящата искова молба представя и моли да бъде прието копие от Уведомително
писмо за извършената цесия с изх. N9 ***г., което да бъде връчено на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до *** за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до *** с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за ***, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за заем, не е погасено, моли да бъде прието, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от *** е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Излага съображения, че уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на *** с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария ***или на овластено от този ***лице до момента на
уведомлението. Счита, че с оглед на това фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди, че на
02.11.2016 г. между „***" ***, като ***и С.Л.Н. като ***е сключен Договор
за кредит „***" с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит ***удостоверява, че е
получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и
Общите условия приложими към него, както и че е получил от ***Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Твърди, че съгласно сключения договор за кредит, ***ът се е задължил да
предостави на ***револвиращ кредит в максимален размер на 1 200.00 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта ***, а ***се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че ***извърши
транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита,
сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит, ***предоставя на ***платежен
инструмент - кредитна карта с № ***, издадена от „***" АД /Картоиздател/
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като ***може
да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на
картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на ***да предостави заемната сума. Твърди, че страните са
подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта ***, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта ***. Твърди, че съгласно договореното от страните, ***получава
от ***месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно
на персоналната страница /личен акаунт/ на ***на следната интернет страница: ***,
който ***се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на
договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с
изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния
акаунт на ***, който се задължава да архивира получените документи на свой
дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, ***е
изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с
изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен
европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за
извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата,
съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по
картата и др. Твърди, че ***предоставя на ***кредит при следните условия: - вид на предоставения заем -
револвиращ потребителски кредит; -
срок на договора: 2 години; -фиксиран годишен лихвен процент по заема -43,2 %.
Върху усвоения размер на кредита ***дължи дневен лихвен процент в размер на
0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница, като за изчисляването ѝ се приема, че календарния месец е с
продължителност 30 дни; - годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %;
- обща сума, дължима от ***съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от
усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена
главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата, - заплащане на
текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от
усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница,
начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са
начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца.
Твърди, че ***е
усвоил заемни суми по дати, както следва: 400 лв. на 04.11.2016; 400 лв. на
05.11.2016; 400 лв. на 06.11.2016, или обща сума в размер на 1 200.00 лв.
Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, ***дължи договорна
лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. Твърди, че на
посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото
задължение на ***е начислена договорна лихва в размер на 90.72 лв., за периода
от 5.11.2016 г. до 7.01.2017 г. В случай, че ***не заплати текущото си задължение
на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са договорили
задължение на ***да представи на ***в срок от 3 дни след падежа обезпечение
чрез поръчителство, за което между ***и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на ***, същия дължи на ***неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението,
на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия
месец текущото задължение. Твърди, че на посоченото основание, на ***е
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 240.00
лв., за периода от 6.12.2016 г. до 7.01.2017 г. Твърди, че разпоредбите на
договора за кредит предвиждат, че в случай, че ***не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на ***както
обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по- горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, ***дължи на ***разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. Твърди, че в настоящия случай,
на ***е начислена такса разходи за събиране в размер на 82.50 лв. за периода от
6.12.2016 г. до 7.01.2017 г. Твърди, че съгласно клаузите на сключения договор,
в случай, че ***не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в
рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по
договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се
съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на
описаните условия и ***не е длъжен да уведомява ***за това обстоятелство. В
случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 7.03.2017 г., като
считано от тази дата ***дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки
ден забава върху общия размер на задължението си. Твърди, че на длъжникът е
начислена лихва за забава в размер на 165.27 лв. за периода от 7.03.2017 г.
/датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до
датата на входиране на задължението в съда. Твърди, че подписвайки договора за
кредит, ***се е съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължи на ***еднократно
заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите
на ***за дейността на лице/***, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на ***. Твърди, че така общият размер на
всички плащания, договорени от страните при подписването на договора за кредит,
който ***се е задължил да върне на ***е сбор от: усвоения размер на кредита,
ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение
на задълженията по договора, за който същата се дължи съгласно условията на
договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия.
Твърди, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
Дружеството.
Моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника С.Л.Н., ЕГН**********, че
дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД ЕИК *** следните СУМИ: 1200.00 лева /хиляда и
двеста лева/ - главница; 90.72 лв.
/деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ - договорна лихва за
периода от 05.11.2016 г. до 07.01.2017 г.; 240.00 лв. /двеста и четиридесет
лева/ - неустойка за периода от 6.12.2016 г. до 07.01.2017 г-; 82.50 лв.
/осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ - такса разходи за събиране за периода
от 6.12.2016 г. до 07.01.2017 г.; 120.00
лв. /Сто и двадесет лева/ - такса разходи за дейност на ***; 165.27 лв. /сто
шестдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава считано от 07.03.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в районен съд, законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените деловодни разноски.
В срокът по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен ***на ответницата по
делото, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на
предявената претенция. Оспорва твърдението на ищеца, че длъжникът /ответник по
делото/ е уведомен от цедента за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Счита, че приложеното известие за доставяне от “***” ЕАД и бланката на “***”
за непотърсена пратка /която по-скоро е за доставка от страна на ***/ нямат
удостоверителен характер, относно вида на пратката. Дори да се приеме, че
цесионерът е изпратил уведомителни писма за извършената цесия от името на
цедента, но същите не са достигнали до ***, то обстоятелството, че пратката не
е потърсена от получателя не е автоматично свързано с настъпването на
неблагоприятни правни последици за последния, а именно приемане, че е налице
редовно връчване на същата. Оставянето на известие в пощенската кутия от
пощенския оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно
предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. Действително в чл. 28,
ал. 1 от договора за кредит „***“ е уговорено, че всички писма, съобщения или
други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако
бъдат изпратени на адресите за кореспонденция, изпратени чрез CMC на телефона
за кореспонденция, e-mail адрес на ***, посочени в договора, както и в личния
акаунт на ***. В ал. 2 е посочено, че ***се задължава да уведоми ***при промяна
на посочените данни в ал. 1 в срок от 3 дни. Ал. 3 от същия член предвижда, че
при неизпълнение на задължението по ал. 2, изпратените до последния известен
адрес за кореспонденция, факс или e-mail, писма, покани, съобщения или други
документи ще се считат за валидно връчени и узнати от ***с изтичането на 3 дни
от тяхното изпращане. От анализа на цитираната договорна клауза е видно, че за
да се приеме, че ***ът е изпълнил задължението си за уведомяване за цесия в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата е необходимо
да са налице определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената
конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна клауза, при която
би могло да се приеме, че уведомленията са връчени редовно на посочените в
договора адреси на ***, е когато адресът на потребителя е променен и последният
не е уведомил ***а за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не
е налице, тъй като липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса
си.При липса на ясно разписани други предпоставки, при които ***ът може да
счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа, както
и при липса на данни, че уведомленията са връчени на *** по един от другите
начини, описани в чл. 28 от договора за кредит, счита, че не е налице фингирано
връчване на уведомления за извършена цесия, съобразно разпоредбата на чл. 28,
ал. 1 от договора за кредит „***“ от 02.11.2016г. Счита, че в процесния случай,
не може да се приеме, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на
вземанията, произтичащи от договора за кредит “***” чрез връчване на препис от
исковата молба с приложенията на назначения особен ***на ответника. Излага
съображения, че процесуалното представителство може да произтича от закона /в
случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки /в т. см. - т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен ***не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /в т.
см. - т. 7 от цитираното тълкувателно решение,/ от което следва, че особеният ***не
е нито законов, нито договорен ***и не може да приема адресирани до
представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети
лица, каквото безспорно е уведомяването на *** от стария ***по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор от 07.11.2014 г. за прехвърляне на вземания, а и след
като особеният ***безспорно няма обективна възможност да съобщи за
уведомлението на ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез ***.
Оспорва съществуването на облигационно
отношение между „***“ *** и С.Л.Н., свързано с предоставяне на ответника на
револвиращ кредит в размер на 1 200 лв., в качеството му на ***по договор за
кредит „***“ от 02.11.2016г. Оспорва истинността /автентичността/ на
представения договор за кредит с исковата молба и Приложение № 1 към него и
моли на основание чл. 183 от ГПК, да се изиска от ищеца да представи
оригиналите на договора и приложението към него. Счита, че процесният договор за кредит „***“ е
недействителен дори да се установи, че представеният с исковата молба договор
за кредит „***“ и приложението към него са истински, то счита че същият е
недействителен, предвид следните съображения: На първо място - процесният
договор е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона
за потребителския кредит. Твърди, че от анализа на процесния договор е видно,
че в същия не е посочена общата сума, дължима от потребителя /размера ѝ/.
В чл. 4. ал. 3 и ал. 4 от процесния
договор за кредит „***“ е отразено какво включва общата сума, дължима от ***,
както и стойността на ГПР - 45, 9 %, което несъмнено не създава яснота, не дава
достатъчно информация и затруднява потребителя да разбере каква всъщност е
общата сума при съответните допускания, която следва да издължи на ***а. Счита,
че не е спазена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгл. чл. 22 от ЗПК води до недействителност на
договора за кредит „***“. Счита, че на второ място - процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като
клаузата, с която се договаря годишния лихвен процент по заема е нищожна, като
сключена при накърняване на добрите нрави. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е
лихвения процент по кредита /ГЛП/ и годишния процент на разходите по кредита.
Легалната дефиниция на ГПР е уредена в чл. 19, ал. 1 от ЗПК - „годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит“. Счита, че в конкретния случай е определени
фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 43, 2 % и 0, 12 % дневен
лихвен процент върху усвоения размер на кредита /чл. 4, an. 1, т. 2 от
договора/. Съгласно чл. 1, т. 1 от ПМС № 426/ 18.12.2014 г. /обн. ДВ бр. 106/
2014 г./, действало към момента на сключване на договора, размерът на законната
лихва е сбор от основния лихвен процент на БНБ /ОЛП/ плюс 10 пункта. През м.
ноември 2016 г. ОЛП е бил 0% /видно от сайта на БНБ/, т.е. размерът на
законната лихва възлиза на 10%. Несъмнено уговорената възнаградителна лихва
надвишава повече от три пъти размера на законната лихва, от което следва, че
посочената клауза от процесния договор нарушава принципа на справедливост и
създава условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП по процесния договор в
такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск,
поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на
такива високи проценти. Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни
кредити /над 15 години/, когато независимо от обезпечението, рискът на
заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха
намалили стойността на даденото обезпечение. В случая счита, че е налице явно несъответствие
на еквивалентността на насрещните престации - при потребителски заем за сума от
1 200 лв., предвидено ежемесечно погасяване на усвоената част от кредита и при
извършено проучване на заемателя /т.е. договорът не е от т.нар. договори „до
час“ или „само срещу лична карта“/, уговарянето на ГЛП в размер на 43, 2 % не е
обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи,
нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба, поради което се
налага извода, че клаузата, относно ГЛП в процесния договор е нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Нищожността на клаузата, с която се определя ГЛП
/чл. 4, ал. 1. т. 2 от договора/ води до недействителност на договора за кредит
„***“ на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. На последно място
счита, че ддоговорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК, тъй като клаузите, с които се договаря ГЛП и ГПР - чл. 4, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от договора /както и клаузите за неустойка, такси разходи за събиране и за
дейност на ***и/ са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 9 от
Закона за защита на потребителя вр. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгл. чл. 5,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, ***ът или кредитният посредник
е длъжен да предостави своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от ***а условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Информацията се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2
към ЗПК. Налагането на потребителя да приеме клаузи, с които не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП. Съгл. чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Твърди, че в конкретния случай, ищецът е приложил към исковата
молба единствено договор за кредит „***“ и приложение към него. Действително в
чл. 1 от договора е посочено, че ***заявява, че е получил от ***стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК. Това обстоятелство обаче по-никакъв начин
не означава и не доказва, че на потребителя е предоставена информация в
изискуемата от закона форма съгл. приложение № 2 към ЗКП, от което следва че
длъжникът е приел клаузите за ГЛП и ГПР /както и неустойка, такси разходи за
събиране и за дейност на ***и/, които очевидно не са индивидуално
договорени, без да е имал възможност да се запознае с тях. Предвид
гореизложеното, смятам за безспорно, че клаузите за ГЛП и ГПР - чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 4 от договора /както и клаузите за неустойка, такси разходи за
събиране и за дейност на ***и/ са нищожни, респ. - договорът за заем е
недействителен.
Оспорва
претенциите на ищеца за дължими суми по основание и размер. Оспорва твърденията
на ищеца, че уговорената сума по заема е предоставена на ответника, както и че
същият е усвоил заемни суми по дати, както следва: 400 лв. на 04.11.2016 г.;
400 лв. на 05.11.2016 г. и 400 лв. – на 06.11.2016 г. Липсват доказателства по делото, които да обосновават
подобна теза.Смята, че ответникът не дължи претендираната неустойка по договора
за кредит „***“ и в тази част искът по чл. 422 от ГПК се явява неоснователен,
тъй като клаузата на чл. 21 от договора е нищожна.В чл. 16, ал.1 от договора за
кредит е уговорена клауза, съгласно която ако ***не е заплатил текущото си
задължение на падежа, същият се е задължил в 3-дневен срок да предостави на ***допълнително
обезпечение - поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия:
1.) лице на 21 години с минимален осигурителен доход от 1 500 лв.; 2.) да
работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов
договор; 3.) да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или
да има кредитна история със статус 401 „Редовен"; 4.) служебна
бележка от работодател и 5.) лицето да не е поръчител или ***по друг активен
договор за паричен заем с “***“ ***. В чл. 21 от договора е предвидено, че ако ***не
предостави това допълнително обезпечение в срока по чл. 16 дължи неустойка в
размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. Клаузата на чл. 21 от
договора за кредит счита, че се явява нищожна, предвид следните съображения:
Съгл. константната съдебна практика /вкл. и Решение от 18.10.2018 г. по в.гр.д.
№ ***г. на ОС — ***/ подобна клауза е нищожна, като противоречаща на закона/
целяща заобикаляне на закона и сключена при накърняване на добрите нрави, тъй
като е уговорена в отклонение на обезпечителната и санкционна функция на
неустойката, предвидена в чл. 92 от ЗЗД. Начинът по който е уговорено
задължението на *** - да осигури поръчител в изключително кратък срок от 3 дни
и то не преди сключването на договора, със значително завишени изисквания,
относно доходите и платежоспособността на поръчителя, каквито завишени
изисквания не са били поставени дори към самия заемател, обуславя извода, че
още при сключването на договора за заем е било ясно, че това вменено на
заемателя задължение е неизпълнимо. С клаузата на чл. 21 от договора се
заобикаля императивната норма на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, като чрез предвидената
неустойка е въведено допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло обусловена
от допуснатата от *** забава. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради което следва да се приеме, че
клаузата на чл. 21 от договора, относно предвидената неустойка е нищожна.
Клаузата за неустойка, която не е индивидуално уговорена е нищожна и предвид
разпоредбите на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 5 от ЗПП, за което са изложени
доводи по-горе. Освен всичко друго, дори да се приеме, че клаузата за неустойка
е действителна, оспорва по размер претендираната сума за неустойка, както и че
посоченият период от време е правилно определен. Считам за безспорно, че дори
да се допусне, че е дължима неустойка и размерът на усвоената сума по кредита е
твърдения от ищеца, то дори и в този случай, размерът ѝ не е 240 лв., тъй
като 10% от 1200 лв. е 120 лв. Оспорва
претенциите на ищеца, че ответникът дължи сумата от 82, 50 лв. - такса разходи
за събиране за периода от 06.12.2016 г. до 07.01.2017 г., както и сумата от 120 лв. - такса разходи за дейност на ***.
Считам, че посочените суми не са дължими, тъй като клаузите от договора за
кредит — чл. 22, ал. 4 и ал. 5. въз основа на които е исковата претенция са нищожни
на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 33 от ЗПК. В чл. 22, ал. 4 от
договора за кредит е уговорено, че при забава за плащане на текущото задължение
или на сумата по чл. 12, ал. 1 ***дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2, 50 лв. за всеки ден, а в чл. 22, ал. 5 е посочено,
че след настъпване на предсрочна изискуемост ***дължи еднократно заплащането на
такса в размер на 120 лв. разходи за ***. Тези клаузи от договора са нищожни,
тъй като с тях предварително е установена отговорност на *** за бъдещи разходи,
за които липсват каквито и да е доказателства да са извършени от ***а, като по
този начин се заобикаля императивната норма на чл. 33 от ЗПК обезщетението за
забава да не надхвърля законната лихва. Както и при неустойката, с посочените
клаузи са въведени допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена
от забавата на ***. Счита тези клаузи от договора за кредит - чл. 22. ал. 4 и
ал. 5. които не са индивидуално уговорени, за нищожни и предвид разпоредбите на
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 5 от ЗПП, за което вече бяха изложени аргументи.
Дори съвсем абстрактно да се приеме, че клаузите са действителни, то в този
случай оспорва размера на претенцията за такса разходи за събиране, както и
периода, за който е начислена. Оспорва основанието и размера на обезщетението
за забава, претендирано от ищеца за периода от 07.03.2017 г. до датата на
подаването на заявлението в районния съд. Моли претецията да бъде отхвърлена.
Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за кредит „***“ от 02.11.2016 г., сключен между „***“ *** като ***и С.Л.Н. като ***, ***удостоверява, че е получил от ***Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. По силата на договора „***" ***, се задължава да предостави на С.Г.С.револвиращ кредит в максимален размер на 1200.00 лева главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кобрандирана кредитна карта № ***, а ***се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена възможност на ***по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, ***е предоставил на ***платежен инструмент - кредитна карта издадена от „*** АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като ***може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на ***да предостави заемната сума. Съгласно чл. 4. ал. I, т. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница ***дължи фиксиран лихвен процент 43,2, който е дневен лихвен процент в размер на 0.12%. лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението ѝ се приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни. В чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай че ***не заплати текущото си задължение, на падежа съгласно условията на този договор, същият се задължава да предостави на ***в 3-дневен срок от падежа, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между ***и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок, кредитопопучателят дължи на ***а неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитопопучателят не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл 12, ал 1 от Договора, в случай че кредитопопучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл, 22. ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на ***или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 В случай че кредитопопучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 16% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Съгласно чл. 22, ал 5 при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включва дейността на ***/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на ***.
Видно от Приложение № 1 към договора за кредит, страните по договора за кредит са подписали и Рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта ***/ ***, който съдържа и Общи условия и Тарифа за дължимите такси за ползване на кобрандирана платежна карта ***/***.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 07.11.2014 г., Допълнително споразумение към рамковия договор от 01.03.2016г. и Приложение № 1 към него от 13.01.2017 г. между „***" *** и „А.з.с.н.в.“ ЕАДвземането на ****** от ответника е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С пълномощно/л.141 от делото/ „****** е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми от името на ****** всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).
С Уведомление /л.27 и 29 от делото/, „А.з.с.н.в.“ ЕАД, уведомява С.Н., на основание на гореописаното ***от името на ******, че вземането по Договор за кредит *** №***е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ***. Видно е от известие за доставяне, че пратката, изпратена на посочения в договора адрес на *** не е потърсена.
Процесуалния ***на ответника е оспорил авторството на подписите, положени в Договор за *** от 02.11.2016г., Приложение 1 към договора, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия от 07.11.2014г., Доплънително споразумение № 1 към Рамков догово за продажба и прехвърляне/цесия/ от 01.03.2016г., Потвърждение за сключена цесия, Приложение 1/13.07.2017г. открито е производство по реда на чл.193, ал.1 ГПК и е допусната съдебно-графологична експертиза, чието заключение съдът възприема, като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че подписите за „***“ в Договор за *** от 02.11.2016г. и за „Картодържателя“ в Приложение № 1 към договора от 02.11.2016г. са положени от С.Л.Н.. Подписите „За Продавача“ в Рамков договор за продажба и прехвърляне на взимания(цесия) от 07.11.2014г. са положени от Ц. П.К.. Подписите „За Купувача“ в Рамков договор за продажба и прехвърляне на взимания(цесия) от 07.11.2014г. са положени от Н.Т.С.. Подписите „За Продавача“ в Допълнително споразумение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне(цесия) от 01.03.2016г. са положени от Ц. П.К.. Подписите „За Купувача“ в Допълнително споразумение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне(цесия) от 01.03.2016г. са положени от Н.Т.С.. Подписът в „Потвърждение“ за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите е положен от С.Г.Р.. Подписите „За Продавача“ в Приложение № 1/13.07.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на взимания (цесия) от 07.11.2014г. са положени от С.Г.Р.. Подписите „За Купувача“ в Приложение № 1/13.07.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на взимания (цесия) от 07.11.2014г. са положени от Н.Т.С.. Поради изложеното съдът приема оспорването на описаните документи за неуспешно.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че е сключен договор за кредит „***” между *** *** и С.Л.Н., съгласно който е предоставен револвиращ кредит с максимален размер 1200 лв. Всъщност това е разрешеният кредитен лимит, който се усвоява от предос тавена карта с номер ***. Съгласно чл.3 ал.2 креднтополучателя се задължава да заплаща до 2-ро число па месеца текущото задължение, дължимо за предходния месец. То е сбор от следите суми: Усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец Усвоена п непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец. Начислена п непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, ако такива са начислени през текущия месец. Съгласно разпоредбите на сключеният договор, срока за неговото предоставяне е 6 години, с фиксиран лихвен процент по заема в размер на 43,2% годпшно или 0,12% дневно. Лихвата се начислуява върху усвоената н непогасена главница, а броя на дните за всеки календарен месец се счига за 30, а дните на годината за 360. Сумите, които се дължат по сключеният договор са договорната лихва, която следва да се погасява ежемесечно, изчислена върху усвоената и непогасена главница към падежната дата, такси съгласно Тарифата на банката, както и неустойка за неизпълнение, а в края на периода следва да се погаси и изцяло непогасената главница. Съгласно чл.12 ал.1 от договора, в случай че ***не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на ***обезпечението по чл.16 от договора, както и да заплати сума в размер на 15% от максималният кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му в срок по чл.16 от договора — 3 дни от дагага след падежа. Съгласно чл.16 ако ***не заплати текущите задължения на падежа, в срок от 3 дни, следва да предостави на кредптодателя допълнително обезпечение - поръчител с определени условия. Чл.21 - В случай, че ***не предостави допълнителното обезпечение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената н непогасена главница, която е включена в текущото задължение за месеца. Тя се начислява на 6-то число на месеца, в който не е погасено текущото задължение. На това основание е начислена неустойка в размер на 240 лв. За периода от 06.12.2016 г. до 07.01.2017 г. Чл.22 ал.1. - В случай, че ***изпадне в забава на плащане на което и да е задължение с повече от 10 дни, кредитодателля има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. След настъпване на предсрочната изискуемост, договорната лихва спира да се начислява, начислява се законна лихва. За периода от 07.03.2017 г. до датата на входиране на заявлението в сьда размера на начислената законна лихва е 165,27 лв. Чл.22 ал.4 - прн забава на плащане на текущото задължение, ***дължи разходи за действия но събиране на задълженията в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на текущото задължение. За периода от 06.12.2016 г. До 07.01.2017 г. е начислена такса разходи в размер на 82.50 лв. Чл.22 ал.5 - след настъпване на предсрочна изпскуемост ***заплаща такса в размер па 120 лв., включваща разходите на ***за дейността на лице ***, който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. От счетоводните записвания на ***се установяват следните усвоени суми през процесния период от кредитната карта с номер ***: Общо усвоената сума по договор за *** 1200 лв. /на 04.11.2016-400 лв., на 05.11.2016 г. -400 лв. и на 06.11.2016 - 400 лв./, представляваща максималният кредитен лимит. Погасени суми по кредитната карта няма извършени. Задълженията по пропесният договор са следните: 1. Главница /усвоен и непогасен кредитен лимит/-1200 лв., 2. Договорна лихва по чл.4 ал.1 т.2-90.72 лв. за периода от 05.11.2016 г. до 07.01.2017 г., 3.Неустойка по чл.21 във връзка с чл.15 - 240 лв. за периода от 06.12.2016 г. до 07.01.2017 г., 4. Такса събиране на разходи по чл.22 ал.4 ип чл.21 - 82.50 лв. за периода от 06.12.2016 г. до 07.01.2017 г. 5Такса разходи за дейност на *** при изсскуемост по чл.22 ал.5-120 лв. 6.Лихва за забава по чл.22 ал.3 -165.27лв. за периода от 07.03.2017 г. до датата на заявлението.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен *** по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми..
Видно от Договор за кредит „***“ от 02.11.2016 г., сключен между „***“ *** като ***и С.Л.Н. като ***, ***удостоверява, че е получил от ***Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. По силата на договора „***" ***, се задължава да предостави на С.Г.С.револвиращ кредит в максимален размер на 1200.00 лева главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кобрандирана крередитна карта № ***, а ***се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена възможност на ***по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, ***е предоставил на ***платежен инструмент - кредитна карта издадена от „*** АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като ***може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на ***да предостави заемната сума. Съгласно чл. 4. ал. I, т. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница ***дължи фиксиран лихвен процент 43,2, който е дневен лихвен процент в размер на 0.12%. лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението ѝ се приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни. В чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай че ***не заплати текущото си задължение, на падежа съгласно условията на този договор, същият се задължава да предостави на ***в 3-дневен срок от падежа, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между ***и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок, кредитопопучателят дължи на ***а неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитопопучателят не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл 12, ал 1 от Договора, в случай че кредитопопучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл, 22. ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на ***или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 В случай че кредитопопучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 16% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Съгласно чл. 22. ал 5 при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включва дейността на ***/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на ***.
Съдът намира, че от представения Договор за кредит „***“ от 02.11.2016 г., сключен между „***“ *** като ***и С.Л.Н. като ***се установява възникване между тях на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. От приетата по делото експертиза се установи, че задължението за главница по кредита към датата на изготвяне на експретизата е в размер на 1200,00 лева. Установи се от приетата по делото експертиза, че след последното усвояване на сума по кредита липсва погашение на суми по кредита. Поради което, съдът приема за осъществили се предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.22 от Договора, а именно –изпадане на ***в забава за плащане на което и да е задължение по кредита с повече от 10 дни. Липсват твърдения, че изявлението на ***а да обяви цялото вземане за предрочно изискуемо е съобщено на ***, нито са ангажирани такива доказателства. От друга страна, с получаването на екземпляр от исковата молба, в която се съдържа това изявление, от ответника по делото чрез назначения особен представител, следва да бъде прието, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно на ответника по делото. В решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. също е прието, че исковата молба по чл. 422 ГПК може да има характер на волеизявление на ***а, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на ***. Съгласно т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК. Фактът на съобщаване на *** от страна на ***а на изявление за предсрочна изискуемост може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. Връчването на особения ***представлява надлежно уведомяване на ***-ответник./ в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед гореизложеното съдът намира, че е настъпила изискуемостта на вземането за сумата от 1200,00 лв. главница по процесния договор за кредит ***.
От представения препис на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 07.11.2014г. и Допълнително споразумение № 1 към Рамков договор от 01.03.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г. се установи, че вземанията, произтичащи от процесния договор са били прехвърлени от *** *** в полза на ищеца А.з.с.н.в. ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо *** от деня, когато му бъде съобщена от предишния ***. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният ***да упълномощи новия ***да извърши съобщението до *** като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия ***(в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая, както се установи от доказателствата по делото, А.з.с.н.в. ЕАД е предприело уведомяване на *** за извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента *** ***, съгласно изрично ***за това действие. Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Въпреки това, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством договора за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. и допълнителното споразумение към него и Приложение № 1 е породила действие спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза н.А.з.с.н.в. ЕАД. Отделно от това, за несъобщаването на извъшената цесия, *** може да противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил надлежно на стария ***преди връчване на уведомлението. По делото липсват такива твърдения и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че след договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния договор.
С оглед гореизложеното, съдът намира за основателен и доказан предявения иск за заплащане на главница, в предявения си размер от 1200,00 лв., за която сума следва да бъде уважен.
Съдът намира за основателен и предявения иск за сумата от 90,72 лв. договорна лихва за периода от 05.11.2016г. до 07.01.2017г. Видно е от процесния договор за кредит ***, че е уговорено между страните заплащане на договорна лихва за ползваните заемни средства в посочения в договора размер от 0,12 % дневен лихвен процент. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, дължимата сума за договорна лихва е в размер на 90,72 лв. за посочения период, поради което следва искът да бъде уважен в целия си предявен размер.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешен и усвоен револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна - ***а клаузи на договора/.Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя ***ът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл.12, ал.1 от договора е предвидено, че при забава в плащането на текущото задължение, заемополучателят дължи в определен срок заплащане на 15% от максималния кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение – поръчител. В случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50 лева на ден/ чл.21, ал.5 и 6/ и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска / чл.20/. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с клаузите на чл.21, ал.5 и 6, както и неустойката по чл.20, по същество представляват неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на ***, респ.неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от *** забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка и такса разходи за дейност на ***, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.
С оглед гореизложеното съдът намира за неоснователни предавените искове за сумата от 240 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 82,50 лв. разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 120,00 лв. такса разходи за дейност на ***, поради което следва да бъдат отхвърлени в предявените си размери.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявената искова претенция за главница по договора за кредит и от уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. Но освен от уважаването на главния иск, уважаването на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и фактите, релевантни за неговата основателност. Съгласно чл.22 ал.3 от договора след настъпване на предсрочна изискуемост по кредита, ***дължи законна лихва за забава. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза лихвата за забава а периода от 07.03.2017 г. до датата на заявлението е в размер на Установи се обявяване -165.27лв. за която сума следва да бъде уважен.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 67,47 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде
осъден да плати на ищеца направените деловодни разноски за ДТ, юрисконсулстско
възнаграждение, определено от съда, депозит за ВЛ и депозит за особен ***/262,03+100+500,00лв.+450/съразмерно
с уважената част на претенцията в размер на 1006,22 лева.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД по отношение на С.Л. Т., ЕГН **********,***,
че дължи н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***-р ***, ***, *** сумата от 1200,00 лева, представляваща главница по
Договор за кредит *** от 02.11.2016 г.,
сключен между „***“ *** (***) и С.Л.Н. (***), вземането по който е прехвърлено
от ***а н.А.з.с.н.в. ЕАД с Рамков договор за цесия от 07.11.2014г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № ***. по ч.гр.д.№ ***по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на С.Л.
Т., ЕГН **********,***, че дължи н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, *** сумата от 90,72 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.11.2016г. до 07.01.2017г. по Договор за кредит *** от 02.11.2016 г., сключен между „***“ *** (***)
и С.Л.Н. (***), вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. ЕАД с
Рамков договор за цесия от 07.11.2014г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № ***. по ч.гр.д.№ ***по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на С.Л.
Т., ЕГН **********,***, че дължи н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, *** сумата от 165,27 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 07.03.2017г. до 29.05.2018г. по Договор за кредит *** от 02.11.2016 г., сключен между „***“ *** (***)
и С.Л.Н. (***), вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. ЕАД с
Рамков договор за цесия от 07.11.2014г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № ***. по ч.гр.д.№ ***по описа на РС-***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, *** против С.Л. Т., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по
делото дължи на ищеца сумата от 240,00
лева, представлаваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.12.2016г.
до 07.01.2017г. по Договор за кредит ***
от 02.11.2016 г., сключен между „***“ *** (***) и С.Л.Н. (***),
вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. ЕАД с Рамков договор за
цесия от 07.11.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***. по
ч.гр.д.№ ***по описа на РС-***, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, *** против С.Л. Т., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по
делото дължи на ищеца сумата от 82,50
лева, представлаваща такса разходи за събиране за периода от 06.12.2016г.
до 07.01.2017г. по Договор за кредит ***
от 02.11.2016 г., сключен между „***“ *** (***) и С.Л.Н. (***),
вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. ЕАД с Рамков договор за
цесия от 07.11.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***. по
ч.гр.д.№ ***по описа на РС-***, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, *** против С.Л. Т., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по
делото дължи на ищеца сумата от 120,50
лева, представлаваща такса разходи за събиране по Договор за кредит *** от 02.11.2016 г., сключен между „***“ *** (***)
и С.Л.Н. (***), вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. ЕАД с
Рамков договор за цесия от 07.11.2014г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № ***. по ч.гр.д.№ ***по описа на РС-***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Л. Т., ЕГН **********,***
да плати “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, *** сумата от 67,47 лв. направени деловодни разноски
по ч.гр.д.№3984/18 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Л. Т., ЕГН **********,*** да плати “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, *** сумата от 1006,22 лв.
направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: