Р
Е Ш Е
Н И Е №260022
гр. Пловдив, 22.05.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.
състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гражданско дело
№204 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
/уточнена с молба вх. № 3997/05.02.2020 г./, подадена от Т.А.И., с ЕГН **********
и адрес: ***, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 13.08.2021 г. решение на ПОС по гр. д. №361 /2020г., действаща чрез настойника си А.Д.Б.,
против Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***, с която са предявени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, чл.33 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е
разведена, има две дъщери, но отдавна живее сама. Едната й дъщеря – ответницата
Б. от години живее в ******, а преди това
дълги години живяла извън страната. Другата й дъщеря – А.Д.Б. от около ** г. живее и работи в *******, но идва в България ежегодно, а напоследък и по-често, тъй като И. има
нужда от грижи поради влошеното си здравословно състояние. Докато отсъства, А.
е ангажирала съседи и социални агенции, които да се грижат постоянно за майка
й. Ищцата посочва, че изпитва страх от непознати хора, често не си спомня
елементарни факти и събития, трудно се ориентира за пътя до дома си, когато е
навън. Същата е на ** г., страда от множество заболявания,
които са се отразили както на физическото, така и на психоемоционалното й
състояние, получава пенсия и надбавки в размер на 370,55 лв., която е крайно недостатъчна
за посрещане на нуждите й. На 03.01.2020 г. Т.И. посетила офис на „****“ АД, за да изтегли пари от пенсията си, но банков
служител я уведомил, че част от средствата й вече са изтеглени от банкомати в
гр. ****, а през лятото – и от банкомат в гр. *****. Понеже тя не била извършвала тези операции, се
снабдила с извлечение от сметката си и разбрала, че сумите са теглени от
ответницата Б., като в справката присъствали спорадични преводи от Р. с
основание „издръжка“ от около 50 лв.
Това провокирало И. да направи редица справки, при което узнала, че на
21.12.2017 г. ответницата, от една страна в качеството на прехвърлител,
действаща като неин пълномощник по силата на пълномощно рег. № ******г. за удостоверяване на подпис и рег. № ****г., том **, акт № ****г. за удостоверяване на съдържание на
нотариус № **** по РНК, и от друга- действаща в лично
качеството като приобретател, е сключила договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № *** от
21.12.2017 г. на нотариус М. П. – А., рег. № *** от РНК, вписан в СВ гр. **** на 21.12.2017 г. под акт № ***, том ***, дело № *** / *** г., по силата на
който Р.Б. придобива от Т.И. правото на собственост върху следния недвижим
имот, а именно: 86/100 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784. 523.575.1.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи
изменения на КККР, с адрес на имота: град ***,
ул. „*** ***“ № ***, етаж *, който
СОС се намира в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.523.575, с предназначение на СОС: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 148,00 кв. м,
ведно с прилежащите части: две избени помещения с обща декларирана площ от
49,30 кв.м под западната половина на сградата, ведно с таванско помещение с
декларирана площ от 74,00 кв.м, намиращо се в западната половина на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СОС с идентификатор
596784.523.575.1.5, под обекта: СОС с идентификатор 56784.523.575.1.10,
56784.523.575.1.11, над обекта: СОС с идентификатор 56784.523.575.1.12.
Съгласно сключения договор, имотът се прехвърля срещу грижите, полагани от Б.,
и предоставената от нея за ищцата финансовата помощ в размер на повече от
15 000 лв., превеждани от ответницата през годините по банков път, до ****.,
както и срещу поемане на задължение от Б.
да гледа и издържа, лично или чрез трето лице, майка си Т.И. при поискване и
при необходимост до края на живота й. По силата на същия този договор в полза
на ищцата било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на
прехвърления имот. Ищцата била учудена и възмутена от действията на Р., тъй
като никога не била давала съгласието си да се разпорежда с единственото й
жилище. Твърди, че ответницата се е договорила сама със себе си в нейна вреда
като представлявано лице по сделката, както и че договорът е сключен при явно
неизгодни за нея условия, също, че накърнява добрите нрави, доколкото пазарната
стойност на коментирания имот надхвърля насрещната престация. Ищцата сочи, че
ответницата не е изпълнявала своевременно и точно своите задължения по
договора, вкл. че сумата от „над 15 000
лв.“ не й е била заплатена, а напротив – И. е давала парични средства на Б.
и й дарила имот, находящ се в гр. ****. Р.
не е полагала грижи за нея и не й е предоставяла финансова помощ нито преди
сключване на процесния договор, нито след това. Твърди се, че ищцата е
отправяла молби към ответницата да я гледа, да й напазарува храна, медикаменти,
облекло, да й помага и да се грижи за нея, да заплаща поне част от сметките за
жилището й, както и да организира неотложни ремонти по него, но на тези молби Р.
отговаряла уклончиво, обещавала да се грижи повече, но отказвала да я заведе
дори на лекар, тъй като според нея нямало нужда. С молба от 26.09.2022г., депозирана за първото
съдебно заседание, са допълнени твърденията по повод неизпълнение
от ответницата на задълженията й по договора от ****.- че същата не е
осигурила необходимата медицинска грижа за майка си; че ищцата е била оставена
да живее сама, едва през м. март 2020г. /т.е. след завеждане на делото/
ответницата се е преместила да живее при нея, но е продължила да не изпълнява
задължението си за полагане на грижи и даване на издръжка; че е препятствала
контакта на други хора с ищцата, вкл. на личния й лекар; че не е полагала грижи
за хигиената на дома й; не е плащала навреме сметките за ток, телефон,
телевизия- през м. януари 2020г. били изключени телефона и телевизията на
ищцата; че дори Б. да е извършвала плащане на сметки за комуналните услуги на
ищцата, то това е ставало с парите от пенсията на майка й; че понастоящем
ищцата е настанена в „***** за възрастни хора ****“- гр. ***** и
ответницата продължава да не заплаща издръжка за майка си, въпреки отправените
до нея покани- от настаняването на ищцата в резиденцията е внесла сума от 500
лв., докато само таксата за дома, без лекарства и другите консумативи, е
1 890 лв. на месец. Направено е възражение по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД- за
нищожност на клаузата в процесния договор, поставяща условие, че насрещната
престация се дължи от ответницата само при поискване и нужда.
Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от дата
21.12.2017 г. поради накърняване на добрите нрави, а в условията на
евентуалност- да прогласи неговата недействителност като такъв, сключен във
вреда на представлявания, евентуално да го унищожи, тъй като е сключен поради
крайна нужда при явно неизгодни условия, евентуално- да развали процесния
договор поради неизпълнението му от
ответната страна. Претендират се разноски. Съображения
по спора са развити в писмени бележки на адвокат И.- пълномощник на ищцата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата Р.Д.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Л.П.,
с който е изразено становище за недопустимост на производството. В случай че
делото не бъде прекратено, ответната страна поддържа, че предявените искове са
изцяло неоснователни. Ответницата изрично оспорва като недопустима претенцията
за установяване унищожаемостта на процесния договор като сключен при явно
неизгодни за прехвърлителя условия, тъй като едногодишният срок за предявяване
на иск по чл. 33 от ЗЗД е изтекъл на дата 21.12.2018 г. Същевременно се
поддържа и неоснователност на същия този иск, защото прехвърлителката е
получила насрещна престация в размер на финансова помощ от 15 000 лв. от
ответницата, а И. е запазила пожизнено правото си на ползване върху цялата
прехвърлена идеална част в допълнение към уговорената насрещна престация –
издръжка и гледане на прехвърлителката при поискване и при необходимост до края
на живота й. Оспорена е като неоснователна претенцията за прогласяване
нищожността на процесния договор поради накърняване на добрите нрави, понеже
единственото наведено твърдение е това, че ответницата се е договорила сама със
себе си във вреда на ищцата. Ответницата оспорва предявения иск за прогласяване
на договора за недействителен, като сключен
във вреда на представлявания. Сочи, че липсва конкретика в какво се
изразява въпросната вреда. Оспорва се също така иска за разваляне на процесния
договор поради неизпълнение. Задължението за гледане и издръжка е уговорено при
поискване и при необходимост, като тези две условия следва да са налице
кумулативно, а по делото няма данни от страна на ищцата да е била отправена
покана за изпълнение на насрещната
престация. Нещо повече – въпреки че такава покана липсва, от 2014 г. до момента
ответницата Р.Б. се грижи и подпомага майка си, вкл. чрез лични грижи и с
плащане на ежемесечна издръжка в различен размер според възможностите й.
Твърди, че действително в периода от 2008 г. до 2010 г. е живяла в чужбина, а
впоследствие в гр. ***, но от 2017 г. посещава лично майка си
през седмица, а през останалото време всяка сутрин й телефонира, за да й
напомни да си взема лекарствата и хранителните добавки. От месец януари 2020 г.
Р. ***, където си е намерила работа и остава да живее в процесния апартамент
при майка си, за да й помага в ежедневието. Това положение е продължило до
месец август 2021 г., когато след поставянето на Т.И. под запрещение другата
й дъщеря А. я настанява в старчески дом
в гр. ****. Предложението за прехвърляне собствеността
върху 86/100 ид. части от процесното жилище е дошло именно от ищцата през 2016
г. по повод грижите и помощта, оказвани й от Р.. Единственото условие било
последната да заплати разноските по сделката, както и данъците на имота, които
не били плащани от години. За целта ответницата изтеглила кредит и сделката
била изповядана през 2017 г. Твърди, че сестра й А. от *** г. живее и работи в ****. На 05.06.2009 г. закупила
от майка си 14/100 ид. части от процесния апартамент срещу т.н. „заем“ в размер на 24 954 евро,
представляващ всъщност издръжка от 150 евро месечно, плащана от А. в полза на
майка й в периода 2000г. – 2009г., ведно със сложна лихва от 3% годишно. След
това сестра й се прибрала отново в България едва през 2019 г., с оглед на което
оспорва твърденията, че регулярно, веднъж в годината си идвала. Оспорват се
като неверни твърденията, че не само физическото, но и психоемоционалното
състояние на ищцата И. се е влошило от няколко години, като още през 2016 г.
личният й лекар бил дал препоръки за лечение, постоянни грижи и надзор, тъй
като имало данни, че страда от деменция. В действителност драстичната промяна в
здравословното състояние на ищцата настъпило в края на месец април 2020 г.,
когато И. научила за делото за поставянето й под запрещение, заведено против
нея от дъщеря й А.. Ищцата реагирала остро на твърденията за невменяемост и
деменция, вдигала неколкократно много високо кръвно налягане, което довело до
прекарания на дата 25.04.2020г. исхемичен инсулт. Въведените от ищцата
факти и обстоятелства с молбата й от 26.09.2022г. се оспорват от
ответницата като неверни. С оглед гореизложеното, последната моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени
бележки на
ответницата и на нейния пълномощник адвокат П..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт
№**, том *,
рег.№***, д. №**** г., че на ****. между Т.И., като
прехвърлител, и Р.Б., като приобретател, е сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който И., представлявана
чрез пълномощника си Р.Б., прехвърля на последната, правото на собственост на
притежаваните от нея 86/100 идеални части от следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.575.1.4 по КККР на гр. ****, с адрес на имота: град ****, ул. „****“ № ***,
етаж *, с предназначение на СОС: жилище,
апартамент, ведно с прилежащите части, при
описаните граници. Отразено е в нотариалния акт, че имотът се прехвърля срещу
финансова помощ в размер на повече от 15 000 лв., превеждана през годините по банков
път, и грижите, които приемателят е полагал и предоставял на майка си досега,
както и срещу поемане на задължение от Р.Б., лично или чрез трето лице, да
гледа и издържа, при поискване и при необходимост, прехвърлителя- майка си до края на живота й. В договора е уговорено и че
последната запазва правото на ползване на имота, пожизнено и безвъзмездно.
Изискани
са от нотариус М. П.- А. документите по нотариално дело №*****г., от които се установява, че при сключване на
горепосочения договор ищцата е действала чрез пълномощника си- ответницата Б.,
упълномощена с пълномощно рег. №****г. за удостоверяване на подпис и рег. №****г.
за удостоверяване на съдържание на нотариус А., да я представлява пред съответния нотариус и от нейно
име и за нейна сметка да извършва всякакви разпоредителни сделки с процесния
имот, включително и да договаря сама със себе си, при цена и условия каквито
договори, да получи продажната цена, да я представлява пред съответните общини,
данъчни служби, Дирекция ПАМДТ, АГКК, с оглед снабдяване с документи,
необходими за нотариалното оформяне на сделката. По нотариалното дело е
приложена разписка- декларация от ****., вкл.
и с нотариална заверка от 05.01. 2018г.,
в която ищцата И. декларира, че й е известна сумата от 15 000 лв. и е
получила същата, вписана в нотариален акт №****/****. като финансова помощ, превеждана през годините
по банков път от дъщеря й Р., включваща и стойността на движимите вещи, получени
от приобретателя.
От представената по делото медицинска
документация е видно, че Т.И. страда от множество заболявания- последици от
други и неуточнени мозъчно-съдови болести,
мозъчна атеросклероза, неинсулинозависим захарен диабет, хипертонично
сърце без сърдечна недостатъчност, смесена корова и подкорова съдова деменция.
През м.април 2020г. същата е била хоспитализирана в **** клиника по повод мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии.
С ЕР на ТЕЛК №*****г. ищцата е освидетелствана,
като й е определена *** % степен на увреждане пожизнено, при водеща диагноза- смесена
корова и подкорова деменция.
С влязло в сила на 13.08.2021г. решение на
ПОС, постановено по гр.д. №361/2020г., Т.И. е
поставена под пълно запрещение.
По делото е представен договор №*****г. за предоставяне и ползване
на социална услуга, сключен между А.Б. и „*****” ЕООД, с който дружеството-доставчик е
поело задължение да осигурява социална услуга по отношение на Т.И., чрез
извършване на посочените дейности от социален асистент по 2 часа 2 пъти
седмично, съобразно индивидуален план.
На 03.08.2021г. е сключен договор за предоставяне
на социални услуги с „*****” ЕООД, съгласно който Т.И. е
настанена в Резиденцията в гр. **** и на
същата се предоставя описания в договора пакет от социални услуги.
С покани, изпратени от А.Б., в качеството й на настойник на Т.И.,
и от адв. С.И., като пълномощник на А.Б., в качеството й на настойник на
ищцата, до ответницата
Р.Б. /връчени й на 19.01.2022г. и
21.09.2022г. чрез ЧСИ/, последната е
поканена да заплати посочените в тях суми, представляващи издръжка за ищцата, в
т.ч. такси за „****”.
Представени са по делото още извлечения от банкови сметки на Т.И. в ЦКБ в евро и лева за периода
2009г.- 2014г., съдържащи данни за извършени преводи от Р.Б., както и справки
за движение по банкова сметка *** „*****“
АД с титуляр Т.И., от които е видно, че са
внасяни периодично от ответницата Б. различни суми
по тази банкова сметка *** „издръжка“.
Приети са като доказателства по делото разписки за получени суми от трети лица,
извършили през периода м. март 2021г.- м. септември 2022г. дейности в процесния
имот по залепване на обща изходяща ВиК тръба, поради спукване и теч в тръбата,
смяна на тоалетна чиния и вливащи се и изходящи ВиК тръби с нови, смяна на нова
ВиК тръба, свързваща чешмата в кухнята, и др., от които се установява, че
сумите за ремонтните дейности са заплатени от ответницата Б..
Представени са от страните и други писмени доказателства- квитанции за запла-тени данъци и такси за имота, договори за
потребителски кредити, сключени от ответницата Б. и разписки за извършени
плащания по тях, извлечение от трудова книжка на ответницата, кореспонденция
във връзка с оттегляне съгласието на ответницата за настаняване на ищцата в
Резиденция „*****“, както и електронна кореспонденция между
А. и Р. Б., които са неотносими към спорния предмет
и затова не следва да се коментират.
За установяване пазарната стойност на имота- предмет
на оспорения договор в хода на производството е допусната СТЕ, с вещо лице В.Р..
Според заключението, което съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвено, пазарната стойност на процесния имот към датата на сключване на договора
възлиза в размер на 242 900 лв., като
същата е основана на база сравнение на обявени офертни цени за продажба на
имоти с идентични показатели в същия район.
В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба,
ищцата е ангажирала по делото и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите – В.П.
Х. и Е. М.К.
Свидетелката Х. заявява, че познава Т.И. от 1988г.-
1989г., подържали добри съседски взаимоотношения до 1995г., след това имали редки контакти. След 2000г. ищцата се изолирала,
входната врата на къщата й била затворена с катинар и вериги, нямало достъп до
дома й, два-три пъти се наложило да се отключва вратата на жилището поради предизвикани
от нея наводнения. При поредния инцидент през 2018г. свидетелката влязла в дома
на И., по стълбите имало натрупани вещи, вътре миришело лошо, останала с
впечатление, че никой не се грижи за ищцата. Свидетелката споделя за случай,
при който И. викала за помощ от терасата си, пищяла, казвала, че я убиват,
тогава се струпали много хора, дошла полиция. Посочва, че през последните
няколко години забелязала промяна в поведението на И., същата станала неориентирана, забравяла къде оставя личните
си вещи, вкл. ключовете си, споделяла, че чува гласове от контактите. Свидетелката твърди, че не познава ответницата
Р., А.Б. идвала при майка си поне един-два пъти на сезон, впоследствие
ангажирала жена, която да гледа И. два
или три пъти в седмицата.
Свидетелката Е. К.твърди, че познава
страните, била съученичка на дъщерята на ищцата- А. и понастоящем е в
приятелски отношения с нея. Посочва, че А. живее ****, след 2015г.- 2016г. си
идвала по-рядко, тъй като трябвало да се грижи за сина си, но плащала сметки и
данъци за жилището на майка си. Свидетелката е виждала
ищцата през 2019г.- 2020г., била отслабнала,
със занемарен външен вид. Твърди, че е посетила
дома на Т.И. през 2020г., жилището било мръсно, затрупано с вещи, необходими
били дни за почистването му. Заявява, че Т. имала нужда от обгрижване, не
осъзнавала, че има здравословни проблеми. Свидетелката била при нея след настаняването
й в дома в гр. *****, Т. изглеждала добре.
За установяване на обстоятелствата, свързани с
изпълнение на задълженията по договора, в хода на производството са изслушани и
показанията на свидетелите на ответницата- В. Я. Г. и Е. К. Д.
Свидетелката Г.
твърди, че работи като шивачка, ателието й се намира срещу къщата, в която живее
Т.И.. Твърди, че ищцата била горда жена, поддържана, винаги добре облечена, често се отбивала в ателието й. Познава дъщеря й Р., а А. не е виждала,
от Т. разбрала, че е идвала в страната три пъти през последните двадесет
години. Ищцата е споделяла, че А. я заплашва, има
претенции към цялото жилище и се страхува от нея. Р.Б. посещавала майка си редовно,
първоначално един път в месеца, а впоследствие по два пъти, закупувала й
продукти, водела я на прегледи при лекари, излизали заедно, канила я да живее
при нея в ****, но Т.
отказвала. Преди около две години ищцата
получила инсулт, много отслабнала, започнала да забравя, тогава Р. се
преместила да живее при майка си, обгрижвала я изцяло, водела я при лекари.
Аналогични показания депозира и свидетелката Д. Същата
посочва, че от 13.02.2000 г. живее с Т.И. в една къща. Т. била интелигентна
жена, добре изглеждаща, добре облечена. Познава дъщеря й Р., тя посещавала
майка си поне два пъти в месеца след 2003г., носела й продукти, чистила дома й,
приготвяла й храна, плащала за ремонти в жилището на Т., купила мебели, хладилник и печка. През последните три години
ответницата се преместила да живее в *****,
за да е при майка си, която прекарала инсулт, гледала я много добре, водела я
на разходки, на прегледи при лекари. А., която живее в *****, не е полагала грижи за майка си, идвала си много
рядко- четири пъти за последните 22 години. Т. казвала, че А. има претенции към
имота й, купила си апартамент в ***** и
се нуждаела от пари, за да го изплаща, затова искала да продаде къщата.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
По отношение на предявения иск по 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба, нищожни са договорите,
които противоречат на добрите нрави.
Ищцата аргументира нищожността на оспорената сделка на
посоченото основание с това, че пазарната стойност на процесния имот надхвърля
насрещната престация.
Добрите нрави
са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Накърняване на добрите
нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е
проведено изрично чрез спазване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и
на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Според съдебната практика, изключително голямата
разлика в престациите е определена като критерий за нищожност на това
основание. Значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която
води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато едната
насрещна престация е практически нулева.
Настоящият случай не е такъв. С оспорения договор ищцата е прехвърлила описания в
него имот, чиято пазарна стойност възлиза на 242 900
лв., според заключението на СТЕ /няма данни каква би била пазарната
стойност на имота, ако се намали със запазеното за прехвърлителя право на
ползване/, срещу насрещно задължение на приобретателя за грижи и издръжка, като
отчасти престацията е получена в миналото- финансова помощ в размер на повече
от 15 000 лв. и полагани грижи, и ще се изпълнява и в бъдеще. От съдържанието на този договор и постигнатите със същия
уговорки не се извежда извод за споразумение между страните, което може да се
характеризира като такова, което е несъвместимо с общоприети житейски норми за
справедливост и добросъвестност.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е двустранен, формален, възмезден,
транслативен, алеаторен, по силата на който прехвърлителят отчуждава правото на
собственост върху недвижим имот в полза на приобретателя, а последният поема
правното задължение да доставя издръжка и да полага грижи за отчуждителя до
края на живота му. Естеството на договора и
по-конкретно неговият алеаторен характер предполагат неустановеност на
насрещната престация на преобретателя във времето, тъй като към момента
на сключването му не е известен конкретният обем на престацията, която приобретателят
следва да осъществи, а и липсва възможност този обем да бъде преценен- той е
обусловен от едно бъдещо събитие /смъртта на прехвърлителя/. Поради
неизвестността относно момента на сбъдване на това бъдещо и независещо от
волята на страните събитие, даденото и полученото по договора може да се окаже
в различен размер. Ето защо, равностойността на
престациите не е елемент от фактическия състав и обективно не може да бъде реализирана при алеаторния договор, съответно
липсата на такава не би могла да доведе до накърняване на установените в
обществото морални и нравствени норми, доколкото алеаторността
предполага изначална възможност едната страна да получи по-голяма в материално
изражение облага за сметка на другата. Действително, в случая прехвърлянето на
правото на собственост върху недвижимия имот е солидна по пазарната си оценка
престация, но на нея се следва справедлива насрещна такава, изразяваща се в
издръжка и гледане, продължаващи напред във времето. Наред с това, следва да се съобрази и че договорът е сключен с оглед
престирани издръжка и гледане за минал период, предшестващ изповядването на
сделката.
Предвид горното, съдът намира, че договорът не страда
от твърдения порок- противоречие с добрите нрави, при което предявеният иск се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доколкото договорът не е нищожен на посоченото
основание, то следва да се разгледа предявения, при условията на евентуалност,
иск по чл. 40 от ЗЗД:
Фактическият състав на хипотезата на чл.40
от ЗЗД предпоставя наличието на договор, сключен във вреда на упълномощителя, и
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.
По делото се установи, че на ****. с нотариален акт
№**** г. ответницата Б., действаща в качеството си на пълномощник на Т.И., е
прехвърлила на себе си като преобретател собствения на ищцата имот- 86/100
идеални части от гореописания апартамент- СОС с идентификатор 56784.523.575.1.4
срещу престирани в предходен период грижи и финансова помощ и задължението да
поеме гледането и издръжката в бъдеще на прехвърлителката, лично или чрез трето
лице, до края на живота й, като е запазено правото на последната на пожизнено
ползване върху имота. От съдържанието на пълномощното,
с което е очертан обемът на представителната власт на пълномощника, е видно, че
упълномощителят е дал изрично съгласие пълномощникът да договаря сам със себе
си.
Въз основа на
събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че с
процесния договор са увредени интересите на представлявания. Представителят е
осъществил правомощията си в рамките на предоставената му представителна власт
и съобразно волята на упълномощителя, не е злоупотребил с доверието му и
следователно, не е бил недобросъвестен при сключване на сделката. Установи се,
че представителят и представляваният са майка и дъщеря, имали са близки
отношения, с оглед напредналата й възраст, а и предвид заболяванията, от които
е страдала, ищцата И. е имала нужда от внимание и грижи. При това положение, прехвърлянето
на имота срещу задължение за издръжка и гледане,
като отчасти престацията е получена в миналото, е в интерес на
прехвърлителката. Следва да се отчете и факта, че в полза на последната е
запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот. В
представената по делото разписка- декларация, с нотариална заверка от 05.01.2018г.,
Т.И. е заявила, че сумата от 15 000 лв., посочена като финансова помощ в
нотариалния акт, с който е изповядана сделката, включваща и стойността на
движими вещи, получени от приобретателя, напълно удовлетворява имуществените и
финансовите й претенции и е съотносима към обекта, както и с обстоятелствата,
че е запазено право на ползване върху имота и приобретателят поема задължение
да полага грижи за бъдещ период. Въпросният частен писмен документ не е оспорен
досежно неговата автентичност, поради което същият е обвързващ с формалната си
доказателствена стойност, по см. на чл.180 ГПК, относно авторството на
съдържащите се в него изявления. Представляваната не е изразила недоволство от
сключената сделка, същата е била запозната със съдържанието й и е признала
получаването на посочената в нотариалния акт сума от 15 000 лв. С оглед на
това се налага извод, че няма увреждане на представлявания от представителя, а
при липса на обективния елемент от фактическия състав на 40 ЗЗД, не е налице и
субективният. Ето защо, предявеният иск за прогласяване за недействителен по
отношение на ищцата атакувания договор, като сключен във вреда на
представлявания, следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.
33, ал. 1 от ЗЗД:
Според посочената разпоредба, унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия.
Фактическият състав на основанието на иска по чл.
33, ал. 1 ЗЗД се свързва с кумулативното наличие на следните предпоставки- състояние на крайна нужда, което е
принудило прехвърлителя да сключи сделката, и наличие на причинна връзка между
условията на сключване на сделката и самата сделка, както и сделката да е сключена при явно
неизгодни условия.
Съгласно теорията и съдебната практика, крайната нужда
е състояние на липса или недостиг на парични средства за задоволяване на
основни потребности на едно лице /за лечение, за плащане на дълг, за посрещане
на лични и семейни нужди и др./, като от наличието на това материално състояние
лицето е мотивирано да сключи сделката.
А за да е сключена сделката при явно неизгодни условия, трябва да е налице
съществено несъответствие между реалните условия, при
които може да се сключи сделката, и конкретните условия, при които е сключена.
В настоящото производство не се ангажираха от ищцовата
страна доказателства за съществуването на крайно
утежнено материално състояние на прехвърлителя по договора и наличието на причинна връзка между това
състояние и извършването на сделката с процесния имот.
Установи се, че към датата на сключване на договора Т.И. е била на **** години,
пенсионерка, страдала е от различни заболявания, но не е имала сериозни
здравословни проблеми, притежавала е собствено жилище, получавала е материална
и морална подкрепа от близките си, няма данни да е имала задължения към трети
лица. Макар свидетелите Х. и К. да заявяват, че са имали контакти с И., то те
са били спорадични и извън периода около сключването
на сделката, и въз основа на изнесеното от тях не могат да се направят
някакви изводи в полза на твърдения порок на договора. Същите не сочат ищцата
да е споделяла или показвала по някакъв начин, че има нужда да сключи разпоредителната
сделка, за да задоволи непосредствени нейни базисни потребности. А за да се направи извод за наличието или липсата на
състояние на крайна нужда по смисъла на чл.33 ЗЗД, е от значение установяването
на недостиг на парични средства за конкретна належаща нужда, която да бъде
преценена като крайна, доколкото не всяко състояние на имуществено притеснение
представлява такава нужда. След като в случая не се доказва, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на крайно утежнено материално състояние на
ищцата, което да е въздействало сериозно върху волята й и я е накарало да
сключи процесния договор, то това е достатъчно основание предявеният иск да
бъде отхвърлен.
В допълнение на изложеното следва само да се маркира,
че от събраните доказателства не се установи и твърдението на ищцата за явно
неизгодни условия на сделката. „Явно неизгодни” по смисъла на разпоредбата на
чл.33 ЗЗД са такива условия, при които е налице толкова явна и съществена
нееквивалентност на престациите, че размяната на благата е в очевидно
противоречие с добросъвестността и добрите нрави, а в случая съдът вече прие,
че по делото липсват доказателства, установяващи противоречието на процесния
договор с добрите нрави.
Предявеният иск по чл.33, ал.1 ЗЗД се явява
неоснователен и на друго самостоятелно основание, а именно – поради изтекла
погасителна давност. Съгласно чл. 33, ал.2 от ЗЗД, срокът за предявяване на
този иск е едногодишен срок от сключване на договора. Предвид това, срокът за
предявяване на иска за унищожаване на договора от 21.12.2017 г. изтича на
21.12.2018 г. Доколкото исковата молба е подадена на 29.01.2020г., т.е. след
срока по чл. 33, ал. 2 от ЗЗД, то искът е погасен по
давност.
С оглед отхвърляне на горните искове, следва да се
разгледа и предявения, при условието на евентуалност, иск по чл.87, ал.3 ЗЗД.
При иск с посоченото правно основание, с който се
претендира разваляне на алеаторен договор, съобразно установените с чл.154,
ал.1 ГПК правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса, върху
прехвърлителя лежи тежестта да докаже факта на сключване на договора, а в
тежест на приобретателя е да установи изпълнение на задълженията си по този
договор.
По делото не е спорно и се установява от представения
нотариален акт № **** г., че с обективирания в него договор Т.И., действаща
чрез пълномощника си Р.Б., е прехвърлила на последната правото на собственост
върху описания недвижим имот, ведно с прилежащите части към него, срещу грижите
и финансовата помощ, предоставяни на ищцата до сключването му, както и срещу
поемане от приобретателя на задължение за гледане и издръжка на праводателя в
бъдеще.
Доколкото не са уговорени в договора конкретни параметри
на задължението за гледане и издръжка, то следва да се приеме, че се дължат
обичайните грижи и издръжка, включващи необходимостта от предоставяне на храна,
лекарства, осигуряване на парични средства за задоволяване текущите нужди на
прехвърлителя и които да му гарантират водене на нормален и спокоен живот.
В процесния договор е отразено, че преди подписването
му приобретателят се е грижил за прехвърлителя. Клаузата, според която имотът
се прехвърля за грижи и финансова помощ за минало време, има значението на
признание на кредитора, че е получил такива в обема, в който е считал, че са му
били необходими. В случая признанието се съдържа в коментирания по- горе писмен
документ разписка- декларация, която удостоверява извършено от приобретателя
плащане на посочената в договора финансова помощ, както че същият е полагал
грижи за прехвърлителя в предходен период. С оглед на това, безпредметно е да
се обсъждат събраните по делото доказателства по повод твърденията на ищцата,
че към датата на сключване на процесния договор не е била платена в пълен
размер тази сума.
На следващо място, от показанията на разпитаните по
делото свидетели на ответната страна, които съдът кредитира, като обективни,
непротиворечиви и основаващи се на техните непосредствени възприятия за фактите
и обстоятелствата, до които се отнасят, се установи, че Р.Б. и след сключване
на договора не се е дезинтересирала от битието и здравословното състояние на Т.И.,
изпълнявала е добросъвестно поетите с процесния договор задължения, полагала е
адекватни грижи за нея, съществували са близки отношения помежду им. Стана ясно
по делото, че ищцата е възрастна жена, а и предвид заболяванията, от които е
страдала, несъмнено е имала нужда от помощ в ежедневието и грижи. Доказа се, че,
макар да не е живяла в общо домакинство до 2020г. с ответницата, И. е
получавала необходимата й материална и морална подкрепа от нея, била е
обгрижвана, Р. й е носела храна и необходимите продукти, полагала е грижи за
хигиената и домакинството на прехвърлителката, водела я на прегледи при лекари,
заплащала е разходите за извършване на ремонтни работи в жилището й, а когато се е влошило здравословното й състояние
и нуждата й от обслужване се е повишила се е преместила да живее при нея. Не би
могло да се квалифицира като отказ от грижи обстоятелството, че понастоящем ответницата
няма чести контакти с ищцата и не полага непосредствени грижи за нея, доколкото
стана ясно, че по настояване на настойника си Т.И. е настанена в специализирано
заведение. При така установените обстоятелства се налага извод, че са полагани
за ищцата необходимите грижи по поддържането на бита й, за осигуряването на медицинско
обслужване, оказвано й е необходимото внимание и финансова подкрепа. В тази
връзка следва да се посочи, че задължението за гледане и издръжка не е
обусловено от наличието на нужда от тях, нито е необходимо да има покана за
престиране, тъй като уговореното се дължи независимо дали прехвърлителят има свои
средства и може сам да се обслужва, а и по своята същност поетото по договора
задължение от приобретателя за издръжка и гледане не търпи забава, то трябва да
се изпълнява от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя, при което е
без значение дали е уговорено, че насрещната престация на приобретателя ще се
дължи при нужда и поискване.
Изводът, че е престирано от ответницата дължимото по
договора не може да се разколебае от показанията на ищцовите свидетели. Същите
нямат непосредствени впечатления от взаимоотношенията на страните по процесната
сделка и не установяват някакви конкретни факти във връзка с твърдяното
неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя. Казаното от тях, че
при еднократни посещения в дома на ищцата са виждали, че той не е бил почистен,
не означава непременно, че полаганите за прехвърлителя грижи не са били
достатъчни, за да осигурят нормалния му и спокоен живот. Няма основание да се
приеме само поради тези обстоятелства, че ответницата виновно не е изпълнявала
задълженията си, а и грижите не се свеждат само до извършване на битови
дейности. Посоченото от свидетелите Х. и К., че А.Б. е плащала сметки и данъци
за жилището на майка си и в някакъв период от време е ангажирала жена, която да
идва два пъти в седмицата при Т.И., в случая не е от значение на предмета на
спора, тъй като на изясняване подлежат въпросите, свързани с изпълнението на
задълженията на приобретателя по процесния договор, а не дали другата дъщеря на
ищцата е полагала грижи за нея. Нормално и житейски логично е А.Б. също да се
грижи за майка си, както и да поеме част от разходите за данъци и такси за
жилището, доколкото притежава идеални части от него.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
разваляне на договора се явява неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените от
ответницата разноски, които възлизат в размер на 3 300 лв.- за заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Т.А.И., с
ЕГН ********** и адрес: ***, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 13.08.2021 г. решение по гр. д. №361 /2020г. на ПОС, действаща чрез
настойника си А.Д.Б., против Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***, иск за прогласяване
за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***,
том ***, рег. № ***, нот. дело № *** от **** г. на нотариус М. П. – А., рег. № ***
от РНК, вписан в СВ гр. *** на *** г. под акт № ***, том ***, дело № **** / ****
г., с който Т.А.И., представлявана от пълномощника си Р.Д.Б., прехвърля на Р.Д.Б.
правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: 86/100 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.575.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед №****г.
на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения на КККР, с адрес на
имота: град *****, ул. „****“ № ***, етаж *, който самостоятелен обект се
намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.575,
с предназначение на СОС: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ 148,00 кв. м, ведно с прилежащите части: две избени помещения
с обща декларирана площ от 49,30 кв.м под западната половина на сградата, ведно
с таванско помещение с декларирана площ от 74,00 кв.м, намиращо се в западната
половина на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж СОС с идентификатор 596784.523.575.1.5, под обекта: СОС с идентификатор
56784.523.575.1.10, 56784.523.575.1.11, над обекта: СОС с идентификатор
56784.523.575.1.12, срещу грижите и финансовата помощ в размер на повече от
15 000 лв., превеждани през годините по банков път, които приемателят е
полагала и предоставяла на майка си досега, през последните няколко години,
както и срещу поемане от страна на Р.Д.Б. на задължението, лично или чрез трето
лице, да гледа и издържа, при поискване и необходимост, прехвърлителя, майка й Т.А.И.,
до края на живота й, като прехвърлителят Т.А.И. си запазва правото на ползване,
пожизнено и безвъзмездно, върху гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявения от Т.А.И., с ЕГН ********** и адрес: ***,
поставена под пълно запрещение с влязло в сила
на 13.08.2021 г. решение по гр. д. №361 /2020г. на ПОС,
действаща чрез настойника си А.Д.Б., против Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***, иск за
обявяване недействителността, поради договаряне във
вреда на представлявания, на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ****, том
***, рег. № ***, нот. дело № *** от *** г. на нотариус М. П. – А., рег. № ****
от РНК, вписан в СВ гр. **** на **** г. под акт № ***, том ***, дело № *** / ***
г., с който Т.А.И., представлявана от пълномощника си Р.Д.Б., прехвърля на Р.Д.Б.
правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: 86/100 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.575.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед №****г.
на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения на КККР, с адрес на
имота: град ****, ул. „****“ № **, етаж *, който самостоятелен обект се намира
в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.575, с
предназначение на СОС: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена
в документа площ 148,00 кв. м, ведно с прилежащите части: две избени помещения
с обща декларирана площ от 49,30 кв.м под западната половина на сградата, ведно
с таванско помещение с декларирана площ от 74,00 кв.м, намиращо се в западната
половина на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж СОС с идентификатор 596784.523.575.1.5, под обекта: СОС с идентификатор
56784.523.575.1.10, 56784.523.575.1.11, над обекта: СОС с идентификатор
56784.523.575.1.12, срещу грижите и финансовата помощ в размер на повече от
15 000 лв., превеждани през годините по банков път, които приемателят е
полагала и предоставяла на майка си досега, през последните няколко години,
както и срещу поемане от страна на Р.Д.Б. на задължението, лично или чрез трето
лице, да гледа и издържа, при поискване и необходимост, прехвърлителя, майка й Т.А.И.,
до края на живота й, като прехвърлителят Т.А.И. си запазва правото на ползване,
пожизнено и безвъзмездно, върху гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявения от Т.А.И., с ЕГН ********** и адрес: ***,
поставена под пълно запрещение с влязло в сила
на 13.08.2021 г. решение по гр. д. №361 /2020г. на ПОС,
действаща чрез настойника си А.Д.Б., против Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***, иск за
унищожаване на същия договор, като сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Т.А.И., с
ЕГН ********** и адрес: ***, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 13.08.2021 г. решение на ПОС по гр. д. №361 /2020г., действаща чрез
настойника си А.Д.Б., против Р.Д.Б. с ЕГН ********** ***, иск за разваляне, поради неизпълнението му от
приобретателя, на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***,
том ***, рег. № ***, нот. дело № ** от *** г. на нотариус М. П. – А., рег. № ***
от РНК, вписан в СВ гр. *** на *** г. под акт № ***, том ***, дело № *** / ***
г., с който Т.А.И., представлявана от пълномощника си Р.Д.Б., прехвърля на Р.Д.Б.
правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: 86/100 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.575.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед №****г.
на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения на КККР, с адрес на
имота: град ***, ул. „****“ № ***, етаж *, който самостоятелен обект се намира
в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.575, с
предназначение на СОС: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена
в документа площ 148,00 кв. м, ведно с прилежащите части: две избени помещения
с обща декларирана площ от 49,30 кв.м под западната половина на сградата, ведно
с таванско помещение с декларирана площ от 74,00 кв.м, намиращо се в западната
половина на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж СОС с идентификатор 596784.523.575.1.5, под обекта: СОС с идентификатор
56784. 523.575.1.10, 56784.523.575.1.11, над обекта: СОС с идентификатор
56784.523.575.1.12, срещу грижите и финансовата помощ в размер на повече от
15 000 лв., превеждани през годините по банков път, които приемателят е
полагала и предоставяла на майка си досега, през последните няколко години,
както и срещу поемане от страна на Р.Д.Б. на задължението, лично или чрез трето
лице, да гледа и издържа, при поискване и необходимост, прехвърлителя, майка й Т.А.И.,
до края на живота й, като прехвърлителят Т.А.И. си запазва правото на ползване,
пожизнено и безвъзмездно, върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Т.А.И., с ЕГН ********** и адрес: ***,
поставена под пълно запрещение с влязло в сила
на 13.08.2021 г. решение по гр. д. №361 /2020г. на ПОС,
действаща чрез настойника си А.Д.Б., да заплати на Р.Д.Б., с ЕГН ********** ***,
сумата от 3 300 /три хиляди и триста/ лева- разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия: