РЕШЕНИЕ
№ 3007
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20221110201018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № 91-01-13 от 14.01.2022г. по описа на КФН, от М.
С. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр.С., ул.“Г.К. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез АД“Х., Я. и
Ц.“, чрез адв. Х. с адрес в гр. С., ул.“С.“ № *, ет. * срещу Наказателно постановление N Р-
10-860 от 25.11.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 221, ал. 5 от ЗППЦК, глоба в размер на 20 000 лева за нарушение
на чл. 114, ал. 1, т. 1, пр. 1, б.“б“ от ЗППЦК.
В жалбата си М.Д. сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като е издадено в противоречие с
материалния закон и иска неговата отмяна.
Твърди , че административнонаказателното производство е образувано в нарушение
на чл. 34 от ЗАНН, както и , че нарушението е маловажно.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.З.Х. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения,
адвокат Х. поддържа жалбата на доверителя си и иска отмяна на наказателното
постановление. Претендира разноски по делото.
В съдебното заседание, административнонаказващият орган, заместник-председателя
на КФН не се явява.
1
Представлява се от юрисконсулт С. с пълномощно по делото. В хода на съдебните
прения, юрисконсулт С., от името на доверителя си, изразява искане наказателното
постановление да бъде потвърдено. Същият моли съда да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на КФН и прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата от М. С. Д. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N Р-10-
860 от 25.11.2021г. , издадено от зам.председател на КФН , е подадена в законоустановения
срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В хода на текуща проверка, извършвана от КФН на „И. п. д.“ АДСИЦ на 24.02.2021г.
било представено на проверяващите уведомление за прехвърляне на вземания .
Уведомлението изхождало от „Е. С. Е. К.“ ЕООД и било адресирано до „И. п. д.“
АДСИЦ, като от съдържанието му ставало ясно, че първото дружество е прехвърлило
вземанията си към второто на „Ф. К.“АД.
Изложеното в уведомлението дало повод на КФН да започне проверка на „Ф. К.“АД.
Последното е публично дружество, представлявано от М.Д. – изпълнителен директор
и със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. М.-Л.“ № *, ет. *, офис *, вписано във
водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН).
В процеса на проверка са били изискани и приобщени на 07.05.2021г. писмени
доказателства , от които се установило, че на 29.05.2019г. Съветът на директорите на „Ф.
К.“АД взело решение за покупка на вземане, възникнало на 9.10.2007г. съгласно договор за
инвестиционен кредит № 1236/2007г. между ''Б. П. Б.'' АД в качеството на кредитор и „И. п.
д.“ АДСИЦ в качеството на кредитополучател.
На 24.06.2019г. „Ф. К.“АД , представлявано от М.Д. сключило договор за
прехвърляне на вземания с „Е. С. Е. К.“ ЕООД, представлявано от Й. Ц. и на основание този
договор на 05.07.2019г. от сметката си в Д. АД превело на„Е. С. Е. К.“ ЕООД сумата от 3
600 000 лева.
В хода на проверката било установено , че „Ф. К.“АД е осчетоводило по кредитните
си сметки за периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г. вземане от „И. п. д.“ АДСИЦ на стойност
от 5 445 292,53 лева.
Установено било чрез справка от ТР, че към 24.06.2019г. Й. Ц. е управител и
едноличен собственик на капитала на „Е. С. Е. К.“ ЕООД и едноличен собственик на
капитала на ''ФЛ К.'' ЕООД.
От своя страна ''ФЛ К.'' ЕООД към 24.06.2019г. е било мажоритарен акционер,
2
притежаващ 57,15 % акции от капитала на публичното дружество „Ф. К.“АД.
Поради недвусмисления извод , че в сделката е участвало заинтересовано лице била
направена преценка за наличие на условията по чл. 114, ал. 1, т. 1, предложение първо, б. „б“
от ЗППЦК.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1, предложение първо, б. „б“ от ЗППЦК,
лицата, които управляват и представляват публично дружество, без да бъдат изрично
овластени за това от общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват
сделки, в резултат на които, дружеството придобива, под каквато и да е форма активи на
обща стойност над 2 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последните два
изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са
разкрити публично по реда на чл. 100т, когато в сделките участват заинтересовани лица;
Било констатирано, че стойността на придобитото вземане – 5 445 292,53 лева
многократно надвишава допустимия праг, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1,
т. 1 от ЗППЦК и определен в случая на 212 780 лева.
В тази връзка, и в съответствие с изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК за изрично
овластяване на представляващите публични дружества при извършването на сделки с
определен резултат, когато тези сделки не попадат в определените в чл. 114, ал. 10, т. 1 от
ЗППЦК изключения, в случая – изречение първо( на т. 1) не се прилага при участие на
заинтересовани лица в някоя от посочените сделки.
Нарушението било извършено на 24.06.2019 г. в град С., а нарушителят бил
установен на 07.05.2021 г. в хода на извършената от КФН проверка при постъпване на
процесния договор в КФН.
На 31.05.2021 г. св.С. съставила АУАН № Р-06-460/31.05.2021 г. против М. С. Д. с
ЕГН ********** и адрес в гр.С., ул.“Г.К. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, в качеството му на
представляващ „Ф. К.“АД с ЕИК *** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 114,
ал. 1, т. 1, предложение първо, б. „б“ от ЗППЦК.
Писмени възражения срещу АУАН № Р-06-460/31.05.2021 г. не са постъпили.
Въз основа на посочения АУАН на 25.11.2021 г. от зам.председателя на КФН било
издадено Наказателно постановление N Р-10-860 от 25.11.2021г. , с което на жалбоподателя
е наложена на основание чл. 221, ал. 5 от ЗППЦК, глоба в размер на 20 000 лева за
нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1, пр. 1, б.“б“ от ЗППЦК.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си,
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
3
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателства в наказателния процес.
В настоящия случай, съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти се установиха
в хода на съдебното производство.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 1, пред. първо, б. „б“ от ЗППЦК лицата, които управляват и
представляват публично дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото
събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в резултат на които
дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като
обезпечение под каквато и да е форма активи на обща стойност над 2 на сто от по-ниската
стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на
дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл.
100т, когато в сделките участват заинтересовани лица.
В чл. 114, ал. 10, т. 1 от ЗППЦК законодателят е предвидил възможността за
освобождаване на същите тези лица от задължението им да бъдат изрично овластени
съобразно чл. 114, ал. 1 и 3 от ЗППЦК, но тази възможност е законодателно отречена в чл.
114, ал. 10, т. 1, изр. 2 от ЗППЦК в случаите , когато в сделките участва заинтересовано
лице.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят
не е бил изрично овластен от общото събрание на публичното дружество да придобие от
името и за сметка на представляваното от него публично дружество „Ф. К.“АД вземане, в
случая, като сключи договор за прехвърляне на вземания с „Е. С. Е. К.“ ЕООД,
представлявано от Й. Ц., който е заинтересовано лице. С това си дЕ.ствие, М.Д. виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1, предложение първо, б. „б“ от ЗППЦК за
изрично овластяване от общото събрание на публични дружества при извършване на сделки
с определен резултат, над определен праг.
Дължимото правомерно поведение в такива случаи е описано в чл. 114а, ал. 1 от
ЗППЦК, съгласно която разпоредба управителният орган представя пред общото събрание
на публичното дружество мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделките
по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, въз основа на която информация да получи изрично и
предварително одобрение за изпълнението й. Предоставянето на доклада на вниманието на
акционерите преди сключване на въпросната сделка е гаранция, че те ще могат да вземат
правно и фактически обосновано и информирано решение, когато става дума за сделки,
представляващи значим имуществен интерес.
Съдът намира, че наказващият орган е квалифицирал правилно извършеното
4
нарушение като такова по чл. 114, ал. 1, т. 1, предложение първо, б. „б“ от ЗППЦК и
правилно е приложил санкционната норма, а именно чл. 221, ал. 5 от ЗППЦК.
На следващо място, не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Същите са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията им,
при спазване на процесуалните правила, съдържащи се в ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му,
видно от заповед № З-61 от 17.03.2021 г. на заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дЕ.ност“, с която последният е определил
длъжностните лица, сред които и актосъставителят В.С., да съставят актове за установяване
на административни нарушения по ЗППЦК.
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и от страна на административнонаказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Както в АУАН, така и в НП, подробно е описано нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
административнонаказателното производство е образувано след изтичане на
законустановените срокове.
Съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б.''в'' от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението за нарушения на
Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
В случая, нарушението е извършено на 24.06.2019г. (дата на сключване на договора
за прехвърляне на вземания), нарушителят е установен на 07.05.2021 г. (при постъпване на
процесния договор в КФН), а АУАН, който е дал началото на
административнонаказателното производство е съставен на 31.05.2021г., с други думи :
преди изтичането , на който и да е от двата срока.
По въпроса за вината, М.Д. е извършил нарушението виновно при непредпазлива
форма на вината. В качеството си на представляващ дружеството, освен, че е следвало да
познава особения режим по ЗППЦК, обект на който е представляваното от него публично
дружество, той е бил длъжен и е могъл да предвиди последствията от сключването на
подобен договор без надлежно овластяване в съответствие с изискванията на чл. 114, ал. 1,
т. 1, предложение първо, б. „б” от ЗППЦК и така е осъществил виновно състава на
административно нарушение, описано подробно в АУАН № Р-06-09/13.01.2020 г.
5
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 221,
ал. 5 от ЗППЦК, като му е наложена минималната за предвиденото нарушение имуществена
санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Съгласно чл. 221, ал. 5 от ЗППЦК, който извърши или допусне извършване на
нарушение на чл. 77п, ал. 2 и 3, чл. 114, ал. 1, 3, 4, 8 и 9, чл. 114а, ал. 5 и 6, чл. 116а, ал. 1, чл.
126в, чл. 133, ал. 2 и 4, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 50 000 лева. Посоченото
наказание, изразяващо се в засягането на имуществената сфера на сочения за нарушител, е
със значителен размер в сравнение с повечето наказания, предвидени в други закони.
Очевидно волята на законодателят е насочена не само към спазване на установения правен
ред, но и към оказване на въздЕ.ствие и предупреждение на други лица, предвид на
значимостта на засегнатите, посредством нарушението, обществени отношения.
Дружествата, които търгуват с акции са важна част от финансовата система на всяка
държава, поради което тяхната дЕ.ност и управление се контролират стриктно от
компетентните органи, натоварени с тези функции. В случай на неизпълнение на законовите
или подзаконовите разпоредби, може да се създаде опасност за финансова стабилност на
дружеството, която да засегне и други търговци на пазарите на ценни книжа. Чрез
налагането на наказания – глоби на управляващите тези дружества физически лица и
имуществени санкции на самите предприятия се цели същите да бъдат мотивирани да
изпълняват задълженията си, свързани със спазването на финансовата дисциплина и
установения в държавата правов ред.
Поради това, съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
предвид и на обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните случаи на същото нарушение.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на КФН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лева.
ВОДИМ от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N Р-10-860 от 25.11.2021г. , издадено от
зам.председател на КФН, с което на М. С. Д. с ЕГН ********** е наложена на основание чл.
221, ал. 5 от ЗППЦК, глоба в размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1, пр. 1,
б.“б“ от ЗППЦК.
ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за финансов
надзор, сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7