Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 814 03.07.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
на двадесет и девети юни
две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря Илияна Георгиева
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело
№ 1020 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.2а ЗДвП
вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на „Комплектстрой“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. Г. С.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-4635-000074/30.04.2020 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ
Приморско, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“
на осн.чл.171, т.2а ЗДвП и са иззети регистрационни табели с № А02556 и 1 бр.
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника сер.№ А 0000530А.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - в същата не било указано коя
законова хипотеза е налице – по б.“а“ или по б.“б“ на чл. 171, т.2а ЗДвП, което
ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на акта и
присъждане на разноски.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата –
полицейски инспектор към РУ Приморско, ОД МВР Бургас, не изразява становище по
същата. Не представя доказателства. В с.з. не се представлява, редовно
уведомен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.171, т.2а от ЗДвП – „прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство /ППС/ за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на
30.04.2020 г. около 14,10 часа в с. Веселие, ул. „Ропотамо“, с посока на
движение към ул. „Илинден“, четириколесен трактор, червен на цвят с рег.№
А02556, собственост на жалбоподателя „Комплектстрой“ ЕООД, е бил управляван от
неправоспособен водач – лицето М. С. С., след като същият е наказан по
административен ред за същото нарушение с НП № 19-0346-000162, влязло в сила на
05.03.2020 г.
С обжалваната заповед за налагане на
ПАМ е прекратена регистрацията на управляваното ППС за срок от 6 месеца и са
отнети регистрационните табели с № А02556 и свидетелството за регистрация на
земеделска и горска техника серия № А 0000530 А.
На водача М. С. С. е съставен за
нарушение на чл. 150 ЗДвП и на чл.140, ал.1 ЗДвП АУАН № 176402/30.04.2020 г.
Описаната в заповедта за налагане на
ПАМ фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят
до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.05.2020 г., а жалбата е
подадена на 28.05.2020 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В случая, със Заповед №
251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД МВР Бургас, издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори
от ОД МВР Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП. В този смисъл, процесната заповед се явява издадена от
компетентен орган - полицейски инспектор в РУ Приморско, ОД
МВР Бургас, в рамките на неговите правомощия.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията
на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване
и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена оспорената
заповед, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се
налага принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство“, в следните два случая:
а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози – за срок
от 6 месеца до една година.
В процесния случай в диспозитивната част на заповедта
за налагане на ПАМ не е изписана конкретно коя от двете хипотези на чл. 171,
т.2а ЗДвП – тази по б.“а“ или тази по б.“б“, е осъществена от жалбоподателя, но
съдът счита, че от мотивите на заповедта и от препращането към текста на чл.
171, т.2а ЗДвП в достатъчна степен става ясно, че се касае за хипотезата на чл.
171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, доколкото детайлно са описани фактите от хипотезата на
тази правна норма в мотивната част на заповедта. Поради това, не може да се
приеме, че не е ясно за какво нарушение на ЗДвП е наложена ПАМ на
жалбоподателя, нито може да се приеме, че му е ограничено правото на защита,
тъй като лицето се брани срещу фактите, а не срещу дадената от органа правна
квалификация. В случая фактите дори не са оспорени от жалбоподателя, като е
безспорно, че жалбоподателят е собственик на ППС с рег.№ А02556, което на
процесната дата е било управлявано от М. С. С. – неправоспособен водач, след
като същият е наказан по административен ред за същото нарушение с НП №
19-0346-000162, влязло в сила на 05.03.2020 г. С оглед на това, налице е
фактическото и правно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година. Отделно от това, нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН,
който има обвързваща материална доказателствена сила до установяване на
противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП. В настоящото производство жалбоподателят
не е ангажирал никакви доказателства, с които да обори материалната
доказателствена сила на АУАН, поради което съдът приема, че отразеното в него
съответства на действителното фактическо положение.
Съгласно чл. 172, ал.4 ЗДвП, в случаите по чл. 171,
т. 2, букви "в", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171,
т. 2а се изземват и табелите с регистрационен
номер. Именно това е сторил органът с издадената заповед за налагане на ПАМ. Правилно е определен и срокът за налагане на
ПАМ в заповедта, като същият е в предвидения от закона минимум от 6 месеца, в
съответствие с разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
С оглед на изложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Комплектстрой“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д. Г. С., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-4635-000074/30.04.2020 г. на полицейски
инспектор към РУ Приморско, ОДМВР Бургас, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“ на осн.чл.171, т.2а ЗДвП и са иззети регистрационни
табели с № А02556 и 1 бр. свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника сер.№ А 0000530А.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: