№ 4434
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110203598 по описа за 2022
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АТМ 98“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от В.Г.Г., чрез адв. Хр. Б. от САК, срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-2200046 от 16.02.2022 г., издадено от изп.
длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда - София“, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 ( две
хиляди) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че не са представени никакви
доказателства относно правомощията на издателя на НП, поради което
последното е нищожно. Същото се твърди и относно оправомощаването на
актосъставителя Д. Т. Т. да извършва проверки и да съставя АУАН. С оглед
изложените твърдения, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни лица се
иска прогласяване на нищожност на НП. Изложено е становище, че НП е
издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не било
установено по безспорен начин дали Г.А.Д. действително е полагала труд,
както и се твърди липса на разглеждане на въпроса за вината. Твърди се още,
че НП е издадено и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като е немотивирано. Не е
ясно защо е наложена санкция над законовия минимум, при положение, че не
са изложени никакви съображения за това. Алтернативно се иска приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно, в случай, че не бъде прогласено за нищожно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
упълномощения представител – юрк. П., който оспорва жалбата и моли
процесното НП да бъде потвърдено. Сочи, че процесното предписание не е
обжалвано в срок, влязло е в сила и е подлежало на изпълнение, поради което
и нарушението е установено, като е потвърдено и в писмено сведение от
управителя на дружеството. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
В периода от 20.10.2021 г. до 10.11.2021 г. е извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от свид. Д. Т. Т. – инспектор, инж.
Е.С.С. – гл. инспектор и Х.А. П.а - старши инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, на „АТМ 98“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 131, представлявано и управлявано от В.Г.Г.. В хода на проверката
на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени общо 7 предписания. В това
число било издадено и предписание № 3, а именно: „Работодателят „АТМ 98“
АД да изплати начисленото във ведомостта за м. март 2021 г. трудово
възнаграждение на Г.А.Д. за положения от нея труд през месец март 2021 г.,
съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда“. Срокът за изпълнение на
предписанието бил 01.12.2021 г. Предписанията не били обжалвани и влезли
в законна сила.
Извършена е последваща проверка в периода 18.01.2022 г. до 25.01.2022
г. за изпълнение на дадените предписанията. Контролните органи
констатирали, че част от дадените предписания, в това число и предписанието
под № 3 от предходната проверка, не били изпълнени. Констатирано е
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
На 25.01.2022 г. в гр. София е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 22-2200046/25.01.2022 г. от свид. Т.. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели по съставянето на АУАН, както
и управителя на дружеството-жалбоподател. Препис от АУАН е връчен на
управителя на дружеството на 25.01.2022 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение от
дружеството-жалбоподател. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното
Наказателно постановление (НП) № 22-2200046 от 16.02.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда - София“, с което на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 ( две
хиляди) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
2
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното Д. Т. Т.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства: НП № 22-2200046 от 16.02.2022 г.,
(НП) АУАН № 22-2200046 от 25.01.2022 г.; заверени копия на: заповед № З-
0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ГИТ; протокол за
извършена проверка с № ПР2137055/10.11.2021 г.; протокол за извършена
последваща проверка с № ПР2201042 25.01.2022 г.; призовка на основание чл.
45, ал. 1 от АПК; сведение от В.Г.; заварени копия от платежни ведомости,
молби, служебни бележки, допълнителни споразумения, трудов договор и
длъжностна характеристика, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, заповеди,
жалби от Г.Д. до директора на ДИТ – София, заповед № ЧР-1307/22.05.2019 г.
на инж. Р.М. – ИД на ИА „ГИТ“, с което е назначен Д. Т. Т. ведно с
длъжностна характеристика; заповед № ЧР-40/24.01.2022 г. на инж. Е.А. – ИД
на ИА „ГИТ“, с която е наредено на В.Ц.В. да изпълнява длъжността
директор на Д „ИТ“ – София.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Д. Т. Т., и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното неизпълнение на предписанието и съставянето на
АУАН за нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на
пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира
изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съотв. издали двата процесуални документа
3
(АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. Д. Т. Т. - компетентно
длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид Заповед №
ЧР-1307/22.05.2019 г., който е бил на длъжност инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ - град София, а НП е издадено от изпълняващ
длъжността директор на дирекцията, който е оправомощен да издава НП със
Заповед № З-0058/11.02.2014 г. и заповед № ЧР-40/24.01.2022 г. на изп.
директор на ИА „ГИТ“, и представлява „оправомощено от ръководителя” на
съответния контролен орган (изпълнителен директор на ИА „ГИТ”)
длъжностно лице. Неоснователни са възраженията в жалбата в тази посока.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели по
съставянето на акта и представляващ дружеството-нарушител, като препис от
последния е връчен на представляващия санкционираното лице. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за
издаването на НП, доколкото нарушението е извършено на 02.12.2021 г.,
констатирано е на 25.01.2022 г., като АУАН е съставен на същата дата в
присъствие на представляващия ЮЛ. НП е издадено на 16.02.2022 г. Видно
от приложената по делото разписка от Български пощи НП е било връчено на
02.03.2022 г. на адреса на фирмата, където е прието срещу подпис, а жалбата
е депозирана на 11.03.2022 г. – в законоустановения срок.
В АУАН и в обжалваното НП достатъчно пълно и логично са описани
относимите към фактическия състав на нарушението обстоятелства, вкл. и
такива по извършването му, като ясно е посочено в какво се изразява
нарушението – дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило
предписанието на контролните органи в срок до 01.12.2021 г., с което е
нарушило разпоредбата на чл. 415,ал. 1 от КТ.
На следващо място, не е налице липса на яснота кое е предприятието на
работодателя, респективно кое е мястото на извършване на нарушението.
Посочена е и датата на нарушението – 02.12.2021 г. – датата след
изтичането на срока за изпълнение на предписанието.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва
нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа
законовите реквизити, като в него са отразени обстоятелствата по
извършваната проверка, фактическото описание на нарушението и неговата
правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП.
Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха
причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй
като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са довели до накърняване на процесуалните права на страните в
производството. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН (както се посочи по-горе), съдържа реквизитите по чл. 42
от ЗАНН (вкл. дата и място нарушението и неговата правна квалификация и
4
на обстоятелствата по извършването му), а при неговото връчване е спазен
чл. 43 от ЗАНН. Процесното НП също съдържа законовите реквизити по чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението е описано с неговите фактически и
правни елементи.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателят, че нито в
АУАН, нито в НП е разгледана субективната страна на нарушението и дали
то е извършено виновно от санкционираното лице. Субектът на нарушението
е ЮЛ – работодател. Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице,
която е обективна (безвиновна) изобщо не следва да бъде обсъждан въпроса
за субективната страна на деянието.
Ирелевантни са възраженията за несъставомерност на деянието по чл.
128, т. 2 от КТ и липса на обследване дали работникът действително е полагал
труд през процесния период. Нарушението, визирано в процесното НП, се
изразява в неизпълнение на предписанието на контролните органи и е
квалифицирано по чл. 415, ал. 1 от КТ. Именно за последното се ангажира
отговорността на дружеството. Ако дружеството е имало претенции, че
работникът не е полагал труд през процесния период, е имало възможност да
обжалва даденото му предписание, което не е сторено. Отделно от това, след
като трудовото възнаграждение на работника е било начислено в съответната
ведомост от самото дружество, то очевидно е бил полаган труд през
процесния период.
Съдебният състав на настоящата инстанция счита, че се установява
безспорно и категорично, че към момента на последващата проверка,
извършена в периода 18.01.2022 г. до 25.01.2022 г., от обективна страна,
дружеството-жалбоподател като „работодател” по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
не е изпълнило задължителното предписание № 3, дадено на осн. чл. 404, ал.
1, т. 1 и т.12 от КТ с ПИП № ПР2137055/10.11.2021 г., изготвен и връчен от
контролните органи на трудовата инспекция, в определения срок – до
01.12.2021 г., с което се явява реализиран съставът на административното
нарушение. В разглежданата хипотеза е налице дадено задължително
предписание от инспекцията по труда, според което на Г.А.Д. да се изплати
начисленото във ведомостта за м. март 2021 г. трудово възнаграждение за
извършена работа през м. март 2021 г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, като това
дадено задължително предписание на контролния орган, влязло в сила, не е
изпълнено, с което фактическият състав на нарушението е осъществен от
обективна страна.
По отношение на възможността за определяне на случая като
„маловажен“:
Не може да се приеме, че процесното нарушение е маловажен случай. В
чл. 415в, ал. 1 от КТ са предвидени предпоставките за определяне на случая
като маловажен, доколкото тя се явява специална по отношение на общата
норма на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не е отстранено веднага. Напротив то
е продължило и към датата на последващата проверка – 25.01.2022 г., като
няма данни да е преустановено и към настоящия момент.
5
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда
административно-наказателна отговорност за онзи, който не изпълнява
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, като едно такова неизпълнение се наказва с
административно наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от
1 500 (хиляда и петстотин) до 10 000 (десет хиляди) лева.
Наказанието е наложено в размер малко над минималния, предвиден в
законовата разпоредба, като в НП са посочени мотиви за това – че
нарушението представлява по-висока степен на обществена опасност, тъй
като неизпълненото предписание касае неизплащане на дължимо трудово
възнаграждение на служител, като нарушението не е отстранено и към
момента на издаване на НП. В хода на съдебното следствие също не се
събраха доказателствата констатираното нарушение да е било отстранено (не
са били представени надлежни платежни нареждания, разписки и т.н).
Ето защо съдът намери, че АНО е обосновал необходимостта от
налагане на санкция над законовия минимум, като същата се явява правилно
определена и по размер.
С горните мотиви съдът прецени, че административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно и законосъобразно.
Воден от всичко гореизложено, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно като следва да бъде
потвърдено.
По направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че последното следва да бъде
уважено с оглед изхода на делото. Въз основа на фактическата и правна
сложност на делото и провеждането на три съдебни заседания, на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът намира, че дружеството-жалбоподател „АТМ 98“ АД следва да
заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – София сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед всичко гореизложено и на основание чл. чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5,
ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-2200046 от
16.02.2022 г., издадено от изп. длъжност директор на Дирекция „Инспекция
по труда - София“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ,
на „АТМ 98“ АД е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 ( две хиляди) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ.
ОСЪЖДА „АТМ 98“ АД, ЕИК: *********, да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" - София сумата в размер на 100 /сто/ лева,
6
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7