Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 555/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба вх. № 3606/04.03.2022г.
на М.С.Р., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Ю.Д., срещу Решение № 74/08.02.2022г.
по преписка №527/2020г. на Трети специализиран
постоянен заседателен състав на Комисия
за защита от дискриминация /КЗД/.
С изложени в жалбата подробни доводи,
жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно, поради необоснованост на
изводите на Комисията, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Формулирано е искане за отмяна на
решението и връщане на преписката на Комисията, за извършване на ново
проучване, с нови действия. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, чрез
процесуалния си представител О К –
специалист – регионален представител за Област Варна на КЗД, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна и недоказана. Сочи, че решението на КЗД е
законосъобразен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя разноски.
Заинтересованата страна - Кмета на Община Варна чрез
процесуален представител гл. юрисконсулт С.Ц. изразява становище за неоснователност
на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че
не са налице релевираните от жалбоподателя нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от състава на КЗД. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Р.Т. – Началник отдел
„Младежки дейности“ при Община Варна не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Л.Х. – Директор
на Дирекция „Образование и младежки дейности“ при Община Варна в молба с.д.
11637/27.07.2022г. изразява становище за законосъобразност, правилност и обоснованост на обжалваното решение.
Административен съд гр. Варна, пети състав, след като
прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след
преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Производството по административна преписка № 527/2020г.
на Комисия за защита от дискриминация е образувано с Разпореждане №1473/07.10.2020г.
на Председателя на КЗД /л.12 от адм. преписка/ по жалба вх. № 44-00-2850 от 28.09.2020г.
на М.С.Р. ***, срещу Р.Т. – началник отдел „Младежки дейности“, Дирекция
„Образование и младежки дейности“ при Община Варна. В жалбата са изложени
оплаквания за „тормоз“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с параграф
1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение“. С разпореждането е
определен трети специализиран постоянен състав за разглеждане, като на свое
заседание съставът на комисията е определил за председател на състава – Сабрие
Сапунджиева, а за докладчик по преписката – Н А. Предвид откритата
процедура на проучване съгласно чл.55, ал.1
от ЗЗДискр. с цел пълно и всестранно изясняване на случая, комисията е
изпратила уведомления относно производството по установяване на дискриминация
/л.16, л.18 и л.20 от адм. преписка/ и е
изискала становище от страните, като е указала възможността за представяне на
доказателства в подкрепа на фактите. Изготвен е доклад-заключение от докладчика
по преписката /л.38-40 от адм. преписка/.
Проведените открити заседания на Комисията са
обективирани в протоколи, съответно от 11.03.2021г. /л.50-56/; 10.05.2021г. /л.67/;
14.06.2021г. /л.93-103/; 27.09.2021г. /л.167-187/. С протокола от 27.09.2021г.
Комисията е обявила преписката за решение. Резултатите от административното производство
са обективирани в Решение № 74/08.02.2022г. на Комисия за защита от
дискриминация, трети специализиран постоянен заседателен състав, определен със
Заповед №146/10.08.2017г. на Председателя на КЗД, с което на основание чл.65, т.5
от ЗЗДискр. се установява, че Р.Т. – началник отдел „Младежки дейности“, Община
Варна, Л.Х. – директор на Дирекция „Образование и младежки дейности“ в Община
Варна и кмета на Община Варна не са извършили нарушение на ЗЗДискр. по смисъла
на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., във връзка с параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо М.С.Р. ***. С решението комисията е
оставила без уважение оплакванията на М.С.Р., обективирани в жалба с вх.
№44-00-2850/28.09.2020г. като неоснователни.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд гр. Варна, пети състав, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – насочена е срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност,
съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗЗДискр. Същата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК от легитимирано за това лице – адресат на акта, с правен интерес от
неговото обжалване..
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Решение № 74/08.02.2022г. на Комисията за защита от дискриминация на
Република България, трети специализиран постоянен заседателен състав, с което е
оставена без уважение жалбата на М.С.Р. срещу Р.Т. – началник отдел „Младежки
дейности“, Община Варна, Л.Х. – директор на Дирекция „Образование и младежки
дейности“ в Община Варна и кмета на Община Варна, тъй като е установено, че не
са извършили нарушения на ЗЗДискр. чрез „тормоз“, осъществен по признак „лично
положение“, както и „преследване“.
С оглед събраните по делото доказателства съдът
намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в пределите на неговата власт съгласно чл.65, т.5, във
връзка с чл.48, ал.2, т.3 от ЗЗДискр. Обжалваното решение е издадено в
съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му,
съгласно разпоредбата на чл.66 от ЗЗДискр. Въз основа на приложения и приобщен към
административната преписка доказателствен материал се установява фактическата
обстановка, съотносима към правните основания за издаване на акта относно
липсата на дискриминация. От данните по делото не се установяват съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и ограничаване правото на
защита на страните в производството. Освен това съдът счита, че не е налице
незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.168, ал.1, във връзка с
чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Законът за защита от дискриминация цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение с оглед признаците,
изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от същия. Съгласно посочената разпоредба,
забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Легални
определения на понятията пряка и непряка дискриминация се съдържат в чл.4, ал.2
и чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
Наличието на проява на дискриминация по смисъла на
Закона, изисква осъществяване на всички елементи от фактическия състав на
приложимата правна норма от обективна и субективна страна.
В случая жалбоподателката излага твърдения за
осъществен от ответните страни спрямо нея „тормоз“ по признак „лично
положение“. Според константната съдебна практика фактическият състав на
"тормоза" включва: 1.) изпълнително деяние - действие или бездействие
на определено лице спрямо друго лице; 2.) защитен признак по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр; 3.) цел или резултат - накърняване достойнството на лицето и създаване
на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда; 4.)
причинно-следствена връзка между тях. За да е налице нежелано поведение, следва
да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата
правна норма.
От анализа на събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че между М.Р. и прекия й ръководител Р.Т. съществува
конфликт, който е започнал поради междуличностно напрежение в екипа на
хигиенистките поради взаимно упражняване на контрол на извършваните по
длъжностна характеристика дейности.
В процесното
решение на КЗД правилно е прието, че по отношение на Р. не е осъществен "тормоз"
по признак "лично положение". Както неведнъж е приемал ВАС, за да е
налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи
на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на
антидискриминационното законодателство следва да е установено различно
третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл.
4 от ЗЗДискр., в случая – "лично положение". Следователно на първо
място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка
между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се
установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното
третиране. В случая, в жалбата и развилото се производство пред КЗД не са
посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на
признака "лично положение". ВАС многократно в практиката си е
посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия,
увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия индивид,
защитения признак "лично положение" няма еднозначно прието обективно
съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай
на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган
еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за
пряка дискриминация. В настоящия случай
жалбоподателката пред КЗД не е посочила факти за белези, свързани с личното й
положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение,
свързано според нея с осъществяване на правото й на труд. Нито един белег на
личността на Р. не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака
"лично положение", съответно наличието на причинна връзка между
твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. Според съда „личното
положение“ включва различни личностни характеристики на лицата, които те
придобиват в рамките на социалната си реализация. Трудовите отношения между
лицата са обект на договаряне между две страни, в този смисъл трудовият статус
не е лична характеристика на някоя от лицата, а представлява едно договорно
отношение. В тази връзка признака „лично положение“ изключва виждането, че
трудовият статус е априори елемент на личното положение. С оглед на това в
процесния казус липсва защитен от ЗЗДискр. признак, от което следва, че спорът
между страните е елемент на други правоотношения, но не и елемент на нарушение
на антидискриминационното законодателство. При
липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността
на жалбоподателката, който да я отличава от останалите хигиенистки в Община
Варна или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да
изпълва съдържанието на признака "лично положение" не може да се
установи неравно третиране.
Друго императивно
условие, за да се констатира наличност на дискриминация, е необходимо в
производството през КЗД да бъде посочено лице сравнител, поставено в
по-благоприятни условия от жалбоподателя. Сравнението, в този смисъл, се приема
като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от
двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице
по- неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними
сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими“. В конкретния случай липсва друго лице, намиращо се в
сходни обстоятелства, което да е третирано различно от Р..
По отношение на
режима на работа следва да се отбележи, че разпределението на работното време и
по-специално продължителността и графиците
за работа при сумирано изчисляване на работното време, е изцяло в правомощията
на работодателя като част от организацията на работния процес. Вследствие на
възприетото от работодателя разпределение на работното време работниците и
служителите не придобиват права, а за работодателя не възникват задължения да
запази и поддържа еднакво разпределение неограничено и спрямо всички, стига с
промяната да не нарушава други свои задължения, в това число и забраната за
дискриминация. Законосъобразността на промяната в графиците за работа не може
да бъде преценявана в настоящото производство, освен това няма спор, че такава
промяна е факт и следва да бъдат преценени последствията от нея от гледна точка
на твърденията за дискриминация. В случая представените графици за работното
време са съобразени както с трудовия договор на Р., така и с разпоредбите на чл.
142, чл. 152 и чл. 153 от КТ, което изключва неравно третиране на
жалбоподателката. Графикът е прогнозен и
планов документ за часовете положен труд от работника през установения период
на отчитане и като такъв документ, той подлежи на корекция по време на
съблюдаването му по арг. от чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. В случая графиците за
работа са
били коригирани от работодателя именно
във връзка с направените възражения и за постигане на спокойна работна
атмосфера и ефективност на работния процес. За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че ако жалбоподателката претендира, че отработените от нея часове
в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени съгласно Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, може да претендира отчитането им за извънреден труд по
реда на чл. 149 от КТ.
Според настоящия състав становищата и обясненията на
всички страни и събраните по преписката материали сочат по категоричен начин,
че възникналото напрежение в отношенията между жалбоподателката и прекия й
ръководител, което е довело до трудности в общуването помежду им, по никакъв
начин не обосновава заключение за упражнен тормоз спрямо нея. Не се събраха
доказателства за извършването на действия, бездействия или демонстриране по
друг начин от страна на ответната страна на поведение, което може да се
квалифицира като унизително, поставящо във враждебна, обидна или застрашителна
среда жалбоподателката по защитен признак „лично положение“. Не всяко
напрежение в отношенията между хората може да се вмести в понятието
дискриминация, особено ако то не се основава на някой от посочените в чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр. защитени признаци.
Във връзка с горното съдът намира за правилни изводите
на КЗД относно липсата на основания за приемане нарушения на ЗЗДискр. по
признак „лично положение“, до които е достигнала след задълбочен анализ на
доказателствата, подробно анализирани в решението. Събраните в
административното производство доказателства – Етичен кодекс за поведение на
служителите в община Варна, графици, докладни, присъствени тетрадки, не сочат
на обективирано спрямо Р. по-неблагоприятно третиране или на съзнателно проявено
негативно отношение спрямо нея на база защитен признак „лично положение“.
Такива доказателства не са събрани както в производството пред КЗД, така и в
настоящото производство. Съобразно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр.,
доказателствената тежест за установяване на фактите относно които може да се
направи извод, че е налице дискриминация е върху дискриминираното лице. Нито
пред КЗД, нито в настоящото производство жалбоподателката е провела успешно
това доказване.
По твърдението за осъществено "преследване",
съдът приема, че жалбоподателката е предявила пред КЗД твърдения за реализирано
спрямо нея "преследване" по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на
ЗЗДискр. в заседанието на 14.06.2021г., т.е. осем месеца след входиране на
жалбата през КЗД.
Съгласно разпоредбата на параграф 1, т.3 от ДР на
ЗЗДискр. "Преследване" е: а) по-неблагоприятно третиране на лице,
което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме
действие за защита от дискриминация; б) по-неблагоприятно третиране на лице,
когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или
ще предприеме действия за защита от дискриминация; в) по-неблагоприятно
третиране на лице, отказало да дискриминира. Съгласно т. 7 на същия параграф
"по-неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие,
което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
Действително Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на жалбоподателката е с дата от 28.09.2021 г., т.е. след като Р.
е предприела действия за защита срещу дискриминация и след уведомяване на
работодателя за депозираната жалба пред КЗД. Но предвид прекратяването на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните, не може да се
направи пряка връзка между издаването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и предприетата от лицето защита срещу дискриминация, т.е. няма
доказателства, че тази заповед е израз на по-неблагоприятно третиране на лицето
именно във връзка с предприетата от него защита.
Съдът напълно споделя и изводите на КЗД, че заповедта
на кмета на Община Варна за налагане на
дисциплинарно наказание на Р. „предупреждение за уволнение“ от 11.05.2021г. не
може да бъде възприето като форма на „преследване“, тъй като наложеното
наказание е пряка последица от виновното поведение на жалбоподателката на
работното й място, което е в противоречие и с разпоредбите от Етичния кодекс за
поведение на служителите в община Варна, предвиждаща задължение за служителите
да избягват в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им да ги
преустановят, като запазват спокойствие и контролират поведението си. Именно
поведението на Р. в ситуациите с охранителя и Р.Т. е довело до налагане на
дисциплинарното наказание, за което няма данни да е отменено от граждански съд.
Независимо обаче от така наложеното наказание за периода от 11.05.2021г. до
прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие на 28.09.2021г., Р. е
продължила да изпълнява трудовите си задължения, който факт изключва наличието
на дискриминационно отношение към нея от страна на преките й ръководители.
Следователно в случая предпоставките за осъществено „преследване“ по отношение
на жалбоподателката не са налице.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение № 74/08.02.2022г. на Комисията за защита от дискриминация е
законосъобразно, издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закон. Подадената
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Процесуалният представител на
заинтересованата страна кмета на Община Варна в последното съдебно заседание е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, което съдът определя на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Р., ЕГН: **********,***,
чрез адвокат Ю.Д., срещу Решение № 74/08.02.2022г. по преписка № 527/2020г. на
Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА М.С.Р., ЕГН: **********,*** да заплати на
Комисия за защита от дискриминация гр. София сумата в размер на 100 /сто/ лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Р., ЕГН: **********,*** да
заплати на Община Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: