Решение по дело №1585/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 389
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20204110101585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Велико Търново , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110101585 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД
Ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. с адрес на управление
Франция, чрез "БНП Пърсънъл Файненс" С.А. клон България, твърди в
исковата си молба, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№308/2020 г. по описа на ВТРС, връчена по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 1111,60 лева
главница ; сумата от 69,31 лева възнаградителна лихва за периода 1.02.2019
г.- 7.05.2019 г.; сумата от 60,14 лева мораторна лихва за периода 1.03.2019 г. -
19.01.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Вземането си основава на договор за
потребителски револвиращ кредит № CARD-15893761 , издаване и ползване
на кредитна карта Мастъркард. Сочи, че в случая максималният кредитен
лимит предоставен на картодържателя е 1000 лева. Твърди, че съгласно
договора картодържателят е длъжен да внася минимална месечна сума.
Заявява, че ответникът е извършил усвояване чрез функционалността покупка
на изплащане за закупуване на стоки и услуги на изплащане, като така
1
усвоеният кредит е следвало да се заплати за 12 месеца в срок до 1.05.2019 г.
на месечни вноски по 94,90 лева. Излага, че падежът на задължението бил на
първо число на месеца, като при неплащане на вноска на тази дата същата се
удържа от лимита на кредитната карта със съответната лихва.Сочи, че
ответникът е преустановил редовното обслужване на заема на 1.02.2019 г. ,
поради което съгласно договора, освен възнаградителната лихва за
ползването на кредита дължи и обезщетение за забава. Изтъква, че при
просрочие на две и повече месечни вноски считано от падежа на втората
непогасена вноска вземането става предсрочно изискуемо, за което на
5.07.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която кредитът е обявен за изискуем. При условие на евентуалност, ако бъде
отхвърлен установителният иск, предявява осъдителен иск за същите суми,
като моли съда да приеме, че предсрочната изискуемост е обявена на
ответника с връчването на препис от исковата молба и книжата към нея. В
съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
претенциите.Претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът , чрез особения си
представител адв. П. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска,
като неоснователен и недоказан. Изтъква, че поради пандемията ответникът е
изпаднал във финансово затруднение. В съдебно заседание моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е заповед за изпълнение № 72/3.02.2020 г. по ч.гр.д.№
308/2020 г. на ВТРС срещу Г. П. В. за заплащане в полза на ищеца на сумите
от 1111,60 лева главница; 69,31 лева възнаградителна лихва за периода от
1.02.2019 г. до 7.05.2019 г. ; мораторна лихва в размер на 60,14 лева за
периода 1.03.2019 г. - 19.01.2020 г. и законна лихва върху главницата от
31.01.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена
на ответника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. От доказателствата по делото е
видно, че между ищеца и ответника е сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№ CARD-15893761 носещ дата 4.04.2018 г., породил действие от 12.04.2018 г.
, когато е подписан и от кредитополучателя. В договора е предвидено
2
отпускане на револвиращ кредитен лимит в размер от 1000 лева. Договорът
предвижда различни услуги при използването на кредитната карта. В чл. 4 от
него е предвидена услугата - покупка на изплащане, а съгласно разпоредбата,
неплатените вноски по тази услуга се удържат от размера на разполагаемия
кредитен лимит. Предвидено е блокиране на картата по искане на
кредитополучателя или от кредитора при определени хипотези, една от които
е при неплащане на една или повече месечни вноски. Според договора
месечните погасителни вноски се правят до първо число на месеца следващ
издаването на месечното извлечение, което кредиторът следва да издава и да
изпраща на картодържателя. Чл.17 от договора предвижда възможността на
кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при просрочване на
две или повече месечни вноски. От приложените извлечения по кредитната
карта се установява, че при кредитен лимит от 1000 лева минималната
месечна вноска е 60 лева. Според предвидените в чл. 4 от договора за
револвиращ потребителски кредит условия ответникът е подписал с ищеца
приложение към договора относно финансирането на стоки и услуги и
усвояването на кредит по договор CREX 15893761, чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит . Ответникът е закупил стоки
описани в приложението на обща стойност 895,80 лева и полица по
застраховка "Закрила на плащанията" в размер от 49,27 лева. Договорено е
връщане на обща сума от общо 1138,80 лева с печалба на кредитора при ГЛП
от 31,20% и ГПР от 36,18% , съгласно обективирания в договора погасителен
план. Приложена е фактура от 18.04.2018 г. , видно от която са закупени
детска люлка и детски батут на стойност 895,80 лева. От приетото месечно
извлечение по кредитна карта от 14.06.2019 г. е видно, че по картата е
следвало да се плати минимална сума от 480 лева в срок до 1.07.2019 г. , при
използван кредитен лимит от 1180,91 лева. На 5.07.2019 г. е изпратено писмо
, според което кредитополучателят е преустановил плащанията по договора
на 1.02.2019 г. Посочена е дължима главница от 1111,60 лева, лихва от 69,31
лева и обезщетение за забава от 0,62 лева. Длъжникът е поканен в срок от
седем дни от получаване на уведомлението да заплати горните суми и е
предупреден, че в противен случай ще се прибегне до съдебно събиране на
вземането. Няма данни уведомлението да е достигнало до получателя,
доколкото приложената по делото разписка от МБМ Експрес удостоверява
изпратени и получени книжа от ответника преди датата на цитираното
3
уведомление. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
установява , че по предоставената на ответника кредитна карта Мастъркард с
кредитен лимит от 1000 лева ответникът е извършвал усвоявания , като
последното погасяване но задължение по картата е от 4.01.2019 г. Дължимите
суми към подаване на заявлението са 1111,60 лева главница, възнаградителна
лихва от 69,31 лева за периода 1.02.2019 г.- 7.05.2019 г. и обезщетение за
забава от 60,14 лева за периода 1.03.2019 г.- 19.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на посоченото в нея основание , поради което за да се постанови
положителен за ищеца резултат той следва пълно и главно да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за потребителски кредит, усвояването на
кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита на
сочените основания и размера на всяка една от претенциите си . По делото се
установи по безспорен начин, че между страните са възникнали облигационни
отношения основани на подписания от тях договор за револвиращ
потребителски кредит и предоставяне на кредитна карта Мастеркард с
кредитен лимит от 1000 лева. Предоставена е кредитна карта, активирана от
ответника според заключението на вещото лице , по която са извършвани
усвоявания. От съдържанието на договорите и посочените в тях параметри
на ГЛП и ГПР съдът счита, че същите отговарят на изискванията на закона и
валидно обвързват страните, доколкото не се установява наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, които биха моли да доведат до
тяхната нищожност. Видно от доказателствата по делото ответникът е
закупил детска къща за игра и детски батут на обща стойност 895,80 лева,
която сума е следвало да се погаси ведно с договорените възнаградителни
лихви и включена застрахователна премия на 12 месечни вноски по 94,90 лева
всяка. Съгласно условията по договора в случай на неплащане от страна на
кредиполучателя на месечните погасителни вноски същите се удържат от
4
кредитния лимит. По делото се доказа чрез експертизата на вещото лице, че
ответникът е извършил последно плащане по кредитната карта на 4.01.2019 г.
При позоваване от страна на заявителя на настъпила предсрочна изискуемост
на кредита ищецът следваше да докаже настъпването на предпоставките за
това преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
кредиторът има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем
според условията на договора, когато освен обективния факт на неплащането
- в случая при просрочие на две или повече месечни вноски според чл. 17 от
договора, изпълни задължението си да уведоми надлежно длъжника относно
упражненото си право. Това уведомяване следва да е извършено преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като едно от
условията за уважаване на предявения установителен иск в производството
по чл. 422,ал.1 от ГПК. В случая макар да е налице първата предпоставка-
длъжникът е преустановил плащанията си на 4.01.2019 г. и е просрочил две и
повече месечни вноски, не е доказана втората изискуема предпоставка
именно надлежното умведомяване на длъжника за волеизявлението на
кредитора. Уведомлението от 5.07.2019 г., съдържащо покана за плащане на
натрупаните задължения в срок от седем дни не съдържа волеизявление
досежно обявяването на договора за револвиращ потребителски кредит за
изцяло предсрочно изискуем и най-вече няма доказателства, че същото е
достигнало до знанието на получателя. Поради горното към датата на
подаване на заявлението -31.01.2020 г. кредитът не е бил предсрочно
изискуем , с оглед което съдът приема, че към този момент договорът за
револвиращ потребителски кредит е бил действащ, а сумите по него не са
били изискуеми. Така направеният извод от съда води до неоснователност на
предявения главен установителен иск по отношение претендираните суми за
главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, поради което
същият следва да се отхвърли. Отхвърлянето на главния иск предпоставя
произнасянето на съда по предявения при условие на евентуалност
осъдителен иск, който се квалифицира като иск по чл. 240,ал.1, вр. с
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД относно претендираните суми за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава. При изричното изявление
направено в исковата молба и съобразно установената съдебна практика
съдът приема, че с връчването на препис от исковата молба ведно с
5
приложенията към нея на ответника, чрез особения му представител,
кредиторът надлежно е упражнил правото си да обяви договора за кредит за
изцяло предсрочно изискуем. От материалите по делото се установява, че
особеният представител на ответника е получил книжата на 2.10.2020 г. и от
тази дата следва да се счита, че задължението за главница е изискуемо, тъй
като релевантните по делото доказателства безспорно установиха, че
ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора и от 4.01.2019
година не са постъпвали плащания за погасяването им . С оглед горното
съдът счита, че в случая предявеният осъдителен иск за сумата от 1111,60
лева главница е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Основателна е и претенцията за възнаградителна лихва представляваща
печалба на кредеитора , която следва да се уважи в размера и за периода,
както се претендира от ищеца- 69,31 лева за период от 1.02.2019 г.- 7.05.2019
г. Относно обезщетението за забава в размер на 60,14 лева за периода
1.03.2019 г.- 19.01.2020 г. същото е недължимо, доколкото изискуемостта на
задължението не е настъпила за този период, поради което претенцията
следва да се отхвърли. Следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба- 16.07.2020 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноските
направени в исковото производство за заплатена ДТ- 125 лева , депозит за
особен представител- 200 лева , за вещо лице- 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. По правилото на чл. 78,ал.1 от ГПК
съобразно уважената част от претенциите ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 547,13 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено, че Г. П. В. с
ЕГН ********** от гр.******** ДЪЛЖИ на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС " С.А, клон България с ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост 4", "Бизнес парк
София", сграда 14, сумата в размер на 1111,60 / хиляда сто и единадесет лева
и 60 ст./ главница , сумата от 69,31 / шестдесет и девет лева и 31 ст./
възнаградителна лихва за периода 1.02.2019 г.- 7.05.2019 г. ; сумата от 60,14 /
шестдесет лева и 14 ст./ обезщетение за забава за периода 1.03.2019 г.-
19.01.2020 г. по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-15893761/4.04.2018 г. ведно със
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 72/3.02.2020 г. по ч.гр.д.№
308/2020 г. на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 240,ал.1, вр. с чл.79,ал.1, вр. с
чл.86 от ЗЗД Г. П. В. с ЕГН ********** от гр.******** ДА ЗАПЛАТИ на
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А" Париж с рег. № *********,
чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС " С.А, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост 4",
"Бизнес парк София", сграда 14 сумата размер на 1111,60 / хиляда сто и
единадесет лева и 60 ст./ главница , сумата от 69,31 / шестдесет и девет лева
и 31 ст./ възнаградителна лихва за периода 1.02.2019 г.- 7.05.2019 г. , ведно
със законна лихва върху главницата от подаване на иска- 16.07.2020 г. до
окончателното изплащане, като за сумата от 60,14 / шестдесет лева и 14 ст./
обезщетение за забава за периода 1.03.2019 г.- 19.01.2020 г. ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. П. В. с ЕГН ********** от гр.******** ДА ЗАПЛАТИ
на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А" Париж с рег. №
*********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС " С.А, клон
България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. "Младост 4", "Бизнес парк София", сграда 14 сумата от 547,13 /
петстотин четиридесет и седем лева и 13 ст./ направени разноски в исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
7
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8