Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
15.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 830 по
описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, подадена от „КОС
ХОЛ-1“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Георги Костадинов
Холянов чрез пълномощника адв. М.Г. против ДИПЕООД, ЕИК:*********, с която се
иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20113.88
лв. като главница, представляваща платен аванс по
развален договор с продължително изпълнение, чието основание е отпаднало или
евентуално представляваща част от обезщетение за претърпяна загуба от
неизпълнен договор и сумата от 6751.70
лв. като обезщетение за забава по договор за продължително изпълнение за доставка на дървен
материал между страните за периода от 01.09.2015г. до 15.11.2018г. или
евентуално като обезщетение за неизпълнение на договора,
както и законна лихва върху главницата до окончателното плащане на сумата,
ведно с разноските по делото.
Ищецът твърди, че през 2015г. праводателят на
дружеството-ищец ЕТ „Кос Хол – Костадин Холянов“ е имал устен договор за
продължително изпълнение с ответника за доставка на дървен материал, по който
са извършвани доставки и издавани фактури в течение на годината. Установеният
ред в отношенията бил такъв, че от ответната страна се издавала авансова
фактура, а след това при всяка доставка на дървения материал се издават фактури
за стойността на самата доставка, чиято стойност се приспада от съответния
аванс. Описани са издадените от ответното дружество авансови фактури, а именно:
фактура №566/09.04.2015г. на стойност 41 666.67 лв. без ДДС; фактура
№632/01.05.2015г. на стойност 16 666.67 лв. без ДДС; фактура
№740/09.06.2015г. на стойност 16 666.67 лв. без ДДС; фактура
№809/07.07.2015г. на стойност 12 500 лв.; фактура №926/06.08.2015г. на
стойност 8 333.33 без ДДС; фактура №958/17.08.2015г. на стойност
25 000.00 лв. без ДДС. Сочи се, че общо като авансови плащания ответникът
е получил сума в размер на 120 833.34 лв., от която за сумата от
100 719.46 лв. са извършени реално доставки, а сумата от 20 113.88
лв. е изплатен в повече аванс, който подлежи на връщане, тъй като ответникът е
в забава повече от 3 години да достави дървен материал и поради този дълъг срок
за ищеца вече не е бил налице интерес от изпълнението и с нарочна покана,
получена от ответника, ищецът е развалил договора за доставка на дървен
материал от 2015г., поканвайки ответника доброволно да заплати сумата от
20 113.88 лв., представляваща изплатения аванс, по който доставка не е
била реализирана. Ответникът отговорил на поканата, като заявил, че не дължи
плащане, макар принципно да е признал наличието на сключения договор и начините
на плащане. Ищецът счита, че за него съществува интерес от предявяване на иск
за връщане на посочената сума, както и за претендиране обезщетение в размер на
6751.70 лв. В допълнителна своя молба ищецът уточнява основанията на своите
претенции, като поставя тези основания като евентуални. Заявява, че договорът
между страните е бил с продължително изпълнение и развалянето на същия, по
изричната норма на чл.88, изр.1 ЗЗД е за в бъдеще, т.е. от момента на
получаване на известието за доставяне. Развалянето на процесния договор на
15.11.2018г. не било засегнало действието на вече изпълнените задължения по
него, касаещи плащане на суми и доставки на дървен материал, освен последния
аванс, срещу който задължението на ответника за доставка именно и с оглед
развалянето на договора се счита отпаднало. Затова ищецът сочи, че главната му
искова претенция за сумата от 20113.88 лв. е по чл.55, ал.1 ЗЗД – отпаднало
основание във връзка с разваления договор за продължително изпълнение, а
евентуално посочената сума се претендира като част от обезщетение за неизпълнен
договор по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД – претърпяна загуба от неизпълнение на
договора, а ако и на така претендираното основание искът бъде отхвърлен, то
ищецът квалифицира претенцията по чл.59 ЗЗД- като сума, с която ищецът се е
обеднил, за сметка на което пък ответникът се е обогатил неоснователно. Ищецът
уточнява относно претенцията си за сумата от 6751.70 лв., че същата се търси
като обезщетение за забава по договора за доставка на дървен материал за
периода от 01.09.2015г. /когато е
следвало да се извърши доставка на база авансово заплатената сума/ до датата на
разваляне за в бъдеще на договора- 15.11.2018г., а в случай че съдът намери
тази претенция за неоснователна, то при условията на евентуалност ищецът
претендира сумата като обезщетение за вреди от неизпълнение на разваления
договор по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответната страна ДИПЕООД, представлявано от управителя Павел
Джоголанов и чрез упълномощения адвокат Ч.П. от САК, с който е заявено, че се
оспорват изцяло по основание и размер предявените от „Кос Хол-1“ ЕООД искове.
Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че между страните има
сключен устен договор за продължително изпълнение за доставка на дървен
материал (дървени детайли), както и че ищецът в действителност е заплатил аванс
в размер на 20 113.88 лв., но се твърди, че този аванс не е в повече, а е
преведен за доставка на дървен материал (дървени детайли), които детайли
ответникът своевременно и в рамките на договорните е осигурил и надлежно е
поканил ищеца да си ги получи и покани са отправяни многократно в рамките на 3
години, а отговорът е бил, че в момента не са необходими и ще бъдат взети
когато има нужда от тях, но това не се е случило. Сочи се, че както договорът
между страните е в устна форма, така и всички разговори във връзка с неговото
изпълнение са водени единствено в устна форма и по телефона – по телефона са
правени заявки, след което ответното дружество е издавало авансово фактури,
като при получаване на дървения материал от страна на ищеца, е издавана фактура
за стойността на конкретния дървен материал, чиято стойност е приспадана от
съответния аванс, а конкретните количества дървени детайли са складирани в
базата в гр.Копривщица, от където ищецът е ходил да вземе същите, при което са
му издавани фактурите. В тази връзка ответникът сочи, че следва да се има
предвид, че за съхранението на дървените детайли за периода от 01.09.2015г. до
01.12.2018г. ищецът дължи обезщетение от 2223 лв., равняващо се на месечен наем
за ползваната площ за съхранение на вещите, с която сума се прави искане за
прихващане в случай, че съдът прецени, че исковете са основателни.
Дружеството-ответник твърди да е било коректно към ищеца по време на действие
на договора, както и до момента и че не дължи изплатения аванс в размер на
20 113.88 лв., защото този аванс е стойността на определеното количество
дървени детайли, които се намират в базата в гр.Копривщица и очакват да бъдат взети,
както до момента са получавани всички количества дървени детайли, а освен това
въпросната сума е договорено да служи не само като аванс, а и като гаранция за
изпълнение, тъй като ако, както в случая, клиентът се откаже от поръчката,
дружеството няма на кого да продаде дървените детайли поради техните специфични
размери. Ответникът оспорва твърдението, че ищецът надлежно е развалил договора
с поканата за доброволно изпълнение, тъй като не са налице предпоставките на
чл.87, ал.1 ЗЗД – длъжникът да не е изпълнил задължението си поради причина, за
която отговаря, а кредиторът да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за развален. Твърди
се, че в случая за ищеца не е възникнало правото по чл.87, ал.2 ЗЗД да развали
договора без да даде подходящ срок за изпълнение, което възниква само в случай
че е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, при
безполезност на изпълнението за кредитора поради забава на длъжника и при фикс
сделките, а в случая липсва която и да е от предпоставките. Ответникът
отбелязва, че за да възникне правото на кредитора да развали договора поради
твърдяното необосновано забавяне от 3 години, следва ищецът да докаже, че
ответникът е изпаднал в забава, но в процесния устен договор не е предвиден
изричен срок за изпълнение по предаване на въпросните дървени детайли от страна
на ответника, а съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен срок за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора,
каквато покана за целия период от време след плащане на сумата ищецът не е
отправял. Поради това бива считано от ответника, че той не е изпаднал в забава,
не е неизправна страна по правоотношението, поради което договорът не е
надлежно развален, а ответникът не е в неизпълнение. На следващо място се сочи,
че в случая е налице хипотеза на чл.83 ЗЗД, съгласно която неизпълнението се
дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, тъй като неоправдано
не приема предложеното му от длъжника изпълнение. Сочи се, че изпълнението от
страна на ответника се е свеждало до това да приготви закупеното количество
дървени детайли и те да бъдат в готовност в складовата му база, от където да
дойде и да ги получи, за което е бил канен многократно. Ищецът, отказвайки
безпричинно да приеме изпълнението и не оказвайки необходимото съдействие, бил
изпаднал в забава. С оглед на изложеното, ответникът моли съда да отхвърли като
неоснователни недоказани предявените искове и да му присъди направените в
производството разноски.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът „Кос Хол-1“ ЕООД се представлява от упълномощената адв. М.Г. ***,
която поддържа исковата молба и в хода на устните състезания моли съда да уважи
предявения иск, като счита, че се е установило между страните да има договорни
правоотношения, на база на които нейният доверител е извършил авансово плащане
по фактури, срещу което не е получил дължимите материали в продължение на един
доста дълъг период от време. Сочи, че от показанията на доведения от тях
свидетел се е установило, че въпросният дървен материал представлява дървени
трупи и че не е извършена доставка на последната заявка, в който смисъл
доказано било, че насрещната страна е реализирала неизпълнение на договорните отношения,
с оглед на което е направено извънсъдебно изявление за разваляне на договора,
тъй като ищецът е загубил интерес от по-нататъшното изпълнение на същия. Поради
това се счита, че насрещната страна дължи възстановяване на получената сума.
Сочи се, че срокът на неизпълнение е достатъчно дълъг и показателен, че е
налице продължително неизпълнение, поради което доказана е и претенцията за
лихва. Претендират се и разноски. В предоставения от съда срок, адв.Г. е
депозирала пространна писмена защита, в която е анализирала фактическата
обстановка и събраните в процеса доказателства. Сочи се в писмената защита, че
не е достатъчно длъжникът да твърди, че е готов да изпълни, респ. че е
изпълнил, нито пък да твърди, че има забава на кредитора, което е пречка да
реализира изпълнение, като се сочи, че дори кредиторът да е в забава, длъжникът
не се освобождава от задължението си да изпълни договора и ако в действителност
кредиторът не оказва съдействие, единственият начин да се освободи длъжникът от
своето задължение е като спази чл.328 ТЗ – да предаде вещта за пазене или да я
продаде като уведоми купувача. Счита се, че да се отхвърли предявеният иск би
означавало с едно просто твърдение, изразяващо готовност за изпълнение, да се
парира претенцията на ищеца, предвид че законът е предвидил механизъм длъжникът
да се освободи от своето задължение щом желае да изпълни. Сочи се в писмената
защита, че няма житейска логика в твърдението на ответника, че самият ищец е
отказал да приеме изпълнението, предвид че дължимата престация е била платена и
то предварително. Сочи се, че представляваното от адв.Г. дружество многократно
е отправяло запитвания кога ще бъде готов поръчаният дървен материал, което
имплицитно съдържало покана за изпълнение и следвало задължението да се изпълни
в разумен срок, като период от 3 години не можел да се квалифицира като
„разумен“ срок. Цитира се практика, според която развалянето на договор може да
бъде направено и с исковата молба, в случай че съдът не приеме разваляне с
изпратената писмена покана. Във връзка с обстоятелството дали е отпаднал
интересът от изпълнение, ищецът моли съда да се има предвид, че характерът на
търговските отношения е сравнително постоянен и едно несериозно поведение като
това на ответника е абсолютна предпоставка за отпадане интереса от договаряне с
даден контрагент. Сочи се, че при продължителни търговски отношения като тези
между страните се касае за периодични доставки на родово определени вещи, които
първо трябва да бъдат индивидуализирани за всяка доставка и тогава
собствеността може да премине. Забавата на кредитора била обусловена от
неизпълненото в случая задължение на длъжника да го информира, че вещите са
набрани, къде се намират и в какво количество са. Подробно е мотивирано от адв.Г.
в писмената защита защо не следва да се кредитират показанията на свидетеля
Радослав Йовков, който според тази страна е пряко и лично ангажиран с изхода на
делото, тъй като е действителният собственик на дружеството, макар за управител
и едноличен собственик да е вписано друго лице. В писмената защита се сочи още,
че възражението за прихващане на ответника няма как да бъда уважено по начина,
по който е направено, а е и неоснователно. В заключение на доводите в писмената
защита, отново се навежда искане предявените искова да бъдат уважени.
Ответникът ДИПЕООД в съдебните заседания по делото се представлява от адв.Ч.П.
– упълномощен процесуален представител, който оспорва исковете. На база на
събраните доказателства, адв.П. моли съда да отхвърли предявените искове като
изцяло неоснователни и недоказани, тъй като категорично се е изяснило, че
доверителят му е изпълнил задълженията си по процесния устен договор и
многократно е поканил ищеца да получи въпросната поръчка. Ответникът чрез адв.П.
също е депозирал писмени бележки, в които се сочи, че платеният и претендиран с
исковата молба аванс в размер на 20113.88 лв. не е в повече, а е преведен за
доставка на дървени детайли, които своевременно и в рамките на договорките
страната е осигурила и надлежно е поканила ищеца да си ги получи – факт,
безспорно установен от разпита на свидетеля Йовков. Отново е заявено, че не се
дължи връщане на заплатения аванс, защото той представлява стойността на
определеното количество дървени детайли, които се намират в базата в
гр.Копривщица и очакват да бъдат взети. Сочи се, че развалянето на двустранния
договор между страните попада под нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД, но реално не са
налице предпоставките на тази разпоредба, тъй като за ищеца не е възникнало
правото да развали договора без да даде подходящ срок за изпълнение. Недоказан
оставал фактът, че ответникът е изпаднал в забава, тъй като в процесният устен
договор не бил предвиден изричен срок за изпълнение по предаване на въпросните
дървени детайли. Твърди се, че за целия период от време след плащане на сумата ищецът
не е отправял изрична покана до ответника за изпълнение на задължението по
предаване на дървените детайли. В такъв случай, за да бъде длъжникът поставен в
забава, трябвало да бъде изрично поканен да изпълни, каквато покана никога не е
отправяна до ответното дружество. Поради тази причина не можело да се счете, че
ответникът е изпаднал в забава и че е неизправна страна в правоотношението,
поради което договорът не бил надлежно развален, а ответникът не е в неизпълнение,
от където следва, че предявените искове са неоснователни. Цитира се в писмените
бележки практика на ВКС, касаеща развалянето на договори и забавата, като се
сочи, че безспорно в казуса е налице забава на кредитора. Адв.П. също е
направил коментар и анализ на свидетелските показания и в заключение отново е
замолил съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Към исковата молба са представени копия на фактури, издавани от ДИПЕООД,
като няколко от представените фактури /фактура №566/09.04.2015г. на стойност 50 000 лв. с ДДС; фактура №632/01.05.2015г. на стойност 20 000 лв. с ДДС; фактура №740/09.06.2015г. на стойност 20 000 лв. с ДДС; фактура №809/07.07.2015г. на стойност 15 000 лв. с ДДС; фактура №926/06.08.2015г. на стойност 10 000 лв. с ДДС и фактура №958/17.08.2015г. на стойност 30 000 лв. с ДДС/ са с основание „аванс
за закупуване на иглолистен материал“, а всички останали фактури са за доставка
на „иглолистни трупи“, чиято стойност е приспадана от авансово заплатените суми
по цитираните фактури. Общо фактурираните „авансови суми“ са на стойност
145 000 лв. с ДДС или както ищецът е посочил в исковата молба –
120 833.34 лв. без ДДС. Фактурираните доставки на иглолистна дървесина пък
са на стойност 100 719.46 лв. /видно от приложените фактури и хронология
„натури“ на ищеца/, като разликата между двете суми – авансово платени и
приспаднати по реални доставки, дава сумата 20113.88 лв., каквато е стойността
на иска за главница. От приложеното извлечение по сметка е видно, че на дата
14.08.2015г. по сметка на „Кос Хол-1“ ЕООД е постъпила сумата от 30 000
лв. – авансова вноска от ДИПЕООД, като не се спори от страните, че тази или
която и да е от останалите 5 авансови вноски е била заплатена.
Видно от покана за доброволно изпълнение, изходяща от управителя на „Кос
Хол-1“ ЕООД и адресирана до ДИПЕООД, изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД на
02.11.2018г. и получена /според известието за доставяне/ на 15.11.2018г. лично
от управителя на ДИПЕООД- Павел Джоголанов, ищецът е заявил със същата покана,
че за дружеството вече не е налице интерес от изпълнение три години след
плащането, поради което разваля едностранно сключения договор за доставка на
дървен материал от 2015г., при което кани адресата на поканата, в срок от 7
календарни дни, считано от деня на получаването и, да изплати доброволно сумата
от 20 113.88 лв., съставляваща изплатения им аванс за извършване на
доставка, за стойността на който доставка не е реализирана до момента на
изпращане на поканата и е посочена банкова сметка, ***. Със същата покана,
ищецът е заявил искане до ДИПЕООД да заплатят и сумата от 6477.93 лв., представляваща
мораторна лихва. Изразена е и готовност за разсрочване на плащането.
Ищецът е получил писмен отговор на поканата за доброволно изпълнение с изх. №201/19.11.2018г. от управителя на ДИПЕООД, в който са
записани същите изявления, които фигурират и в отговора на искова молба, а
именно: че не се оспорва, че между страните има устен договор за продължително
изпълнение за доставка на дървен материал и детайли; че получената писмена
покана е първата писмена кореспонденция между страните, както и че „Кос Хол-1“
ЕООД е заплатил аванс в размер на 20113.88 лв., която сума обаче не е в повече,
а е преведен за доставка на дървени детайли, който материал ДИПЕООД
своевременно е осигурил и е поканил другата страна да си го получи, като в продължение
на 3 години са отправяни многократни покани за получаване на въпросните
детайли, намиращи се при ДИПЕООД. Посочено е в отговора на поканата, че поради
спецификата на поръчката за дървени детайли, няма как тя да бъде реализирана на
свободния пазар и ДИПЕООД я съхранява, очаквайки „Кос Хол-1“ ЕООД да си я
получи, като последният дължи и обезщетение, равняващо се на 2223 лв. – колкото
би бил месечният наем за ползваната площ и съхранение на продукцията. В този
смисъл, ДИПЕООД е заявил, че не дължи връщане на изплатения аванс в размер на
20113.88 лв., защото този аванс е стойността на определеното количество дървени
детайли – материал, който се намира в базата в гр.Копривщица и очаква да бъде
взет, както до този момент са получавани всички количества дървен материал и детайли
по договора.
В хода на делото са разпитани двама свидетели, доведени от страните.
Свидетелят Георги Ангелов Кининчев, който заявява, че работи като „шофьор“
в „Кос Хол-1“ ЕООД от 13 години, твърди че са закупували дървен материал от
фирма ДИПЕООД и по-точно – „трупи“ и контактували по телефона, което се е
случвало преди 2-3 години, а периодът на взаимоотношенията е бил около 2
години. Обяснява, че са контактували с Любчо, който е „син на шефа“ /впоследствие
уточнява, че „Любчо е син на Радослав – другият свидетел“/. Контактували по
телефона самите превозващи и техният шеф. На него лично шефът му разпоредил
устно да контактува с ДИПЕООД. Връзката по телефона била двустранна. Твърди, че
материала получавали като отивали на място и товарели със свой превоз и че не
са им го доставяли, а те ходели да го взимат от гората, а в краен случай –
когато не могло да се отиде в гората – от склад, което се е случвало 1-2 пъти.
Преди да отидат били известявани устно от къде трябва да вземат материала.
Свидетелят твърди още, че не е имало определено количество материал, което
трябвало да се получава, а каквото е подготвено и че писмена кореспонденция
никога не е водена. Според свидетеля Кининчев, при последната заявка им казали,
че ще им се обадят, но в порядъка от 2-3 месеца не се обаждали дори след
многократни позвънявания към тях и не връщали обажданията, която информация има
от шефа си, който лично е звънял. Свидетелят твърди, че не е присъствал на никакви
разговори по повод на последната заявка. Заявява и че не са ходили на място да
я получават. Запитан дали заявката им е трябвала в конкретния момент,
свидетелят заявява, че материал им трябва постоянно, не само в онзи момент и че
си имат и други обекти и си работят и с други места, но в този район не са
взимали. Свидетелят твърди, че материалът им трябвал за производство на палети,
тъй като „Кос Хол-1“ ЕООД е производител на палети.
Свидетелят Радослав Любчов Йовков заявява, че през 2015г.
и до момента се занимавал с търговската дейност на ДИПЕООД, чийто управител е
Павел Джоголанов. Твърди, че е детайлно запознат с отношенията между ДИПЕООД и
„Кос Хол-1“ ЕООД. Твърди, че всички разговори във фирмата, касаещи договорки и
цени, ги е водил единствено той. Разговорите с „Кос Хол-1“ ЕООД били
провеждани лице в лице и по телефона с
Георги, когото свидетел ят
познавал като управител и собственик на дружеството. Свидетелят сочи, че поради
голямата динамика на пазара и заявките,
които били месец за месец, седмица за седмица, ден за ден, както с „Кос Хол-1“
ЕООД, така и с другите фирми, с които работят, спазвали принцип на работа,
според който: човек, който иска да има гаранция, че поръчката, която желае, ще
му бъде изпълнена, трябва да направи плащане на поръчката и да има определена
сума, която да послужи като гаранция за изпълнение. Това било така, тъй като
има специфика на продукцията, която се прави и нещо което се поръча от един
клиент, ако не си го вземе, трудно биха могли да го продадат на друг, освен ако
не се касае за „обли трупи“, които са суровина, но ако нещо се преработва,
трудно се намира друг купувач. За заплатената от „Кос Хол-1“ ЕООД сума
свидетелят твърди, че не е аванс, а е гаранция, но е вписана като аванс във
фактурите, тъй като би трябвало при гаранция да се запише „гаранция по
договор“, а предвид, че между страните няма писмен договор, а единствено устна
договорка, се записвало „аванс“, за да не се наруши Законът за счетоводството,
макар че практически това била „гаранция“. Свидетелят Йовков твърди, че
въпросната поръчка за дървени детайли е довела до разваляне на търговските и
личните отношения между страните и същата все още стои в склада и стои в склада
от 2015г. есента, от когато е готова. Заявява, че не са издали окончателна
фактура по причина, че стоката е в склада и нямат право да издават фактура за
стока, която не е вдигната. Твърди, че става въпрос за дървени детайли в
определени размери и с различни дължини и тези детайли се правят на палета и се
държат на сухо, за да не може да се поврежда дървесината от влагата. Относно
начина на вземане на поръчките, свидетелят Йовков заявява, че са различни, в
зависимост от материала: облият материал винаги се взима от обекти – „временен
склад“, но когато става въпрос за дървени детайли, те няма как да се получат от
гората, защото се обработват и се получават само от сух склад, където се държат
и не се оставят да се мокрят, защото би им се влошило качеството. Свидетелят
казва, че откакто е изработена поръчката, е имал няколко телефонни разговори с
управителя на „Кос Хол-1“ЕООД за това кога ще дойде да я вземе и той
няколкократно заявявал, че ще отиде да я вземе, но не я взимал и свидетелят
спрял да го търси. Поръчката така и не била взета. Твърди, че е отправил поне 3
покани до Георги. Твърди още, че е бил изненадан от получаването на покана за
доброволно изпълнение и по повод на нея потърсил Георги два пъти по телефона и
не успял да се свърже с него, поради което сметнал, че същият е решил да
работят по друг начин. Според свидетеля, логичното обяснение е това, че
фабриките, които работели с детайли, имали проблем да ги взимат и той затова ищецът
не ги е взел. Свидетелят счита, че ако са искали да направят „по-солидно
контактуване“ за процесната поръчка или да се откажат от нея, са могли да
изпратят и и-мейл, тъй като ДИПЕООД има и официален имейл. Свидетелят Йовков
заявява, че стойността на детайлите е в размера на стойността по гаранцията, а
ако се вземе предвид и съхранението и факта, че три години не може да се ползва
склада, „Кос Хол-1“ ЕООД трябвало дори да доплатят. Свидетелят посочва, че
цената на услугата „съхранение“ е различна според клиента и срока и по принцип
е въпрос на търговски договорки. Запитан дали е наясно, че през 2015г.
собственик на „Кос Хол-1“ ЕООД е бил Костадин Холянов, свидетелят заявява, че
това лице го познава само по име, а е контактувал с Георги Холянов, който се е
представил като собственик на фирмата, което за свидетеля е било достатъчно
доказателство, че това е човекът, с който трябва да се правят всички уговорки.
Специално за процесната поръчка свидетелят заявява, че е била детайлизирана,
като обаче това е първата поръчка, която Георги поръчал детайлно – през другото
време поръчките били за „обли трупи“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска, всеки от които пък е
съединен в условията на евентуалност с друг иск.
Осъдителният иск за сумата от 20 113.88 лв. е
с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД- за връщане на недължимо платена
на отпаднало правно основание сума/според ищеца – развален договор за доставки
на дървени детайли/. Евентуално предявеният иск/основание/ за същата сума е с
правна квалификация чл.79 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД – част от обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора.
Осъдителният иск за сумата от 6751.70 лв. е с
правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава, а евентуално предявеният иск за същата сума е с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД – част от обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора.
Двата евентуални иска с правно основание чл.79 ЗЗД
вр. чл.82 ЗЗД формират заедно една претенция, като всяка от претендираните суми
/20 113.88 лв. и 6751.70 лв./ е част от тази обща претенция и двата евентуално
предявения иска всъщност са един иск на обща стойност 26 685.58 лв.
Ищецът е заявил и трето евентуално основание за
претенцията си за двете процесни суми, а именно: неоснователно обогатяване по
чл.59 ЗЗД. Искът за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и
правото на иск по този текст възниква когато ищецът не разполага с
друг иск, с който да може да се защити. В настоящия
случай ищецът разполага с друг иск и се е възползвал от правото си да го
предяви, поради което съдът не възприема така предложената от страната правна
квалификация и не дължи произнасяне по такъв иск, както е разяснил на страните
още с насрочване на делото.
Между страните има съвпадение на
твърденията относно факта на наличие на договорна връзка между тях. Според
ищеца, между страните е имало устен договор за продължително изпълнение за
доставка на дървен материал, а ответникът е заявил, че не оспорва този факт.
Според настоящия съд обаче юридически правилно е да се счете, че в случая се
касае за трайни търговски отношения и осъществени доставки, за които са
издадени приобщените по делото фактури на обща стойност 120 833.34
лв. без ДДС. Няма една доставка, а отделни доставки, всяка със
свои съществени елементи - вид стока, количество и цена. При всяка една от
доставките и преминаване на собствеността върху стоките, възниква отделно
задължение за заплащане на договорената цена, макар и видът на стоката и
нейната цена да са уговорени от страните при мълчаливо съгласие на основание чл. 292 ТЗ, предвид
непротивопоставянето на купувача и качеството му на търговец. Ето защо реализираните
доставки на дървен материал на обща стойност 100 719.46 лв., не могат да
се квалифицират като такива, които са основани на един договор. Няма твърдение
за постигнато едно общо съгласие преди отделните доставки. Именно липсата на
писмен договор, уреждащ отношенията между страните и позоваването на трайните
търговски отношения между тях, дава основание на съда да приеме, че всяка
доставка е отделно продажбено отношение /така
и Определение №167/25.03.2016 по дело №192/2016 на ВКС,
ТК, II т.о./. Следователно, спорната между страните доставка на
стойност 20113.88 лв., която не е била реализирана, представлява самостоятелен
договор, сключен на база на трайните търговски отношения между страните и като
такъв следва да се разглежда при преценката за основателността на исковете.
Между
страните не се спори и ответникът ДИПЕООД признава, че претендираната сума от
20113.88 лв. му е била заплатена и че за нейната стойност реална доставка не е
реализирана, като спорни са причините за това.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД:
Водещ
мотив на законодателя при уредбата на института на неоснователното обогатяване
е основополагащият за облигационното право принцип, който забранява
неоснователното разместване на блага. Общата цел на всяко нормативно проявление
на този принцип е да се възстановят справедливостта и еквивалентността там,
където съществуването им е поставено под въпрос. Третата хипотеза, уредена в
чл. 55, ал.1 ЗЗД, която представлява правното основание за настоящата
претенция, е иск за връщане на даденото при отпаднало основание. Характерното в
този случай е, че към момента на даването основанието съществува, т. е. между
страните е налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва
престирането и което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това
правоотношение отпада по причини от различно естество, в случая- твърдяното
разваляне на договора. Според Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД намира приложение
освен при останалите изброени хипотези и при разваляне на договор.
По
силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е
обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения
иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на
правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или
ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.
С оглед тези правила за разпределяне на доказателствената тежест и съобразно с
релевантните по спора факти от фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, установен и в ППВС 1/28.05.1979 г.,
тежестта се разпределя както следва: ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и
твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от
ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на
основанието, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото
/Решение №189/04.02.2014 г. на ВКС по
т.д. № 141/2012, I ТО/.
В настоящия случай на предявена искова претенция за връщане на сумата, платената
на основание развален договор за покупко-продажба на дървесина, основана на
правилото на чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД, е достатъчно ищецът да докаже плащането
на сумата от 20113.88 лв., а в тежест на ответника
е установяването на основанието да задържи търсената като платена цена на
насрещна престация сума, т.е. изпълнение,
изключващо правото на ищеца да развали
едностранно договора и да получи обратно платеното по него /за разпределението
на доказателствената тежест вж. и Решение
№ 26/28.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 297/2012 г., II-ро ТО/.
В тежест на ищеца е в случай, че ответникът успее да докаже, че е изправна страна, да установи, че
макар и валидно възникнало правоотношението, с оглед на което е престирал и
което оправдава предприетото от него разместване на имуществени блага, същото
впоследствие е отпаднало, т.е. че е развалил договора /Решение № 139/25.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 678/2011 г.,
II-ро ТО/ съобразно законовите изисквания.
От
релевантните факти по този иск за безспорни и в този смисъл доказани, както
вече бе обсъдено по-горе в изложението, могат да се отделят признатите от
ответника обстоятелства, че ищецът е заплатил претендираната за връщане сума и
че ответникът я е получил. Без правно значение е дали сумата представлява
аванс или гаранция, доколкото и двете страни признават, че на тази сума възлиза
стойността на поръчката, която ищецът квалифицира като „неизпълнена“, а
ответникът като „неполучена“, но по вина на другата страна.
Спорни и
подлежащи на обсъждане са обстоятелствата: налице ли е неизпълнение на
договорно задължение от страна на ДИПЕООД и спазени ли са предпоставките за
разваляне на съществуващ между страните двустранен договор, така че последният
да се разглежда като „отпаднало основание“ за задържане на заплатената от ищеца
сума
от 20113.88 лв.
На първо място, страните не спорят, че
изпълнение на доставката, чиято стойност е заплатена, не е реализирана. Следва
да се обсъдят обаче причините за това и могат ли те да се квалифицират като
неизпълнение на задължение на страна по договор и по-точно: доказва ли ответникът,
че е изправна страна.
И двете страни направиха опит да
докажат, че по повод на процесната доставка са канили другата страна към
действие. Ищецът твърди, че е търсил многократно ответника, за да уточнят кога
може да вземе поръчката, но не е била осъществена връзка, а ответникът твърди,
че е канил многократно по телефона ищеца да си получи готовата поръчка. Установено
е по делото, че страните са контактували по телефона по повод отношенията си,
но характерът на комуникацията, т.е. какво точно са говорили чрез мобилна
връзка, не само че остава неизяснено, но и няма способ да бъде изяснено,
доколкото поисканите и отказани от съда разпечатки не биха донесли нужната
доказателствена информация, а твърденията на двамата свидетели не могат да
бъдат кредитирани в тази им част. Това е така, тъй като свидетелят Кининчев има
качеството на „шофьор“ при дружеството-ищец и обстоятелствата провеждани ли са
разговори след заплащане на сумата и какви, са му заявявани от друго лице, т.е.
той не е пряк очевидец на провежданите разговори. Той не е лицето, с което е
поддържана телефонната комуникация, а и не става несъмнено ясно, че този
свидетел изобщо е бил ангажиран да превози последната поръчка или че е знаел
каква точно е тя. Свидетелят Йовков пък е свидетел, чийто показания следва да
се преценяват през призмата на неговата заинтересованост от изхода на делото,
както повелява чл.172 ГПК, доколкото същият е ръководен кадър в
дружеството-ответник и е лицето, отговорно за изпълнението на процесната
поръчка, от което не се очаква друго твърдение, различно от това, че е изпълнил
своите ангажименти. Съдът не следва да обсъжда наведените в писмените бележки,
депозирани от ищеца, твърдения, че този свидетел е „скритият“ собственик на
дружеството-ответник, тъй като за съда и за всички останали лица статутът на
юридическите лица е този, обявен в Търговския регистър, а в настоящия случай
като управител и едноличен собственик на ДИПЕООД е вписано лицето Павел
Джоголанов. Независимо от това кой ръководи обаче ответното дружество, съдът не
е в състояние да кредитира изцяло и във всичките им части показанията на
свидетеля Йовков, макар същите да са последователни и логически подредени, тъй като
те произтичат от лице с явна заинтересованост от изхода на спора. В този
смисъл, съдът намира, че никоя от страните не доказва какви и колко покани са
били отправяни до насрещната страна преди размяната на писмената кореспонденция
през 2018г. При същите мотиви, заявката на ответника, че процесната поръчка е
била готова още през 2015г. и стояла в склада в гр.Копривщица да чака да бъде
вдигната, остава в сферата на твърденията, макар тези твърдения да са наведени
и от свидетел, който, както вече се обсъди, е част от ръководната структура на
дружеството-ответник. Не бяха ангажирани солидни и безпристрастни
доказателства, че поръчката по договора е била произведена и готова за
получаване, макар тежестта за доказване на този факт да е на ответника. В този
смисъл, ответникът не доказва по безспорен начин, че е реализирал изпълнение на
поръчката. Направеното заявление обаче, изразяващо готовност за изпълнение, не е без значение за изводите в процеса и
значимостта му ще бъде обсъдена по-надолу в изложението.
С оглед на гореизложеното, може да се
счете, че е било допуснато неизпълнение от страна на продавача /наречен
„длъжник“ в казуса/ и купувачът /наречен „кредитор“/ е могъл да развали
договора, само че при определени условия.
От синалагматичната природа на двустранния
договор, изразена чрез пряката функционална връзка между насрещните задължения,
следва, че при двустранния договор всяка страна е и кредитор и длъжник
едновременно, от което се извежда и възможността всяка от страните, независимо
дали е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на
противната страна да развали едностранно договора /Решение №151/09.12.2014
по т.дело №1970/2013 на ВКС, ТК, I т.о./. В този смисъл, независимо
дали ищецът е бил изправна страна, предвид недоказаната в случая изправност
/приравняваща се на неизправност/ на насрещната страна, е могъл да развали договора.
Развалата на договор обаче следва да се реализира по реда на чл.87 ЗЗД. Общото
правило на тази разпоредба изисква кредиторът да развали договора като даде на
неизправния длъжник подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален. Установи се по делото, че с
писмена покана през 2018г., получена от ответника, ищецът е заявил, че разваля
договора и е поканил ответника да му върне сумата от 20113.88 лв., без да му
предоставя срок за изпълнение на задължението по договора – за доставка на
дървен материал, заявявайки, че вече няма интерес от изпълнението. С това си
заявление, както и изрично в хода на процеса, ищецът твърди, че срок за
изпълнение не е предоставил с поканата, тъй като поради забава на длъжника,
изпълнението за него е станало „безполезно“. При такава хипотеза на
„безполезност“ чл.87, ал.2 ЗЗД в действителност допуска разваляне на двустранен
договор без да се дава срок за изпълнение. Развалящият обаче е този, който трябва
да докаже по несъмнен начин, че доставката е станала безполезна за него. Именно
в приложената към писмените бележки на ищеца практика, същият може да установи,
че ВКС трайно приема, че при предпоставка за безусловно разваляне на договора,
кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от
изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника /вж. Решение №4/23.06.2017 по т.дело
№50183/2016 на ВКС, ТК, I т.о./. Изтичането на определен срок /в
случая 3 години/ само по себе си не представлява доказателство за отпаднал
интерес. Ищецът не е ангажирал нито едно доказателство, че тази поръчка вече не
му е необходима и не би могъл да я вложи в дейността си, която видно от
свидетелските показания на свидетеля Кининчев, продължава да е същата, каквато
е била през 2015г., а именно – направа на палети и както самият свидетел
заявява – на фирмата „постоянно и трябва материал“. В този смисъл, недоказано
остава обстоятелство, попадащо в доказателствената тежест на ищеца, а именно: „отпаднал
интерес“, поради което не може да се приеме за приложим редът за разваляне на
договори по чл.87, ал.2 ЗЗД. Същевременно, не може да се счете, че е изпълнен
редът на чл.87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора, тъй като на ответника не е
даван подходящ срок за изпълнение, а направо е поискано възстановяване на
заплатената сума. Изминалият период от 3 години не би могъл да изиграе желаната
от ищеца роля на фактор, предопределящ отпадане на интерес, и поради факта, че
не се установи спорната поръчка да е била уговорена със срок на изпълнение,
т.е. не се доказва падеж на задължението. В писмените бележки ищецът заявява,
че предвид характера на отношенията между страните, „несериозното отношение“ на
ответника е обстоятелство, което категорично е довело до отпадане на интереса
от по-нататъшно поддържане на търговски отношения. Преценката на съда обаче не
е в насока на това има ли ищецът интерес от търговските отношения с ответника,
а дали има интерес от изпълнението по конкретния договор, който е самостоятелен
такъв, както вече бе обсъдено и за липсата на интерес от поръчката по който,
ищецът не ангажира доказателства. Преценката на ищеца за бъдещи поръчки към
ответника не може да бъде засегната от настоящия спор и остава суверен избор на
ищеца, тъй като последващи поръчки биха се квалифицирали като отделни
самостоятелни договори.
Договорът не може да се счете развален
и с исковата молба. В действителност такова разваляне е допустимо и с исковата
молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в
нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или
посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба,
ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на
обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. В настоящия случай обаче,
и в процеса и в писмения отговор на получената писмена покана, ответникът е
заявил готовност да изпълни. В случая готовността му е била парирана от
нежеланието на другата страна да получава изпълнение по договора, което ясно е
заявено и мотивирано от липсата на интерес да се получава продукцията 3 години
след заплащане на сумата. В случай, че ответникът бе оказал в хода на процеса
съдействие за получаване на материала, а ответникът не бе го предоставил,
тогава без съмнение договорът би следвало да се счете за развален.
При гореизложените съображения,
съдът достига до извод за неоснователност на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
поради липса на надлежно разваляне на договора.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Ищецът е
заявил претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 6751.70 лв. като
обезщетение за забава по договора за доставка на дървен материал за периода от
01.09.2015г. до 15.11.2018г.
По делото
не се установи посредством доказателства по договора за доставка на дървен
материал на стойност 20113.88
лв. да е бил уговорен падеж. Липсата на уговорена дата, на която поръчката е
следвало да бъде осигурена в готов вид, има значение за момента, от който
длъжникът би могъл да се счита „в забава“. Според чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Поканата трябва да съдържа искане за изпълнение на основното
задължение. Такава покана не бе доказано да е отправяна до ДИПЕООД, тъй като,
както съдът вече посочи, събраните доказателства не са в състояние да установят
съдържанието на водените между страните телефонни разговори. Отправената
писмена покана пък съдържа искане за връщане на заплатената сума, не и такова
за изпълнение на поръчката по договора, а дори напротив - съдържа изрично твърдение, че поръчката вече
не представлява интерес за купувача. При липса на отправена покана за
изпълнение на задължението на продавача към купувача и липсата на уговорен
падеж за това изпълнение, продавачът-длъжник не може да бъде ангажиран със
заплащането на обезщетение за забава, доколкото забава в изпълнение на
договорното задължение не се доказва да е настъпила.
Забава на ответника не е настъпила и
за изпълнение на претендираното извъндоговорно задължение за връщане на
недължимо платена сума, предвид изведения по-горе извод за неоснователност на
иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД поради ненадлежно разваляне на договора между
страните. В този смисъл, макар и претенцията за лихва да не е заявена като акцесорна
на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, то и в такава хипотеза, тя би била
неоснователна.
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД:
Предвид извода за неоснователност на
кумулативно заявените основни искове по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД,
съдът дължи разглеждане на евентуално предявения иск на обща цена 26 685.58 лв. /формирана от сбора на сумите 20 113.88 лв. и 6751.70 лв./. В хода на
делото искът е квалифициран като такъв по чл.88, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД,
каквато квалификация сам е навел ищецът. Правилната квалификация обаче е по
чл.79 вр. чл.82 ЗЗД – претенция за обезщетение по неизпълнен действащ договор,
доколкото претенциите, произтичащи от развален такъв са били вече обсъдени.
Освен това, както съдът вече посочи, спорът обхваща договор, който не е с
продължително изпълнение /противно на разбирането на страните/ и разваляне
занапред не може да има, заради действителната правна природа на процесния
неформален договор. Ищецът е навел твърдения за неизпълнение на договорно
задължение на ответника, което накърнява позитивния интерес на
кредитора-купувач и тъй като от това неизпълнение са настъпили вреди за същия,
ищецът твърди, че това неизпълнение на задължението на продавача е от естество
да ангажира договорната му отговорност за поправяне на всички вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от неизпълненото задължение. Искът за
обезщетяването им, който почива на договорно основание, намира правната си
квалификация в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД. Няма процесуална
пречка за посочване на правилната квалификация на евентуалния иск едва в
съдебното решение, доколкото доказателствената тежест по него е била правилно
разпределена.
Според чл.79 ЗЗД ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението,
заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение, както в
настоящия случай, като следва да докаже, че е претърпял вреди в твърдения
размер.
Както вече бе установено, процесният
договор не е бил развален. В този смисъл следва да се обсъди налице ли е
неизпълнение на съществуващ договор от страна на ответника, което неизпълнение
да предпостави възникването на задължение от негова страна за заплащане на
обезщетение за неизпълнение.
Както вече бе мотивирано, изпълнение
на задължението на ответника към ищеца не се доказа по несъмнен начин. Тук
обаче е мястото да се обсъди възражението на ответника за настъпила „забава на
кредитора“ по смисъла на чл.95 ЗЗД, която според съда е от значение за
дължимостта на обезщетение.
Доказа се от свидетелските показания,
че практиката в търговските отношения между страните, е била доставките да се
вземат на място /било то от гората, където е добит материалът или от склад,
където се съхранява/ от представители на „Кос Хол-1“ ЕООД, с транспорт на
ищеца, т.е. уговорката е била доставка „франко“ склада на Продавача, натоварена на превозно
средство, осигурено от Купувача. Уговорката за франкировка е уговорка за
мястото, до което продавачът поема отговорността и разноските за натоварване.
Такова място в процесния случай е било гр.Копривщица, където са седалището и
складът на ДИПЕООД. В нито един момент не се установява, поръчките да са били
превозвани от продавача до друго населено място, където да бъдат предавани на
купувача. Такова задължение и не се установява да е поемал ответника. В този
смисъл, ищецът е този който е дължал необходимо съдействие, за да бъде всяка
доставка вдигната от мястото, където се намира. В настоящия случай, свидетелят
Кининчев заяви, че по повод на процесната доставка, „Кос Хол-1“ ЕООД не е
изпращало представители на място в гр.Копривщица за получаването и. Това обаче
е следвало да бъде сторено, тъй като това е бил единственият начин за
получаване на поръчката, в случай че е била изготвена. Неотивайки на място,
ищецът не е спазил търговската практика, а и по този начин не се е уверил дали
поръчката му е била или не е била изготвена. Той не е получавал категоричен
отказ за изпълнение на поръчката, какъвто би могъл да получи само в мястото за
изпълнение. Твърди се, че ищецът не е ходил на място, тъй като не е знаел
предварително от къде да вземе материала и в какво количество е той. Той обаче
е бил наясно къде е седалището на продавача и къде е основният му склад, където
се съхраняват материалите ако няма да бъдат получавани директно от „временен
склад“. Освен това, ищецът никъде не е твърдял изрично какъв точно дървен
материал е следвало да получи в изпълнение на последната своя поръчка, като
едва в писмените бележки се заявява, че материалът е „иглолистни трупи“, а не
„дървени детайли“, както твърди ответникът. Противно на твърдението в писмените
бележки, съдът не счита за доказано, че поръчаният материал е бил „иглолистна
дървесина“. Записаното в авансовите фактури – „аванс за закупуване на иглолистен
материал“ – не доказва, че са били поръчани „трупи“, тъй като се установи, че
авансовите суми са плащани предварително и са авансирали последващи доставки,
които могат да са за различен по вид материал. Освен това „дървените детайли“
също могат да представляват иглолистен материал, но обработен. Свидетелят
Кининчев пък не поднесе конкретика в данните за вида на последната поръчка. В
този смисъл и доколкото в тази си част показанията на свидетеля Йовков са
последователни и непротиворечиви, следва да се приеме, че поръчката е обхващала
„дървени детайли“, които както логично заяви свидетелят, не могат да бъдат
получени от друго място, освен от „сух склад“. Логичното и правилно поведение
от страна на ищеца е да посети именно това място, за да направи опит да вземе
поръчката си, което той не е сторил и по този начин е изпаднал в забава като
кредитор. По повод на тази забава, ищецът е навел довод и е цитирал практика
според която забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му
за изпълнение. В действителност това становище е правилно, както и твърдението,
че длъжникът може да се освободи като предаде
дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по
местоизпълнението /чл.97 ЗЗД/. Последното обаче е възможност за длъжника да се
освободи от отговорността за вещта, която трябва да предаде, а не задължение и
не условие за освобождаване от собственото му неизпълнение. Длъжникът не е
задължен да търси начин за освобождаване от вещта при условие, че не получава
съдействие от кредитора за предаването и. В настоящия случай ответникът-длъжник
твърди, че е избрал да продължи да съхранява вещта при себе си, в складово
помещение, където тя е на сигурно място до вземането и от страна на кредитора.
Независимо дали това твърдение е истинно, доказан факт е, че ищецът не е правил
опит да си получи вещите/стоките на място, с което практически е отказал
съдействие на длъжника, неизпълнявайки дължимо свое поведение. Според съда, по
този начин ищецът е съпричинил последиците за себе си, които са: претърпяна
загуба в размер на платената сума и пропусната полза в размер на евентуално
реализируемата печалба от влагането на материала в готова палетна продукция.
Прекъсната е пряката причинно-следствена връзка между поведението на ответника
и претърпените от ищеца вреди, поради което последният не следва да получи
обезщетение за неизпълнение на договорното задължение на ответника.
Забавата
на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го
освобождава от самото задължение. За ищеца остава открита
възможността да направи опит за получаване на поръчаната продукция, едва след
неуспешното реализиране на който би могъл да претендира обезщетение за
неизпълнение на договор или да развали договора след даване на подходящ срок на
другата страна за изпълнение. Разбираема е позицията на ищеца, че
качеството на материала по всяка вероятност е намаляло, при което би могло да
се иска „отбивка“ от цената и част от сумата да бъде върната, но не и да се
откаже изцяло изпълнението щом не се доказва ищецът да е загубил интерес от
него и тази загуба на интерес да е породена от забавата на длъжника.
По възражението за прихващане със сумата от 2223
лв.:
На първо място, това възражение е наведено от
ответника при условията на евентуалност – в случай на уважаване на някой от
предявените искове. Предвид факта, че исковете са счетени за недоказани и
следва да бъдат отхвърлени, съдът не дължи произнасяне по възражението, тъй
като няма осъждане за сума, с която да се извърши прихващане. Освен това,
разсъжденията на ищеца, изложени в писмените бележки - че няма предявен
насрещен иск за тази сума, са изцяло правилни, поради което такъв иск съдът не
разглежда. Дори такъв иск да бе предявен, не се ангажираха от ответника каквито
и да е доказателства за евентуалния размер на търсеното обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи възстановяване на сторените от насрещната страна разноски в
процеса в размер на 1110 лв. за заплатен на адв.Ч.П. адвокатски хонорар.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „КОС ХОЛ-1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Батак, ул.
„Стопански двор“ №1, представлявано от Георги Костадинов
Холянов - управител срещу ДИПЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Копривщица, ул. „Георги Бенковски“ №56, представлявано от Павел Джоголанов -
управител осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на
недължимо платена на отпаднало правно основание сума в размер на 20 113.88 лв. /двадесет хиляди
сто и тринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща авансово
платена сума за доставка на дървен материал, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.12.2018г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „КОС ХОЛ-1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Батак, ул.
„Стопански двор“ №1, представлявано от Георги Костадинов
Холянов - управител срещу ДИПЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Копривщица, ул. „Георги Бенковски“ №56, представлявано от Павел Джоголанов -
управител осъдителен иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на
6 751.70 лв. /шест хиляди седемстотин петдесет и един лева и седемдесет стотинки/, за периода от 01.09.2015г. до 15.11.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „КОС ХОЛ-1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Батак, ул.
„Стопански двор“ №1, представлявано от Георги Костадинов
Холянов - управител срещу ДИПЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Копривщица, ул. „Георги Бенковски“ №56, представлявано от Павел Джоголанов – управител, при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл.79 вр. чл.82 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 26 685.58 лв. /двадесет и шест
хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и петдесет и осем лева/, представляваща обезщетение
за вреди от неизпълнен договор за продажба на дървен материал, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
„КОС ХОЛ-1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Батак, ул. „Стопански двор“ №1, представлявано
от Георги Костадинов Холянов ДА ЗАПЛАТИ на ДИПЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Копривщица, ул. „Георги
Бенковски“ №56 сумата от 1 100.00 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща заплатен от страната адвокатски
хонорар.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: