№ 1324
гр. С., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110215129 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.С. К. срещу наказателно постановление
/НП/ № 385509 от 14.05.2021 г., издадено от заместник-кмет на Столична
община, с което на жалбоподателя на основание чл. 49 от Наредба за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община /НРУПОГТТСО/ е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лв. за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1
от НРУПОГТТСО. В жалбата се прави искане атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконоъсоразно и неправилно.
В съдебно заседание, редовно призована, К. не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
редовно упълномощен.
В депозирана на 09.03.2022 г. молба жалбоподателят чрез процесуален
представител моли за отмяна на атакуваното НП. Застъпва се тезата, че
съставеният АУАН е незаконосъобразен, тъй като посочва едновременно
нарушаване на чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които касаят различни хипотези.
1
Твърди се още, че НП не съдържа установените в чл. 57, ал. 3 реквизити, а
именно: датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя, както и че определената санкция е
произволно определена. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, съдът прие за установено следното:
Жалбата следва да се приме като депозирана в законоустановения срок,
предвид липсата на доказателства относно момента на връчване на
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката и липсата на
доказателства относно наличието на основания за връчването му по реда на
чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Подадена е от надлежно легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, при което е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи следното:
На 20.04.2021 г. в 15:40 ч. жалбоподателят М.С. К. пътувала в автобус №
94 /инвент. № 2008/ на обществения градски транспорт в гр. С.. След спирка
„ВУ Т.“, посока „С.Г.“, в район „С.Г.“, свидетелят А.П., контрольор по
редовността на пътниците към "Център за градска мобилност" /ЦГМ/,
извършила проверка по редовността на пътниците в превозното средство. По
време на проверката тя констатирала, че жалбоподателят пътува без редовен
превозен документ, затова й било предложено да закупи карта за еднократно
пътуване на нередовен пътник, но същата отказала. След установяване на
самоличността по представен документ за самоличност, свидетелят П.
съставила АУАН на жалбоподателя за това, че пътува в превозното средство
без превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, на
14.05.2021 г. било издадено атакуваното НП № 385509/2021 г., с което на
основание чл. 49
НРУПОГТТСО заместник-кмет на Столична община наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършено нарушение
по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
НРУПОГТТСО.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на св.А.П., и
писмени – АУАН, заповеди за компетентност, както и от останалите
материали по делото. Съдът кредитира показанията на св. А.П.. С оглед
изминалия значителен период от време, свидетелят няма конкретен спомен
относно процесния случай, което се явява житейски обосновано и логично,
но потвърждава, че тя е съставила акта и положеният в него подпис за
актосъставител е неин. Съдът кредитира показанията и прие за доказани
съответните фактически положения, отразени в акта. Съдът цени писмените
доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред
като относими.
Материалната компетентност на заместник-кмета на Столична община
по издаване на атакуваното наказателно постановление следва от
приложената заповед № СОА20-РД09-1062/13.01.2020 г. на кмета на
Столична община, а компетентността на свидетеля П. по съставяне на АУАН
следва съгласно длъжностното й качество и възложените й по силата на
заповед № СОА18-РД03-456/10.05.2018 г. правомощия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от материално и териториално компетентни органи, в предвидената
от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И в двата акта
времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението са
посочени по сходен начин, и е налице съответствие между фактическото
описание и правната квалификация, при което отговарят на критериите за
законосъобразност, заложени в разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1
ЗАНН.
АУАН е издаден от надлежно оправомощен за това служител на "ЦГМ"
ЕАД – свидетелят А.П., притежаваща установените съгласно разпоредбите на
чл. 45 - чл. 47 НРУПОГТТСО правомощия. Съгласно чл. 48, ал. 1
НРУПОГТТСО, на следващо място, въз основа съставените актове за
3
установяване на административни нарушения, кметът на Столична община
или определен от него заместник-кмет издават наказателни постановления.
Във връзка с упълномощаването на заместник-кмета на Столична Община
Кристиан Кръстев, по делото е приобщена заповед № СОА20-РД09-
1062/13.01.2020 г. на кмета на Столична община. Съответното правомощие на
заместник-кмета произтича по силата на чл. 47, ал. 1, б. "а" ЗАНН вр. чл. 22,
ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА вр. чл. 48, ал. 1 НРУПОГТТСО. Съгласно разпоредбата
на чл. 47, ал. 1, б. "а" ЗАНН, административни наказания могат да налагат
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение. Ал. 2 на този
нормативен акт от своя страна предвижда възможност ръководителите по
буква "а" да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях
длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или
постановление на Министерския съвет. Именно такава възможност - за
издаване на НП от кмета на общината или от негов заместник, е предвидена в
чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, съгласно която наказателни постановления за
нарушения на наредби на общинския съвет /каквато наредба е процесната/, се
издават от кмета на общината или негов заместник.
Нарушението, макар лаконично, е ясно описано в АУАН и НП, като
словесното му описание съвпада с дадената правна квалификация.
Посочените разпоредби на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата се
намират във взаимна връзка, предвид което настоящият състав намира, че
изброяването им не представлява процесуално нарушение и не води до
объркване на жалбоподателката. В АУАН и НП са описани всички елементи
от фактическия състав на нарушението, като изрично е посочено, че М.К. е
пътувала без редовен превозен документ и е отказала да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольора по редовността на
пътниците. Наличието на допуснати процесуални нарушения, в каквато
насока е поддържаното от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя становище, не се констатира.
Предвид изложеното съдът прецени, че съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да
представляват формални основания за отмяна на санкционния акт, не са
допуснати.
4
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдебният
състав прие за доказано, че М.К. е осъществила вмененото й нарушение от
обективна страна, доколкото на процесните дата, час и място е пътувала в
автобус № 94 /инвент. № 2008/ на обществения градски транспорт в гр. С. без
редовен превозен документ, като наред с това е отказала да закупи карта за
еднократно пътуване на нередовен пътник, продавана от контрольорите по
редовността на пътниците. С това свое поведение виновно е извършила
вмененото й нарушение. Форма на вината се явява прекият умисъл, доколкото
е съзнавала, че пътува без редовен превозен документ и следва да закупи
карта за еднократно пътуване, но въпреки това е извършила нарушението,
отказвайки да го направи. Съгласно чл. 8, ал. 1 НРУПОГТТСО, превоз на
пътници с обществения градски транспорт се извършва срещу редовен
превозен документ. Според чл. 10 от Наредбата, картата или електронната
карта за еднократно пътуване е редовен превозен документ, а чл. 11, ал. 1
предвижда, че и абонаментната карта или абонаментната електронна карта
също е такъв документ. В настоящия случай жалбоподателят е пътувала в
превозно средство от обществения транспорт на Столична община без билет
или друг превозен документ. С това си поведение не е изпълнила
задълженията, визирани в чл. 18, ал. 1, т. 1, , т. 2 и т. 3 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община, според които, при пътуване с превозните средства на
обществения градски транспорт пътниците са длъжни да спазват
разпоредбите на настоящата наредба, както и: 1. да притежават редовен
превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на
наземния транспорт или в платената зона на метрото; 2. да предоставят
превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при
поискване; 3. при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците,
да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на
контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Съгласно чл. 46, ал. 1 НРУПОГТТСО, при констатиран от длъжностно
лице контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен
5
превозен документ или с нередовен превозен документ, пътникът закупува
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците. Чл. 47, ал. 1 НРУПОГТТСО постановява, че при констатиран от
длъжностно лице - контрольор по редовността на пътниците случай на
пътуване без редовен превозен документ или с нередовен превозен документ
и отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, длъжностното лице по контрола
съставя акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН.
Съставът на вмененото на жалбоподателя административно нарушение
включва не само пътуването без редовен превозен документ, но и отказа да
закупи продавана и предложена от контрольора по редовността на пътниците
карта за еднократно пътуване, които елементи от обективната страна на
нарушението се установиха безспорно в настоящото производство. Касае се
за сложен фактически състав, а не за отделни нарушения. Именно поради това
този състав на нарушение се явява различен от предвидения в чл. 101 от
ЗАвПр, поради което не би могло да се приеме, че е налице колизия между
правните норми. В тази връзка следва да се обърне внимание, че с ДВ бр. 9 от
26.01.2017 г., в сила от 30.01.2017 г., ЗМСМА е изменен, с което в
правомощията на Общинските съвети законодателят е включил и правото да
определят условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения
градски транспорт на територията на съответната община /т. 25 на чл. 21 от
ЗМСМА, нова/, поради което нормите на НРУПОГТТСО не противоречат и
на чл. 10 и и чл. 12 ЗНА. Напротив, с изменението на визираните законови
разпоредби, законовата делегация е регламентирана по надлежния
законодателен ред.
Тъй като е пътувала в превозно средство от обществения градски
транспорт на Столична община без превозен документ и е отказала да закупи
продаваната от контрольора карта за еднократно пътуване, от обективна
страна жалбоподателят е извършила вмененото й нарушение. Съгласно чл. 49
НРУПОГТТСО, за всяко, установено по реда на чл. 47 от тази наредба
нарушение, се налага глоба в размер на 50 лв. Административнонаказващият
орган правилно е определил санкцията за осъщественото нарушение в
посочения фиксиран размер от 50 лв., поради което наказателното
постановление е законосъобразно и в санкционната част.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното
6
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните
правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират.
Поради това то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 385509 от
14.05.2021 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя на основание чл. 49 от Наредба за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община /НРУПОГТТСО/ е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
НРУПОГТТСО.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд С. град в
14 дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7