Р Е
Ш Е Н
И Е №…...
Гр. София, 15.01.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на единадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Павел Панов
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 4219 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 230541/05.10.2017
г. на СРС, 50 с - в, по гр. д. № 7794/2014 г. е отхвърлен предявеният от „С.Т.“ ООД срещу „Г.“
ЕООД иск с правно основание чл. 422, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 20
400 лв., съставляваща задължение за неустойка по договор за покупко
- продажба на шарен слънчоглед PIONEER Р64ВВ01 от 14.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 04.11.2013 г. (подаване на заявлението) до
окончателно изплащане на задължението. Със същото решение е отхвърлен и
насрещният иск, предявен от „Г.“ ЕООД срещу „С.Т.“ ООД за сумата от 20 261
лв. – за плащане на неустойка, произтичаща от сключения между страните договор
за покупко - продажба на шарен слънчоглед PIONEER
Р64ВВ01 от 14.02.2013 г. С оглед изхода на спора, и двете страни са осъдени да
си заплатят разноски по делото.
Въззивна жалба е подадена от ищеца
„С.Т.“ ООД в частта, в която е
отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на компенсаторна неустойка до
размер на 20 261, 28 лв. по чл.
7. 2. 1 от договора от 14.02.2013 г. с оплаквания за неговата неправилност
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Излага се, че на 14.02.2013 г. заедно с ответника съвместно са
поръчали от „БГ А.-Р.“ ООД доставка на 100 бр. торби слънчогледово семе сорт X
4428 „Б.“, като в същия ден са сключили помежду си и писмен договор за
търговска продажба, по силата на който се договарят, че ищецът ще произведе и
продаде на „Г.“ ЕООД 400 тона шарен слънчоглед при цена 850 лв. за тон без ДДС.
Поддържа се, че макар в чл. 1 от договора да е посочен друг вид сорт на шарения
слънчоглед - PIONEER P64BB01, с оглед цялостното поведение на страните,
действията и изявленията им в изпълнение на договора и по време на делото, било
очевидно, че ищецът е засял, произвел и продал на ответника шарен слънчоглед от
друг сорт - X4428 - „Б.“, като в процеса на изпълнение не е имало спор относно
вида на стоката и хибридния сорт. Сочи, че в чл. 4. 3 от договора ясно е
постигнато съгласие, че купувачът получава съответната партида стока след
постъпване на съответната част от цената по сметката на продавача, като според
чл. 5. 1. предаването на стоката се извършва в склада на продавача, където
същата се претегля на кантар и за всеки камион /партида/ се издава кантарна
бележка. Предвид така уговореното счита, че районният съд е стигнал до
неправилен извод, че пораждането на вземането за неустойка по чл. 7. 2. 1 от
договора в полза на купувача е обусловено от фактическото предоставяне на
стоката от продавача на купувача и липса на плащане от страна на купувача на
реално предаденото от продавача и получено от купувача количество слънчоглед. Излага,
че вложеният от страните смисъл на думата „предоставено“ в клаузата на чл. 7. 2.
1 от договора следва да се тълкува във връзка с постигната в чл. 4. 3 съгласие купувачът
веднага да получи стоката след като е превел дължимата сума по банковата сметка
на продавача, поради което под „предоставено“ се има предвид произведеното и
готово за експедиция количество слънчоглед. Излага оплаквания, че районният съд
е следвало да отчете всички обстоятелства, при които е сключен договора, да
изясни каква е била действителната воля на страните, каква е обичайно
възприетата практика в отношенията между страните и най - вече да съобрази
последващото им поведение след сключване на договора от 14.02.2013 г. и по този
начин да установи, че купувачът е започнал реалното приемане на първите
количества шарен слънчоглед едва на 27.09.2013 г., когато е превел по сметката
на продавача втората сума от 226 000 лв., както и че доставките са
преустановени без възражения до момента на образуване на съдебното
производство. Предвид гореизложеното счита, че е доказал неизпълнение от страна
на ответника да закупи договорените количества слънчоглед, което обосновавало основателността
на претенцията му за неустойката по договора. Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, а главният иск да бъде уважен до
оспорения размер. Претендира разноски за двете инстанции, като за СГС
претендира само за държавна такса.
Ответникът „Г.“ ЕООД оспорва въззивната
жалба в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК и моли същата да бъде оставена
без уважение. Излага доводи, че от съдържанието на подписания между страните
договор е видно, че договорката им е била за закупуване на слънчоглед сорт
PIONEER P64BB01, а не сорт „Б.“ и че продавачът следва да е уведомил купувача
за готовността си да му предаде слънчогледа, каквото не е било надлежно
извършено. Съгласно поетото в договора задължение да финансира производството
на слънчогледово семе сорт PIONEER P64BB01, ответникът е превел на ищеца аванс
от 80 000 лв. на 18.02.2013 г. – т. е. продавача е платил още тогава
стойността на първите партиди. Неправилно
ищецът твърди, че е произвел договорения договореният сорт слънчогледово семе. Неоснователно
е и твърдението на ищеца, че купувача следва да заплати стойността на
слънчогледовото семе на продавача без то да е предоставено реално или да е
готово за предоставяне. Поддържа се, че съгласно договора, слънчогледа следва
да е готов за предаване и продавача да уведоми купувача за това, а купувача
следва да организира приемането на стоката и да плати съответната партида на
продавача. Възразява се още, че продавача е издал фактура за договорените 400
тона слънчоглед на 21.09.2013 г., по която е извършено плащане на 27.09.2013 г.
След като е издал фактура едва на 21.09.2013 г. то следва, че продавача - ищец
не е имал готовност за доставка по - рано, т. е. през м. 08.2013 г. Продавачът не е уведомил купувача - ответник,
че е имал готовност да достави договорените количества слънчоглед, като не са
представени надлежни доказателства за това. Моли да се остави жалбата без
уважение и да се потвърди решението в оспорената част.
От своя страна „Г.“ ЕООД е депозирало насрещна въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения от него насрещен иск срещу „С.Т.“ ООД за заплащане на неустойка в
размер на 20 261 лв., представляващи 20 % от стойността непредоставените 99,
32 тона шарен слънчоглед от сорт PIONEER P64BB01, възлизаща на общо
101 306, 40 лв. В жалбата се излагат доводи, че при постановяване на
решението СРС е допуснал нарушения на процесуалния закон, като в нарушение на чл.
146, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2 и 3 ГПК, съдът не е разпределил доказателствената
тежест на страните по насрещната искова молба и не е дал указания на ищеца „Г.“
ЕООД относно възможността да предприеме действия по ангажиране на доказателствата
относими към спора. Правят се възражения, че СРС е
разпитал свидетел на насрещната страна за обстоятелства, за които е недопустимо
да се установяват със свидетелски показания, в нарушение на чл. 164, ал. 1, т.
3 и т. 5 ГПК, като неоснователно не е уважил искането на ответника за разпит на
свидетел. Съдът не е дал и указания страната да представи заверен препис и
електронно писмо на електронен носител. Неподписаното електронно писмо не
съставлява годен документ и СРС е следвало да го изключи от доказателствата.
Неоснователно и в нарушение на процесуалния закон съдът не е допуснал
доказателства на ответника за сключения от него договор с чуждестранен
контрагент А.Т.ГмбХ. По същество поддържа, че при
тълкуване на договорите следва да се има предвид действителната воля на
страните, а от изпълнението на договора е видно, че в случая страните не са
имали воля за предварително плащане на цената на слънчогледовото семе. Такова
авансово плащане е било уговорено изрично в договора и е извършено от купувача.
Моли да се отмени решението в оспорената от него част, като се уважи иска.
Претендира разноски съгласно списък.
Основният ищец - ответник по насрещния иск „С.Т.“ ООД, оспорва
насрещната въззивна жалба жалбата в писмен отговор по
реда на чл. 263 ГПК. Изцяло се оспорват възраженията на ответника свързани с
доклада на делото от страна на СРС, по чл. 146 ГПК, а направените едва пред
въззивната инстанция искания са нови, не са правени пред СРС нито в насрещната
искова молба, нито в първото съдебно заседание и се явяват преклудирани по чл.
266, ал. 1 ГПК. Освен това се поддържа, че с насрещната въззивна жалба се
въвеждат нови основание на претенциите, които не са били заявени пред СРС. Пред
СРС основанието на насрещният иск е било, че се претендира сума в размер на 20
%, върху стойността на непредаденото след 14.10.2013 г. количество слънчоглед.
Не са излагани твърдения, че ответникът не е бил съгласен с вида на доставената
стока, нито че ответникът (ищец по насрещният иск) е имал договорни отношения с
трето за спора лице, нито че е имал готовност да изкупи слънчогледа още през м.
08.2013 г. Въвеждането на нови възражения по иска, които не са направени пред
СРС в сроковете по чл. 133 ГПК е недопустимо. Според ответника по насрещният
иск, ангажирането на доказателства във връзка с тези нови възражения също е
преклудирано, по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. Моли да се остави жалбата на
ответника без уважение, като се потвърди решението на СРС в тази част.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният
съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите,
като съдът следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни
норми.
Настоящият състав намира, че при
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Исковото производство е образувано след
постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника „Г.“ ЕООД срещу заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.11.2013 г. по гр. д. № 45735/2013 г. СРС, 50
с - в и е допустимо.
Предвид факта, че основната въззивна жалба, подадена от ищеца „С.Т.“ ООД, е насочена
единствено срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена
претенцията му за неустойка в размер на 20 261, 28 лв. по чл. 7. 2. 1 от
договор за доставка на шарен слънчоглед от 14.02.2013 г., съставляваща
неизпълнение да бъде закупен остатъка от договореното количество слънчоглед от
99 320 кг., то следва да се приеме, че решението е влязло в сила в частта,
с която претенцията на „С.Т.“ ООД е отхвърлена
над размер 20 261, 28 лв. до
пълния размер от 20 400 лв. (т. е. за сумата от 138, 72 лв.), представляваща
неустойка за неизплатен остатък от 693, 60 лв. с ДДС, съставляваща част от
продажната цена на предоставеното по договора количество слънчоглед от 300 680
кг. на обща стойност 306 693, 60 лв.
С доклада по делото СРС е приел като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е
налице облигационно правоотношение, по договор от 14.02.2013 г. за покупко - продажба на 400 тона шарен слънчоглед хибрид сорт
PIONEER Р64ВВ01, по който „С.т.“ ООД е продавач, а „Г.“ ЕООД - купувач. Безспорно
е и обстоятелството, че „Г.“ ЕООД е получил от ищеца „С.т.“ ООД 300 680 кг.
слънчоглед хибрид X 4428, сорт „Б.“, за което е заплатил сумата от 306 000 лв.
В чл. 3 на договора за покупко
- продажба на шарен слънчоглед хибрид PIONEER Р64ВВ01
е договорена доставка на 400 тона от стоката е следвало да извърши в периода
август - септември 2013 г. Съгласно чл. 4 от договора, продажната цена на 1 тон
е 850 лв., без включено ДДС или 1 020 лв., с включено ДДС или общо 408 000 лева
с ДДС.
В клаузата на 4. 2. 1 купувачът „Г.“ ЕООД се е задължил
да заплати авансово сума от 80 000 лв., не по - късно от 01.03.2013 г., като
този аванс е следвало да се приспадне от продавача от първите фактурирани
количество шарен слънчоглед. Според 4. 2. 3., купувачът има право да получи
стоката след постъпване на съответната сума за партидата в сметката на
продавача.
По
основната въззивна жалба на ищеца „С.Т.“ ООД срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният от него иск за установяване на задължение за неустойка в размер на
20 261, 28 лв. на основание чл. 7. 2. 1 от договор за доставка на шарен
слънчоглед от 14.02.2013 г., въззивният съд намира следното:
Както в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, така и в исковата молба „С.Т.“ ООД обосновава
вземането си за неустойка в размер на 20 261, 28 лв. с твърдения, че ответното
дружество не е изкупило 99 320 кг. слънчоглед, представляващо част от
цялото договореното количество слънчоглед от 400 000 кг. по сключен между
страните договор от 14.02.2013 г. за продажба на шарен слънчоглед хибрид
PIONEER Р64ВВ01.
Ответникът „Г.“ ЕООД е противопоставил
възражения, че е имал готовност да закупи договорените количества, но продавачът
не го е уведомил за готовността си да му предаде договорените количества
слънчоглед в срока по договора. Възразявал е, че продавача не е доставил цялото
договорено количество слънчоглед, а освен това е предоставил друг сорт
слънчоглед, различен от уговорения. (без да се уточнява какъв е сорта).
За да бъде уважена претенция по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи валидно сключен договор между
страните и неизпълнение на ответната страна на договорно задължение, за което
изрично страните са уговорили заплащане на неустойка.
В случая
клаузата на 7. 2. 1 от договора от 14.02.2013 г., на която се позовава ищеца по
основния иск предвижда, че купувачът дължи неустойка в размер на 20 % от стойността на
предоставеното, но неизкупено количество,
ако не изкупи в уговорения срок (периода август - септември 2013 г.) цялото
договорено количество от 400 тона слънчоглед, когато това количество отговаря
на залегналите в договора качествени параметри.
Клаузите на чл. 1 и чл. 4. 2. показват,
че между страните е постигнато съгласие ищецът „С.Т.“ ООД да произведе и
продаде на ответника „Г.“ ЕООД 400 тона
шарен слънчоглед хибрид сорт PIONEER Р64ВВ01. Следователно клаузата обезпечава
неизпълнението на задължението на купувача да закупи слънчоглед сорт PIONEER
Р64ВВ01, както е уговорено в договора.
В тежест на ищеца е било да установи
твърденията си, че е изправна страна по договора - т. е., че фактически е предоставил
на ответника за изкупуване 400 тона шарен слънчоглед, които отговарят на
заложените в договора качествени параметри и сорт и поради неизкупуването им в
цялост от страна на ответника, в полза на ищеца - продавач е възникнало договореното
вземане за заплащане на неустойка. В тежест на ответника е било да докаже
положителния факт, че той е изправна страна и от своя страна е изпълнил
задълженията си да изкупи предоставените от ищеца и договорени количества шарен
слънчоглед в договорените срокове.
Анализът на писмените и гласни
доказателства, приети пред СРС показва, че ищецът не е провел доказване на
предпоставките, при наличие на които в негова полза би се породило право на
неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 7. 2. 1. от
договора.
Преценката на доказателствата по делото
в съвкупност, в това число на изявленията
на самия ищец в отговора на насрещната искова молба показва, че макар в
договора от 14.02.2013 г. да е договорен за продажба шарен слънчоглед хибрид
сорт PIONEER Р64ВВ01, ищецът е доставил на ответника слънчоглед хибрид X 4428,
сорт „Б.“. Този факт се потвърждава и от приетото в първото по делото съдебно
заседание пред СРС на 22.05.2017 г. за безспорно обстоятелство между страните,
че ответникът „Г.“ ЕООД е получил от ищеца по основния иск - „С.т.“ ООД 300 680
кг. слънчоглед хибрид Х 4428, сорт „Б.“, за което е заплатил на ищеца сума от
306 000 лв. с ДДС.
Въззивният съд намира, че
ищецът не е провел доказване за промяна в съществения елемент на договора за
продажба, какъвто е неговия предмет, т. е. не е доказал, че е постигната двустранна
промяна на уговорката за сорта шарен слънчоглед, който е следвало да се достави
на ответника.
Това обстоятелство не може да се приеме
за установено от представената от ищеца служебна бележка, издадена от
управителя на „БГ А.-Р.“ ООД, според която по информация на агронома на
дружеството на 14.02.2013 г. в телефонен разговор между него и управителите на
„С.Т.“ ООД и на „Г.“ ЕООД е била
уговорена доставка на 100 бр. торби слънчогледово семе сорт X 4428, сорт „Б.“.
Същата представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ изявление на
трето за спора лице и доколкото е била изрично оспорена от ответника, не се
ползва с обвързваща съда материална доказателства сила за отразените в нея
факти, както и не обективира изявление на ответника факт
на промяна на договорения сорт слънчоглед. Ето защо и при оспорването на
удостоверените от документа факти, последните подлежи на доказване по общите
правила на чл. 154 ГПК. В тежест на ищеца е било да установи с всички други
допустими доказателствени средства обективираните в документа и изгодни за него факти, каквото
доказване не е проведено.
Промяна в уговорката между страните не може
да се установи и от показанията на свидетелката В.П., дадени пред СРС, в смисъл,
че действителната уговорка между купувача и продавача по договора от 14.02.2013
г. е да се засее и продаде слънчоглед сорт „Баджър“,
поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ГПК за установяване със
свидетелски показания на договори на стойност по - голяма от 5 000 лв. и
на изменение на писмени съглашения между страните. Възраженията на ответника по
главния иск в този смисъл за основателни. Само за пълнота следва да се
отбележи, че свидетелските показания не кореспондират с изразената в договора от
14.02.2013 г. воля на страните, както и с останалите писмени доказателства,
приети по делото, включително с тези, представени от ищеца „С.т.“ ООД. Видно от
писмо от 19.09.2013 г., на което се позовава ищеца относно напомняне на
ответника, че е в забава за получаване на договорените количества слънчоглед,
също е посочен сорт PIONEER Р64ВВ01.
Съдът намира, че за установяване на
спорния факт не може да се възприеме еднозначно и заключението на приетата пред
СРС съдебно - счетоводна експертиза, която е отговорила, че по фактури ищецът е
закупил семена за посев за шарен слънчоглед сорт Х4428 „Б.“, доколкото
заключението се основана само на едностранно изготвени от дружеството - ищец
документи, които не съдържат изявление на ответната страна.
На следващо място, клаузата, на която се
позовава ищеца претендирайки неустойка - по т. 7. 2. 1 от договора, задължава
купувача да изкупи в уговорения срок договореното количество от 400 тона, като
в противен случай, освен в хипотеза на отклонение от изискванията за качество
на стоката по клауза 2. 2, последният заплаща на продавача неустойка в размер
на 20 % от предоставеното, но неизкупено количество.
Независимо от тълкуването на вложения
смисъл в думата „предоставено“, но неизкупено количество слънчоглед в т. 7. 2.
1, т. е. дали се касае за фактически предоставена продукция, както е приел СРС
или само до готовност за доставка (предоставяне) от страна на продавача, както
твърди „С.Т.“ ООД, видно от изявленията на ищеца в производството пред СРС и
пред въззивната инстанция, същият не е произвел и не
е имал готовност да достави шарен слънчоглед сорт PIONEER Р64ВВ01. Ето защо
продавачът не може да се позовава на неизпълнение от страна купувача и
претенцията му за неустойка въз основа на горепосочената клауза се явява
неоснователна.
Законосъобразно
и в съответствие с установените по делото факти СРС е приел, че фактическият състав на пораждане на
отговорността по чл. 7. 2. 1. не е осъществен
и за продавача не възниква право да претендира неустойка по този текст и е
отхвърлил главния
иск за установяване на такова задължение.
По
насрещната въззивна жалба, подадена от „Г.“ ЕООД, срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения от него насрещен иск за заплащане на неустойка в размер на 20 261
лв., представляващи 20 % от стойността непредоставените 99, 32 тона шарен
слънчоглед от сорт PIONEER P64BB01, възлизаща на общо 101 306, 40 лв., по чл.
7. 1. 2. от договора от 14.02.2013 г. и във връзка с доводите на страните по
този иск, въведени във въззивното производство,
настоящият състав намира следното :
Неоснователно „Г.“ ЕООД поддържа в жалбата, че при
постановяване на решението СРС е допуснал нарушения на процесуалния закон, като
в нарушение на чл. 146 ГПК не е изготвил доклад по насрещният иск, а е
докладвал само основната искова молба. Въззивният съд
констатира, че в първото по делото съдебно заседание от 22.05.2017 г. СРС
изрично е докладвал постъпилата от ответника насрещна искова молба, като е
разпределил доказателствената тежест на двете страни, във връзка с въведените в
тази молба твърдения на ответника. В съдебното заседание на 22.05.2017 г. пред
СРС и двете страни са представлявани от процесуални представители, които не са
направили никакви възражения по доклада на делото и разпределението на
доказателствената тежест по исковете. В тази връзка е неоснователно
възражението, че СРС не е посочил как се разпределя доказателствената тежест за
страните по насрещната искова молба, в нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 и
ал. 2 и 3 ГПК и не е дал указания на „Г.“ ЕООД относно възможността да
предприеме действия по ангажиране на доказателства относими
към спора.
По съществото на спора по насрещната
жалба :
Съгласно уговорката на страните в чл. 7.
1. 2 от договора, продавачът няма право да продава на трети лица количества от
стоката до издължаването към купувача на договореното количество. Уговорено е,
че ако продавачът, без да изпълни задълженията си към купувача, откаже
изпълнение и наруши договора, дължи неустойка в размер на 20 % от стойността на
договореното, но недоставено количество шарен слънчоглед.
Следователно, по този иск в тежест на
ищеца (купувача „Г.“ ЕООД) е да установи, че продавачът „С.т.“ ООД е отказал
изпълнение за цялото договорено количество, като е извършил продажби от него на
трети лица до момента на окончателното издължаване на договорените количества на
купувача по договора. В тежест на ответника по иска (продавача „С.Т.“ ООД) е
било да установи положителния факт, че има готовност да предостави на купувача цялото
договорено количество слънчоглед за изкупуване.
Относно довода на ищеца по насрещния иск
„Г.“ ЕООД, че в срока по чл. 3 от договора - от м. август до м. септември 2013
г., продавачът „С.Т.ООД не го е уведомил, че стоката е готова за предаване, за
да може купувачът да организира приемане на партидите, съдът намира следното:
Съгласно клаузата на чл. 3 от договора
доставката на договореното количество шарен слънчоглед е следвало да се извърши
през периода м. август - м. септември 2013 г. Тази уговорка, тълкувана съвместно
с правото на купувача по чл. 4. 3 да получи стоката веднага след постъпване на
сумата за партидата слънчоглед по сметката на продавача, води до извод, че от
началото на м. август 2013 г. за „С.Т.“ ООД възниква задължение да поддържа и
предостави договореното количество слънчоглед. Същият би изпаднал в забава
единствено след като „Г.“ ЕООД му преведе по сметка сумата за съответното
количество слънчоглед и заплатеното количество не му бъде предадено при явяване
в склада на продавача.
Тълкувайки
смисъла на уговореното между страните настоящият състав намира, че през
договорения срок на доставка продавачът е поел задължение да поддържа налични
количества слънчоглед, а моментът на неговото предаване е обусловен от волята
на купувача да преведе съответната продажна цена и да се яви за получаването
му. Ето защо неоснователни са доводите на ищеца по насрещния иск „Г.“ ЕООД, че
не бил поканен да получи стоката и че не е уведомен, че стоката е готова за
предаване, доколкото подобно задължение не е съществувало за продавача съгласно
договора. Възникването на вземане за неустойка за неизпълнение в полза на
купувача не е свързано с изпълнението на подобно задължение на продавача. Само
за пълнота следва
да се посочи, че от събраните по делото доказателства и в частност от свидетелските
показания на свидетелката В.П., които могат да се кредитират в тази част и съдът
счита за обективни и непротиворечиви, се установява, че продавачът е предприел
действия по уведомяване на купувача за своята готовност за предаване на
стоката, а той от своя страна не е изявил готовност за изкупуването й. Според
свидетелката продавача многократно е отправял покани за извозване на
продукцията, но ответната страна отказвала, с мотив, че договорената цена била
висока, а цената на пазара е станала по - ниска.
Отделно от изложеното, от ССчЕ, приета пред СРС, се установява, че за периода
01.08.2013 г. - 31.12.2013 г. продавачът „С.т.“ ООД е разполагал на склад с
1 110, 38 т. шарен слънчоглед реколта 2013 г., поради което е обоснован
извода, че продавачът е имал достатъчни количества слънчоглед, за да изпълни
задължението си по процесния договор, което е в
размер на 400 тона., респ. не може да се
приеме, че е налице хипотеза на обективна невъзможност за предоставяне на
договорения остатък от 99 320 кг., нито отказ на продавача да изпълни в
цялост задълженията си към купувача.
Не е спорно, че за сумите, които е
превел до края на м. септември, купувачът е получил съответните 300 680
кг. слънчоглед. Не се установява след изтичане на уговорения срок на доставка
(м. август - м. септември), купувачът да
е превеждал суми по сметка на продавача, срещу които последният да дължи
доставка на слънчоглед. Уговореният срок на доставка - м. август до края на м.
септември, тълкуван с установеното в чл.
7. 2. 1 задължение на купувача да изкупи в срок договорените количества шарен
слънчоглед, мотивират настоящият състав да приеме, че уговорката на страните е
била с изтичането на м. септември 2013 г. продавачът да се освободи от
задължението да поддържа и да не продава на други лица количеството слънчоглед,
необходимо за изпълнение по договора.
Като се съобрази изложеното до момента
се налага извод, че продавачът „С.Т.“ ООД не е имал задължение да уведомява
купувача за неговата готовност за предаване на нови партиди от стоката, нито е следвало да се въздържа от продажба на
дължимото количество слънчоглед на трети лица в посочения в насрещната искова
молба период - 14.10.2013 г. до 20.10.2013 г. Законосъобразно и в съответствие
с установените по делото факти СРС е приел, че не е налице неизпълнение на задълженията
по чл. 7. 1. 2 от договора от страна на продавача и за „Г.“ ЕООД не е
възникнало вземане за неустойка по този текст.
Доколкото крайните правни изводи на
настоящия състав съвпадат изцяло с тези на СРС, макар и по допълнително
изложени съображения, решението следва се потвърди в оспорените части, като
постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този
извод се отнася и до решението в частта по разноските, които са съобразени с
изхода на спора пред СРС и доказателствата за реално направени разноски.
По
разноските пред СГС : С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция (двете жалби няма да бъдат уважени), разноските в производството
следва да останат в тежест на страните както са направени.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230541/05.10.2017
г. на СРС, 50 с - в, по гр. д. № 7794/2014 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от „С.Т.“ ООД, ЕИК *******срещу „Г.“
ЕООД, ЕИК******* иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД - за сумата
от 20 261, 28 лв., съставляваща задължение за неустойка по чл. 7. 2. 1. по договор за покупко - продажба
от 14.02.2013 г. на шарен слънчоглед сорт PIONEER Р64ВВ01, ведно със законната
лихва от 04.11.2013 г. (подаване на заявлението) до окончателно изплащане на сумата,
както и в частта, в която е отхвърлен насрещният иск, по чл. 92 ЗЗД, предявен
от „Г.“ ЕООД срещу „С.Т.“ ООД за заплащане
на сумата от 20 261 лв., съставляваща задължение за неустойка, по чл.
7. 1. 2. от сключения между страните договор за покупко
- продажба на шарен слънчоглед PIONEER Р64ВВ01 от 14.02.2013 г. и в частта по
разноските.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената
част, в която е отхвърлен предявеният от „С.Т.“
ООД, ЕИК *******срещу „Г.“ ЕООД, ЕИК*******
главен иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД - над размер от 20 261, 28 лв. до размер от 20
400 лв.,
съставляваща задължение за неустойка по чл. 7. 2. 1. по договор за покупко - продажба
на шарен слънчоглед PIONEER Р64ВВ01 от 14.02.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 04.11.2013 г. (подаване на заявлението) до окончателно
изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на
съобщенията от страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.