Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

                     Гр. ПАЗАРДЖИК, 10.12.2015г.

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 10.11.2015г., в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№502/2015г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба против Г.С.Г., ЕГН********** ***.ГРУП И ПАРТНЬОРИ"ООД, ЕИК201702115, седалище и адрес  на управление гр.София, бул."България"№81, вх.В, ет.8, представлявано от Илия Геров, чрез юк.Г. твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Г.Г. било образувано ч.гр.д.№3710/2014г. по описа на РС Пазарджик. Поради постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение ищцовото дружество предявило настоящата претенция въз основа на договор за цесия от 29.10.2014г.

Изложени са обстоятелства свързани с материално правната легитимация на страните по делото. „С.Г.Груп"ООД бил цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 31.05.2014г. с прехвърлител на вземанията "БТК"АД. Твърди се, че „С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ"ООД встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410  от ГПК и в настоящото производство било ищец по установителния иск с всички права и задължения върху цедираните вземания.

Между ответника и мобилния оператор имало сключен договор за далекосъобщителни услуги от 04.08.2011г. Въз основа на този договор била издадена фактура №********** от 02.02.2012г. с падеж 20.02.2012г. и дължима сума за плащане 352,32лв. за предоставени мобилни услуги, лихва за забавено плащане и неустойка. Поради неплащане на задължението била начислена неустойка, договорът - прекратен и начислено обезщетение. Твърди се, че ответникът в настоящия процес бил уведомен за извършените цесии с връчването на исковата молба и приложеното уведомление към нея.

         Поради това моли съдът да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на Г.С.Г., че съществува изискуемо вземане на "С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД в размер на 352,32лв главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение по договора. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твръди, че вземането било погасено по давност. Не сочи доказателства.

         Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна  следното:

         Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - подаден от надлежен ищец в рамките на преклузивния 1-месечен срок по чл.415 от ГПК.

         Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Представен е по делото договор за цесия от 31.05.2014г., сключен между„БТК“ ЕАД  и „С.Г.Груп“ ООД. По силата на чл.5 от договора цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от БТК ЕАД.

Представен е договор за цесия от 29.10.2014г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД  и „С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ“ ООД, удостоверение от "БТК" ЕАД от 04.03.2015г. за това, че вземането на компанията от ответника е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД  по силата на договор за цесия от 31.05.2014г.

Установява се от извлечение от приложение №1 към договор за цесия от 29.10.2014г., изготвено от „С.Г.Груп“ ООД на 06.01.2015г., че вземането на „С.Г.Груп“ ООД  по отношение на ответника е прехвърлено на ищеца.

Представени са като доказателство по делото общите условия за уреждане на взаимоотношения между "БТК" ЕАД и абонати и потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставени чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM  и по стандарт UMTS.

По делото е приета месечна сметка от 02.02.2012г., издадена на ответницата, за сумата от 116,67лв ползвани ТV-услуги, за сумата от 1,10лв, представляващи лихва за забавено плащане. Отразени са в сметката неустойки в размер на 30,63лв за допълнителни услуги със срочен договор и в размер 34,41лв за VIVACOM UniCall S. Отразен е и баланс от предходни периоди в размер на 146,18лв. Така общо твърдяната дължима сума възлиза на 352,32лв.

Ищецът не представи договор, сключен между ответницата и "БТК"ЕАД, като по реда на чл.192 от ГПК такъв беше изискан от третото, неучастващо по делото лице - "БТК"ЕАД. В изпълнение на това задължение е постъпило по делото допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги, в което е записано, че става неразделна част към действащия между страните договор. Съдът повторно е изискал да бъде предоставен  договора между ответницата и "БТК"ЕАД, като е постъпил писмен отговор, че такъв не е открит в архивите им.

Така съдът приема, че ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин основния и правопораждащ задължението на ответника факт. Представената по делото фактура не е категорично доказателство за наличие на договорни отношения между страните, а още по-малко за съдържанието на същите.

Не се доказа също има ли реално потребление на телекомуникационни услуги по фактурата от страна на ответника.

         Не се установи, че за ответника е възникнало задължение да заплати ползвани от него услуги предоставени му от "БТК" ЕАД по силата на твърдян  договор от 04.08.2011г. и съществуването на вземането в посочения в исковата молба размер като главница и обезщетение към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и към настоящия момент на постановяване на решението. Затова съдът счита, че предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен, без да   се разглеждат другите предпоставки за уважаването му свързани с активната материално правна легитимация на ищеца като цесионер по договор за цесия с предмет именно вземането на БТК ЕАД , а впоследствие  и вземането на „С.Г.Груп“  ООД от ответника.

         Разноски в тежест на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са поискани такива.

                Водим от горното съдът 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като   НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска, предявен от „С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ“ООД, ЕИК201702115, седалище и адрес  на управление гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от И.И.Г. против Г.С.Г., ЕГН********** *** за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът има вземане от него в размер на 352,32лв главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по фактура №********** от 02.02.2012г. и обезщетение за неизпълнение по договор за далекосъобщителни услуги от 04.08.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3710/14г. по описа на ПРС.

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд .

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: