Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 12.07.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на дванадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 5444 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
образувано по жалба на Г. ф. срещу разпореждане на съдебен изпълнител,
обективирано в писмо изх. №27205/27.03.2019г. по изп.д.
№20198600400449 на ЧСИ с рег. №860, с което е оставено без уважение възражение
на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) срещу размера на разноските
на взискателите Д.Н.П. и С.П.П.за
адвокатско възнаграждение, посочен в поканата за доброволно изпълнение по
делото.
Възраженията
в жалбата са, че взискателите имат право на разноски за адвокатско
възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от
09.07.2004г., а именно до сумата от 200,00 лв.
Взискателите Д.Н.П. и С.П.П.не вземат становище по жалбата.
Съдебният
изпълнител мотивира обжалвания акт по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК със
съображения, че: определените с поканата за доброволно изпълнение разноски на
взискателите за адвокатски възнаграждения до общия размер от 840 лв. са
доказани от представените към молбата за образуване на изпълнителното дело
договори за правна помощ; възнагражденията са под минималните размери,
предвидени с в чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., поради което
няма основания за намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК; определянето на
размер на разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение в по-нисък от
платения размер ще представлява нарушение на правото им на адвокатска защита в
изпълнителното производството, тъй като към датата на уговаряне и плащане на
възнаграждението взискателите не могат да предвидят дали длъжникът ще изпълни
задълженията си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и какви
действия ще бъдат необходими за принудително изпълнение на задълженията; пълномощникът
на взискателите освен искане за образуване на изпълнително дело е заявил от
тяхно име и искания за извършване на конкретни изпълнителни действия, насочени
към удовлетворяване на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист.
Жалбата
е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.
Производството
по процесното изп.д. №20198600400449 на ЧСИ с рег.
№860 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Д.Н.П. и С.П.П.срещу Г.ф.за суми по 160 000,00 лв.
С
поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е посочил размери на задължения
на длъжника за възстановяване на разноски на всеки от взискателите за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размери по 420,00 лв. с
включен ДДС.
Поканата
е връчена на длъжника на 13.03.2019г., който с възражение от 14.03.2019г. е
заявил искане за намаляване на размера на разноските на взискателите за
адвокатско възнаграждение до сумата от 200,00 лв.
Искането
е оставено без уважение с обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител,
което се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от
подадената жалба, тъй като според доказателствата по изпълнителното дело, а и
според данните в мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК,
задълженията по изпълнителния лист са погасени с плащане на длъжника от
18.03.2019г., извършено в срока за доброволно изпълнение, което съгласно
изричния текст на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК изключва отговорността на длъжника за
възстановяване на разноски на взискателите, направени за адвокатско
възнаграждение за действия по чл. 10, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., а
освен това и при съобразяване на законоустановените
функции на Гаранционния фонд по чл. 519 КЗ предпоставя прекомерност на
разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение за подаване на молба за
образуване на изпълнително дело срещу фонда над предвидения в чл. 10, т. 1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. минимален размер от 200,00 лв.
Същевременно
и тъй като съгласно §2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. определените с наредбата
минимални размери не включват начисления от адвоката и платен от взискателите
ДДС, който съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК също подлежи на възстановяване от
длъжника, съдът намира, че действително дължимият размер на разноските на
взискателите за адвокатско възнаграждение, които подлежат на събиране от длъжника,
възлиза на общата сума от 240,00 лв., която включва и част от начисления ДДС
върху размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение по
представените договори за правна помощ по изпълнителното дело.
Обстоятелството,
че всеки от взискателите е сключил самостоятелен договор с представляващия ги
адвокат, с който е уговорено самостоятелно задължение за плащане на
възнаграждение, не може да обуслови извод за задължения на длъжника за
възстановяване на разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение в
двоен на посочения по-горе размер (тоест задължения на длъжника за
възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение на всеки от
взискателите за суми от по 240,00 лв.), тъй като съдържанието на процесния
изпълнителен лист, а и съдържанието на молбата, въз основа на която е
образувано процесното изпълнително дело, не предполага необходимост за
извършване на различни и самостоятелни действия от упълномощения адвокат в
защита на правата на всеки от взискателите.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждането,
обективирано в писмо изх. №27205/27.03.2019г. по изп.д.
№20198600400449 на ЧСИ с рег. №860, вместо което
НАМАЛЯВА приетия от съдебния
изпълнител размер на разноските, които Г.ф.дължи на Д.Н.П. и С.П.П.за адвокатско възнаграждение по изп.д.
№20198600400449 на ЧСИ с рег. №860, до общия размер от 240,00 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.