РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№
2039
гр. Пловдив, 17.11. 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХI касационен
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1845 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания и Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63г от Закона за
административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от Директор на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител
юрисконсулт И. В. против Решение № 359 от 24.02.2023г. на Районен съд Пловдив, III н.с. постановеното по а.н.д. № 20225330206041
по описа на същия съд за 2022 г., с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 005089/13.09.2022 г.,издадено от Агенция
"Пътна инфраструктура", с което на М.К.Д., ЕГН ********** на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1800 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и като е приел
обратното, първоинстанционния съд е постановил решението си в противоречие на
закона.
Претендира се
отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на процесното НП.
Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
3.
Ответникът по касационната жалба – М.К.Д. оспорва основателността на
касационната жалба по съображения, изложени в депозиран по делото писмен
отговор от процесуалния представител адвокат
К.А..
Претендира се
присъждане на направените разноски за касационното производство.
4.
По делото е постъпила и частна жалба
предявена от М.К.Д., чрез процесуалния представител адвокат Й. Л. против
Определение 428 от 30.05.2023г. на Районен съд Пловдив, III н.с. постановеното по а.н.д. № 20225330206041
по описа на същия съд за 2022 г., с което е оставена без уважение молба с вх.№
38150/25.04.2023г. по описа на Пловдивски районен съд за изменение на решението
в частта му за разноските.
Поддържаните основания се субсумират в
твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона, при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
Претендира се
отмяна на обжалваното определение, съответно и присъждане на сторените разноски
по а.н.д № 6041/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.
5.
Ответникът по частната жалба – Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.
В. оспорва основателността на частната жалба по съображения, изложени в депозиран
по делото писмен отговор.
6.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени в сила
първоинстанционните съдебни актове.
ІІ. По касационната жалба срещу Решение № 359 от 24.02.2023г. на Районен съд Пловдив, III н.с. постановеното по а.н.д. № 6041
по описа на същия съд за 2022 г.
За допустимостта:
7.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
За фактите:
8.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от М.К.Д., ЕГН **********
против Наказателно постановление (НП) № 005089/13.09.2022 г.,издадено от Агенция
"Пътна инфраструктура", с което на Д. на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 139, ал. 7
от ЗДвП.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 01.03.2021 г.
в 10:31 ч. на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - Републикански
път, А-1 км 107+663, в участъка Сарая[1]Цалапица-2 М.К.Д. е управлявал товарен
автомобил Волво ФХ с рег. №***, с технически допустима максимална маса 25000,
за което изцяло не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/, тъй като нямало закупена валидна маршрутна такса или
подадена валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с
устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663. На
19.03.2022 г. Д. направил опит да премине през ГКПП Калотина на път І-8 км.
0+500, където от служител на митническа администрация била направена справка и
било установено, че контролно устройство № 20211 е направило снимка на товарния
автомобил, който не е подавал в този
момент данни за движението си, поради изключено устройство монтирано в камиона,
дължащо се на паднала батерия или несвързването му към електрическата мрежа на
ППС.
При
така установеното, бил съставен
АУАН № 005089/01.03.2022г. от С. С. К., инспектор в отдел „Контрол и
правоприлагане“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия
орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
9.В
хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителят С. С.
К., които е потвърдил фактическите констатации в АУАН.
10.
С първоинстанционното съдебно решение, съдът е отменил наказателното
постановление. За да отмени НП, районният съд е приел за доказано от
обективна страна въз основа на доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени
към него 2 броя статични изображения във вид на снимков материал, че МПС с рег.
№ ***на дата 01.03.2022 г. в 15:55 часа се е движил по път А-1 км 107+663 без
водачът да е изпълнил задълженията си да осигури възможност за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на тол такса. Нарушението е установено от
изправно устройство, видно от приложените доказателства, което не прави
количествени изчисления на величини, а отразява час и минута и прави заснемане,
поради което не подлежи на периодично тестване от БИМ за правилност на
замерванията на величините.
Съдът е приел обаче,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в описание на различни деяния
в АУАН и НП.В тази връзка съдът е приел, че фактическата обстановка за
неизпълнение на задължението за установяване на изминатото разстояние е
установено за пръв път едва в наказателното постановление и то при обсъждане на
направеното възражение срещу АУАН. Изследвайки описанието на нарушението, което
е направено в АУАН, съдът е констатирал, че в него липсват твърдения за
обстоятелствата, които се явяват решаващи, за да се приеме, че деянието е
съставомерно нарушение. Според съда, изцяло е игнориран фактът, че превозното
средство е снабдено с функциониращо бордово устройство, което не е предавало
данни поради фактът, че било изключено или неправилно влючено. По този начин, според
съда, ако не бяха направените едва с НП допълнения при описанието от фактическа
страна, напълно неясно би останало какво точно нарушение се вменява на водача –
дали неустановяването на изминатото разстояние или незакупуването на маршрутна
карта или при коректно отчитане на разстоянието, става въпрос за незаплащане на
декларирана тол такса. Това са различни изпълнителни деяния на нарушението,като
в АУАН, който поставя началото на административнонаказателното производство, е
посочено неправилното от тях, в наказателното постановление също, но е изяснено
допълнително при обсъждане на възражението. Съдът е приел, че в АУАН
поведението, прието за изпълнително деяние, е незаплащане на такса по чл. 10
ал. 1, т. 2 от ЗП. Така записаното обаче според съда, кореспондира на изначална
липса на закупена маршрутна карта, както и липса на функциониращо бордово
устройство, което да подава необходимите за таксуването данни. Действителната
фактическа обстановка, според установеното от първоинстанционния съд, обаче е
друга – налично бордово устройство, което обаче не подава данни към
интелигентни трафик системи, защото е било неправилно включено или изключено,
което поведение се вменява във вина на водача. Според съда, при съставянето на
акта жалбоподателят по никакъв начин не е уведомен, че му се вменява
неизпълнение на задължение за поддържане в изправност и правилно функциониране
на бордовото устройство и отчитане на изминатото разстояние, а единствено
фактът на неплатена тол такса. Съдът е приел, че този порок на
административнонакаазтелното производство не може да се санира едва на
въззивната фаза на процеса, тъй като се
подменя изцяло изпълнителното деяние и фактите, като се лишава напълно
жалбоподателят от една инстанция.
За правото:
11.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление
районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени
подробни и
задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото, и обстойно са
обсъдени доводите на страните.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са
изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК
не е необходимо да бъдат повтаряни.
12. Настоящият
съдебен състав споделя изцяло изложените
по-горе изводи на районния съд за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на административнонаказателното
производство, изразяващи се в описание на различни деяния от фактическа страна
в актовете на административнонаказателното производство. Поради тази причина,
от една страна, санкционираното лице е било поставено в невъзможност да разбере
за какво точно административно нарушение е ангажирана отговорността му, което несъмнено
съществено накърнява правото му на защита, а от друга страна съдът е в невъзможност
да проконтролира така издаденото наказателно постановление относно неговата
материална незаконосъобразност.
Изводите на първоинстанционния съд в обсъжданата
насока изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.
Във връзка с оплакванията на касатора
за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поддържани
пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива доводи са релевирани
още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал
законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
13.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
14. Изложеното до тук налага да се
приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
ІІІ. По частната жалба
срещу Определение 428 от 30.05.2023г. на Районен съд Пловдив III н.с. постановеното по а.н.д. № 6041
по описа на същия съд за 2022 г.
За допустимостта:
15.
Частната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
За фактите:
16.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с молба от 25.04.2023 г., депозирана от М.Д.,
чрез процесуалния му представител за изменение на решението в частта за
разноските. Претендирано е да присъди в
полза на Д. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 14.10.2022 г. в размер на 720 лв.
17.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение така
депозираната молба. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че видно от
представения договор за правна помощ и съдействие, който е бил представен в
рамките на производството от 14.10.2022 г., е уговорено възнаграждение за
адвокат от 600 лева, платимо по банков път. Към същото е представен анекс към
договора, че възнаграждението ще бъде платено не от жалбоподателя, а от трето
неучастващо в делото лице. Приложено е платежно нареждане за сумата от 720 лв.
(600 лв. хонорар +120 лв. ДДС), но е видно, че тя е наредена от посочено в
банковия документ дружество - Веном Транспорт ООД, а не от жалбоподателя по
делото. При това положение съдът е приел, че липсват представени доказателства,
от които да се направи категоричен извод за осъществено от страна на
жалбоподателя плащане в полза на адвоката му по договора, т.е. по никой начин
не се доказва, че страната е направила разноски и ако му бъдат присъдени такива
то жалбоподателя би се обогатил неоснователно.
За правото:
18.
Определението е правилно. Като е стигнал до изводи за неоснователност на
искането за изменение на решението, в частта му за разноските районният съд е
постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Действително, в случая липсват представени доказателства, от които
да се направи категоричен извод за осъществено от страна на частния
жалбоподател плащане в полза на адвоката му по договора за правна защита и
съдействие. Липсата на доказателство за
реално сторени от жалбоподателя разноски е всякога основание за отхвърляне на
такава претенция, поради което и искането за присъждане на разноски правилно не
е уважено от първоинстанционния съд.
19. Изложеното до тук налага да се
приеме, че частната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а
обжалваното пред касационната инстанция определение на районния съд е правилно
и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
20.
Независимо от изхода на спора, на ответника
по касационната жалба не следва да се присъдят сторените в производството
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Видно
от представения договор за правна помощ и съдействие от 01.05.2023г.,
представен в рамките на касационното производство, е уговорено възнаграждение
за адвокат от 600 лева, платимо по банков път. По делото е представена разписка
от 01.05.2023г., че възнаграждението ще бъде платено не от жалбоподателя, а от
трето неучастващо в делото лице К. М. П. - законен представител на „Веном
Транспорт“ ООД. Приложено е платежно нареждане за сумата от 720 лв. (600 лв.
хонорар +120 лв. ДДС), но е видно, че тя е наредена от посочено в банковия
документ дружество – „Веном Транспорт“ ООД, а не от жалбоподателя по делото. Нещо
повече, представена е фактура № ********** от 02.05.2023г., с получател „Веном
Транспорт“ ООД за стойността на адвокатското възнаграждение в размер на 720 лв., с данъчна основа 600 лв. и начислен
ДДС 120 лв., който данък подлежи на приспадане от регистрираното по ДДС
търговско дружество „Веном транспорт ООД. При това в случая липсват представени
доказателства, от които да се направи безпротиворечив извод за осъществено от
страна на ответника по касационната жалба М.К.Д. плащане в полза на адвоката му
по договора, т.е. по никой начин не се доказва, че страната е направила разноски.Ето
защо искането като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХХХI – ви касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 359 от 24.02.2023г. на Районен
съд Пловдив, III
н.с. постановено по а.н.д. № 20225330206041 по описа на същия съд за 2022 г.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
428 от 30.05.2023г. на Районен съд Пловдив, III н.с. постановеното по а.н.д. № 20225330206041
по описа на същия съд за 2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на М.К.Д. за присъждане на разноски за
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.