О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр.Стара Загора, 25.05.2015г
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на двадесет
и пети май през две хиляди и
петнадесета година, първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 473 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/ във вр. с чл.144
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба вх.№ 1474/ 07.05.2015г, подадена от ст.юрисконсулт Д. Попов като
процесуален представител на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” гр.София, за допълване на Решение № 48/ 17.04.2015г,
постановено по адм.д.№ 473/ 2014г по описа на Административен съд Стара Загора.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв и
направените разходи за съдебно-техническа експертиза. Подателят поддържа, че
искането за присъждане на разноски е направено своевременно с писмени становища
по делото.
Ответникът по молбата – Я.В.Н. *** баня, чрез пълномощника си адвокат Г. в
срока по чл. 248, ал.2 от ГПК с представения писмен отговор изразява становище
за неоснователност на молбата поради липса на представен списък на разноски по
чл.80 от ГПК.
Направеното искане за допълване на решението по съществото си
е искане за изменение на решението в частта му относно разноските по смисъла на чл. 248, ал.1 ГПК приложим субсидиарно в съдебния
административен процес по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
С Решение № 48/ 17.04.2015г, постановено по адм.д.№ 473/
2014г по описа на Административен съд Стара Загора,
чието изменение се иска, е отхвърлена като
неоснователна жалбата на Я.В.Н. *** баня против Уведомително
писмо изх. № 02-240-6500 /6318 от 24.09.2014г на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” гр.София, Разплащателна
агенция по подадено общо заявление с УИН 24/250413/77431 от 2013г
с искане за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания”. Разноски не са присъдени.
Искането на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” гр.София за присъждане само на юрисконсултско възнаграждение се съдържа в молба-становище
от 20.01.2015г и молба от 16.03.2015г. Следователно е подадено в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо, но не следва да бъде
уважено по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
подателят на жалбата заплаща всички направени
по делото разноски. По принцип отговорността за разноски не се реализира
служебно, а след отправено искане от заинтересованата страна в определен срок и при условие, че размерът и видът на съдебните разноски са доказани пред съответната
съдебна инстанция.
По силата на чл. 80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Този процесуален момент за излагане твърдението на
страната, подкрепено със списък на разходите, прави възможна защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на
съда по искането за разноски, както и поражда правото на неудовлетворената от
произнасянето страна да иска изменение на решението в частта за разноските. Следователно за страна по
дело - административен орган, представляван от юрисконсулт,
представянето на списък по чл. 80 от ГПК, който съдържа основанието за присъждането им и претендираният размер, е условие за
надлежно упражняване на правото на присъждане на разноски и това условие произтича от принципа за
състезателност в съдебния процес.
В
случая искането за присъждане на разноски само на юрисконсултско
възнаграждение е направено в молба-становище от 20.01.2015г и молба от 16.03.2015г., но не е придружено от списък, каквото е изричното
изискване на чл. 80 от ГПК.
Искане за присъждане на заплатения депозит за
изготвяне на експертиза по делото не фигурира в цитираните молби, поради което
за него не е налице и втората кумулативно необходима предпоставка за уважаване,
а именно предявена в срок претенция за изменение на съдебния акт.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските, поради което направеното искане не може да бъде уважено.
Водим от тези мотиви и на
основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският
административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” гр.София за изменение на Решение №
48/ 17.04.2015г, постановено по адм.д.№ 473/ 2014г по описа на Административен
съд Стара Загора, в частта за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: