РЕШЕНИЕ
№ 1217
гр. Бургас, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря М. Т. Д.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120204280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** с ЕИК **** *** представлявано от
управителя К.К. и съдебен адрес в ***(изрично упълномощена) против
наказателно постановление №11/12.05.2020г издадено от Директора на
РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл.29 ал.2 от Закона за управление
на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.134 ал.2 т.2 от ЗУО на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. За него се явява упълномощен адвокат. С жалбата се навеждат доводи
за нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че наказателното
постановление е неправилно и при неизяснена фактическа обстановка. Не се
представят нови доказателства. Претендират се разноски.
Представителят на наказващия орган –ЮК К. счита обжалваното
наказателно постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване акт и пред надлежен
1
съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена от легитимирано
лице в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 19 на гърба и
лист 2 от НАХД №*** по описа на БРС за 2021г делото). Производството
пред Районен съд-Бургас е редовно образувано.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
На 07.02.2020г, в 09,10 часа, в РИОСВ–Бургас бил приет сигнал на т.н
„зелен телефон“ от лицето М.Ц. за това, че в бивша база на ***, от комин
излизал черен дим и в този обект се горели кабели или нещо с лак.
Миризмата влизала в съдебното хале на място където не можело да се работи
.
По този повод на 13.02.2020г свидетелите инж. Г. Д. и инж. М. Р. и инж.
З. Н. и трите в качеството си на главни експерти в РИОСВ-Б, Дирекция
„КПД“, извършили извънредна проверка в намиращия се на посоченото в
сигнала място–цех за производство на мебели. За тази проверка бил съставен
констативен протокол №***. На място проверяващите установили, че е
налице нерегламентирано изгаряне на опасен отпадък от производственото
дейност на дружеството –жалбоподател. Опасният отпадък представлявал
изрезки от ПДЧ (пресовани дървесни частици) и МДФ (дървесно–влакнеста
плоча). Било установено още, че в съседство с производственото хале било
изградено помещение, в което бил разположен котел на твърдо гориво–дърва,
в близост до който били поставени два броя пластмасови щайги за събиране
на изрезки от ПДЧ и МДФ, предназначени за изгаряне в котела. По време на
извършената проверка било установено, че дружеството не разполагало с
дърва за огрев, като за отопляването на работното хале се използвали
образуваните в процеса на производство на мебели изрезки от ПДЧ и МДФ.
За установеното нарушение, а именно, че се изгарят опасни отпадъци от
ПДЧ и МДФ материал на 27.02.2020г свидетелката М. Р. съставила срещу
дружеството –жалбоподател АУАН, а впоследствие на 12.05.2020г било
издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което била
наложена имуществена санкция в размер от 10 000 лева.
Горната фактическа обстановка се прие за установена от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на разпитаните
2
свидетели, като ги намира за последователни и логични.
От правна страна съдът приема следното:
Като актът, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Елемент от състава на нарушението според приложената санкционна
норма на чл.134 ал.2 т.2 от ЗУО е отпадъците да се опасни. В случая
дружеството е санкционирано за това, че на 13.02.2020г в цех за производство
на мебели, който се намира в гр.Б., в бивша база на ***, експлоатиран от
дружеството–жалбоподател нерегламентирано се изгаряли опасни отпадъци,
които отпадат от производствената дейност на дружеството.
От показанията на свидетелките Д. и Н. и двете очевидци на
нарушението, било констатирано, че имало котел за отопление на твърдо
гориво, като за изгаряне в него се поставяли изрезки от ПДЧ, като част от тях
били обгорели. Същата свидетелка твърди, че не видяла на място да има
дърва предназначени за огрев. Същата свидетелка твърди , че при проверката
не е била направена класификация на отпадъците, които твърди, че е
възприела да горят в котела. Нямали практика да снимат извършената
проверка или пък да вземат проби от тези изрезки с цел да бъде назначена
експертиза, която да установи произхода им, тъй като не били нормативно
задължени да го правят. Актосъставителката счита, че дружеството–
жалбоподател само е трябвало да докаже, че отпадъкът който гори не е
опасен. В това производство административнонаказващият орган е следвало
да докаже, че горящите отпадъци са били опасни, като за целта е следвало да
вземе проби от котела и в акредитирана лаборатория да докаже, че отпадъкът,
който е заварил да гори е опасен. Гласните доказателства практически са
дума срещу дума и не са достатъчни за да обосноват извода направен от
наказващия орган. Отделно от това, след като отпадъкът от ПДЧ може да се
квалифицира като опасен или неопасен според наличието или отсъствието на
различни компоненти в него, обстоятелството, че гори опасен отпадък следва
да бъде доказан по несъмнен начин. Дружеството не е длъжно да докаже
твърдението си за неопасни отпадъци. Това е така, защото въпреки
съдържанието на разпоредбите на Наредба №2/23.07.2014г за класифициране
на отпадъците, във всяко административнонаказателно производство се
прилагат принципите на наказателния процес, според които този, който
обвинява е длъжен да докаже осъществяването на всички елементи от състава
3
на нарушението, за което ще бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на съответния субект. Това означава в процесния случай, че
директорът на РИОСВ –Бургас като административнонаказващ орган преди
да наложи съответното наказание е бил длъжен да събере достатъчно
доказателства, от които безспорно да се установи, че *** е горило отпадъци
на съответната дата и че тези отпадъци са били опасни. Това доказване не е
проведено.
По тези съображения настоящият с състав счита, че обжалваното НП е
неправилно и следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай
представителят на дружеството–жалбоподател е поискал да му бъдат
присъдени направените разноски по адвокатско пълномощно, които с оглед
изхода на делото следва да бъде осъден АНО да му заплати. Съгласно
нормата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорарът следва да
бъде в размер на 800 лева. Посоченият размер е съобразен с разпоредбата на
чл.7 ал.2 т. 4 от Наредбата, поради което съдът следва да го уважи. С оглед на
това РИОСВ-Бургас следва да заплати на дружеството –жалбоподател
разноски в размер на 800 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд, V наказателен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №11/12.05.2020г издадено от
Директора на РИОСВ-Бургас, с което на *** с ЕИК *** със седалище в ***
представлявано от управителя К.К. и съдебен адрес в *** за нарушение на
чл.29 ал.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание
4
чл.134 ал.2 т.2 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
(десет хиляди) лева.
ОСЪЖДА РИОСВ-Бургас да заплати на *** с ЕИК *** със седалище в
*** представлявано от управителя К.К. направените по делото разноски за
адвокат в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се изпрати на страните
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5