№ 49
гр. Бургас, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000069 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Д.. Ал.
К. чрез адв. Ц.З. от АК – В.Т. против Решение № 373 от 10.12.2021 г.,
постановено по т.д.№ 302/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
С обжалваното решение е отхвърлен искът на Д.К. против СТ. С. К. и
“Ц.” ООД за обявяване на относителна недействителност на договор от
25.05.2015 г., сключен с нотариален акт № ***, том * рег.№ * дело № *** г. на
нотариус Н.М. – Бургас, с който “Ц.” ООД продало на СТ. С. К. недвижими
имоти с идентификатори по КККР *** и *** находящи се в землището на гр.
С. местността Б. на осн. чл. 135 ЗЗД.
Въззивникът Д.К. оспорва решението като неправилно и сочи, че
съдът не е изследвал в дълбочина събраните по делото доказателства. Твърди,
че спорната по делото сделка е извършена преди изтичане срока на
предизвестието за прекратяване на членствените правоотношения между К. и
“Ц.“ ООД. Излагат се аргументи, че ищецът- въззивник имал качеството на
кредитор по отношение на ответното дружество, а процесната продажба на
значително занижени цени го увреждала, тъй като дружеството се
декапитализирало като намалявало активите си с имоти, които следвало да се
вземат предвид при определяне стойността на дружествения дял на К..
Неправилно съдът посочил, че направените технически експертизи не били
оспорени. Същите не отговаряли на действителните пазарни цени и вещото
лице не било отчело, че в процесните недвижими имоти имало промяна на
предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, утвърждаване
на площадка и трасета за проектиране, които значително оскъпявали
1
стойността им.
От събраните гласни доказателства можело да се направи обосновано
предположение, че ответницата К. е знаела за увреждането на кредитора К..
Тя не осъществявала фактическа власт върху имота, върху който освен това
имало наложени и тежести – ипотека и възбрана. Тези тежести не били
заличени, нито била заплатена дължимата сума към Община Созопол.
Управителят на дружеството Стоев също съзнавал, че с действията си ще
затрудни удовлетворяването на ищеца. Същият бил приел сам ГФО за 2015 г.,
в която била осъществена сделката, като в протокола за общо събрание
фигурирал само неговият подпис.
Допуснати били и процесуални нарушения, а именно – не били
допуснати предварително предоставените въпроси по чл. 176 ГПК за даване
на обяснения от ответницата С.К.. По този начин се ограничавала защитата на
ищеца относно доказване на знанието за увреждане на кредитора от
придобилата имота страна. Процесуалният представител на страната бил
предоставил на съда писмено становище по въпросите, което не заменяло
даването на лично обяснение под клетва.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
иск. Претендират се разноски.
Въззиваемата СТ. С. К. чрез пълномощника си адв. Я. П. в срока по
чл. 263 ГПК е представила отговор на въззивната жалба, с който се повдигат
възражения, че тя е недопустима и неоснователна.
От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се
установявало, че от създаването си дружеството не било реализирало приходи
от дейността си и всички разходи били финансирани изцяло от първоначално
внесения му капитал, в т.ч. закупуването на процесните имоти, служебен
автомобил и офис техника, разходи за оперативна дейност, данъци и такси. В
отговора се обосновава целесъобразността на продажбата на процесните
имоти с цел покриване на значителната задлъжнялост на дружеството.
Твърдението, че ответницата К. знаела за увреждането не отговаряло на
събраните по делото гласни доказателства, от които се установявало, че
страните по сделката не са се познавали, а купувачката е контактувала само с
упълномощения от дружеството адвокат за продажба на недвижимите имоти.
Били предоставени документи, от които се установявало, че вземането,
което е обезпечавала ипотеката е било погасено, а задълженията за местни
данъци и такси били също погасени към момента на изповядване на сделката.
В отговора се твърди, че с влязло в сила решение № 261047 от
03.08.2021 г. по гр.д. № 7123/2018 г. на Районен съд – Бургас ответното
дружество е било осъдено да заплати паричната равностойност на
дружествения дял на К. в размер на 3666 лв., което и сторило. Оттук
съществувалото съдебно признато вземане на ищеца било погасено към
настоящия момент и липсвал елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 3
ЗЗД.
2
Иска се жалбата да се остави без разглеждане, а ако съдът я допусне до
разглеждане, се настоява за потвърждаване на решението на Окръжен съд –
Бургас. Претендират се разноски в настоящото производство. Не се
ангажират доказателства.
Въззиваемият “Ц.“ ООД е представил отговор на въззивната жалба, с
който поддържа, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея решение –
правилно и законосъобразно.
Тъй като срокът на предизвестието за напускане на К. не е бил изтекъл
към датата на извършване на сделката, същият не е бил кредитор на
дружеството. Неоснователни били оплакванията на въззивника за неправилни
процесуални действия на съда. С извършеното плащане по установеното с
влязло в сила решение на Районен съд – Бургас вземане на ищеца то е било
погасено, поради което липсва елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 3
ЗЗД. Извършените по делото експертизи не са били своевременно оспорени в
първоинстанционното производство. Не било вярно, че имотите били със
сменен статут, както и че за тях имало одобрен инвестиционен проект,
строителни книжа и разрешение за строеж. Земите били загубили по силата
на закона статута си на урегулирани такива, съответно и предназначението им
отново било на земеделски земи.
Решението за продажба на земите било налице още преди отправяне на
предизвестие от страна на ищеца и то вследствие именно на действията на
бившия управител К..
Отсъствала и втората предпоставка на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, а именно
увреждащо ищеца действие, тъй като продажбата погасявала задължения към
трети лица и предотвратявала трупането на предстоящи и неизбежни
разходи. За разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на
дружеството, не бил необходим и протокол от ОС на съдружниците. За
решението за продажба бил уведомен и съгласие бил дал и В.Б.
представителят на съдружника “А.“, а от показанията на свидетелите се
установявало, че двамата съдружници били направило всичко възможно да се
свържат с ищеца-въззивник, който не пребивавал на известния към онзи
момент негов адрес в България.
По отношение наведените аргументи за наличие на тежести върху
имота в отговора се сочи, че ипотеката отдавна е била заличена, а към датата
на сделката били предоставени документи на купувача, че задълженията били
изплатени.
Иска се оставяне на жалбата без уважение. Претендират се разноски
във въззивната инстанция.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани да обжалват
3
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 21.04.2022 г. е допусната
за разглеждане по същество. Със същото определение е отхвърлено
възражението на въззиваемата К. за недопустимост на въззивната жалба и са
отхвърлени доказателствените искания на въззивника.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с иск на Д.. Ал. К. против “Ц.”
ООД и против СТ. С. К.. Ищецът заявил в исковата си молба, че е бил
съдружник в ответното дружество; че на 27.02.2015 г. връчил на управителя
на дружеството предизвестие на осн. чл. 125, ал. 2 ТЗ за прекратяване на
членството и че на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ за него е възникнало вземане против
дружеството за стойността на дружествения му дял. В срока на предизвестие
за прекратяване на членството му дружеството продало с договор от
25.05.2015 г. единственото си имущество – два поземлени имота, находящи
се в землището на гр. С. на ответницата К.. Тъй като тази сделка го
увреждала, ищецът поискал увреждащата го сделка да се обяви за
относителна недействителна на осн. чл. 135 ЗЗД.
Ответниците оспорили исковете.
С обжалваното решение съдът уважил иска. При извършената служебна
проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира, че
постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съдът препраща му към
мотивите му, които не намира за необходимо за повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
Претенцията се основава на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За да се уважи искът, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: (1) ищецът да
има качеството на кредитор, чието вземане да е възникнало преди
сключването на атакуваната сделка; (2) правното действие, което се атакува,
обективно да уврежда кредитора-ищец чрез намаляване на имуществото на
длъжника или чрез създаване на затруднения за удовлетворяване на
кредитора и (3) когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, да знае за увреждането, като, ако третото лице е съпруг, низходящ,
брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на
противното; съответно ако действието е безвъзмездно, знанието на третото
лице е без значение.
Първата предпоставка в случая не е налице и това обуславя отхвърляне
на иска. В хода на първоинстанционното производство е установено, че с
влязло в сила решение № 261047 от 03.08.2021 г. по гр.д. № 7123/2018 г. по
описа на Районен съд – Бургас е осъдено “Ц.” ООД да заплати на Д.. Ал. К.
сумата 3666 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения
му дял от капитала на “Ц.” ООД съгласно счетоводен баланс към края на м.
май 2015 г., като искът за горницата над 3666 лв. до предявения размер от 10
000 лв., частичен иск от обща претенция в размер на 333 700 лв., е отхвърлен.
4
Преди настоящото дело да бъде обявено за решаване в първата инстанция
присъдената сума от 3666 лв. е била платена на ищеца с банков превод по
сметка на неговия пълномощник адв. З.. При това положение вземането на
ищеца против първия ответник е изцяло удовлетворено. Ищецът вече няма
качеството на кредитор и няма легитимен интерес от воденето на
отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, защото вече няма вземане, което да бъде
обезпечено чрез успешното провеждане на този иск. С частичното отхвърляне
на иска му (над размера от 3666 лв. до 10 000 лв.) за стойността на
дружествения му дял е формирана сила на пресъдено нещо, че вземането му
не съществува над присъдения размер от 3666 лв. “При отхвърляне на
частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви
иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила
решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.
Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със
СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и
относно правопораждащите факти.” (ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС) След
като ищецът не може да предяви иск за горницата над вече получената сума
от 3666 лв., хипотетичното обявяване на сделката за недействителна не би
имало никакво отражение върху неговата правна сфера.
При вземане предвид на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК обсъдените по-горе
факти, настъпили след предявяване на иска, се налага извод, че ищецът няма
качеството на кредитор. Това е достатъчно за отхвърляне на иска му по чл.
135 ЗЗД, без да се обсъждат останалите предпоставки за уважаването му и
оплакванията на въззивника в жалбата във връзка с тези други предпоставки –
наличие на увреждане и знание, респ. намерение за увреждането във връзка с
чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
По тези съображения искът е неоснователен. Обжалваното решение, с
което първостепенният съд е стигнал до същите крайни правни изводи, като
правилно и законосъобразно, ще се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 373 от 10.12.2021 г., постановено по т.д.
№ 302/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6