№ 180
гр. Кюстендил, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500367 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба с вх.№266433/21.06.2021г. подадена от Р.
С. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Дупница, ул.“Цар Освободител“№14, ет.3, ап.5
срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 18.02.2021г. по гр.д.№328/2021г.
постановено от Районен съд – Дупница, съгласно което длъжникът ** ********** с адрес
обл.Кюстендил, общ.Дупница, гр.Дупница, ул.“*** и длъжникът Р. С. Л. (с посочени ЕГН и
адрес) следва да заплатят солидарно на *** с адрес обл.София, общ.Столична, гр.София,
бул.“Драган Цанков“№37 със законни представители ** – изп.д-ри, действащи чрез пълн-к
*** сумите, както следва: 5778.18 евро ( пет хиляди седемстотин и осем евро и осемнадесет
евроцента) – главница, 2139.39 евро( две хиляди сто тридесет и девет евро и тридесет и
девет евроцента) – просрочена договорна лихва от 02.08.2017г. до 07.02.2021г. вкл., 381.63
евро – просрочена наказателна лихва от 02.06.2017г. до 12.03.2020г.вкл., 60.94 евро –
просрочена наказателна лихва от 14.05.2020г. до 07.02.2021г. вкл., 12.84 евро – непогасена
законна лихва от 08.02.2021г. до 15.02.2021г. вкл., 24.54 евро – разноски по връчване на
покана на длъжника, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.02.2021г. до изплащане на вземането; разноски по делото -328.48 лева държавна такса и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.Вземане произтичащо от следните
обстоятелства: задължение по Договор за банков кредит №211LD-R-001640 от 15.05.2017г.,
съгласно Извлечение от счетоводни книги към 16.02.2021г.ПОсочена и банкова сметка за
внасяне на сумата.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на определението .Оспорва се годността/
редовността на представения документ, като удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане
срещу жалбоподателката, като поръчител по договора за кредит и договор за поръчителство от
1
15.05.2017г., по отношение на претендираните вземания за просрочени главници и просрочени
лихви, описани в извлечението от счетоводните книги на кредитора.Жалбоподателката счита, че
не е спазено законовото изискване, съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД, за ангажиране на отговорността и,
при предявен в 6 м.срок от падежа на главното задължение иск срещу длъжника.Позовава се на
факта, че според договора за кредит №211LD-R-001640 от 15.05.2017г. погасяването на главното
задължение е уговорено да става на отделни погасителни вноски с различни падежи, като
погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответна част от главното
задължение.Когато дадена вноска не бъде погасена на съответния падеж, от този момент тя става
изискуема и кредиторът може да предяви иск срещу главния длъжник за плащане на същата
вноска.С падежа на вноската , според жалбоподателката започва да тече и 6 – м.срок по чл.147,
ал.1 ЗЗД, както е прието в решение №44 от 05.06.2017г. по гр.д.№60073/2016г. на ІІІ г.о на ВКС,
решение №89 от 31.07.2017г. по т.д.№907/2016г., ІІ т.о на ВКС, решение №139/05.11.2014г. по т.д.
№57/2012г. на ВКС, ТК, І т.о.Поради това, че в разглеждания случай кредиторът не е предявил иск
срещу главния длъжник, за което и да е от претендираните вземания за просрочени главница и
лихви( договорна, наказателна и законна) за всяка от 6- м.срок, поръчителството спрямо
кредитора по отношение на претендираните вземания за просрочени главници и лихви (
договорни, наказателни и законни) според изложеното в жалбата е прекратено, съответно
отговорността на жалбоподателката преклудирана.Този извод според въззивницата не се променя
от обостоятелството, че договорът за поръчителство от 15.05.2017г., сключен между кредитора
„***, съдържа клауза, която освобождава банката от задължението да предяви иск против
кредитополучателя в определен срок( чл.7), за да запази правата си срещу поръчителя, тъй като
същата клауза е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.1, поради противоречие с императивната
разпоредба на чл.147, ал.1 ЗЗД.Обръща внимание на утвърденото в съдебната практика разбиране
относно характера на срока по чл.147, ал.1, като преклузивен, и приетото в решение №81 от
08.07.2014г. по т.д.№1705/2013г., І т.о на ВКС, според което „ от правната характеристика на срока
по чл.147, ал.1 изр.1 ЗЗД, произтича и преценката за приложимостта на продължението на ал.2 на
чл.147 ЗЗД спрямо него.Счита, че се касае за преклузивен срок, както при всички преклузивни
срокове не е допустимо както отказ от срока, така и продължаване на срок след изтичането му,
предварително съгласие дерогиращо правилото на чл.147, ал.1, изр.1 ЗЗД е изключено.Във връзка с
това разбиране е обоснован довод за нищожност, неравноправност на разпоредби на чл.7 и чл.8 от
Договора за поръчителство, предвид разпоредбата на чл.20 от ЗПК и чл.143, ал.2 т.2 от ЗЗП.Счита,
че неравноправните клаузи не пораждат правно действие и представляват самостоятелно
основание по чл.420, ал.1 т.2 ГПК за спиране на изпълнението.В подкрепа на становището, че
срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е преклузивен се сочи даденото в Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС тълкуване.С отчитане характера не иска е
обосновано становище, че съдът и без искане на поръчителя трябва да провери дали кредиторът е
предявил иск против главния длъжник в 6 – месечен срок от падежа на съответното вземане и ако
констатира, че това условие не е налице, искът срещу поръчителя да отхвърли, защото
отговорността на последния е отпаднала.Подчертава текста на чл.147, ал.1 ЗЗП т.4б, в който
срокът е определен, като краен и преклузивен, като за разлика от погасителната давност, с
изтичането му се погасява възможността за принудително изпълнение и се прекратява самото
поръчителство, относно служебното прилагане на преклузивните срокове, за разлика от
давностните ( чл.120 ЗЗД), относно там посоченото, че не са налице основанията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от
документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147, ал.1
2
ЗЗД.Тъй като срокът е бил изтекъл, основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение не
се били налице, при което съдът е следвало служебно да констатира изтичането на срока по чл.147,
ал-1 и да отхвърли, като недопустимо заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Жалбоподателката се позовава и на обстоятелството, че от датата на сключване на
Договора за поръчителство ( 15.05.2017г) до датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение( 12.12.2020г.) кредиторът не е претендирал вземанията си от поръчителя, по какъвто и
да е друг, признат от закона ред – нито веднъж не е осъществил контакт с жалбоподателката под
каквато и да е форма ( по телефон, имейл, чрез уведомяване, покана и т.н.), за да я уведоми, че има
просрочени задължения по процесния договор за кредит, съответно да претендира заплащане на
просрочени вноски.Не е получавала такава информация и от главния длъжник.Доколкото
неполагането на каквито и да било усилия за събиране на вземанията е довело до неизпълнение на
договора, то това се дължи на поведението на кредитора, за което той е изцяло и напълно
отговорен- допълнително основание за освобождаването му от отговорност на основание чл.83,
ал.2 ЗЗД.Поради пропускане на шестмесечния преклузивен срок, отговорността на
жалбоподателката по отношение на претендираните просрочени акцесорни вземания за
наказателни и законни лихви, също са определени като преклудирани.Вземанията за просрочена
договорна, наказателна и законна лихва за периода 02.08.2017г. до 15.02.2018г. според
въззивницата са погасени и по давност на основание чл.111 б.“б“ и „в“ ЗЗД.
Жалбоподателката поддържа още, че документът по чл.417 на заявителя не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу нея ,като поръчител по договора за кредит и
поръчителство, по отношение на т.нар „предсрочно изискуем остатък“, поради това, че вземането е
обусловено от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в разглеждания случай липсва
надлежно обявяване.Цитиране е разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и с оглед на същата е обосновано
становище, че за да бъде надлежно уведомяването, волеизявлението на банката – кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата
по чл.60, ал.2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото си, като това волеизявление следва да е получено от длъжника.Надлежното
уведомяване на длъжника, като елемент от фактическия състав на настъпване на предсрочна
изискуемост с действия от получаване на волеизявлението от кредитора – каквото в разглеждания
казус липсва, така както е предвидено в ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.Оспорва съдържанието на поканата за доброволно изпълнение( изх.№200-1341/12.10.2020г.,
получена на 12.12.2020г.), като акт ползващ се посочените последици относно настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита.- ако не изпълни в 7- дневен срок, ще счита кредита за изцяло
и предсрочно изискуем, както, че посочената покана следва да се счита за писмено предизвестие
по смисъла на раздел Х, т.101.2 б.“а“ от Общите условия на кредитора.Счита, че кредиторът е
дължал изрично уведомяване на длъжника/ поръчителя относно настъпила предсрочна
изискуемост.Посоченото волеизявление на Банката според жалбоподателя единствено обективира
нейното намерение да упражни правата си в случай на неизпълнение, но не поражда действие до
момента на реалното им упражняване, което се потвърждава и от обстоятелството, че кредиторът
де факто не е считал кредита за предсрочно изискуем, към датата на изтичане на срока за
3
доброволно изпълнение – 20.12.2020г.( поканата за доброволно изпълнение, получена на
12.12.2020г.), както следва и от твърденията на самия кредитор, че кредитът е обявен предсрочно
за изискуем на 08.02.2021г.Необходимостта от акт, съдържащ основанието и конкретната дата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като акт пораждащ предсрочна изискуемост на кредита,
изрично се подчертава в мотивите на т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г., по тълк.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС – цитиран е текста от ТР.Сочи се ТР и относно приетото, че за да бъде
уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита надлежно, същото следва да
бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като
самото заявление няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, обусловено и от факта, че препис от заявлението не се връчва на длъжника,
който узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчване на заповедта за изпълнение –
чл.418, ал.5 ГПК, а последващото обявяване не би могло да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от
фактическия състав за обявяването й.Извлечението от счетоводни книги според изложеното в
жалбата, също не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявление на банката да направи кредита предсрочно изискуем.Оспорва наличието на
документ – официален или изходящ от длъжника, по чл. 418, ал.3 ГПК, удостоверяващ
получаването на уведомление или какъвто и да било друг документ от поръчителя, за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 08.02.2021г.- позовава се освен на ТР
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС , но и решение №64 от 09.02.2015г. по
гр.д.№5796/2014г., ІV г.о на ВКС, решение №139/05.11.2014г. по т.д.№57/2012г. на ВКС, ТК, І г.о
).
В жалбата са изложени доводи и за нередовност от външна страна на документа по чл.417
т..2 ГПК – извлечението от счетоводните книги не отговаря на изискването по чл.60, ал.2 ЗКИ, тъй
като не съдържа каквато и да е информация за размера на т.нар. „предсрочно изискуем остатък“ –
както по вноски с ненастъпил падеж, така и в общ размер. Не е посочено върху кои вземания и в
какъв размер, с какъв начален и краен момент, са изчислени претендираните просрочени лихви(
договорна, наказателна и законна) – информация липсваща и в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.Информацията относно посочените обстоятелства според въззивницата не може да
бъде изведена и от извлечението от счетоводните книги на заявителя и другите приложени от
заявителя документи, които са вътрешно противоречиви.Сочи несъответствие изразяващо се в
обстоятелството, че в заявлението стр.2 т.9, б.“а“, в която е посочена като дължима сума 5778.18
евро, представляваща „просрочена главница“, а в извлечението от счетоводните кнеги ( стр.2) е
посочено, че общият размер на просрочените вноски е 1488.80 евро.Според съдържанието на стр.3
от заявлението , погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, всяка в размер и с
падеж съгласно погасителен план – Приложение І към договора за кредит, а в извлечението на
счетоводните книги претендираните месечни вноски са неравни и различаващи се от тези в
погасителния план, съответно претендираните главници по вноски, както и претендираните
вземания за лихва се различават от договорените с погасителния план, размерът на претендираните
вземания за просрочена договорна лихва след изтичане на едногодишния период с фиксирана
лихва счита за неустановен от приложените документи, тъй като заявителят не е посочил
стойността на приложимия референтен лихвен процент (чл.4.1 б.“б“ от Договора), нито пък е
направил съответните изчисления.Информация за стойността на приложимия лихвен процент, не
може да бъде извлечена и от който и да е от документите, приложени към заявлението – липса на
4
достатъчна индивидуализация на което и да е от претендираните вземания, обуславящо
нередовност на заявлението и извлечението от счетоводните книги. Позовава се на ТР №4 от
18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС, където посочено, че точната индивидуализация
на вземането на основание и размер обуславя редовността на заявлението, като основание за
издаване на заповед за изпълнение.Противоречията в отделните документи, представени от
кредитора и заявлението, които съдът е следвало да прецени изключва извод, за това, че
документът, на който се основава вземането удостоверява недвусмислено подлежащо на
изпълнение вземане.Постановения незаконосъбразен акт е обусловил поредица от изпълнителни
действия по образуваното въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнително
производство( възбрана и опис на жилището), създаващи предпоставки за настъпване на вреди за
жалбоподателката, чието отстраняване след разрешаване на спора по същество по реда на чл.422
ГПК може да се окаже невъзможно.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на разпореждането и обезсилен изпълнителният
лист.Заявена е и претенция за заплащане на заплащане на сторените по делото разноски.
Препис от посочената частна жалба е връчен на *** В срока за това е подаден отговор, в
който се поддържа становище за неоснователност на жалбата. С оглед разпоредбата на чл.419,
ал.3 ГПК, съгласно която съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките по
чл.418, ал.1, изр.1 и ал.3 ГПК и представените доказателства е обосновано становище, че
представените към заявлението по чл.417 ГПК писмени доказателства, установяват безспорно, че
изпълнителния лист е издаден въз основа на документ, редовен от външна страна и удостоверяващ
подлежащо на изпълнение вземане.Относно довода за неизискуемост на вземането ,поради
неспазване на изискването по чл.147, ал.1 ЗЗД е противопоставено становище, че давността
започва да тече от падежа на главното задължение – от обявяване на кредита за предсрочно
изискуем -08.02.2021г., а не от датата на падежа на всяка погасителна вноска.Главното задължение
е главницата на предоставения кредит по договора, която е неделимо задължение, предвидената
възможност задължението да се погасява на вноски, не го превръща в периодично плащане и
затова падежът е крайният срок за погасяване на кредита, а при обявена предсрочна изискуемост –
от нейната дата, при което срокът по чл.147 от ЗЗД се счита за спазен.Във връзка с довода за липса
на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се изтъква, че възражението за
липса на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е предмет на разглеждане
в спорно производство, а не в настоящото.С представени по делото покани е установено, че
длъжникът и поръчителят са надлежно уведомени за обявената предсрочна изискуемост чрез ЧСИ
В.Александрова.Жалбоподателката е получила лично поканата от банката на 12.12.2020г., поради
което всички доводи в обратен смисъл за неверни.Представеното извлечение от счетоводните
книги на ПИБ АД ясно и недвусмислено посочва извършените погасявания по кредита, - главница
и договорна лихва, като са изброени датите на вноските и внесените суми, посочения са броя
,падежите и размера на просрочените вноски, отделно по главница и по договорни лихви,
посочени са начислените лихви за забава – обезщетение за просрочие по кредита, за съответните
периоди.Всички претендирани вземания са индивидуализирани, както по основание, така и по
размер, и правилността на изчисленията на банката може да се оспорва в исковия процес по
5
подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, но не и в настоящото
производство.В отговора се съдържа искане за постановяване на определение, за отхвърляне на
подадената частна жалба, като неоснователна, както и за заплащане на деловодни разноски в
размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С частна жалба с вх.№267107/27.07.2021г. Р.Л., ЕГН ********** оспорва определение от
24.06.2021г., постановено по гр.д.№328/2021г. по описа на РС – Дупница, ГО, ІV с-в с което е
оставена без уважение молба за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.
№20217420400298 по описа на ЧСИ Валентина Александрова, рег.№742, с район на д-ие района на
Окръжен съд – Кюстендил.Изводът на първоинстанционния съд, че молбата за спиране на
изпълнителното дело е неоснователна, тъй като се основава на съображения по същество на спора,
подлежащ на разглеждане от исковия, а не от заповедния съд- определя, като извод неправилен и
в противоречие със закона и съдебната практика, тъй като в молбата за спиране на принудителното
изпълнение са изложени съображения за недължимост на вземанията ( чл.420, ал.2 т.1 ГПК) –
вземанията за просрочени главници и лихви са недължими, тъй като по отношение на тях е
изтекъл преклузивния 6 месечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – което се установяват от представените
със заявлението писмени доказателства, срок, за който съдът следи и прилага служебно ( ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС).Издаването на заповед за незабавно
изпълнение при условията на изтекъл преклузивен срок несъмнено поставя въпроса за
законосъобразността както на самата заповед за изпълнение, така и на принудителното изпълнение
насочено срещу длъжника.Вземанията са недължими , тъй като не е изпълнено изискването на
чл.418, ал.3 – заявителят не е представил документ, удостоверяващ изпълнението на насрещното
задължение, предпоставящо настъпването на изискуемостта на претендираните вземания.В тази
жалба също се оспорва получаването на документ, удостоверяващ получаването на уведомление
или какъвто и за било друг документ ( като поръчител) за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 08.02.2021г.Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност
и поддържа, че изложените съображения представляват възражения, които разколебават в
достатъчна степен удостоверителната сила на изпълнителното основание, които съдът е длъжен да
обсъди.Като неправилен и необоснован е определен изводът, че възраженията по същество на
спора не могат да бъдат разглеждани от заповедния съд, като се поддържа, че в производството по
искане за спиране преценката за неговата основателност, действително е ограничена до това дали е
разколебана изпълнителната сила на заповедта за изпълнение и дали съществува вероятност ,
вземането да не подлежи на принудително изпълнение т.е преценява се вероятната основателност
на направените възражения( подобно на производство по предварително обезпечаване, където
съдът преценява вероятната основателност на предявения и бъдещия иск).В подкрепа на
разбирането си извлича доводи от спецификата, целта на производството по чл.420 ГПК –
обезпечава, без да се предрешава същинския материално правен спор, да се предотврати
излишното усложняване на правоотношението, в случай на вече проведено принудително
изпълнение, при отричане впоследствие по съдебен ред на съществуването на изпълняемото право,
което пък би довело до необходимостта от осъществяване на редица действия, за премахване на
последиците от станалото вече неоснователно принудително изпълнение.В разпоредбата на чл.420
ГПК вижда единствена възможност на длъжника за защита от незаконосъобразното принудително
изпълнение през заповедния съд , за да компенсира липсата на състезателно начало в
6
производството пред заповедния съд.Тъй като всяко едно от основанията за спиране на
изпълнението, посочени в чл.420 ГПК представляват основание по същество, според
жалбоподателя в производството по чл.420 ГПК могат да бъдат разглеждани възражения по
същество.Аргумент в подкрепа на това разбиране извлича в законовата формулировка“ вземането
не се дължи“ – лаконична несъдържаща ограничаващи я критерии, сочещо, че длъжникът може да
обоснове с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти
твърдението за недължимост на сумата( каквито се съдържат в молбата за спиране на
принудителното производство), като единствено е длъжен да го подкрепи с писмени доказателства
( което е изпълнено в случая).Счита, че ако правната доктрина приема, че ако правото на иска за
едно вземане е преклудирано с изтичането на 6 – месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, вземането не
се дължи, то такова възражение е допустимо в производството по чл.420 ГПК и обосновава в
достатъчна степен наличието на основание по т.1 на чл.420, ал.2 ГПК, за което съдът не е изложил
съображения и ни е приложил преклузивния срок по отношение на претендираните просрочени
вземания.Поддържа неизпълнение на законовото изискване по чл.418, ал.3 ГПК – заявителят в
заповедното производство не е представил какъвто и да е изходящ документ, удостоверяващ
уведомяването му за настъпилата предсрочна изискуемост, считано от 08.02.2021г. –
обстоятелство, достатъчно за да обоснове твърдението по чл.420, ал-1 т.1 ГПК по отношение на
т.нар „предсрочно изискуем остатък“.Твърди порок на акта – изразяващ се в липса на мотиви, в
подкрепа на извода, че не е налице нито една от хипотезите на чл.420, ал.2 ГПК.Счита, че съдът не
е обсъдил изложените съображения в молбата за спиране на принудителното изпълнение – нито
поотделно, нито в тяхната съвкупност, което опорочава съдебния акт.Обобощава, че неспазването
на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и неизпълнение на изискването по чл.418, ал.3 ГПК,
пряко влияят върху дължимостта на претендираните вземания респ. представляват – валидно и
достатъчно основание за спиране на принудителното изпълнение.В жалбата се съдържа искане за
отмяна на определението от 24.06.2021г. и постановяване спиране на принудителното изпълнение
по изп.д.№20217420400298 по описа на ЧСИ Валентина Александрова, рег.№742 с район на
действие Окръжен съд – Кюстендил.Претендира разноски.
На 18.06.2021г. на Р.Л. е връчено второто от обжалваните определения, а на 08.06.2021г.
заповедта за изпълнение, №260226/18.02.2021г., с отбелязване за издаден изп.лист, копие от
документа – извлечение от счетоводните книга на „*** за размера на дълга по Договор за банков
кредит №211LD-R-001640 от 15.05.2017г., въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение
по чл.417 ГПК на 18.02.2021г. от Районен съд Дупница по ч.грл.д.№328/2021г. – с оглед датата на
съобщаване на обжалваните определения на длъжника, жалбите се явяват подадени в срока по
чл.275, ал.1 ГПК, изхождат от активно легитимирани лица и са допустими.
За да се произнесе по жалбата, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по заявление по образец съгласно чл.417 ГПК,
подадено от „*** срещу *** и Р. С. Л.. В поле 9.от заявлението относно парично вземане са
7
посочени като дължими суми, както следва:5778.18 евро – просрочена главница,2139.39 евро –
непогасена договорна лихва, дължима на основание раздел ІІ т.4.1от договора, за периода от
02.08.2017г. до 07.02.2021г.,381.63 евро – просрочена наказателна лихва, дължима за периода от
02.06.2017г. до 12.03.2020г., 60.94 лева – просрочена наказателна лихва, начислена на основание
Раздел ІІ т.10 от Договора за кредит, за периода 14.05.2020г. до 07.02.2021г., 12.84 евро-
непогасена законна лихва , начислена върху просрочената главница, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, за
периода 08.02.2021г. до 15.02.2021г., разноски за връчване покана на длъжника 24.54 евр, законна
лихва върху просрочена главница от 16.02.2021г. до изплащане на главницата. В поле 9б относно
произхода на вземането е посочено, че се касае за главница, лихви и разноски по Договора кредит
№211LD-R-001640/15.05.2017г.В т.12 от заявлението, като документ от който произтича вземането
е посочено извлечение от счетоводните книги на „*** по договор за банков кредит №211LD-R-
001640/15.05.2017г. – документ по чл.417 т.2 от ГПК.В поле 13 е посочено наличието на солидарна
отговорност, а в поле 14 допълнителни изявления и информация е посочено, че на 15.05.2017г.
между кредитора „Първа инвестиционна банка „АД и Кредитополучател *** е сключен договора
за банков кредит( посочен е номера на договора), с който Банката е предоставила банков кредит в
размер на 5780.00 евро за погасяване на задължения, с краен срок за погасяване на всички
дължими суми – 02.05.2027г. ( т.3 от договора).Обяснено е, че кредитът е обезпечен с
поръчителство от Р. С. Л., съгласно договор за поръчителство от 15.05.2017г., за ползвания кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва, съгласно т.4.1 от
Договора, а при просрочие – обезщетение за забава съгласно т.10 от Договора за кредит( в размер
на законната лихва).Заявено е, че погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски,
всяка в размер и с падеж съгласно погасителен план – Приложение №1 към Договора за кредит,
както, че кредитът е усвоен изцяло еднократно от кредитополучателя на 15.05.2017г., по банкова
сметка открита на името на ***, погасяван частично по главница със сума в размер на 1.821 евро на
21.07.2017г., по договорна лихва са посочени четири дати: 02.06.2017г. – 24.09, 21.07.2017- 69.66,
28.05.2018-51.06, 13.05.2019г.- 76.59.В заявлението се поддържа, че по кредита са просрочени 4
погасителни вноски по главница, съгласно Договора и погасителен план, дължими на следните
падежни дати: посочени са конкретни дати и конкретно дължима сума за периода от 02.06.2017г.
до 02.02.2021г.- размер на просрочени вноски по главница към датата на извлечението 1488.80
евро, а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита – 08.02.2021г. общият размер на
просрочената главница, включваща сбора на просрочените вноски по главница по погасителен
план към датата на предсрочна изискуемост, вкл.обявения за предсрочно изискуем остатък 5778.18
евро.Посочени са просрочени 43 вноски по договорни лихви, отразени са конкретни дати и размер
на вноската за периода от 02.08.2017г. до 02.02.2021г. – размерът на просрочените вноски по
договорна лихва, съгласно погасителен план – Приложение към договора за кредит, към датата на
извлечението е 2 131.17 евро, а считано от датата на предсрочната изискуемост – 08.02.2021г.
общият размер на просрочената договорна лихва, включва сбора от просрочените вноски по
договорна лихва, съгласно погасителния план към датата на предсрочната изискуемост и обявения
за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва е 2139.39 евро.Посочено е,
че кредитът е в просрочие от 02.06.2017г., че поради допусната забава на основание раздел ІІ т.10
от Договора за кредит са начислени наказателни лихви( обезщетение за просрочени плащания) за
периода от 02.06.2017г. до 12.03.2020г. – 381.63 евро, а за периода от 14.05.2020г. до 07.02.2021г. –
60.94 евро, които не са погасени, както не са погасени разноски за връчване на покани до
длъжниците в размер 24.54 евро.Кредиторът е отбелязал в заявлението, че поради допуснатото
просрочие на Кредитополучателя е изпратена Покана изх.№200-1338/12.10.2020г. връчена на **,
8
на 12.10.2020г. чрез Спас Бански, а на поръчителя Р.Л. покана изх.№200-1341/12.10.2020г.,
връчена на 12.12.2020г. чрез Валентина Александрова – ЧСИ с район на действие ОС –
Кюстендил, с рег.№742 на КЧСИ- покани връчени по реда на чл.46, ал.2 ГПК на длъжника и лично
на поръчителя, че с поканите е предоставен 7 дневен срок от получаването им, в който да погасят
всички просрочени задължения, произтичащи от Договора за кредит и са уведомени, че в противен
случай Банката ще обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.Посочено е, че поради
бездействие на кредитополучателя и поръчителя , на основание т.10.1.2б.“а“ във вр. с т.10.1 от
Раздел Х на Общите условия на „*** Банката обявила кредита за предсрочно изискуем на
08.02.2021г., като за периода от обявяване на кредита за предсрочно изискуем до датата на
подаване на заявлението в съда, върху просрочената главница е начислена законна лихва, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 12.84 евро, която не е погасена.Посочен е общ размер на
вземането към 15.02.2021г. – 8 397.52 евро, и е отразено искане за заплащане на законна лихва
върху размера на непогасената и изискуема главница от датата на подаване на заявлението в съда.
Със заявлението са представени:извлечение от счетоводните книги на „*** по ч.417 т.2 от
ГПК.В този документ изведен с №200-315/16.02.2021г. по съответния регистър в Банката са
посочени кредитополучател7 ***( ЕГН и адрес),поръчител Р. С. Л. ( ЕГН и адрес), посочен е
договор за кредит – именно визирания в заявлението, с предмет предоставен в заем сума 5 780 евро
с краен срок за погасяване на всички дължими суми – 02.05.2027г. , обезпечен с поръчителство от
Р. С. Л., средства усвоени на 15.05.2017г., същите данни относно погасяване, отразени и в
заявлението ( частично погасена главница 1.82 евро на 21.07.2017г., погасени суми за договорна
лихва на 02.06.2017-24.09, 21.07.2017-69.66, 28.05.2018-51.06, на 13.05.2019-76.59, отразени са
данни относно просрочените 45 вноски по главница и 43 по договорна лихва, по идентичен начин
както в заявлението, с посочване обща размер на дължимите просрочени вноски за главница -
1488.80 лева, предсрочно изискуем остатък 5778.18 евро и просрочени вноски по договорна лихва
– 2 131.17 евро, към датата на предсрочната изискуемост на кредита – 08.02.2021г. и от датата на
предсрочна изискуемост, съгласно погасителен план 2139.39 евро.Отразени са дължи суми за
наказателни лихва, начислени на основание раздел І- т.10 от договора, за периода на забава –
02.06.2017г. до 07.02.2021г. – за периода от 02.06.2017г. до 12.03.2020г. – 381.63 евро, за периода
от 14.05.2020г. до 07.02.2021г. – 60.94 евро.Съдържат се изявления относно обявяване на кредита
за предсрочно изискуем – същите както в заявлението, и са посочени дължими към 15.02.2021г.
суми в размер на 8 397.52 евро, включващи следните суми: 5778.18 евро - просрочена главница,
2139.39 евро – просрочена договорна лихва, начислена съгласно раздел ІІ, т.41 от Договора, за
периода 02.08.2017г. до 07.02.2021г. – 2139.39 евро, просрочена наказателна лихва, начислена
съгласно раздел ІІ т.10 от Договора, за периода 02.06.2017г. до 1203.2020г. – 381.63 евро,
просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел ІІ, т.10 от Договора за периода
14.05.2020г. до 07.02.2021г. – 60.94 евро, непогасена законна лихва начислена съгласно чл.86, ал.1
ЗЗД върпу просрочената главница, за периода 08.02.2021г. до 15.02.2021г. – 12.84 евро, непогасени
разноски по връчване на покана до длъжника – 48 лева.
Представен е Договорът за кредит, който се състои от 2 страници и погасителен план към
същия.В договора е налице изрична декларация от кредитополучателя за това, че са му
предоставени и е запознат с Общите условя на Банката за кредити на физически лица и приема
прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката.Според чл.1 от договора
9
Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 5780 евро, с краен срок за усвояване
20.05.2017г. и краен срок на погасяване -02.05.2017г.В чл.4 от договора е предвидено плащане на
годишна лихва в размер,лихвения процент на Банката за евро,базиран на спестявания СЛП
увеличен с надбавка 11.36 пункта, като е отразено, че размера на лихвения процент на Банката
базиран на спестяванията на Банката за евро е 0.64% годишно, посочено, че методиката на Банката
за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК – лихвен процент базиран на
спестяванията е приложение към договора, посочено е, че лихвата подлежи на плащане в размер и
падежи, съгласно погасителен план – Приложение №1, а размерът на вноските и лихвените
плащания, посочени в погасителния план, са изчислени на база действащия към датата на
сключване на договора размер на СЛП, увеличен с надбавка, посочена в т.4.1 – чл.4.1 –
чл.4.5.Според чл..5 при допуснато просрочие над 30 дни е предвидено едностранно увеличение на
годишния лихвен процент с 2 пункта, при промяна на СЛП – увеличение или намаление –
запазване размера на погасителните вноски, а с последна изравнителна вноска,
кредитополучателят се задължава да погаси остатъка от дължимата главница по кредита ведно с
начислената лихва, възможност за актуализиране на погасителния план по кредита по всяка време,
при промяна на СЛП в размер, при която сумата на месечно дължимата лихва надхвърля
договорения размер на погасителната вноска съгласно действащия погасителен план, Банката
изменя погасителния план, като преизчислява размера на погасителната вноска при текущия
размер на дължимата по кредита лихва, така че да не удължава крайни срок за погасяване на
кредита, Банката уведомява кредитополучателя за променения размер на месечната погасителна
вноска по кредита му/ им изпраща новия погасителен план.Новият погасителен план влиза в сила
между страните и се прилага, считано от датата на първата месечна погасителна вноска, след
уведомяване на кредитополучателя по реда на т.19 – 19.3.
В т.5 е посочен годишен процент на разходите 12.93, общата сума дължима от
кредитополучателя 9993.40 евро, посочено е, че кредитополучателят дължи такси и комисиони за
откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредита съгласно Тарифата на
Банката, еднократна такса за разглеждане на искането 25.00 лева.
В чл.9 от договора е посочено, че ако кредитополучателят упражни правото си на отказ от
договора за кредит, той дължи лихва за периода от датата на усвояване на средства по кредита до
датата на връщане на главницата и заплащане на всички разходи, свързани с отпускането,
обезпечаването и погасяването на кредита – лихвата се изчислява на базата на уговорения в т.4.1
лихвен процент, в размер на 0.0333%.
В чл.10 – плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на Кредитополучателя и Банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в размер ІІ, т.4.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали
падежът е в неработен ден.При наличие на просрочени плащания е предвидено Банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем.За останалите случаи на неизпълнение на задълженията на
10
кредитополучателя и предвидени случаи на неизпълнение съгласно Общите условия на Банката, за
кредити на физически лица, е предвидено да се прилага лихвен процент за случаите на
неизпълнение, съгласно Бюлетина за лихвите начислявани от Банката по банковите сметки в
национална и чужда валута, считано от датата на която е изтекъл срокът за изпълнение на
съответното задължение на Кредитополучателя или от датата , на която Банката е констатирала
неизпълнението, в случай, че за изпълнение на съответното задължения на Кредитополучателя има
предвиден определен срок.
В раздел ІV т.14 е уговорено, че за обезпечаване вземанията на Банката по предоставения
кредит – главница, лихви, такси, комисиони и разноски Банката приема поръчителство от Р. С. Л..
Представен е договор за поръчителство от 15.05.2017г. със страни – „*** и Р. С. Л., с
предмет поръчителят да отговаря за изпълнението на задълженията на ***, за главница, лихви,
такси, комисиони и разноски, произтичащи от отпуснат на Кредитополучателя банков кредит в
размер на 5780 евро, съгласно Договор 211LD-R-001640/15.05.2017г. за банков кредит, подписан
между Банката и кредитополучателя.В договора освен друго е посочено, че поръчителят отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение,
вкл. за лихвите и разноските, както, че погасяването на главното задължение погасява и
отговорността на поръчителя, задълженията срещу който стават изискуеми съгласно условията на
Договора, при които Кредитополучателят се задължава но не и за увеличения размер на главното
задължение, когато увеличаването се дължи на допълнително договаряне между Банката и
Кредитополучателя, освен ако не даде своето изрично съгласие за това.В раздел ІІІ т.11. е
уговорено, че поръчителят се задължава при неизпълнение на главното задължение от страна на
Кредитополучателя и без да е необходимо Банката да насочи иска си първо към
кредитополучателя, да внесе при първа покана, доброволно всички дължими суми, включително
лихвите и разноските, в случай, че след като бъде поканен да заплати което и да е изискуемо
задължение на кредитополучателя по Договора и не стори това, право на Банката, по нейно
усмотрение, да събере служебно, без съдебна намеса на дължимите й суми от всички сметки на
поръчителя в Банката, за което поръчителят с подписването на договора дава изричното си
съгласие или да се удовлетвори предпочитателно от предоставеното му обезпечение чрез
принудително изпълнение по определения за това ред.В раздел VІІ т.19 е уговорено, че ако
главното задължение, чието изпълнение гарантира поръчителя бъде обявено за недействително,
договорът не поражда действие между страните по него, размерът на задълженията на
кредитополучателя по Договора се установяват въз основа на вписвания по счетоводните книги на
Банката .
На л.20- л.21 от делото се съдържа погасителен план към договора за кредит – посочените
дължими суми за главница и възнаградителна лихва, за визирания в заявлението период от
02.09.2017г. за лихвите и не си съответстват напълно досежно посочените дължими суми за
главница, но пък напълно съответстват на посочените дължими лихви .
11
Представени са Общи условия на „*** за кредити на физически лица, съдържащи 2 подписа
в графата за клиент. В раздел ІV т.4.1 – т.4.12 от договора са разписани условия за промяна на
договорения лихвен процент от общия размер на разхода по кредита.В т.4 12.1 са договорени
пазарни индекси, които се включват в методиката за определяне на променливата компонента, в
случай, че който и да било от индикаторите, ползвани от Банката при формиране на СЛП
престанат да бъдат официално обявявани.В чл.10 са разписани условията за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита – чл.10.1.1 – незабавно, чрез писмено уведомление до
Кредитополучателя, в случай, че кредитополучателят допусне да се наложат ограничения на
правата му върху собствени недвижими имоти или върху негови недвижими имоти бъдат
наложени възбрана или вещна тежест и/ или допусне принудително изпълнение върху негово
имущество, кредитополучателят е ползвал кредита за цели различни от уговорените в Договора,
действието на Договора бъде прекратено, независимо от основанието за това – считано от датата
на прекратяването му, се намали съотношението на постоянен нетен месечен доход към общата
сума на внесените вноски по общата му кредитна експозиция спрямо това към датата на отпускане
на кредита. т.10.1.2 – с писмено предизвестие на Кредитополучателя за срок, определен от
Банката, в случай, че „кредитополучателят не извърши което и да е плащане по Договора ( не
осигури авоар по разплащателната сметка), повече от 5 работни дни след датата на която
плащането е станало изискуемо, не извърши изискуемо плащане по друг кредит, предоставен от
Банката, поради сериозно влошаване на финансовото си състояние, кредитополучателят е
предоставил неточни данни или неверни сведения, потвърждения, декларации, удостоверения или
други документи, които са мотивирали Банката да сключи Договора и отпуска искания кредит,
както и във връзка с изпълнение на Договора, трудовото/служебното правоотношение с
кредитополучателя бъде прекратено, освен при възникване на ново трудово/ служебно
правоотношение и при сключване на граждански договор, кредитополучателят наруши кое да е
друго условие по договора.В общите условия – в т.5.1 е посочено, че ползваният от
кредитополучателя кредит се погасява чрез разплащателна сметка на равни месечни погасителни
вноски, всяка една с падеж и в размер, определени в погасителен план – Приложение към
Договора, с краен срок – срокът посочен в договора.
Представена е методика на „*** за определяне на референтен лихвен процент по смисъла
на ЗПК и ЗКНИП.Посочено е, че СЛП се определя ежемесечно на база данните, които БНБ
публикува в края на месеца, отнасящи се за предходния месец.СЛП влиза в сила от 1- во число на
месеца, следващ месеца на определяне, данните за изчисления на референтния лихвен процент се
вземат от секцията „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт – депозити, срочни депозити
и депозити , договорени за ползване след предизвестие, на сектори Нефинансови
предприятия и домакинства, намираща се на сайта на БНБ, в раздел Статистика/Парична и лихвена
статистика/Лихвена статистика/ Лихвена статистика/ Лихвена статистика.Съдържа се формула, в
която са включени няколко показателя: СЛП в съответната валута, ефективен годишен процент по
срочни депозити за домакинства над 1 ден до 2 години в съответната валута, ефективен годишен
процент по срочни депозити за домакинства над 2 години в съответната валута, ефективен годишен
процент по срочни депозити за нефинансови предприятия над 1 ден до 2 години в съответната
валута, обем в млн.лв по срочни депозити за домакинства над 2 години в съответната валута, обем
12
в млн. лв. по срочни депозити за нефинансови предприятия над 1 ден до 2 години в съответната
валута, обем в млн.лв. по срочни депозити за нефинансови предприятия над 2 години в
съответната валута.Отразено е, че СЛП на ПИБ в британски паунди е равен на СЛП на ПИБ в
щатски долари, поради липсата на публикувана статистика на БНБ за лихвени проценти по
депозити в британски паунди.
На 02.12.2020г. на **, като живущ на съпруж.начала е връчена адресирана от ПИБ до **
покана изх.№200-1338/12.10.2020г. в която, Банката уведомява Милова, че по силата на договора
от 15.05.2017г.( посочен е номерът на договора) е предоставен кредит в размер на 5780 лева, както,
че поради неизпълнение на задълженията по договора към 12.10.2020г., размерът на дълга и е
8093.96 евро, като просрочените задължения са в размер на 3630.38 лева, както следва: 1328.84 лв
– просрочена главница, 2301.54 евро- просрочени лихви.В поканата се съдържа изявление –
покана за погасяване в 7 дневен срок от получаване на поканата на просрочените задължения по
Договора в пълен размер, както и предупреждение, че при неплащане на сумата, след изтичане на
срока на основание т.10.1.2 б.“а“ във вр. с т.10.1 от Раздел Х на Общите условия на „ПИБ“ АД
кредита ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем, без да бъде уведомяван повторно, като
бъдат предприети предвидени в закона действия за принудително изпълнение срещу цялото
движимо и недвижимо имущество.Отразено е, че отправената покана следва да се счита за
писмено предизвестие по смисъла на раздел Х, т.10.1.2 б.“А“ от Общите условия на „*** за
кредити на физически лица.Поканата е връчена чрез ЧСИ В.Александрова, с рег.№742 на КЧСИ.
На 12.12.2020г. чрез същия ЧСИ е връчена покана с идентично съдържание изх.№200-
1341/12.10.2020г. на Р. С. Л..
Районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.418, ал.2 ГПК и е постановил
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
за кредит №211LD-R-001640/15.05.2017г подлежащо на изпълнение вземане на заявителя,
удостоверено в представения документ по чл.417 ГПК, както и за заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
На 11.06.2021г. заповедта за незабавно изпълнение е връчена на **, ведно с извлечение от
счетоводните книги на „*** за размера на дълга по договор за банков кредит №211LD-
R001640/15.05.2017г., въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК на
18.02.2021г. чрез ЧСИ Валентина Александрова – с рег.№742 на КЧСИ.
На 21.06.2021г. Л. е подала възражение по чл.414 ГПК регистрирано с вх.
№266431/21.06.2021г. по описа на Районен съд – Дупница, както и молба съдържаща искане за
спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2 ГПК,искането в която се
основава на същите обстоятелства, както изложените в жалбата, предмет на настоящото
разглеждане.Това искане е оставено без уважение с определение от 24.06.2021г. по ч.гр.д.
13
№328/2021г.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът намира подадената жалба за
основателна.Съображения:
Съгласно чл.419 ГПК - разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно
изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за
изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта – ал.1. Обжалването
на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението – ал.2 и съдът отменя
разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3,
както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава
вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде
изпълнителен лист – чл.418, ал.1 ГПК.Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери
дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху
представения документ и върху заповедта за изпълнение.Когато според представения документ
изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от
настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на
обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ
– ал.3.Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на
изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с
частна жалба, от която не се представя препис за връчване – ал.4. Заповедта за изпълнение с
отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно
изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването
на всеки един от тях – ал.5.
Съгласно чл. 425, ал.1 и ал.2 ГПК - Министърът на правосъдието издава наредба, с която
утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
другите книжа във връзка със заповедното производство. Когато заявителят не е използвал образец
или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на
нередовността прилага съответния образец.
Според Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК -
ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ
ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
14
При проверка основателността на подаденото заявление, предвид посочените правни
норми, с които са регламентирани условията, при които може да бъде постановено незабавно
изпълнение по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, съдът
намери, че е подадено заявление по образец съгласно Наредба № Н-2/18.02.2020г. за утвърждаване
на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство, съдържащо информация в необходимата степен
относно обстоятелствата на които се основава искането, ясно е и самото искане.Претендирани са
просрочена главница -5 778.18 евро, просрочена договорна лихва, дължима съгласно раздел ІІ
т.4.1 от договора за периода от 02.08.2017г. до 07.02.2021г. за сума 2139.39 евро, просрочена
наказателна лихва, начислена на основание раздел ІІ т.10 от Договора за кредит, за периода от
02.06.2017г. до 12.03.2020г. за сума 381.63 евро, просрочена наказателна лихва, начислена на
основание раздел ІІ, т.10 от договора за периода от 14.05.2020г. до 07.02.2021г. – 60.94 евро,
непогасена законна лихва, за периода от 08.02.2021г. до 15.02.2021г. в размер на 12.84 евро и
разноски за връчване на покана 24.54 евро.От изложените в т.14 обстоятелства( посочени по горе)
става ясно, че сумите се претендират в условията на настъпила предсрочна изискуемост,
заявителят е цитирал договорка, съгласно която при просрочие договорът се обявява за предсрочно
изискуем – т.10.1.2 б“а“ във вр. с т.10.1 от Раздел Х на Общите условия, посочени са броя, падежа
и стойността на неплатените на падежа вноски за главница и договорна лихва, с просрочието е
обоснована и дължимостта на неустойка за забава.С препращането към Договора, в частта относно
претендираните суми за договорна лихва и неустойка, става ясно, че тези суми се претендират
върху неизвършените в срок плащания.
При проверка редовността на представеното извлечение от сметка, съдът взе предвид
разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ съгласно която - когато кредитът или отделни вноски от него не
бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Извлечението от счетоводните книги, съдържа най-малко информация за 1. броя на вноските,
които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер
на просрочената сума;2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;3. размера на обезщетението
за забава за просрочените плащания.Представеното извлечение от сметка съдържа информация
според изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ, подписано е от представители на Банката, с представянето
му със заявлението тези действия се явяват потвърдени от органните представители на
Банката.Представеното заявление буквално възпроизвежда съдържанието на извлечението от
счетоводните книги на които се основава искането – твърденията в жалбата са нередовност на
документа от външна страна се несъстоятелни – посочени са заплатени по договора суми,
неплатени на падежа вноски за главница и лихви, както и размерите на дължимите
възнаградителна лихва и неустойка за забава.Визираните в жалбата несъответствия със
заявлението не съществуват – посочената сума като стойност на просрочени главници 1488.80
евро е спомената и в заявлението и това е сума, за която внимателният прочит на заявлението сочи,
15
че се включва в размера на претендираната главница – с настъпил и предсрочно обявен падеж.Във
връзка с преценка редовността на представения документ по чл.417 ГПК съдът установи, че
посочените като просрочени суми за главница, несъответстват на посочените, като дължими суми
в погасителния план, както, че клаузите в Договора и Общите условия, относно начина на
погасяване на кредита, са неясни що се отнася до промяна размера на погасителните вноски в това
число и включващата се в тях главница, в зависимост от промяна на лихвения процент.При
констатация, че посочената просрочена лихва съответства на посочените вноски за лихва, отразени
в погасителния план, остава неясно кое обуславя променения размер на вноските за главница.
Съдът като взе предвид, че представеният договор касае предоставена сума в заем на
физическо лице, при липса на данни, тази сума да е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност, определя получателят на заема, като потребител по смисъла на пар.1 т.13
от ЗЗП.Договорът освен това притежава характеристики покриващи изцяло и определящи го като
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорите от
този вид са недействителни – чл.22 ЗПК.Предвид разпоредбите на чл.411, ал.2 т.2 и т.3 ГПК съдът
намира, че преценката на основателността на подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, обхваща проверка за съответствие на договора с посочените изисквания, по
аргумент за по силното основание с оглед чл.411, ал. т.3 от ГПК и поради явно противоречие със
закона, съгласно чл.411, ал.1 т. 2 ГПК.Съдът счита освен това, че такъв порок подлежи на
проверка и при иск срещу поръчителя по аргумент от чл.142 ЗЗД.С оглед разпоредбата на ч.138,
ал.2 ЗЗД следва, че при недействителност на задължението отговорността на поръчителя
отпада.При извършена такава проверка съдът установи, че процесният договор не отговаря на
изискването по чл.11 ,ал.1 т.10 от договора – в договора е посочен годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит но не са посочени( съдът не открива нито в договора, нито в
Общите условия формулировка, съдържаа ясно и разбираемо указание) взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.Съгласно чл.22 от ЗПК този договор е недействителен, а с оглед
разпоредбите на чл.411, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, основаващо се на този договор не може да бъде уважено.Основание за такава
проверка съдът намира и в нормата на чл.419, ал.3 ГПК.
Предвид констатираната пречка за уважаване на подаденото заявление, която не може да
бъде игнорирана в зависимост от преценката на останалите изтъкнати в жалбата доводи за
незаканосъобразност на обжалвания съдебен акт, съдът ще уважи жалбата, като отмени издаденото
разпореждане и обезсили издадения изпълнителен лист. С оглед отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение следва да се обезсили издадения въз основа на същото изпълнителен лист,
доколкото в хипотезата на чл.418 ал.1 ГПК такъв може да бъде издаден само, ако е допуснато
незабавно изпълнение.
16
Заповедта по чл. 417 ГПК, на която съдът е допуснал незабавно изпълнение, е от
категорията изпълнителни основания, посочени в чл. 404, т. 1 ГПК, подлежащи на принудително
изпълнение преди да са влезли в сила. Към момента на издаването й, изпълняемото право
(вземането) не е установено със сила на пресъдено нещо, но по изричната уредба на закона
заявителят в заповедното производство по чл. 417 ГПК може да поиска съдът да разпореди
незабавно изпълнение (чл. 418 – чл. 419 ГПК) и заедно с това издаване на изпълнителен лист, въз
основа на който принудителното изпълнение започва. За издадената заповед и изпълнителен лист,
длъжникът узнава след като заповедта му е връчена от съдебния изпълнител (чл. 418, ал. 5 ГПК),
т. е. в хода на висящ изпълнителен процес. Съдът постановява спиране, когато в срока за
възражение длъжникът е представил писмени доказателства, разколебаващи (отричащи)
удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и сочещи, че вземането не се дължи,
основава се на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител.След като констатация за евентуално
неравноправна клауза е основание за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение,
въззивният съд приема, че констатацията за недействителност на договора в случая, поради липса
на посочване на взетите предвид допускания при определяне на ГПР е още по силно основание за
спиране на изпълнението, за претендирано въз основа на този договор вземане.Ето защо ще
отмени определението с което е отказано спирането му и ще спре изпълнението въз основа на
процесната заповед за незабавно изпълнение.
С оглед уважаване на подадените от Л. жалби и на основание чл.81 ГПК на същата следва
да бъдат присъдени разноски за настоящото производство възлизащи на 15.00 лева( платена
държавна такса).Разноски на другата страна при този изход на спора не се дължат.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 18.02.2021г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.
№328/2021г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по подадено от „*** , ЕИК ** със седалище и адрес на
управление гр.София, район“Изгрев“, бул.“Драган Цанков“№37 с представители Никола Бакалов –
изпълнителен директор и Светозар Попов – изпълнителен директор заявление срещу Р. С. Л.,
ЕГН********** , като поръчител съгласно договор за поръчителство от 15.05.2017г., от
гр.Дупница, ул.“Цар Освободител“№14, ет.3, ап.5 относно парични вземания, дължими от нея,
солидарно със ***, ЕГН *** – главен длъжник, на основание извлечение от сметка, издадено въз
основа на Договор за кредит №211LD-R-001640, както следва: 5778.18 евро ( пет хиляди
седемстотин и осем евро и осемнадесет евроцента) – главница, 2139.39 евро( две хиляди сто
тридесет и девет евро и тридесет и девет евроцента) – просрочена договорна лихва от 02.08.2017г.
до 07.02.2021г. вкл., 381.63 евро – просрочена наказателна лихва от 02.06.2017г. до
12.03.2020г.вкл., 60.94 евро – просрочена наказателна лихва от 14.05.2020г. до 07.02.2021г. вкл.,
12.84 евро – непогасена законна лихва от 08.02.2021г. до 15.02.2021г. вкл., 24.54 евро – разноски
по връчване на покана на длъжника, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
17
съда – 16.02.2021г. до изплащане на вземането; разноски по делото -328.48 лева държавна такса и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО заявление с вх.№ 261903/16.02.2021г., подадено
от *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган Цанков“№37 с представители
Никола Бакалов - изпълнителен директор и Светозар Попов – изпълнителен директор, в частта му,
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. С. Л.,
ЕГН********** , като поръчител съгласно договор за поръчителство от 15.05.2017г., от
гр.Дупница, ул.“Цар Освободител“№14, ет.3, ап.5 относно парични вземания, дължими от нея на
основание извлечение от сметка, издадено въз основа на Договор за кредит №211LD-R-001640,
както следва: 5778.18 евро ( пет хиляди седемстотин и осем евро и осемнадесет евроцента) –
главница, 2139.39 евро( две хиляди сто тридесет и девет евро и тридесет и девет евроцента) –
просрочена договорна лихва от 02.08.2017г. до 07.02.2021г. вкл., 381.63 евро – просрочена
наказателна лихва от 02.06.2017г. до 12.03.2020г.вкл., 60.94 евро – просрочена наказателна лихва
от 14.05.2020г. до 07.02.2021г. вкл., 12.84 евро – непогасена законна лихва от 08.02.2021г. до
15.02.2021г. вкл., 24.54 евро – разноски по връчване на покана на длъжника, законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.02.2021г. до изплащане на вземането;
разноски по делото -328.48 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение и
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
ОТМЕНЯ определение от 24.06.2021г., постановено по гр.д.№328/2021г. по описа на РС –
Дупница, ГО, ІV с-в с което е оставена без уважение молбата за спиране на принудителното
изпълнение по изп.д.№20217420400298 по описа на ЧСИ Валентина Александрова, рег.№742, с
район на д-ие района на Окръжен съд – Кюстендил като вместо това постановява:
СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
18.02.2021г., постановена по гр.д.№328/2021г. по описа на РС – Дупница и принудителното
изпълнение по изп.д.№20207420400298 по описа на ЧСИ Валентина Александрова с рег.№742 на
КЧСИ за 2021г. и район на действие – Района на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА „ ***, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.София, район“Изгрев“,
бул.“Драган Цанков“№37 с представители Никола Бакалов – изпълнителен директор и Светозар
Попов – изпълнителен директор да заплати на Р. С. Л., ЕГН********** с адрес : гр.Дупница,
ул.“Цар Освободител“№14, ет.3, ап.5 разноски за настоящото производство възлизащи на 15.00
лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18
19