Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3730 06.11.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11646 по описа на ПРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
Ищцата Б.А.Х., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Х.Д., е предявила срещу МБАЛ
„Свети Мина” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район „Централен”, ул. „Иван Вазов” № 59, представлявано от у. Г. С. обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 245, ал. 1 КТ
за осъждане на ответника да й заплати частично неплатено трудово
възнаграждение, както следва – за м. юни 2017г. – 80 лева, за юли 2017г. – 75
лева, за април 2018г. – 180 лева, общо 335 лева (триста тридесет и пет лева) за
периода юни 2017г. – април 2018г. вкл..
Ищцата твърди да работи по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „***”, като ответникът не й е платил частично тр.
възнаграждения за горните месеци в горепосочените размери. Ето защо моли да
бъде ответника да й заплати горепосочените суми.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в
срока по чл. 131 от ГПК от същия не е постъпил писмен отговор.
След изтичане срока за отговор и постановяване на
разпореждане за насрочване на делото, по същото е депозиран писмен отговор от
ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се признава
действително да е имало забавено изплащане на тр. възнаграждения, но се твърди
същите вече да са изплатени. Твърди се забавената за изплащане сума за процесния
период да възлиза на 350, 03 лева, която дори е по-висока от исковите
претенции. Твърди се тези суми вече да са изплатени, поради което исковете са
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът с писмена молба взема становище,
че действително всички дължими на ищеца суми са заплатени, но със забава и след
завеждане на делото, поради което моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноските в производството, тъй като ответната страна е станала причина за
завеждане на делото.
В съдебно заседание ответникът, чрез у., взема становище
за неоснователност на исковете. Твърди, че макар и със забава, всички суми за
тр. възнаграждения на ищцата са заплатени. Оспорва претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, счита, че такива не му се следват и моли да не се
присъждат. Евентуално в случай, че такива бъдат присъдени, прави възражение за
тяхната прекомерност.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т.
2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за
този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание, както и че плащането е
своевременно извършено.
Между страните не се спори и от
приложените от ответника писмени
доказателства – фишове за заплати за месеците май, юни, юли 2017г. и април
2018г., нареждане за масово плащане от дата, която не се чете, справки за
транзакции и отчети по сметка, платежно с дата на изплащане 05.09.2018г.,
извлечение от Общинска банка АД за изплатени на същата дата суми, се
установява, че за процесния период от м. юни 2017г. до април 2018г. ищцата е
имала забавени суми за ТВ за получаване, в размери, по-високи от претендираните
в исковата молба, и че същите към момента са заплатени, като окончателното
изплащане на забавените остатъци от тр. възнаграждения е станало през месец
септември 2018г.
От
изслушаното заключение по допуснатата ССЕ по делото на в. лице Г.Х. се
установява, че за процесните месеци – юни и юли 2017г., и април 2018г. ищцата е
имала за получаване начислени, но неизплатени тр. възнаграждения в общ размер
на 350, 01 лева, която сума й е изплатена на 05.09.2018г. Същото не се оспорва
от страните, които не спорят, че с плащането на 05.09.2018г. вземанията за
главници са погасени.
Други доказателства по делото не са
събирани.
Предвид дотук изложеното съдът
намира, че ищецът доказва да е работил по ТПО с ответника в сочения период, да
са му начислени тр. възнаграждения за получаване за посочените месеци, да са му
останали неплатени суми за тр. възнаграждения, в размер, по-висок от
претендирания, като всички дължими и забавени суми, за месеците юни 2017г., юли
2017г. и април 2018г. в общ р-р 350, 01
лева са изплатени в началото на м. септември 2018г. – на 05.09.2018г.
Ето защо исковете за главници следва
да се отхвърлят като погасени поради плащане след завеждане на ИМ.
Досежно възраженията на ответника за недължимост на лихви, съдът намира
следното: Вземането за трудово възнаграждение е лихвоносно и се дължи без
покана, като при липса на фиксирана дата за плащане, сумите се дължат на
последно число на месеца, в който трудът е положен, и от първо число на
следващия месец работодателят е в забава. При неплащане на тази дата, респ. на
уговорената в трудовия договор или фиксираната във ВПРЗ такава, работодателят
изпада в забава и съгл. чл. 245, ал. 2 от КТ дължи мораторна лихва върху
неплатения остатък от задължението. Отделно от това, се дължи и законна лихва
от завеждане на исковата молба, към която дата работодателят определено е бил в
забава за всички неплатени ТВ за периода юни 2017г. – април 2018г. вкл., до
изплащането на пети септември 2018г. Доколкото обаче ищецът не претендира нито
мораторна, нито законна лихва, такава не следва да се присъжда.
Липсата на такава претенция обаче не променя факта, че работодателят е бил
в забава и следва да понесе последиците на същата – тежестта на разноските по
водене на делото, повод за което е станал, забавяйки с месеци неплатеният
остатък от тр. възнаграждения на ищеца, който е изплатен и след изтичане срока
за отговор по делото.
С оглед на дотук изложеното, ищецът, а не ответникът има право на разноските
в процеса. Същият претендира такива в размер на 450 лева по договор за правна
защита и съдействие от 16.07.2018г. Видно от договора и пълномощното, приложени
в оригинал на л. 4 от делото, по делото е договорено и изплатено в брой адв.
възнаграждение в размер на 450 лева. По отношение на същото ответникът е направил
възражение за прекомерност, което е основателно. Съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адв, възнаграждения, минималният хонорар по
делото възлиза на 300 лева, цената на иска е в размери, по-ниски от уговореното
и заплатено възнаграждение по делото от 450 лева, делото не се отличава с
каквато и да било фактическа и правна сложност, исковата молба се състои от
няколко реда, подадени са редица еднотипни искови молби, ответникът не е
създавал каквито и да било пречки за развитие на производството и същото е
приключило не в първото, а във второто с.з. само доколкото е дадена възможност
на страните да се спогодят, предвид плащането преди първото с.з. по делото. Ето
защо хонорарът от 450 лева се явява прекомерен и следва да бъде редуциран до
еднократния минимален предвиден в Наредба № 1/2004г. размер от 300 лева, които
следва да се възложат в тежест на ответната страна, която със забавата си е
станала причина за завеждане на настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС държавна такса върху основателните към момента на завеждането на исковата
молба искове в размер на 50 лева (петдесет лева), доколкото с поведението си е
станал повод за завеждане на делото и задълженията са изплатени след завеждане
на исковата молба. В негова тежест ще се възложат и разноските за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 40 лева (четиридесет лева) от бюджета
на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.Х., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Х.Д. срещу МБАЛ „Свети Мина” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”,
ул. „Иван Вазов” № 59, представлявано от у. Г. С. обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 245, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да и заплати сумата от 335 лева (триста тридесет и пет лева) –
неплатен остатък от трудово възнаграждение за периода м. юни 2017г. – м. април
2018г. включително, като погасени поради плащане след завеждане на исковата
молба, на 05.09.2018г.
ОСЪЖДА МБАЛ „Свети Мина” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”,
ул. „Иван Вазов” № 59, представлявано от у. Г. С. да заплати на Б.А.Х., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Х.Д. сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски за разликата над сумата от 300 лева до пълния предявен размер от 450
лева, поради прекомерност.
ОСЪЖДА МБАЛ „Свети Мина” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Иван Вазов” № 59,
представлявано от у. Г. С. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща
държавна такса върху основателните и
погасени поради плащане след завеждане на делото искове, както и сумата от 40 лева (четиридесет лева) – разноски
за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата, на
която е обявено, че ще бъде постановено – 06.11.2018г.,
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ