В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд Трети състав

На втори април Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

2. мл.с.Марина Мавродиева

Съдебни заседатели:

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1936 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 7787/28.09.2018г. на НРС от С.С.Р., ЕГН: **********, адрес: с.О., ул.“Я. Л.“ № *, против решение № 161/31.08.2018г. по гр.д.№ 280/2018г. по описа на НРС, с което съдът е предоставил упражняването на родителските права върху детето И.Ц.Г., р.на **.**.2***г., ЕГН: **********, на бащата Ц.И.Г., определил е местоживеене на детето при бащата, режим за лични отношения с майката и е осъдил майката да заплаща, чрез неговия баща и законен представител Ц.И.Г., ЕГН: ********** ежемесечна издръжка в размер на 130лв., считано от влизане на решението в сила, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата, до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването й. Със същото решение са отхвърлени насрещните искови претенции на С.Р. против Ц.Г. също с правни основания чл.127, ал.2 СК. Твърди, че постановеното решение не е съобразено със събраните писмени и гласни доказателства. Заявява, че съдът ги е ценил едностранчиво, не е направил поотделна и съвкупна преценка в тяхната цялост, пренебрегнал е част от свидетелските показания, като се е задоволил само да ги преразкаже. Също така не са коментирани установени факти и обстоятелства, свързани с противоправното поведение на бащата и неговите родители спрямо детето. Излага подробни аргументи. Заявява, че съдът е цитирал директно мнението на В.л. за наличие на начална фаза на родителско отчуждение, но въпреки това не е направил собствени констатации, собствени правни изводи и не е съобразил интереса на малолетното дете. Твърди, че поведението на бащата, насочено към отчуждаване на детето от майката сочи на липса на възпитателски и добри родителски качества. Моли решението да бъде отменено в горните му части и постановено ново такова, с което упражняването на родителските права върху детето И., р.на **.**2***г. бъде предоставено на нея, бъде постановено местоживеене на детето при нея, при съответен режим на лични отношения с бащата. Моли в полза на детето да бъде присъдена издръжка. Позовава се на задължителна съдебна практика. Ангажира писмени доказателства относно предстоящо раждане на второ дете на С.Р., както и гласни доказателства. Излага подробни аргументи в подкрепа на въззивната жалба.

Въззиваемият е оспорил въззивната жалба в депозирания отговор. Моли за потвърждаване на решението на НРС. Излага подробни аргументи. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правни основания чл.127, ал.2 от СК.

Д „СП” Поморие редовно уведомена, не изразява становище по жалбата, не ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред НРС е образувано по искова молба от Ц.И.Г., ЕГН: ********** от с.О., общ.Н., ул.“Я. Л.“ № **, против С.С.Р., с която въззиваемият моли съда да му предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете И., р. на **.**.2***г., като определи местоживеене при него, със съответен режим на лични отношения с майката. Моли в полза на детето да бъде присъдена платима от майката издръжка. Твърди, че то е родено от съвместното му съжителство с майката, но понастоящем живее при него, в дома на неговите родители, понеже майката е напуснала съвместно обитаваното жилище, за да заживее с друг мъж, като е изоставила детето за известен период. Това е провокирало у него чувство на обида и разочарование и то не желае да живее с нея. При изложеното моли за решение в горния смисъл. Ангажира доказателства.

Исковете са оспорени от майката. Тя също е депозирала искова молба против бащата, със същото основание – чл.127, ал.2 СК, като моли да й бъде предоставено упражняването на родителски права върху детето И., със съответен режим на лични отношения с бащата. Моли за присъждане на издръжка. Твърди, че поради системната намеса на родителите на мъжа, отношенията им са се влошили и двамата са се отчуждили дотолкова, че са спрели да си говорят. Така, на 04.03.2018г. тя е напуснала съвместно обитаваното жилище, като поискала да вземе детето със себе си. Под влиянието на родителите си, мъжът й предложил да не го взема към този момент, а когато се устрои. Това й се сторило разумно и се съгласила. На 09.03.2018г. тя отишла в с.О. да вземе детето, за петък, събота и неделя, за да го запознае с новата обстановка. Бащата отказал да го даде и започнал да го настройва против нея. Впоследствие започнал да ограничава и разговорите им по телефона. Заявява, че мъжът и неговите родители се стараят да отчуждят детето от нея, като по всякакъв начин препятстват продължителния им контакт. Изразява желание да се грижи за него и да го отглежда. При така изложеното моли за решение в горния смисъл. Също ангажира доказателства.

Исковете са съединени за общо разглеждане, като е несъмнено, че всяка от страните оспорва твърденията на противната и моли за постановяване на решение в нейна полза. Двете страни са депозирали отговори по реда и в срока по чл.131 ГПК, в които са изразили становище по заведените срещу тях искове.

От приложеното удостоверение за раждане – стр.9 по гр.д.№ 280/2018 НРС, се установява, че страните по настоящото дело са родители на И.Ц.Г., р.на **.**2***г., понастоящем ученичка във ***** клас на ОУ „Георги Стойков Раковски“, с.О., общ.Н. – служебна бележка изх.№ 128/14.03.2018г., стр.10 по гр.д.№ 287/2018г. НРС – присъединено към настоящото.

Безспорно е, че от раждането на детето до настъпване на фактическата раздяла на 04.03.2018г., Ц.Г. и С.Р. са живели съвместно, заедно с детето И., в имот, собственост на родителите на мъжа в с.О., общ.Н..

Също така няма спорове, че считано от горната дата Р. е напуснала жилището с административен адрес: с.О., ул.“Я. Л.“ № ** и е заживяла на съпружески начала в гр.Н. с Г.С., баща на второто й дете – В.Г.С., р. на **.**.2***г.

От показанията на св.Г. – ***** на въззиваемия, се установява, че от м.декември, 2017г. детето е започнало непрестанно да споделя с баба си, че не иска да живее с другия чичко в гр.Несебър, което, според същата свидетелка е доказателство, че майката се е опитвала да го подготви за бъдещите събития и също така, според настоящия състав, е индиция, че майката не е имала намерение да изоставя детето, а се е стараела по възможно най-безболезнен начин да го приобщи към мъжа, с когото съжителства понастоящем и с промяната на местоживеенето.

Въпреки това, според същата свидетелка, детето е преживяло много тежко раздялата на родителите си и факта, че майка му е заживяла с друг мъж и го е изоставила. В резултат от това, започнало да страни от нея и роднините й и по свое желание да ограничава контактите си с тях.

Това се потвърждава и от показанията на св.Т.И. – ****** на въззивницата. От разпита й в съдебно заседание става ясно, че когато майката търси детето по телефона, то не вдига или отхвърля обаждането. Ако разговарят по телефона, разговорите са с продължителност 2-3 минути. Детето контактува с баба си по майчина линия, но с майката – почти не.

Същото се установява и при изслушването на майката по реда на чл.59, ал.6 СК пред НРС. Въззивницата е заявила, че детето е с впечатление, че новият приятел на майка й ще я бие и не я харесва, отказва да преспива в неговото жилище в гр.Несебър и предпочита да преспива при баба си по майчина линия, но не остава да нощува при майка си. Към датата на изслушването – 13.06.2018г., майката е заявила, че денем И. прекарва известно време с нея, но вечер започва да плаче и иска да се прибере в дома при баща си и баба си и дядо си по бащина линия.

Аналогични са показанията и на св.С., с когото майката понастоящем живее във фактическо съжителство. Става ясно, че детето, дори и да се чувства добре по време на разходки с въззивницата и с него, вечер иска да се прибере в дома в с.О..

Привързаността на детето към бащата се установява и от показанията на св. П., чиито показани са в същия смисъл – че детето се чувства по-близко с баща си, отколкото с майка си.

Свидетели са разпитани и пред настоящата инстанция. От показанията на св.В.И. – без родство със страните, се установява, че детето въобще не иска да се среща с майка си, като това, според свидетелката, е продиктувано от внушения от баба му и дядо му.

Пред настоящата инстанция повторно е разпитан св.Стойчев. От показанията му е видно, че И. е започнала да свиква с него, радва се на новородената си сестра и е започнала за де приобщава.

Въпреки това, от обясненията на майката и към последното проведено с.з. в настоящата инстанция, се установява, че детето изобщо не иска да се среща с нея, не иска да излизат заедно в парка в гр.Несебър, когато отиде да я вземе – детето само седи и я гледа, но нищо не казва.

От обясненията на бащата в същото с.з. – от 02.04.2019г., става ясно, че детето не иска да отива в гр.Несебър – не че не обича майка си – обича я и е привързано към нея, но се страхува да ходи в гр.Несебър. Освен това се е почувствало много засегнато от обстоятелството, че майка му е взела обзавеждането на детската му стая в с.О., от дома на бащата – св.К..

По делото е извършен социален доклад, приложено е и уведомително писмо от Център за обществена подкрепа, Управление „Социални грижи и услуги“ – гр.Несебър, Община Несебър. От тях безпротиворечиво се установява, че е налице начало на отчуждение на детето към майката, но то е продиктувано от обидата, че майката ги е напуснала – него и бащата. И. е силно привързана към баща си, неговите родители, има изграден приятелски кръг и общува спокойно и се разстройва само от мисълта, че може да се случат промени в социалната среда. Въпреки прилаганите методи за елиминиране на негативното отношение към майката, специалистите на ЦОП не са успели да преодолеят отношението на детето към майката.

Същото е установено и от В.л. по назначената и приета пред НРС СПсЕ. В.л. са констатирали множество вътрешни конфликти, в пряка връзка със семейната обстановка. Заключават, че И. е силно привързана към баща си, към семейството му, а към майка си изпитва противоречиви чувства. Не желае да осъществи контакт с нея и всички опити на вещите лица в тази насока са останали безрезултатни. Според вещите лица детето е подложено на психически и емоционален натиск и от двамата родители. То се чувства незащитено в новия дом на майка си. Емоциите му са продиктувани от раздялата на родителите й, провокирана от майката. Според експертите, в подобна ситуация детската психика реагира с остра стресова реакция, последвана от гняв, обида, вина, страх и отчаяние, че човекът, към когото е привързано детето, няма да се върне, като компенсаторно то се ориентира към друг, който дава усещане за сигурност и защитеност. Всичко изложено, наред с установените от вещите лица симптоми на детска невроза, са обосновали заключение, че промяната в социалния живот на детето би довела да затрудняване на адаптацията й.

Горната фактическа обстановка е описана от съда, не за да бъдат обсъждани конкретните действия на всеки от родителите, да се изтъква тяхната морална укоримост, да се вменява вина на единия или другия от тях, а предимно, за да се изследва как промяната в семейните отношения се е отразила върху психиката на детето.

По мнение на всички свидетели и вещите лица детето се чувства по-спокойно с бащата. Адаптирано е към него, баба си и дядо си, макар и да е привързано и към двамата родители.

Според вещите лица и двамата родители имат родителски капацитет да го отглеждат и възпитават правилно, но напускането на дома в с.О. би му се отразило стресиращо и негативно, защото ще бъде принудено да излезе от зоната си на комфорт. При проведена среща в присъствието на експертите с двамата родители, детето категорично е отказало да осъществи контакт с майката и нищо не е променило нагласата му.

За да формира крайния си решаващ извод, съдът съобрази следното: става въпрос за дете на навършени 8 години, за което, според в.лица майката и бащата са еднакво пригодни да се грижат. От значение към тази възраст, според специалистите, е приятелският кръг. Налице са данни за начална степен на родителско отчуждаване към майката, което отчасти е провокирано от обясненията на бащата, че в новия дом на майката то ще бъде тормозено от новия й приятел, но предимно е предизвикано от напускането на дома от страна на майката, без да даде обяснения къде отива, кога ще се върне и всичко това И. е преживяла много болезнено. Не се установява тежка форма на родителско отчуждение, предизвикано от бащата – няма данни той да е изразявал обидни и унизяващи достойнството на майката квалификации пред детето, които да формират отношението на малолетната И. и да доведат до извод за липса на възпитателски качества на бащата.

Установи се, също така, че както майката, така и бащата, изслушани и пред двете инстанции по реда на чл.59, ал.6 СК изразяват желание да отглеждат и възпитават детето, двамата са осигурили добри битови условия, няма данни за прояви на морално укоримо отношение на който и да е от тях.

Ето защо съдът взе предвид следващия критерий, а именно – привързаността на детето към единия от родители, понеже намира, че възпитанието на едно дете се осъществява по-лесно, когато е налице емоционална връзка и доверие.

Ето защо намира за правилни изводите на НРС относно начина за преодоляване на настъпилото отчуждение. По реда на чл.272 ГПК БОС споделя заключението, че на този етап, най-доброто разрешение относно отглеждането и възпитанието на детето е възприетото от районния съд. Както правилно е приел НРС, отношенията между майката и малолетната И. подлежат на плавна промяна, като насилственото изменение би довело до крайно негативни резултати. Още повече, че бащата е изразил желание да съдейства, понеже иска най-доброто разрешение за своето дете.

Мотивиран от подробно изследваната фактическа обстановка и направените въз основа на нея заключения, БОС приема, че решението на НРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по отношение на основния иск – за предоставяне на упражняването на родителски права, а това води до заключение за потвърждаването му и в останалите части – относно определяне на местоживеене на детето, режим на свиждане с майката и издръжка.

В полза на въззиваемия се следват направените в настоящата инстанция разноски, които, съобразно въведеното от майката възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК ще бъде намалено до размера от 300лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 161/31.08.2018г. по гр.д.№ 280/2018г. по описа на НРС.

ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН: **********, адрес: от с.О., общ.Н., ул.“Я. Л.“ № * да заплати на Ц.И.Г., ЕГН: ********** от с.О., общ.Н., ул.“Я. Л.“ № **, направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВСК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	308
Дата:	16 април 2019 г. (в сила от 18 юни 2019 г.)
Съдия:	Кремена Илиева Лазарова

Дело:	20182100501936
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	21 декември 2018 г.

Решение по дело №1936/2018 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА