Определение по дело №319/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 397
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20223000500319
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 397
гр. Варна, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500319 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от КПКОНПИ, гр. София /по-нататък само Комисията/, срещу решение №
58/27.04.22г. по гр.д. № 188/21г. на ОС-Разград, с което са отхвърлени
исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество против АЛ. АСП. СТ. и Б. ИВ. АНТ. с правно
основание чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ, на стойност 112 773.10 лева,
представляващо незаконно придобито имущество от АЛ. АСП. СТ. и Б. ИВ.
АНТ., както следва:
- на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал.2, т. 1, във връзка с чл. 141 и
чл. 149 от ЗПКОНПИ от АЛ. АСП. СТ., ЕГН ********** - сумата в размер на
15 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, находящи се в строителните граници на гр. Завет,
общ. Завет, обл. Разград, а именно: ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1131, с
площ от 690 кв.м. от квартал 79 по плана на града, одобрен със заповед №280
от 31.05.1979 г., с адрес по удостоверение за данъчна оценка ул. “Люлин“ №
10, при граници и съседи: улица „Люлин“, УПИ IX-131 и ПИ № 132, ведно с
построените в имота жилищна сграда, с декларирана застроена площ по
данъчна оценка 90 кв.м., подобрения и трайни насаждения, съгласно
горецитирания план за частта от поземления имот е отреден УПИ № X-1131,
1
с площ от 720 кв.м., от квартал 79, с неуредени регулационни отношения и
ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1131, с площ от 660 кв.м. от квартал 79 по
плана на града, одобрен със заповед № 280 от 31.05.1979 г., с адрес по
удостоверение за данъчна оценка ул. „Люлин“ № 10, при граници и съседи:
улица „Люлин“, УПИ X-131 и УПИ VIII-1130, ведно с построената в имота
жилищна сграда /стопанска постройка по документ за собственост/, с
декларирана застроена площ по данъчна оценка 90 кв.м., подобрения и трайни
насаждения, съгласно горецитирания план за частта от поземления имот е
отреден УПИ № IX-1131, с площ от 690 кв.м., от квартал 79, с неуредени
регулационни отношения, за придобиването на които не е установен законен
източник, отчуждени с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 3, том I, рег.№ 187, дело № 3/10.01.2020 г. (Акт № 36, том 1, дело №
36, вх. рег. №69/13.01.2020 г. на СВ – Кубрат);
- на основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 и чл.
149 от ЗПКОНПИ от Б. ИВ. АНТ. - сумата в размер на 5 190 лв.,
представляваща непреобразуваната част от вноски на каса по разплащателна
сметка в лева № 21154942 в „Банка ДСК” ЕАД, за която не е установен
законен източник;
- На основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от АЛ. АСП. СТ. и Б. ИВ. АНТ., с цена на иска 92 583,10 лв., в
това число: сумата в размер на 84 974.92 лв., представляваща получени
парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за
получаването на които не е установено законно основание; и сумата в размер
на 7 608.18 лв. , представляваща придобити средства от престъпление,
невъзстановени и непреобразувани в друго имущество, за получаването на
които не е установено законно основание.
Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира
неговата отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно
придобито имущество. Поддържа се, че материалният закон е бил приложен
неправилно, тъй като цитираните от първоинстанционния съд четири съдебни
решения и едно определение на ВКС, не съставляват задължителна съдебна
практика, а от друга страна не е съобразено друго и най-актуално решение на
ВКС – Решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. Излагат се
съображения относно съдържанието на понятията в приложимия ЗПКОНПИ,
2
отнасящи се до основателността на предявените искове – „значително
несъответствие“, „имущество“, „нетен доход“. Поддържа се, че законът
изисква съпоставяне на имуществото като съвкупност за целия проверяван
период с размера на нетния доход, а не само наличното имущество към края
на проверявания период, а още по-малко стойността на притежаваното в
началото на проверявания период имущество с неговата стойност в края на
периода. Поддържа се, че на отнемане подлежат и незаконно придобитите
парични средства, дори и същите да не са налични в патримониума на
ответниците. Разглежда се характера на парите като платежно средство
(налично или безналично) и като средство за натрупване на богатства, поради
което те представляват имущество по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ,
което подлежи на отнемане в полза на държавата, ако са придобити
незаконно. Когато имуществото липсва или е отчуждено, то на осн. чл. 151 от
ЗПКОНПИ се отнема неговата равностойност, което е приложимо и към
заместимите, но непотребими движими вещи, какви са парите. Счита се, че
съобрано нормата на чл. 154, ал. 1 от ЗПКОНПИ исковете са осъдителни, а не
конститутивни, поради което не е необходимо ищецът да сочи „откъде да
бъдат отнети в полза на държавата“. Сочи се, че основният спорен въпрос по
настоящото дело е относно доходите на ответниците, техният произход и
размер. В тази връзка се излага, че ответниците не са депозирали отговор на
исковата молба, с която да са оспорили твърденията на Комисията и не
представят доказателства, които да оборват същите. Цитират се направените
изявления на ответниците пред съда, че не се оспорва това, което се твърди в
исковата молба, но тези пари не са налични, защото са изхарчени за децата и
ако може сумите да се изплащат на части. Предвид конкретно установените
по делото факти и съобразно вариант І или ІІ от заключението на СИЕ (които
според Комисията следва да бъдат кредитирани), законните доходи на
ответниците за проверявания период възлизат според всеки от въриантите
съответно на 10 154.46 лв. или на 9 822.31 лв.; обичайните и извънредните им
разходи са били съответно 105 166.67 лв. или 100 084.09 лв., при което
нетният доход е в отрицателна величина съответно от минус 95 012.21 лв. или
минус 90 261.78 лв. Придобитото през проверявания период имущество от
ответниците възлиза на общо 111 437.84 лв., при което несъответствието е в
размер на съответно 206 450.05 лв. или 201 699.62 лв. Изложени са подробни
съображения защо не следва да се кредитират варианти ІІІ и ІV от
3
заключението на СИЕ, тъй като в същите не са включени получените и
признати от ответниците суми, получени чрез системите за бързи
разплащания. Комисията не твърди същите да са налични в патримониума на
ответниците, но на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи
равностойността на липсващото имущество. Претендира се отмяна на
решението и уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В предвидения срок не са депозирани отговори на въззивната жалба от
насрещните страни АЛ. АСП. СТ. и Б. ИВ. АНТ..
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания, поради което делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва производството по делото в открито с.з. на 21.09.22г. от
09.45 ч., за която дата и час да се призоват страните (Комисията – по
електронен път).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4