Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.06.2017 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
двадесет и първи април ........…….................................................
през две
хиляди и седемнадесета година в състав
:
Районен
съдия: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Теодора Димитрова ...........................................
и в присъствието на прокурора …..…………...........................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......…
гр.д. № 1665 по описа
за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, чл.224, ал.1 КТ и
чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – В.Н. *** твърди, че с влязло в сила съдебно
Решение по гр.дело № 117/2016 г. на ВКС било признато за незаконно, извършеното
уволнение от длъжността „Председател на ТЕЛК“, със Заповед от 02.09.2014 г. на
Управителя на ответното дружество, като бил възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. Поради уволнението останал без работа за периода от
18.07.2015 г. до 31.10.2015 г., за който период, ако същият не е бил неправилно
уволнен, е щял да получи брутно трудово възнаграждение в размер на
3 502,80 лв. Моли за съответното осъждане на ответника, който да му
заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно 3 502,80 лв., за
този период. Твърди още, че не му било
изплатено и обезщетение за неизползван платен отпуск за 2014 г. - 10 дни, за 2015 г.
и 2016 г. по 32 дни, тъй като възстановеното трудово правоотношение вече било
прекратено поради това, че не се е явил да заеме длъжността. Моли за осъждане
на ответника да му заплати общо сумата от 2 333 лева, съответно 333 лева
за отпуск за 2014 г. и по 1 000 лева за следващите години. След
уточняване, моли за осъждане на ответника да му заплати обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забава върху обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 750
лева и 450 лева върху обезщетението за неизползван отпуск, двете с начална дата
02.09.2014 г. Ищецът е подал отговор по насрещния иск, в който намира същия за
неоснователен и излага доводи за това, че с отмяна на уволнението му отпада
основанието за връщане на обезщетението.
ОТВЕТНИКЪТ -
ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ МБАЛ „СВЕТА ЕКАТЕРИНА“ ЕООД гр.Димитровград Димитровград
е депозирала отговор, с който оспорва изцяло иска, излага насрещни твърдения за
това, че ищецът работил по два трудови договора, първи и основен като
„Председател на ТЕЛК“ и втори такъв за 4 часа, като лекар нервни болести до
12.10.2015 г., поради което и счита, че не му се следва такова обезщетение за
оставане без работа. Твърди още, че всички обезщетения на ищеца били изплатени
с платежно нареждане от 19.11.2015 г., въз основа на фиш за работна заплата от
м. 09.2014 г. и декларация на ищеца за прихващане, или общо изплатена сума в
размер на 1 160,48 лева. Излага доводи за това, че обезщетението за оставане
без работа се дължи и би могло да се търси за периода от 03.09.2014 г. до
03.03.2015 г., за който период ищецът е бил в болничен, поради което не е реализиран
доход, а същевременно продължава да се намира в трудовоправни отношения с
ответника. Липсвало претенция за посочения период от 03.09.2014 г. до
03.03.2015 г. Оспорват се и обективно съединените искове с правно основание чл.
224, ал.1 от КТ, тъй като счита, че такова обезщетение се дължи само за реално
престиране на труд по трудовоправоотношение и поради липса на такъв реално
престиран труд, не се дължи обезщетение. Наред с това, на ищеца били изплатени
тези обезщетения, включително за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в
размер на 24 /двадесет и четири/ дни. Оспорват се исковете по чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът предявява и насрещен иск за сумата в размер на 826,74 лева, който
насрещен иск е приет и съединен за общо разглеждане с първоначалния, с
протоколно определение от 16.01.2017 г., което представлява обезщетение за
неспазено предизвествие, изплатено на ищеца, чието основание за изплащане
отпадало с обратна сила, поради отмяна на уволнението, ищецът следвало да върне
това изплатено обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със заповед №
687/02.09.2014 г. на осн. чл.328, ал.2 КТ, след отправено предизвестие от
същата дата, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното
дружество на длъжността „Председател ТЕЛК“, считано от 03.09.2014 г.
Разпоредено е изплащането на 35 дни обезщетение за неползван отпуск и 19 дни
обезщетение за неспазено предизвестие. Заповедта е връчена на 02.09.2014 г. при
условията на отказ.
С решение №
123/13.09.2016 г. по гр.д. № 117/2016 г. ВКС, І.-то г.о, извършеното уволнение
е признато за незаконно и ищецът е бил възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. На осн. чл.345 КТ решението е било съобщено на ищеца на
07.10.2016 г., като същият е следвало да се яви на работа в 2-седмичен срок. Не
е спорно, че ищецът не се е явил да заеме длъжността.
В подкрепа на
твърденията си ответникът е представил трудов договор от 01.04.2009 г., на осн.
чл.110 КТ между страните, по силата на който считано от 01.04.2009 г. ищецът е
приел да изпълнява длъжността лекар ординатор в Отделение по нервни болести при
непълно работно време, 4 часа. Същото правоотношение е прекратено със заповед №
413/09.10.2015 г., на основание чл.326, ал.1 и 2 КТ с подадено предизвестие от
лицето, считано от 12.10.2015 г. наредено е изплащането на обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на 15 дни и обезщетение за
неизползван отпуск в размер на 24 дни.
С декларация- съгласие
от 12.10.2015 г. ищецът в качеството си на лекар, нервни болести, е дал съгласието си дължимата от него сума в
размер на 995,52 лева – наложена глоба от НОИ, да му бъде удържана от дължимото
му, но неизплатено в м.09.2014 г. обезщетение в размер на 2156 лева.
С платежно нареждане от
19.11.2015 г. ответното дружество е превело по сметка на ответника сумата от
1160,48 лева – обезщетение за м.09.2014 г.
За изясняване на делото
от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
заключението на която размера на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ за
периода от 18.07.2015 г. до 31.10.2015 г. възлиза на 3438.53 лева. С фиша за м. септември 2014 г. са начислени:
отраб. заплата 1 ден – 34,29 лева, клас 39% - 13,37 лева, обезщетение за
неспазено предизвестие 19 дни – 826,74 лева, обезщ. Неполз. Отпуск 35 дни –
1522,95 лева, болничен от работодател 1 ден - 33,36 лева, всичко – 2430,74
лева, удръжки 274,71 лева, за изплащане 2156,00 лева. Ищецът е дал писмено
съгласие от сумата за получаване да се удържи наложената глоба от НОИ в размер
на 995,52 лева.. След направената удръжка сумата за получаване е в размер на 1160,48 лева, която
е изплатена с платежно нареждане от 19.11.2015 г. При прекратяване на трудовия
договор като Председател ТЕЛК, с фиша за м септември 2014 г. на ищеца е
изплатено обезщетение за неизползван отпуск 35 дни за 1522,95 лева. Това
включва неизползван отпуск за 2013 г. – 7 дни и отпуск за 2014 г. – 28 дни.
Обезщетението по чл.224 КТ е изплатено. При прекратяване на втория трудов
договор като Лекар-нервни болести към 12.10.2015 г. на ищеца е начислено
обезщетение за неизползван отпуск за 2015 г. в размер на 24 дни за 486,48 лева.
Обезщетението е изплатено. През периода на получаване на обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване и на двата трудови договора, на ищеца
не е начислявано възнаграждение за положен труд. Ищецът е бил продължително
време в болнични. Начислявано е възнаграждение за платен отпуск и обезщетение
за неизползван отпуск.. Лихвата за забава на плащането на сумата от 3438,53лева
за периода от 02.09.2014 г. до 09.12.2016 г. е в размер на 794,30 лева.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът е заемал длъжността „Председател ТЕЛК“,
като от 03.09.2014 г. това трудово правоотношение е прекратено със Заповед №
687/02.09.2014 г., което уволнение е признато за незаконно и ищецът е бил
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Ищецът посочва, че поради неправилното
уволнение е останал без работа за периода от 18.07.2015 г. до 31.10.2015 г.
Първият предявен иск е за обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради незаконното уволнение. Това е иск за вредите и загубите,
които незаконно уволненият работник или служител е претърпял с оставането си
без работа, но не за повече от 6 месеца. Максималният срок е установен на не
повече от 6 месеца по две съображения: от една страна защото се очаква, че за 6
месеца ще приключи съдебният спор за незаконно уволнение и ще се внесе
яснота в правното положение, а от друга
– защото се очаква, че за 6 месеца работникът или служителят ще намери друга
подходяща работа. Правното основание за това обезщетение се съдържа в чл.225,
ал. 1 и 2. КТ. Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца: той
трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер.
Ищецът не стори това.
Ищецът не доказа, че за
времето след уволнението – 03.09.2014 г. е останал без работа, т.е да е останал
незает по трудово правоотношение.
Напротив. По делото се
установи, че ищецът е работил при същия работодател по трудов договор за
допълнителен труд от 01.04.2009 г. като лекар ординатор в Отделение по нервни
болести до 12.10.2015 г. От друга страна претенцията е за период от 18.07.2015
г. до 31.10.2015 г., които период е извън определения от закона срок от 6
месеца, който е изтекъл на 03.06.2015 г.
Поради това този иск се
явява изцяло неоснователен.
Неоснователен се явява и
обективно съединеният иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение
за 2014, 2015 и 2016 г. Не е спорно по делото, че след отмяната на уволнението,
ищецът не се е явил да заеме длъжността. Действително с отмяната на заповедта
за уволнение е възстановено трудовото правоотношение, но на ищеца не му се
следва обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
уволнението до 13.09.2016 г., когато същото е признато за незаконно. Това време
се зачита за трудов стаж, но реално работникът не е престирал труд по трудовото
правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква
правото да ползва платен годишен отпуск, поради което и не му се дължи
обезщетение по чл.224 КТ. На ищеца с фиша за м.09.2014 г. е бил изплатен
неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. – 7 дни и за 2014 г. -28 дни в общ
размер 28 дни или общо 1522,95 лева – платежно нареждане от 19.11.2015 г. ,
след дадено съгласие и удържане на наложена глоба от НОИ.
При прекратяване на
трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползувания годишен отпуск.
При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване работника на заеманата
длъжност, не се възстановява и правото му на платен годишен отпуск, нито се
дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - трудовото правоотношение е било
прекратено и обезщетението е изплатено законно. Право на реално ползване на
платен годишен отпуск не съществува и за времето, през което работникът не е бил
на работа поради незаконното уволнение. Създадената в чл. 354, ал. 1 КТ законова фикция, съгласно която при
отмяна на незаконно уволнение, за трудов стаж се признава и времето, през което
не е съществувало трудово правоотношение е с оглед заличаване на
неблагоприятните за работника последици от незаконното уволнение по отношение
на всички права, относими към времето на трудов стаж - осигурителен стаж за
пенсия, обезщетение при пенсиониране, изисквания за заемане на определена
длъжност и пр., но няма отношение към правото на платен годишен отпуск.
Предвид
неоснователността на претенциите по чл.344, ал.1, т.3 КТ и по чл.224, ал.1 и 2 КТ, изцяло неоснователни се явяват и претенциите на ищеца с правно основание
чл.86 ЗЗД – за сумата в размер на 750 лева мораторна лихва върху обезщетението
по чл.344, ал.1, т.3 КТ и за сумата в размер на 450 лева –мораторна лихва върху
обезщетението по чл.224, ал.1 и 2 КТ.
Предявеният от ответника
насрещен иск за сумата в размер на 826,74 лева – за връщане на изплатеното
обезщетение на отпаднало основание – чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД се явява изцяло
основателен. Тъй като обезщетението за неспазено предизвестие за 19 дни в
размер на 826,72 лева е било изплатено с платежно нареждане от 19.11.2015 г.,
тъй като уволнението в последствие е признато за незаконно, сумата подлежи на
връщане от ищеца.
В полза на ответника
следва да се присъдят направените деловодни разноски, произтекли от внесена
ДТ-50.00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В.Н. ***, ЕГН ********** против МБАЛ
“СВЕТА ЕКАТЕРИНА“ ЕООД гр.Димитровград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *******************, представлявано от М.М. – управител, искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ – обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението за сумата в размер на 3 502,80 лева,
с правно основание чл.224, ал.1 и 2 КТ – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2014, 2015 и 2016 г. за сумата в размер на 2333,00 лева и
правно основание чл.86 ЗЗД за общо сумата в размер на 1200 лева, ведно със
законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на МБАЛ “СВЕТА ЕКАТЕРИНА“ ЕООД гр.Димитровград, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *******************,
представлявано от М.М. – управител направените деловодни разноски в размер на 50,00 лева.
Решението може да се
обжалва пред Хасковския окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: