РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Сливен, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230103932 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че е наследница (съпруга) на И. Д. И., бивш жител на
с.**, починал на 30.08.1996 г. С писмен договор, през 1988 г., И.чо Д. И.
купил от Ц.Н.Г. къща на два етажа паянтова и дворно място със следните
параметри: предната част граничи с път и е дълга 12 метра на ширина;
северната част на дворното място граничи с дворното място на Р. И. С. и е с
дължина 62 метра; западната част на дворното място граничи с дворното
място на Н.Г.В. и е 20 метра на ширина- другата ширина на дворното място
граничи с двора на Н.Г.В. и е на дължина 62 метра. Този договор бил
подписан в присъствието на свидетелите: П.Н.П., С.С.С. и М.Й.Г. Договорът
не бил съставен в необходимата форма и не бил вписан. Посочва, че може да
се изведе извода, че се отнася за ИМОТ с № 046299, в землището на с.**,
ЕКATTЕ 04947, общ.Сливен, ведно с построената в него паянтова къща на
два етажа с площ от 78 кв.м. В разписния лист за дворищните регулации на
кварталите в с.** бил записан под № 23 като двор на името на И. И. Д.. Под
номер 23 бил отбелязан и в картата на с.**.
1
Твърди, че през м. юли 2022 г. подала молба-декларация до Нотариус, в
която заявила, че притежава ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№04947.46.299 в с. **, общ.Сливен, обл.Сливен, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-135/05.03.2020 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: с.Божевци местност „Салаковото",
с площ 1 076 м2, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване Нива категория на земята: 9 и съседи: 04947.45.300;
04947.46.295; 04947.46.314, ведно със сградата попадаща в имота с
идентификатор 04947.46.299.1 със застроена площ 78 м2, брой етажи - 1, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, за които няма документ за
собственост - нотариален акт поради което съгласно чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС,
поискала да бъде извършена обстоятелствена проверка на този имот и
признаване на правото и на собственост. В процедурата по чл.587 ГПК била
получена информация от Община Сливен - Отдел „Местни данъци и такси",
че за посочения имот нямало декларирани/записани данни за собствеността,
защото имотът не бил деклариран. На 08.08.2022 г. от Община Сливен, Отдел
„Общинска собственост" било издадено удостоверение изх.№9400-15211(1),
че поземлен имот с идентификатор 04947.46.299 (046299 по КВС), с площ от
1076 м2, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, в землището на с.Божевци - бил общинска собственост. За
имота бил съставен АОС №280 от 11.02.2015г. Твърди, че в АОС било
посочено, че е съставен на 11.02.2015г., на основание чл.56, ал.1 ЗОС, ПР №
6-СЛ от 23.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед № ОД-51
от 03.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие". В отговор на заявление вх.№
ОА21-03451/08.08.2022г. от Областна управа Сливен било издадено
Удостоверение № 403/15.08.2022 г., в което било посочено, че за сграда с
идентификатор 04947.46.299.1, със застроена площ от 78 м2, брой етажи 1 и
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, нямало съставен акт за
държавна собственост. Посочено било, че сградата била разположена върху
поземлен имот с идентификатор 04947.46.299, с площ от 1076 м2, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
идентификатор: няма и номер по предходен план: 046299, за който бил
съставен АОС № 280/11.02.2015 г. Ищцата твърди, че лично за себе си и с
присъединеното владение на своя починал съпруг владее имота непрекъснато,
явно и несмущавано от 1988г. За имота плащали данък недвижим имот и
2
такса битови отпадъци. На 14.05.2019г. от МВР РДПБЗН Сливен, РСПБЗН
Сливен на ищцата било издадено удостоверение рег.№ ПБ-471, Екз№2, с
което се удостоверявало, че е собственик на съседен имот, които бил с
причинени щети, следствие на възникнал на 11.04.2019 г. пожар в къща в
с.Божевци.
Сочи, че последващите действия на ищцата след смъртта на
наследодателя облагородяване на двора, засаждане на трайни насаждения и
зеленчуци следвало да бъдат квалифицирани като продължаване на трайно
установената през 1988г. фактическа власт върху имота. По изложените
съображения следвало, че владението е непрекъснато. Нямало доказателства
процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като нямало и доказателства
(влязло в сила решение на комисия на общината за отчуждаване на имота
след провеждане на административна процедура за оценка и заплащане)
имотът да е бил отнет от владението на наследодателя или от ищцата, чрез
отчуждаване или одържавяване. Следвало да се приеме че имотът не бил
включен в ДПФ и съответно не бил държавна респ. общинска собственост и
по отношение на същия не се прилагало забраната за придобИ.е по давност,
визирана в чл.86 ЗС. Процесният имот бил със статут на земеделска земя по
смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят бил определил
приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към
настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.1,ал.14 ЗСПЗЗ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ подлежали селскостопанските имоти, които са били отнети
фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна
практика по приложението на посочената норма приемала, че целта на закона
бил да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е
било създадено в резултат на отнемане (ограничаване) от държавата на
правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория
имоти земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи
подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не
е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван,
не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е
владян в реални граници, следвало да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като процесният имот не попадал в
хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, нямало доказателства и данни за одържавяване
или отчуждаване, бил запазил статута си на частна собственост и бил владян
3
от наследодателя на ищцата и от нея самата в реални граници, то не се
прилагали нито разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ , нито разпоредбата на
чл.19 ЗСПЗЗ, която предвиждала, че незаявените за възстановяване
земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на
10 години стават общинска собственост.
Иска се от съда да се признае за установено по отношение на Община
Сливен, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
04947.46.299 в с.Божевци общ.Сливен, обл.Сливен, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-135/05.03.2020 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: с.Божевци, местност „Салаковото ,
с площ 1 076 м2., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване- Нива категория на земята: 9 и съседи: 04947.45.300;
04947.46.295; 04947.46.314, ведно със сградата попадаща в имота с
идентификатор 04947.46.299.1 със застроена площ 78 м2., брой етажи - 1, с
предназначение- жилищна сграда – еднофамилна, на основание давностно
владение, начиная от 1988г. до настоящия момент.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се
оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Налице било
вътрешно противоречие в исковата молба досежно основанията на които се
позовава ищцата за да претендира право на собственост върху процесния
имот. Ищцата била твърдяла че е придобила собствеността върху имота както
въз основа на наследство, така и чрез давностно владение; - нейно и
присъединено към това на съпруга й. Това били несъвместими придобивни
способа - първият бил деривативен и изисквал наличие на документи за
собственост на наследодателя, а вторият бил оригинерен и не предполагал
наличие на документи за собственост. Това противоречие произтичало от
нередовност на исковата молба, което се изразявало в неуточняване на
периодите, на началната и крайна дата на твърдяното давностно владение
осъществявано от починалия съпруг, дали това владение било добросъвестно
или недобросъвестно, както и на периода и вида на владението
осъществявано от ищцата. Този въпрос бил съществен на първо място що се
касаело за надлежната активна и пасивна процесуална и материална
легитимация - в случай на придобИ.е по давност на собствеността на имота от
съпруга приживе - то негови наследници освен ищцата щели да са и неговите
син и дъщеря, следователно те също следвало да бъдат конституирани като
4
страни в настоящия процес. Недопустимостта на исковете произтичала и от
това, че в редица законови разпоредби били предвидени ограничения и
забрани за придобиването на имоти на основание давностно владение.
Посочва, че по отношение на вещите частна държавна или общинска,
собственост, които били завладени преди влизане в сила на изменението на
чл.8б ЗС ДВ бр.33/1996г., давностният срок започвал да тече от 01.06.1996г.
Десетгодишния срок на недобросъвестното владение бил изтичал на
31.05.2006г. На тази дата обаче течението на давностния срок било спряно с §
1 ДР ЗС. Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия
момент не бил изтекъл срока по чл.79, ал. 1 ЗС за придобИ.е по давност на
имот частна общинска собственост, поради което ищеца не можел да се
легитимира като собственик на процесния имот. Не отговаряло на
действителността, че наследодателят на ищцата, както и самата тя станали
собственици на процесния недвижимия имот. Собствеността върху имота не
била придобита от ищцата нито по деривативен, нито по оригинерен способ.
Собствеността върху сградата също не била собственост на ищцата, защото
не е била в патримониума на нейния съпруг. Съпругът на ищцата не придобил
собствеността на имота въз основа на приложения нечетлив препис от писмен
договор, който не съществувал в правния мир. От текста на този документ по
никакъв начин не можело да се изведе извод, че изобщо се касае за процесния
имот. Произволно и невярно било и твърдението, че именно имота, предмет
на договора бил записан под номер 23 в разписния лист и в картата на селото.
Очевидна била и липсата на тьждественост на имената на лицата. Не било
налице идентичност на описания в договора имот, с този по разписния лист и
картата на селото и с имота предмет на иска. Не отговаряло на
действителността, че ищцата или членове на семейството й заплащали данъци
за процесния имот. Видно било от приложените с исковата молба три
приходни квитанции, че същите се отнасяли до три различни по номера
данъчни обекти и за три различни по номера имотни партиди, както и че
трите се отнасяли само за една година 2020 г. Собственик на процесните
идеални части от имота бил Община Сливен като бил съставен Акт №280/
11.02.2015г. за частна общинска собственост. Този акт бил съставен на
основание чл.5б, ал. 1, чл.2, ал. 1 ЗОС, ПР 6-СЛ от 23.07.2008г. на комисията
по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед ОД-51 от 03.10.2008г. на Директора на
ОД“Земеделие“. Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства, на
5
които се базират претенциите на ищеца, не отговаряли на действителното
положение и на фактическата обстановка по делото.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на
събраните по делото писмени доказателства прие за установено от
фактическа страна следното:
С писмен договор без дата съпругът на ищцата И. Д. И., жител на с.**,
Сливенска околия закупил имот от Ц.Н.Г., жител на с.**,Сливенска околия,
къща на два етажа паянтова и дворно място със следните параметри: предната
част граничи с път и е дълга 12 метра на ширина; северната част на дворното
място граничи с дворното място на Р. И. С. и е с дължина 62 метра; западната
част на дворното място граничи с дворното място на Н.Г.В. и е 20 метра на
ширина- другата ширина на дворното място граничи с двора на Н.Г.В. и е на
дължина 62 метра. Този договор бил подписан в присъствието на
свидетелите: П.Н.П., С.С.С. и М.Й.Г. Договорът не бил съставен в
необходимата форма и не бил вписан. Не е посочено в договора в кое
населено място се намира имота, предмет на покупко-продажбата.
След смъртта си на 30.08.1996г. И. Д. И. оставил наследници по закон
съпругата си и настояща ищца Е. Д. с адрес с.**, обл.Сливен, син Атанас И. Д.
от гр.**и дъщеря Д. И. Й. от с.**, обл.Сливен. В разписен лист карта за
дворищните регулации на с.Божевци под № 23 е записан двор на името на И.
И. Д..
На 11.02.2015г. бил съставен АОС на ПИ 046299 по картата на
възстановената собственост /КВС/ на с.**, м.“Салаковото“, с площ 1,076 дка,
начин на трайно ползване: нива, девета категория на земята /0,861/ и шеста
категория на земята /0,215/, с начин на възстановяване: във възстановими
стари реални граници, при граници на имота 046295; 046314;000300. Актът за
общинска собственост бил издаден въз основа на Заповед № ОД-
51/03.10.2008г. на Директор на ОД“З“ Сливен, с която е одобрено протоколно
решение № 6 - СЛ/23.07.2008г., относно определените имоти по чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ, вкл.придобити преди влизането в сила на ЗИД ЗСПЗЗ /обн.ДВ,
бр.13/2007г./ за землището на с.Божевци и др., ведно с Приложение № 1 и
регистрите към него. В регистър на остатъчен фонд по начин на
възстановяване за землището на с.Божевци ЕКАТТЕ 04947 е включен и
6
процесния имот № 046299 в м.“Салаковото“ с площ 1.076 дка.
От три броя приходни квитанции на Община Сливен от 03.02.2020г. е
видно, че синът на ищцата заплатил данъчни задължения за земя и сгради за
имот в с.Божевци за 2018г.; 2019г. и 2020г.,както и за земя в същото село за
2019г. и 2020г.
С молба-декларация от 25.07.2022г. ищцата декларирала пред нотариус
с рег.№ 123 НК и район на действие СлРС, че е собственик на имот с
идентификатор № 04947.46.299 в с.Божевци, общ.Сливен, м.“Салаковото“ с
площ 1076 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин
на трайно ползване нива, категория на земята 9 и съседи:
04947.45.300;04947.46.295; 04947.46.314, ведно със сградата, попадаща в
имота с идентификатор 04947.46.299.1 със застроена площ 78 кв.м., брой
етажи 1 с предназначение жилищна сграда-еднофамилна с искане за издаване
на констативен нотариален акт по чл.587 ГПК и чл.79 ЗС.
От удостоверение № 403/15.08.2022г. на Областен управител на област
Сливен се установява, че за сграда с идентификатор 04947.46.299.1 със ЗП 78
кв.м., брой етажи 1 нямало съставен акт за държавна собственост, но за ПИ с
идентификатор 04947.46.299 с площ 1076 кв.м., в който е разположена
сградата имало съставен АОС № 280/11.02.2015г. по картата на
възстановената собственост. Същото се установява и от удостоверение от
08.08.2022г. на Община Сливен.
От удостоверение от 14.05.2019г. на РСПБЗН Сливен се установява, че
на 11.04.2019г. възникнал пожар в къща в с.Божевци, общ.Сливен, съседна на
тази, в която живеела ищцата.
От скица от 25.05.2022г.на СГКК Сливен актуалният статут на
процесния имот е ПИ с идентификатор № 04947.46.299, находящ се в
с.Божевци, общ.Сливен по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-135/05.03.2020г. на изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес: с.Божевци,
м.“Салаковото “, с площ 1076 кв.м., трайно предназначение на територията :
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен
идентификатор няма;номер по предходен план 046299 при съседи:
04947.45.300; 04947.46.295; 04947.46.314.
7
По делото е прието заключение на вещо лице, изготвило съдебно
техническа експертиза. Експертът правил сравнение между представения от
ищцата договор за покупко продажба, картата на възстановената собственост
/КВС/ и кадастралната карта /КК/ на с.**. От това заключение се установява,
че отразените площи в договора и КВС и КК съвпадали. Имало несъвпадение
на границите на имота по договора с КВС и КК. За собственици на съседните
имоти в разписен лист към проекта за дворищна регулация били посочени
други имена- турски имена, което можело да се дължи на преименуване или
на смяна на собствеността. В КВС и КК, като собственик на имота било
отразено Община Сливен. В договора за покупко-продажба било отразено
„къща на два етажа паянтова дължина осем метра и ширина седем метра,
петдесет и шест квадрата“. В КВС и КК и кадастрален регистър било
отразено жилищна сграда на един етаж със застроена площ 78 кв.м., т.е.
имало несъвпадение на застроената площ и етажност на сградата по договора
и КВС и КК. Така вещото лице посочило, че не може да твърди идентичност
на имота от договора за покупко-продажба и процесния имот.
При изслушване на вещото лице се установи, че е работил по щети от
пожар на съседен имот, който застрашил имота на ищцата и познава имота на
ищцата. Границите, с които бил описан имота по договор съвпадали по
размери и имота наподобявал правоъгълник/трапец. Размерите на къщата не
съвпадали, което вероятно се дължало на последващо разширяване без
налични документи. Имота бил извън регулация, но бил кадастрално заснет
по кадастрален план и имал статут на урбанизирана територия, защото бил
застроен с жилищна сграда, независимо, че попадал в земеделска територия.
Експертът посочил, че кадастралната карта всъщност била КВС, номерата на
имотите дори не били сменяни. Имотът бил същия, тъй като КВС била
идентична с КК. Тези имоти, където бил и процесният били т.нар.
околовръстен район, кадастрално заснети, извън регулацията, били са винаги
жилищни имоти и не са влизали в ТКЗС. Нямало данни процесния имот да е
бил одържавяван.
От заключението на допълнителна съдебно техническа експертиза се
установява, че за с.**, общ.Сливен имало два плана стар и нов, действащ към
момента. Действащия към момента ПУП бил изготвен през 2003г. и одобрен с
Решене на Обс Сливен № 753/26.11.2009г. По този план, имотът, в който
живеела ищцата бил с пл.№ 23 и в разписната книга на плана било записано
8
двор на името на И. И. Д.. В графите за квартал и отреден парцел нямало
записване, тъй като имотът бил заснет, но бил извън регулационните граници
на селото. Старият кадастрален и регулационен план на селото бил одобрен
със заповед № 1326/01.12.1959г., но територията, където се намирал имот с
пл.№ 23 по сега действащия план не била заснемана по стария план. В
Община Сливен и в Областна администрация Сливен нямало данни с
характеристиката на процесния имот да е бил коопериран и включван в
ТКЗС, ДЗС, АПК или друг вид колективно стопанство. Нямало данни имота
да е бил одържавяван.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели. Всички свидетели, които са приблизително на една и
съща възраст помежду си и с децата на ищцата установяват, че като
тинейджъри се събирали в къщата в с.**, което добре отговаря на
твърденията на ищцата, че къщата е завладяна от нея и съпругът й през 1988г.
И тримата свидетели посочват, че имота бил закупен от Цанко и всички в
селото знаели, че това е къщата на ищцата. Макар имотът да не бил в
регулацията на селото, всъщност там на място имало само къщи. Ищцата
живяла в имота до пожара, а след това ходела да го наглежда.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства и писмени и гласни
доказаталствени средства, които като неоспорени съдът кредитира.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице, работило по
съдебно техническата експертиза и допълнителната такава, като неоспорени
от страните и като пълно и ясно, изготвено от експерт в съответната област.
Съдът кредитира и свидетелските показания на всички свидетели, тъй
като те са вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни с други и с
писмените доказателства по делото.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за
защита на правото на собственост, чрез който ищеца предявява пред съда
искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право
срещу лицето, което оспорва или смущава това право.
Правният интерес на ищцата от водене на този вид иск е обусловен от
актуването, като частна общинска собственост на процесния имот, която
9
ищцата счита за свой, т.е. налице е оспорване на нейната собственост / в този
см. ТР № 8/2012г. от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС/.
Предмет на разглеждане и установяване в настоящото производство е
дали имот № 04947.46.299 в с.**, общ.Сливен актуван, като частна
собственост на Община Сливен с площ от 1076 кв.м. е собственост на ищцата.
При този вид иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание.
В процеса се установи, чрез гласни доказателствени средства, че
процесният имот бил завладян от ищцата и съпруга й през 1988г. на
основание писмен договор за покупко продажба и се владее и към момента от
нея, чрез периодични посещения. Установи се безспорно, че имота още тогава
бил застроен със жилищна сграда и никога не е бил одържавяван, включван в
ТКЗС, ДЗС, АПК или други селскостопански организации, нито пък
отчуждаван за целите на улична или дворищна регулация.
Съдът счита, че завладения от ищцата през 1988г. имот е идентичен с
процесния, тъй като и двете насрещни страни представят скици /стари и
актуални/ за един и същи имот. Освен това при разпита на вещото лице се
установи, че кадастралната карта всъщност била картата на възстановената
собственост и номерата на имотите не били сменяни. Установи се, че по
действащия ПУП, изготвен през 2003г. и одобрен през 2009г. имотът бил
записан под №23 в разписната книга на името на И. И. Д., т.е. съдът приема,
че това е съпругът на ищцата с разменени имена.
ЗСПЗЗ е реституционен закон, който урежда собствеността и ползването
на земеделските земи и по-конкретно реда и условията за възстановяване
правото на собственост на бившите земеделски стопани върху включените им
или отнети от ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации земеделски земи.
За да е приложим специалният административен ред за възстановяване
на собственост по този закон би следвало да се доказва собственост на ищеца
или неговия наследодател към момента на включване на имота в ТКЗС или
др. организация, както и, че към момента на одържавяване имота е бил
земеделски по своя характер.
В настоящият правен казус безспорно се установи, че целият имот на
ищцата, макар и извън регулация бил кадастрално заснет по кадастрален план
10
и имал статут на урбанизирана територия, защото бил застроен с жилищна
сграда, независимо, че попадал в земеделска територия. Доказа се, че никога
не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други
селскостопански организации, нито пък отчуждаван за целите на улична или
дворищна регулация, поради което собствеността върху него никога не е била
загубвана, респ. не е било необходимо да бъде възстановявана по реда на
ЗСПЗЗ. Следователно за процесния имот не е действала забрана за
придобиването му по давност, тъй като до актуването му през 2015г. като
общинска собственост в полза на ищцата е изтекъл повече от десет годишен
срок на придобивна давност.
Изложените съображения обуславят основателност на исковата
претенция.
С оглед изхода на процеса ответника следва да понесе тежестта за
деловодни разноски, като заплати сторените от ищцата в размер на 1262,50
лв., съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на ОБЩИНА Сливен със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Цар Освободител” № 1, представлявана от кмета Стефан
Радев, че Е. И. Д., ЕГН:********** от с.**, общ.Сливен Е СОБСТВЕНИК
на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 1988г.-
2015г. на ПИ с идентификатор № 04947.46.299, находящ се в с.Божевци,
общ.Сливен по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-135/05.03.2020г. на изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение, адрес: с.**, м.“Салаковото“, с
площ 1076 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор
няма;номер по предходен план 046299 при съседи: 04947.45.300;
04947.46.295; 04947.46.314., ведно със сграда построена в имота с
идентификатор №04947.46.299.1 със застроена площ 78 кв.м., брой етажи -1, с
предназначение: жилищна сграда еднофамилна.
11
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ОБЩИНА Сливен със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Цар Освободител” № 1,
представлявана от кмета Стефан Радев ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Д.,
ЕГН:********** от с.**, общ.Сливен, сума в размер на 1 262,50 лв./хиляда
двеста шестдесет и два лева и 0,50 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12