РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Монтана , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Люб. Тушева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Анг. Кралева Герасимова Въззивно
гражданско дело № 20211600500217 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.463 във връзка с чл.278 от
ГПК.
Образувано по жалба на „С.“ АД против Постановление за
разпределение на суми от 01.04.2021година по изп. д. № */2015 г. по описа на
СИС при Л. районен съд.
Жалбоподателят „С.“ АД чрез адв. М. Д. твърди в жалбата си, че
постановлението на ДСИ за разпределение е незаконосъобразно и
неправилно.Процесната сума предмет на атакуваното разпределение е
постъпила по сметката на ДСИ при РС Л. от Ч. А. В., вследствие извършено
разпределение по нейно изп.дело №***. Въпросното разпределение по изп.д.
№ */ 2015 г. на ЧСИ рсг.№ * на КЧСИ А. В. е било оспорено от взискателя в
производството по същото дело ,.И.“ ЕООД, гр.С. пред Окръжен съд М.. По
жалбата му е постановено Решение от 03.12.2018 г. по в.гр.д.№ 335/ 2018 г. на
Окръжен съд М., с което обжалваната сметка за разпределение е оставена в
сила.
1
Решението на Окръжен съд М. е обжалвано „И.“ ЕООД пред С.
апелативен съд. който с окончателно Решение № 2138 от 02.09.2019 г. по
в.ч.гр.д.№ 2256/ 2019 г. на САС. ГО, 7 гр.с-в е отменил обжалваното решение
и е приел ново разпределение по изп.д.№ */ 2015 г. на Ч. рег.№ * на К. А. В..
В последствие поради наложено дисциплинарно наказание на Ч. В.,
производството но изпълнителното дело е продължило по заместване пред Ч.
рег.№ * на К. М. Н., с район на действие Окръжен съд В., под негов №***.
Ч. Н. е изготвил ново Постановление за разпределение на събраната сума от
08.11.2019 г. по изп.д.№ *** по архива на Ч. А. В..
При наличието на висящо обжалване на постановлението за
разпределение по реда на чл.462,ал.2 от I ПК същото по смисъла на закона все
още не е станало окончателно и сумите по него не могат да бъдат предадени
на взискателите. Едва след постановяването на влязло в сила съдебно
решение по жалбата, разпределението може да се счита за окончателно и
сумите по него да бъдат предавани.
Твърди се, че подобно становище се споделя и от решаващия състав по
в.гр.д.№ 31/ 2020 г. на Окръжен съд М., обективирано в определението му по
делото, с което е оставено без уважение особеното искане на
жалбоподателите по чл.438 от ГПК за спиране на действията по изпълнението
до приключването на производството по жалбата и с влязло в сила решение.
Независимо от неприключилото обжалване на постановлението за
разпределение от 08.11.2019 г. и произтичащата ог него правна невъзможност
за предаване на сумите по изп.д.№ ***, от страна на Ч. В. е извършено такова
предаване, сред които е и това в полза на взискателя Р. Р. по изп.д.№ */ 2015
г. по описа на СИС при РС Л. за сумата от 5 352.80 лева.
С оглед изложеното по-горе смята, че така извършеното разпределяне на
суми от страна на Ч. В. по оспорено и невлязло в сила постановление за
разпределение е незаконосъобразно и като такова ще бъде отменено, а оттук -
незаконосъобразно се явява и последващото разпределение на същите суми
по други изпълнителни дела. включително и това по изп.д.№ */ 2015 г. по
описа на СИС при Районен съд Л..
2
Моли съда да отмени като незаконосъобразно и неправилно
Постановлението за разпределение на събрана сума от 01.04.2021 г. по нзп.д.
№ */2015 г. на СИС при Районен съд Л., както и да се постановите връщането
на разпределената с него сума но сметката на Ч. рег.№ * на К. А. В., с район
на действие Окръжен съд М., с цел изчакване изхода на производството по
в.гр.д.№ 31/2020 г. на Окръжен съд М..Направено е и особено искане на
основание чл.438 от ГПК да бъдат спрени действията по изпълнението до
приключването на производството по жалбата им с влязло в сила решение.
Взискателят по изпълнението Р. Р. от гр.Л. не взема становище по
жалбата.
Държавният съдебен изпълнител е представил мотиви по обжалваното
действие съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.
МОС като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с
доказателствата по делото , приема за установено следното:
Жалбата е срещу постановление за разпределение на суми, подадена
от длъжника по изпълнението в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, поради което е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес се осъществява чрез жалба срещу действията на
съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение. В
производството по обжалване се реализира потестативното право на
обжалващия да получи отмяна на определен несъдебен акт. В нормата на чл.
435 от ГПК лимитативно и изчерпателно се изброяват действията на
съдебният изпълнител, които могат да бъдат атакувани по пътя на
обжалването от страните по изпълнението и от трети лица. Разпоредбата е
императивна и не може да се тълкува разширително. Законодателят
изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство
или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба
срещу изрично изброени действия на съдебния изпълнител и не е предвидена
правна възможност за обжалване и на други действия, с които страна по
делото или трето лице счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма
обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на
3
съдебния изпълнител, които те считат, че са незаконосъобразни.
В настоящата хипотеза са обжалват действия на ДСИ от длъжника,
касаещи извършено разпределение на суми по изпълнителното производство
със специално предвиден ред по силата на чл.463 от ГПК.
Производството по изп. д. № */2015 г. на СИС при ЛРС е образувано по
молба на взискателя Р. Р. срещу длъжника „С.“ АД за събиране на парично
вземане. Взискателят е присъединен като такъв и по друго изпълнително
производство за събиране на негово вземане – изп. д. № */2015 г. на Ч. А. В..
В производството пред частния съдебен изпълнител е била събрана сума
5352,80лв, които са преведени по процесното изпълнително дело на СИС при
В жалбата се навежда довод, че разпределението по делото на частния
съдебен изпълнител е незаконосъобразно, постановлението е било обжалвано
и не е влязло в сила, поради което и държавният съдебен изпълнител не е
следвало да извърши разпределение на сумата, постъпила по изп. д. № */2015
г.
МОС намира този довод за неоснователен. На първо място държавният
съдебен изпълнител не може да контролира законосъобразността на
извършеното в друго изпълнително производство разпределение на суми.
След като сумата е постъпила по изп. д. № */2015 г. на СИС при ЛРС,
държавният съдебен изпълнител е бил длъжен да извърши разпределението.
Не са налице каквито и да било предпоставки да задържи сумата след като
производството не е спряно. Доводите за незаконосъобразност на
разпределението, извършено от Ч. А. В. по изп. д. № */2015 г., могат да бъдат
изложени от жалбоподателя в друго производство – по обжалване по реда на
чл. 463 от ГПК на акта на Ч. А. В., което е сторено. В настоящото
производство е недопустимо да се пререшава въпросът за законосъобразност
на разпределение по изп. д. № */2015 г.
Съдът намира жалбата срещу постановлението за разпределение на суми
по изп. д. № */2015 г. по описа на СИС при Л. районен съд за неоснователна,
затова я оставя без уважение. Не са налице и основания за спиране на
изпълнението по реда на чл.438 от ГПК, поради което в тази част искането
също следва да бъде оставена без уважение.
4
На основание гороното МОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА на „С.“ АД, ЕИК***, против
постановление от 01 април 2021 г. за разпределение на суми по изп. д.
№*/2015 г. по описа на СИС при Л. районен съд, както и искането за спиране
на изпълнението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С. апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5