Присъда по дело №706/2010 на Окръжен съд - Русе

П Р И С Ъ Д А        

 

гр. Русе, 17.01.2011г.

 

 Русенският окръжен съд наказателна колегия в публично заседание на седемнадесети януари, двехиляди и единадесета година в състав:

 

           Председател: Александър И.                                       ^{Съдебни заседатели:}  С.К.

                    С.Б.

при секретаря Н.Н., в присъствието на прокурора Стилиян Грозев, като разгледа докладваното от председателя НОХД  № 706 по описа за 2010г.,

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.Т., роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за

          ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2010год. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, в съучастие с И.С.С. и Н.П.И.,***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК, ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което подс. В.С.Т. е бил задържан, считано от 08.05.2010год., до началото на изпълнение на наказанието.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.С., роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за

          ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2010год. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, в съучастие с В.С.Т. и Н.П.И.,***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го

ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК, ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което подс. И.С.С. е бил задържан, считано от 08.05.2010год., до началото на изпълнение на наказанието.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.П.И., роден на ***г***,  живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за

ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2010год. в гр.Русе,  в съучастие с В.С.Т. и И.С. ***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го

ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

 

 

На основание чл.59, ал.1 от НК, ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което подс. Н.П.И. е бил задържан, считано от 08.05.2010год., до началото на изпълнение на наказанието.

 

ОСЪЖДА подсъдимите В.С.Т., И.С.С. и Н.П.И., с горната самоличност, да заплатят солидарно на Р.Й.Р., ЕГН: **********,***, местн. „П. д.” № 11, сумата от 54, 70 лева /петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ -  представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, както и сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ - представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, като ОТХВЪРЛЯ в останалата му част гр. иск за неимуществени вреди – до претендирания размер от 15 000 лева, като недоказан.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, ОТНЕМА в полза на държавата, 1 брой черна плетена шапка, която като вещ с незначителна стойност, след влизане в сила на присъдата, да бъде унищожена по реда на чл.150 от Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /обн.ДВ,бр.66/09г./.

Останалите веществени доказателства по делото – 2 броя парчета тел от оградна мрежа и 1 брой ролка със скоч лента, да се върнат на св.Р..

 

ОСЪЖДА подсъдимите В.С.Т., И.С.С. и Н.П.И., с горната самоличност, да заплатят солидарно държавна такса в размер на 50 лева  /петдесет лева/ - минимален размер, по гражданският иск – относно имуществените вреди и държавна такса в размер на 60 лева /шейсет лева/ относно неимуществените вреди.

 

ОСЪЖДА подсъдимия В.С.Т. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на ОД на МВР - Русе, сумата от 34 /тридесет и четири/ лева – разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе, сумата от 27 лева /двадесет и седем лева/ - разноски в съдебното производство.

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.С.С. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на ОД на МВР - Русе, сумата от 34 /тридесет и четири/ лева – разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе, сумата от 27 лева /двадесет и седем лева/ - разноски в съдебното производство.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.П.И. със снета по-горе самоличност да заплати в полза на ОД на МВР - Русе, сумата от 34 /тридесет и четири/ лева – разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе, сумата от 27 лева /двадесет и седем лева/ - разноски в съдебното производство.

 

 

 

  Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр.В. Търново.

 

                              

                                     Председател:

 

                                                           

                     Съдебни заседатели: 1.

 

 

                                                          2.

 

                                                     

 

                   Мотиви към присъда N 4/17.01.2011год. по НОХДN 706 /2010г. по описа на Окръжен съд - Р..

          Р.нска окръжна прокуратура е обвинила В.С.Т. в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК – за това, че на 07.05.2010год. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, в съучастие с И.С.С. и Н.П.И.,***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Р.нска окръжна прокуратура е обвинила И.С.С. в извършване на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК – за това, че  на 07.05.2010год. в гр.Р., в съучастие с В.С.Т. и Н.П.И.,***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Р.нска окръжна прокуратура е обвинила Н.П.И. в извършване на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК – за това, че  на 07.05.2010год. в гр.Р.,  в съучастие с В.С.Т. и И.С. ***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

В съдебното следствие, по реда на 287, ал.1 от НПК, при наличие на хипотезата установено основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, прокурорът е повдигнал ново обвинение относно подс.И.С.С. (с отлика от първоначалното, състояща се във въвеждане за него на квалификацията „грабеж, представляващ опасен рецидив”), като съдът е постановил делото да се разглежда по новото обвинение, а именно:

Подсъдимия С. е обвинен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 - за това, че на 07.05.2010год. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, в съучастие с В.С.Т. и Н.П.И.,***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

За съвместно разглеждане с наказателното производство е приет граждански иск (предявен с писмена молба – л.83 и 84 от с.з., както и уточнен устно по съдържание в съдебно заседание на 06.12.10г. от св.Р.Й.Р., като не се поддържа в частта, че е налице съгласно обвинението конкретно заплашване като форма на принудата по грабажа), предявен от свидетеля Р.Й.Р., срещу подсъдимите Т., С. и И., с който се претендира същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят обезщетение на причинени имуществени вреди на свидетеля Р. в размер на 54, 70 лева и обезщетение на неимуществени вреди на свидетеля Р. в размер на 15 000 лева, причинени от твърдяното по обвинителният акт престъпление.

Съдът е конституирал св.Р.Й.Р. в качеството на граждански ищец, с повереник – адв.М.Р..

                   Прокурорът поддържа обвинението за всеки от тримата подсъдими (за подс.С. новото, повдигнато по реда на чл.287, ал.1 от НПК).

         Гражданският ицец и неговият повереник адв.Р.,  поддържат гражданският иск.

         Адв.С.С. - защитник на подсъдимия Т., пледира с основно искане за оправдателна присъда по отношение на последния, съответно отхвърляне на гр. иск. Едновременно с това, в пренията излага и мнение, че при извод на съда за участие на подс.Т. в извършеното, следва да се приеме изначално намерение за кражба, и ексцес за останалите двама подсъдими в осъществяване на грабеж.

         Адв.И.М. - защитник на подсъдимия С. пледира за осъдителна присъда, с наказание определено при отчитане на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а гражданският иск счита за основателен само относно претенцията за обезщетяване на  имуществени вреди и алтернативно, че претенцията за обезщетяване на  неимуществени вреди е неоснователно висока.

         Адв.Й.Д. - защитник на подсъдимия И. пледира за осъдителна присъда, с наказание определено при отчитане на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и за приложение на чл.23, ал.1 от НК за наказания на подс.И. (по последното искане съдът се е произнесъл след обявяване диспозитива на присъдата, по реда на чл.306, ал.1, т.1, пр.1 от НПК – с Определение № 28/18.01.2011год. в съдебно заседание на 18.01.2011год. (л.215 и 216 от съд. п/во). Адв.Д. не взема отношение по гражданският иск.

          Подс. В.С.Т. в пренията не взема отношение по изхода на делото, а следващо от обясненията му, отрича извършване на престъпление и претендира за оправдателна присъда.

         Подс. И.С.С. в пренията не взема отношение по изхода на делото, а следващо от обясненията му, не отрича участието си в деянието.

         Подс.Н.П.И. в пренията не взема отношение по изхода на делото, а следващо от обясненията му, не отрича участието си в деянието.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

През месец май 2010год. тримата подсъдими живеели в гр.Р., като се познавали отдавна, били в приятелски отношения и често се събирали заедно. Конкретно подсъдимите С. и И. по това време обитавали заедно и преспивали в помещение в района на местността „П. д.”, представляваща бивш трансформатор и пригодена за живеене, а подс.Т. живеел на друго място в града, недалеч от същия район.

На 07.05.2010год. следобед подсъдимите С. и И. отишли в заведение в близост до „Дунав мост” (също в района на „П. д.”), а малко след това при тях дошъл и подс.Т.. И тримата имали нужда от пари. Пили алкохол, като при разговора им, подс.С. им предложил, за да си набавят такива, да отидат в къща в местността „П. д.”, където по това време живеел св.Р.Р., да влязат в нея и от там да откраднат пари и вещи, каквито намерят. Казал им, че очаква конкретно да намерят в къщата „някой лев”, тъй като познавал отпреди св.Р. във връзка с това, че последния работел с баща му в ТЕЦ – Р., където обичайно получавали относително високи възнаграждения. Също така им казал, че било възможно св.Р. да си е в къщи, но тъй като често се напивал с алкохол и изпадал в силно нетрезно състояние, се надявал като е заспал да не ги усети и това ще ги улесни. Подсъдимите И. и Т. се съгласили. В изпълнение на намисленото, за да не бъдат видяни в лице от св.Р., ако евентуално е в къщата, подсъдимите си подготвили маски от плетен черен плат. Още същата вечер – на 07.05.2010год., около 23, 30 часа тримата отишли до къщата на св.Р.. Района бил неосветен. Къщата била едноетажна, в малко дворно място с оградна мрежа, като входната врата за двора била метална и в момента била заключена с верига и катинар. Подсъдимите видяли, че светела лампата в стая на къщата, която била с прозорец към тях (по това време св.Р. спял на леглото в същата стая), отвързали оградната мрежа от едната страна на входната врата и през направения отвор влезли в двора на имота. След това свалили стъклото на единият от прозорците на входната врата на къщата, през това място отключили с намиращият се в ключалката от вътрешната страна ключ и взезли вътре, със сложените вече маски на лицата си. Първи вървели подсъдимите С. и И., а след тях подс.Т., като от входната врата вляво се влизало в тесен коридор, ползван и за кухня и от там следвала незаключена врата за стаята, в която бил св.Р. и била светната лампата. Подсъдимите отворили тази врата и влезли в стаята, един след друг поради тясното място. Непосредствено след вратата се намирала печка за отопление, а до нея – таблата на леглото, на което спял св.Р.. Стаята била малка – около 15 кв.м. и имало различни вещи, между които печка, гардероб, леглото, както и масичка. Секунди след влизането на двама от подсъдимите в стаята, св.Р. се събудил, видял, че в близост до леглото има две лице с маски на главите и надигайки се малко от леглото извикал: „Какво правите тук, кой сте вие” ?, както и започнал да вика „Помощ !”. Незабавно тогава, най-близко стоящият до леглото му от подсъдимите (подс.Симеон С.) бутнал обратно към леглото св.Р. притискайки го към леглото, започнал да му нанася удари с юмруци в областта на главата, както и бързо хвърлил върху него едно одеало и юрган, и захлюпил под тях главата на свидетеля. Св.Р. се съпротивлявал, но подс.С. го задържал натиснат върху леглото. В последния момент, преди да му захлюпи главата, св.Р. видял, че в стаята влязъл и третият от подсъдимите (поради краткостта на момента го видял общо като силует на трето лице, влизащо в стаята). Подс.С. едновременно с действията си към св.Р. викал, че знаели, че има пари и злато, да каже къде са и викал към другите подсъдими: „Дай пистолета, ей сега ще заредя. Ще те утрепем.”. Едновременно с това, докато подс.С. натискал св.Р. към леглото, за да не може последния да оказва съпротива на подсъдимите, както и да не вижда какво се случва, подсъдимите И. и Т. претърсвали стаята, както и коридорчето, през което били влезли вътре. Св.Р. бил много изплашен от случващото се и отново започнал да вика за помощ, при което  подс.С. го притиснал силно в областта на гърлото и свидетеля бил принуден да мълчи. Тъй като подсъдимите настоятелно продължавали да го карат да каже има ли пари и къде са, св.Р. отговорил, че парите му били в една кутийка на масата. Тогава един от подсъдимите наредил на св.Р. да гледа само на долу, извлякъл го от леглото и натискайки силно врата му надолу, да е приведен го накарал до покаже къде е тази кутийка. Отвел го по този начин до масичката, св.Р. показал, без да има възможност да види добре даже и краката на намиращите се в помещението, след което отново бил върнат в леглото и затиснат по същия начин. Някой от подсъдимите взел от кутийката намиращите се в нея пари – 50 лева. В един момент, подс.И. сменил за кратко подс.С., като започнал той да натиска свидетеля върху леглото, а подс.С. да търси вещи и пари из стаята. Св.Р. и по това време започнал да иска да го пуснат, но подс.И. му казал да мълчи и че нямало страшно и да не вика, защото скоро щели да излязат. За кратко в определен момент от периода на притискане на свидетеля върху леглото от влизането на подсъдимите в стаята до напускането им, св.Р. успял малко да се надигне от леглото и да издърпа от главата на затисналия го тогава подсъдим носената маска. Като реакция, този подсъдим му нанесъл бързо няколко удара отново в областта на лицето и го затиснал отново, както и покрил със завивките върху леглото. Това станало много бързо, както и този подсъдим едновременно с издърпване на маската му, реагирал като бързо навел надолу главата си и прикрил лицето си, поради което св.Р. не могъл да запомни характерни черти, за да може впоследствие евентуално да го разпознае. В един момент, при който подс.С. отново затискал св.Р. към леглото, чул, че останалите двама подсъдими му казали да излизат, оставил свидетеля и тримата подсъдими бързо напуснали къщата, носейки в себе си парите, както и различни вещи, които били намерили и взели от там – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева.. Отишли в района на „Дунав мост” (които бил на около 10 мин. пеша от къщата на св.Р.) за да си разпределят спокойно вещите. Подсъдимите С. и И. взели по 10 лева от парите, а останалата сума подс.Т., а всеки от тримата взел и по няколко броя кутии цигари. Подс.С. взел и радио касетофона, а подс.И. – мобилния телефон. Подс.Т. освен пари и цигари, взел електрическия трион с дългия 10 метра двужилен проводник към него, както и измервателният уред (мултицет). Уговорили се, подс.Т. да продаде триона и да задържи по-голяма част от получената сума, като издължаване на стар заем от подс.И. към него. След като си разделили така вещите, си тръгнали като подсъдимите И. и С. се прибрали в трансформатора, а подс.Т. в своя дом. Подс.С. разгледал касетофона,  преценил, че не става за нищо и го хвърлил в гориста местност близо до трансформатора.

Междувременно, около 24,00 часа, малко след като подсъдимите напуснали къщата на св.Р., той излязъл и отишъл до място, където имало телефон – при охраната на складове на завод „Петър Караминчев”, намиращи се в местността „П. д.”, откъдето съобщил за случилото се в полицията. От там веднага били предприети действия, като първо – около 00,20 часа на 08.05.2010год. мястото било посетено от полицейски екип, като един от полицаите бил св.Н.Д.Я.. При пристигането им, св.Р. ги очаквал, разказал накратко за случилото се, показал и мястото, през което е била отключена вратата на къщата, както и свалената мрежа до входната врата на двора. Св.Я. отразил установеното в Рапорт /л.12 от досъд. п/во и останал на мястото до пристигането на дежурна група по късно-сутринта. Бил направен оглед на местопроизшествие, при което били направени и фотоснимки, както и били взети дактилоскопни следи и парчета от оградната тел на имота (действията били отразени в Протокол за оглед на местопроизшествие – л.8 и 9 от досъд. п/во). Снимките не били изготвени на материален носител по време на досъдебното производство, а по-късно – представени в съдебна фаза от прокурора и приети като материал по делото (л.148 и 149 от съд. п/во). Експертните справки по иззетите следи не дали полезен за разследването резултат (приложени на л.11 и следв. неномериран от досъд. п/во). Сутринта след деянието от дежурния на Второ РПУ – Р. било разпоредено оперативно издирвателни действия по установяване на извършителите да извършат полицейски служители, отговарящи към него момент за района – свидетелите Т.П. и В.Г.. Те отишли на местопроизшествието и снели първоначално устни обяснения от св.Р. за случилото се. Възприели, че има видими подутини и насинявания по лицето. Той им разказал, че в къщата му влезли трима човека и го нападнали, че бил натискан с одеало върху леглото, удрян и други подробности, че му взели пари, че ровили из цялата стая, а след напускането им установил липсата на цигари и описаните по-горе останали вещи (с изключение на измервателния уред – мултицет, чиято липса св.Р. не бил забелязал), както и споделил, че възприел като особен – дрезгав, гласа на лицето, което най-вече го притискало върху леглото и удряло. След като събрали тази информация, свидетелите П. и Г. започнали да обикалят района за проверка на контингента, като съобразили, че възможни лица от него с дрезгав глас били подс.И.С., както и друго лице. За последното установили, че не се намира в града, след което около обяд отишли при трансформатора, и заварили в него подсъдимите С. и И.. Подсъдимите отрекли да са съпричастни към случая, като казали, че вечерта само били пили, след което си легнали. Служителите за момента не се усъмнили в казаното и си тръгнали, като продължили да обикалят района и да проверяват и други възможни лица от контингента. Знаели като такова и подс.Т., но за него имали информация, че отдавна пребивава в гр.София. След около 2 часа, преминавайки до една спирка до захарна фабрика видяли подсъдимите И. и С. и тъй като последния бил най-вероятен извършител заради специфичния глас, сочен от св.Р., решили отново, но последователно да им снемат обяснения в полицейското управление. Първоначално взели със служебния автомобил подс.И.С. и още преди да пристигнат в управлението, същият заявил, че действително участвал в деянието и ще разкаже всичко. Посочил като други участници подс.Н.И. и подс.В.Т. (посочил последния по прякор, известен и на полицаите – „Ж.”). Малко след това, самопризнание с идентично съдържание направил и подс.И., като и двамата написали и саморъчни обяснения в същия смисъл (приложени на  л.15 и 16 от досъд. п/во). Междувременно, при получената от обясненията на подсъдимите И. и С. информация за участието на подс.Т., св.П. заедно с началника на управлението отишли в района на Дунав мост и там установили последния. Взели го с автомобила и пред тях подс.Т. заявил, че действително е участвал в извършеното в къщата, че се надявали да намерят повече пари и, че част от взетите вещи – цигари, резачка и едно устройство за измерване (мултицета) се намирали в неговия дом. Подс.Т. веднага предал тези вещи, за което бил съставен протокол за доброволно предаване (л.17 от досъд. п/во), в съдържанието на който написал и саморъчно пояснение за произхода им. Когато отишли в управлението и след като подс.Великов поискал да му бъде осигурен защитник и такъв дошъл – адв.В., същият вече заявил, че не е участвал в деянието, което написал и в саморъчно обяснение в един екземпляр, което впоследствие не било приложено към досъд. п/во (а останал в адв.Н. В., която впоследствие го предала на следващ защитник на същия подсъдим – адв.С.С. и последния го представил за прилагане по време на съдебното следствие – приложено на л.93 от съд. п/во). Подсъдимите И. и С. също предали част от намиращите се в  тях вещи, като последния завел служителите на мястото, където бил хвърлил радио касетофона, откъдето бил взет и го предал (за което бил съставен протокол за доброволно предаване – л.19 от досъд. п/во), а подс.И. предал мобилния телефон (предаден на друг полицейски служител от майка му– св.М. И.), както и сумата от 7, 50 лева и няколко кутии цигари   за което бил съставен протокол за доброволно предаване – л.18 от досъд. п/во). И двамата подсъдими написали саморъчни пояснения за произхода на вещите в съдържанието на съответните протоколи. Всички предадени от подсъдимите вещи били върнати на св.Р. на10.05.2010год., за което била съставена разписка – л.84 от досъд. п/во. На същата дата, св.Р. занесъл в полицията и предал на разследващият полицай и маската (представляваща срязан на две места плетен черен чорапогащник) която бил свалил от главата на един от подсъдимите и бил намерил по-късно, след приключване на огледа на процесната дата, под леглото си. По съвет на полицията, сутринта на 10.05.2010год., св.Р. бил освидетелстван от съдебен лекар, а впоследствие била назначена и съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която по същия били установени следните увреждания – кръвонасядания на клепачите на дясното око, малки кръвоизливи под линията на лява очна ябълка, повърхностно нараняване на дясната вежда, охлузвания  на дясна предкитка и лява подбедрица. За възможен механизъм и средство на причиняване било посочено, че уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент съгласно събраните към него момент показания в производството. Тези увреждания съгласно експертизата обусловило наличието на медикобиологичният признак болка и страдание.

Съгласно изводите на назначената и изготвена в досъдебното производство съдебна ценова икономическа експертиза, средната пазарна цена на отнетите вещи към процесната дата била 342, 70лева, като включително и със отнетата сума, общата стойност на предмета на деянието е 392, 70 лева.

Парчетата оградна тел и предадения от св.Р. чорапогащник  (оприличен от разследващите и прокурора на черна плетена шапка) били приложени като веществени доказателства по делото.

Тази фактическа обстановка, съдът приема за доказана от показанията на свидетеля Р.Й.Р. – дадени по време на съдебното следствие; цялостните обяснения, дадени от подсъдимите И.С. и Н.И. в съдебно заседание на 06.12.2010год. и на 17.01.2011год. (с минимално изключение – относно заявеното при предявяване на шапката, приложена като веществено даказателство по делото); от частта от обясненията на подс.В.Т., дадени по време на съдебното следствие, съответстваща на останалата част от доказателствената съвкупност - извън очертаната по-долу като недостоверна; от показанията на свидетеля Т.А.П. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля В.П.Г. – дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля Н.Д.Я. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката М. Ц. И. - дадени по време на съдебното следствие; от визираните във фактическата обстановка Протокол за  оглед на местопроизшествие, Протоколи за доброволно предаване, Разписка, Рапорт, Обяснения /последните две за фактическото им наличие и авторството им/; от съдебна ценова икономическа експертиза /л.87 и 88 от досъд. п/во/; от съдебномедицинска експертиза /л.91 от досъд. п/во/; от веществените доказателства; от справки за съдимост, декларации и автобиографии за всеки от тримата подсъдими на досъдебното производство; справка за съдимост на подс.Т. /л.47 до л.57 от съд. п/во/; удостоверения относно имуществено състояние на подс.Т. /л.89 до 91, л.120, 122 е 124 от съд. п/во/, от албум /л.148 и 149 от съд. п/во/.

По-долу съдът е обсъдил като събран гласен материал и показанията на свидетелката Й.О.М..

По изложените изцяло в съдебно заседание съображения конкретно относно показанията на св.П. ***. на 06.12.2010г.), съдът ги цени като годен доказателствен източник наред и с останалите, събрани в съдебното следствие. Несъмнено както от показ на св.П., така и от докл. записка на л.13 от досъд. п/во, обективираща неговата функция, става ясно, че извършил наред със св.Г. в оперативно издирвателни действия, след приключването на които предал  материалите към нея (между които и съставените от него протоколи при условията на чл.215, ал.1 от НПК), на водещият разследването, разследващ полицай Р. Д., поради което допускането му като свидетел за известните му обстоятелства от тази дейност не стои в противоречие със забраната по чл.118, ал.1 от НПК. Съответно на това, съставените от св.П. документи, отразяващи предаването на вещи от всеки от подсъдимите, към момента на извършване на оперативно-издирвателните действия от свидетелите П. и Г., се ценят от съда като писмени доказателства, съставени от първия, за да обективират това, както и получаването им от служителя, вида и количеството им, както и изявленията на всеки от подсъдимите за произхода им (всяко от тези обстоятелства възпроизведено в съдебното следствие и посредством показанията на свидетелите П. и Г., а и посредством обясненията на подсъдимите в тази им част).

Прегледа на материалите по делото сочи за неоснователност на изложеното в пренията, твърдение от страна на процесуалният представител на подс.Т., за процесуална негодност, съответно изключване от доказателствената съвкупност на протокола за оглед на местопроизшествие /л.8 и 9 аот досъд. п/во/. В случая с това първо действие по разследването, съобразно чл.212, ал.2 от НПК е образувано процесното досъдебно производство срещу неизвестен извършител и е спазен реда по чл.212, ал.3 от НПК – видно от уведомление на л.1 от досъд. п/во в рамките на определените 24 часа – още на датата на съставянето му – 08.05.2010г. Огледът е извършен по реда на чл.156 от НПК, като наведените съмнения относно спазване на изискванията на чл.137 от НПК за поемните лица, вкл. и че запознамането им с правата им по ал.4 от същата разпоредба (отразено в протокол за това – л.10 от досъд. п/во/,  предхождало по време извършването на огледа. Обсъжданото писмено доказателствено средство – протокол за оглед на местопризшествие е съставен съобразно чл.128 от НПК, съдържа всички елементи и е подписан от органа, извършил действието, както и поемните лица, изисквани от чл.129, ал.1 и ал.2 от НПК. В НПК липсва изискване за посочване номер на досъдебното производство, а което е от значение в случая, относимостта на това доказателствено средство именно по процесния случай следва категорично както от данните в него за времето и мястото на извършването на огледа, така и изрично посоченото в съдържанието му, че повода, за него е „съобщение от св.Р. за извършен грабеж”. Защитника сочи факта, че в съдържанието на протокола за запознаване с правата и зъдължанията на поемните лица – л.10 от досъд. п/во, фигурира № на ДП, и приема, че това води до съмнение в извършването на това действие преди огледа, но пропуска  факта, че всъщност този номер фигурира и върху Протокола за оглед – вдясно горе – в щемпела отразил регистрирането му във Второ РУ на МВР – Р.,  като и да се приеме, че № на ДП бил вписан впоследствие върху тези документи (логично е това да е станало след извършване на огледа, след като с него се счита по реда на чл.212, ал.2 от НПК за образувано досъдебното производство), не внася съмнение в твърдяния от защитника смисъл за несъблюдаване на посочените императивни правила от НПК.

Следва да се отбележи, че поначало правилната констатация на същият процесуален представител за неустановяване в дома на св.Р. при извършения оглед на трасологични, дактилоскопни и други възможни следи от действията на извършителите, е несъстоятелно да се обсъжда априори като водещо до невъзможност да се докаже деятелността именно на процесните трима подсъдими с други доказателствени средства, каквито в случая са налице и се отчитат от съда като достатъчни за несъмненост в изводите за виновността и осъждането на всеки от тях.

Съдът цени като източник на доказателствена информация по предмета на делото и приложеният на л.148 и 149 от съд. п/во албум, като не споделя твърдението на адв.С. за недоказаност на извършване на отразените в него снимки, именно при процесният оглед на местопроизшествие на 08.05.2010год. Подобни съмнения са изключени, след като факта на заснимане е отразен в протокола – частта, приложена на л.9 от досъ. п/во, очевидно до момента на съдебното следствие не били ангажирани като доказателство, причината за което, както и относно идентичността им с тези, относими към случая, се сочат от страната, представила ги в съдебно заседание, което съдът не намира основание да не кредитира. Освен това, и самата визуална информация от снимките в обсъждания албум, напълно съответства на следващото от гласните доказателства – основно за това показанията на св.Р., на полиц. служители, както и на подсъдимите И. и С. за конкретния изглед на къщата, мястото, където се намирала – отпределено като забутано, за тесните помещения в същата и разхвърляни вещи, както и цялостно състояние /единият от подсъдимите го определя по красноречив начин/, състоянието на входната врата за двора, както и на оградната мрежа и мястото на отвързването й, констатирани към момента на извършвания оглед на местопроизшествие.

В доказателствената съвкупност е налице противоречие по предмета на доказване, и конкретно в отговор на въпроса по чл.102, т.1 от НПК за участието на подс.В.Т. в извършване на престъплението, както и някой незначителни с оглед решението по правните изводи на съда и изхода на делото несъответствия, визирани и решени от съда по-долу. Посоченото значимо за предмета на делото противоречие се установява при съпостяването на обясненията на подсъдимите И. и С., дадени в съдебни заседания на 06.12.2010год. и на 17.01.2011год., както и показанията на всички горепосочени свидетели и доказателствената информация от посочените писмени доказателства, доказателствени средства и експертизи, албум, както и веществени доказателства от една страна (която част от съвкупността с оглед решаването на противоречието съобразно чл.305, ал.3, пр.2 от НПК съдът условно определя като първа група) и от друга страна – обясненията на подс.В.Т., както и частта от обясненията на подс.И. и  Сименонов само в съдебно заседание на 10.01.2011г. – свързани с твърдение за неучастие на подс.Т. в деянието, и на практика отречени като лъжливи от същите подсъдими още в същото съдебно следствие, но във всеки случай подлежащи на обсъждане (която част от съвкупността с оглед решаването на противоречието съобразно чл.305, ал.3,пр.2 от НПК съдът условно определя като втора група). Съдът счита за достоверна, поради което   кредитира първата група доказателствен материал (от която следва именно приетата за установена по-горе фактическа обстановка) и от друга страна не кредитира, като счита за недостоверна, поради което отхвърля втората група доказателствен материал (не кредитира същностната част от обясненията на подс.В.Т. по отношение предмета на доказване, както и само посочената част от обясненията на другите двама подсъдими, за кратко обслужвали неговата версия за неучастие в процесното деяние). Съображения за това решение относно доказателствения материал съдът черпи от долуизложения негов анализ,  при съпоставяне на гласните и писмени доказателства, съобразявайки конкретно съдържанието на обясненията на всеки от подсъдимите, обсъждайки установеното им обективно поведение в процесния период от време и косвените по отношение същата деятелност на всеки от последните трима, както и преки доказателства, налични в този материал. Преди и излагането решението на съда за посоченото противоречие  по реда на чл.305,  ал.3, изр.2 от НПК, следва съобразно изр.1 от същата разпоредба, да се очертаят несъмнено установяващите се обстоятелства.  

На първо място, безспорно се установяват обстоятелствата относно местопребиваването, познанството на тримата подсъдими и знанието на подс.С. относно местоработата, местонахождение на имота на св.Р., както и за предходни състояния на свидетеля, свързани със значително повлияване от изпит алкохол /източник са обясненията им, както и в тази част установеното посредством показанията на полицейските служители и св.М. И./. Също такива са обстоятелствата, свързани с местонахождението на имота на св.Р. и конкретиката за налично дворно място към полунощ на процесната дата, начин на ограждане, неосветеност на района процесната вечер, помещения, общо тяхно разположение, както и на вещите в помещението, в което бил св.Р. по начина, визиран във фактическата обстановка и факта, че свидетелят спял по това време, с включено в помещението осветление – източник за тях са показанията на св.Р., както и подсъдимите И. и С., а и на подс.Т.– на последния само в тази им част, показанията на полиц. служители, както и частта от тези обстоятелства относно имота, отразени в протокол за оглед на местопроизшествие – л.8 и 9 от досъд. п/во и фотоолбум към него – приложен в съд. следствие. На следващо място, безпротиворечиво се установява, че във времевия период малко преди и към полунощ на 07.05.2010год. в един конкретен момент тримата подсъдими се намирали в непосредствена близост пред имота на св.Р., че подсъдимите И. и С. влезли в имота и къщата, а в малко по-късен такъв момент в същия времеви период излязли от там, отново тримата подсъдими били на това място, като във в тяхно владение били всички инкриминирани вещи, отнети от св.Р., и конкретно във владението на подс.Н.Т. – част от цигарите, ел. трион и ел.уред за измерване „муелтицет” (извън това, бил ли е с подсъдимите И. и С. при влизането им в къщата и подс.В.Т., както и била ли е предварителната договоронст между тях да извършат деянието в съответно заведение до „Дунав мост” по - рано на процесната дата, с конкретиката в горната фактическа обстановка, за която доказателственият материал се явявя противоречив и решението на съда по тези обстоятелства е изложено по-долу). Посоченото като непротиворечиви обстоятелства се установява от обясненията на всеки от тримата подсъдими в тази им част,  а конкретно за владението им върху съответните вещи за всеки от подсъдимите – косвено се индицира като състояние на процесната дата и от факта, че били установени в тяхно владение същият ден по-късно и съответно предадени на полиц. служители – източник за което са показанията на св.П. и Г., както и протоколите за доброволно предаване, като писмени доказателства, обективирали същото, вкл. и конкретните предадени от всеки от подсъдимите вещи. Несъмнени обстоятелства се явяват и всички за конкретната деятелност на подсъдимите И. и С. за начина на проникване в имота на св.Р., конкретно случилото се в него и в частност техните действия спрямо св.Р., че били прикрили лицето си с маски, конкретиката на принудата спрямо св.Р., факта, че непосредствено при влизането им в стаята се събудил и започнали упражняването на принудата, отнемането на вещи от имота и изнасянето им, последвалите действия по разделяне на вещите, за конкретиката на последователността на действията по издирване и начина на установяването им от полицейските служители, за направените признания пред полиц. служители, включително и в съставените при предаването на вещите, документи от св.П., както и впоследствие идентично посредством съставяните в полицията саморъчни обяснения (отново без тук да се решава отношението на подс.Т. в същото, поради следващото от неговите обяснения противоречие по тези обстоятелства в съвкупността за неговото участие или неучастие и отношение към всяко от тези обстоятелства – решено от съда по-долу). За отграничените като несъмнени последни обстоятелства източник са обясненията на подсъдимите И. и С., показанията на св.Р., показанията на свидетелите П., Г. и Я. (като полиц. служит. пресъздават както самопризнанията на тези подсъдими, така и разказаното пред тях от св.Р. за случилото се, вкл. и за неговото външно възприето физическо състояние, визирано във факт. обстановка, както и соченото за специфичен глас на лицето, осъществило основно действията по принудата спрямо него). Освен от тези гласни доказателства, заявеното участие в деянието на подсъдимите, както и предаване на вещите и контретно какви били, съответно последвалото им предаване на разследващият полицай, а след това – връщането им на св.Р., се установяват посредством писмени доказателства по делото – трите протокола за доброволно предаване – за всеки от подсъдимите и разписка /л.84 от досъд. п/во/. В частност, несъмнени са обстоятелствата по уведомяване на полиц. органи за случая от св.Р. непосредствено след деянието, извършения оглед, както и конкретиката на действията по достигане при издирвателните мероприятия до извършителите от разпитаните в качеството на свидетели и други полицейски служители, всичко установено от тях от св.Р., както и от заподозрените тогава И. и С. (самопризнанието от Т. се явява обстоятелство, за което е налице противоречие, предвид последвалата защитна версия на същия по отричане на същото, решението по което е изложено по-долу). Като несъмнено установяващо се обстоятелство следва да се отчете това, че всеки от подсъдимите И. и С. както устно при направеното самопризнание от всеки от тях пред полиц. служители, така и писмено – в съставените от св.П. протоколи при предаването на вещите, заявили че в деянието участвал и подс.Н.Т., за което им изявление източниците са непротиворечиви – сочи се в обясненията им, в показанията на полиц. служители, обективирано е в досъдебното производство в съдържанието на съставените протоколи за предаване на вещи за всеки от двамата подсъдими. Безпротиворечиво се установява и факта на предаване от св.Р. на определенета като ”черна плетена шапка”, на органа по разследването, съответно  че същата именно била приложена като веществено доказателство по делото. Също така обстоятелството, че бил освидетелстван, за вида и характера на установените по него увреждания, както и изводите на СМЕ относно възможния механизъм на причиняването им. При липса на противоречие в съвкупносттта, посредством изводите на СЦИЕ , се установява и средната пазарна стойност на предмета на посегателството.

Както бе посочено, съдът счита за достоверна, поради което приема определлената като първа група доказателствен материал от съвкупността и въз основа на нея  достига до фактическата обстановка и счита за недостоверен източник на доказателства, поради което отхвърля определената като втора група от доказателствената съвкупност. Съображенията на съда за това решение относно наличното противоречие в доказателствения материал съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК са следните:

На първо място, като източник на пряко доказателство за участието на всеки от тримата подсъдими в описаното във фактическата обстановка, съдът обсъжда значителната част, същностните като обстоятелственост и конкретика обяснения на подсъдимите И. и С. (с изключение на развитата за кратко във времето – само в съдебно заседание на 10.01.11г. версия за неучастие на подс.Т., причината за която кратка промяна в обясненията им, се изяснява още в следващото съдебно заседание, в което самите се сочат недостоверността й, както и същото се потвърждава от показанията на св.М.  И.), като всеки от тях е категоричен освен за личното си участие в извършеното, така и на подс.Т. и то с конкретиката именно като отразената във фактическата обстановка. Освен подробното излагане на случилото се, включително и за участието на подс.Т. в общата на тримата деятелност, достоверността на обясненията на подсъдимите И. и С., следва и от установяващият се посредством показанията на св.П. и св.Г. факт, че всеки от тези двама подсъдими посочил подс.Т. като техен съучастник още по  време на извършваните от тези свидетели мероприятия, по установяване на извършителите – които изявления на подсъдимите на практика представяват извънпроцесуални признания за извършеното и участващия с тях Т., косвени за което – пресъздаващи узнатото, се явяват в тази им част показанията на полицейските служители. Достоверността на последните пък следва както от липсата и на минимални данни в съвпуността за преднамереност и недобросъвестност у П. и Г. при извършване на полицейската работа по установяване на реалните извършители на деянието, от съответствието между тези показания, логичност на съдържанието им в насока как са били преценени и достигнато до предполагаемите извършители въз основа на заявеното от пострадалия за особен дрезгав глас (както се установява това насочило служителите към проверка именно на подс.С. и живеещият с него подс.И.), така и от потвърждаването им в тази част от обективираното и писмено към него момента самопризнание за извършеното и макар и накратко ясно заявено от всеки от посъдимите още при предаване на частта от процесните вещи, останала в тяхно владение, в съставените от П. протоколи за доброволно предаване, че произхода им бил от домът на възрастен човек, която тяхна деятелност била задружна заедно със подс.Т.. Съдът цени показанията на свидетеля П. се цени от съда като източник на производно косвено доказателство за направено и от подс.Т. признание за извършено при първоначалните действия по издирване, съответно преки за факта на предавена на описаните в протокола на л.17 от досъд. п/во вещи от този подсъдим, както и за конкретното изявление за прозхода им, вписано несъмнено лично от същият подсъдим в съдържанието на  това писмено доказателство. Последния факт и самостоятелно подкрепя както показанията на св.П., за извършено признание за участие в деянието от страна на подс.Т., заедно с подсъдимите И. и С., така и обективира на практика извършеното признание. Несъмнено като несполучлив опит да се обясни по някакъв начин твърдяната недостоверност в показанията на св.П. в тази им част, е споделеното от подс.Т., че този полицейски служител имал предходни претенция към него, както се изразява „да му пее за разни работи”, а подсъдимия отказал това, поради което само,  служителя  изложил тези показания в уличаващ го смисъл. /обясн. на подс.Т. на л.32 от прот. за сз. на 06.12.2010год. – долу/. Подобни данни липсват, а и е твърде хипотетично даден полицейски служител да третира по този начин извествия му престъпен контингент. Едновременно с това, подс.Т., потвърждавайки, че лично е написал саморъчното обяснение в протокола за произхода на предадените вещи (в което ясно е посочено, че са взети от него и останалите двама подсъдими от имот на възрастен човек), пропуска да сподели на какво отдава това си изразено на практика самопризнание, очевидно поради невъзможността си в пълнота да стикова недостоверната си версия вече в съдебното следствие за неучастие в деянието. На следващо място, недостоверността на обясенията на подс.Т. в съдебно следствие в отричане на съизвършителска дейност с другите двама подсъдими, се извлича и от обективираната посредством доказателствените средства в производството, промяна в позицията му към деянието, а именно – логично към момента на предаване на вещите на полицейските служители (които вещи несъмнено му било ясно както на него, така и на полицейските служители, че не са негови, а са заявени като отнети от св.Р.), той прави пред св.П. самопризнание, вкл. го отразява и писмено в протокола за доброволно предаване, а след предприетата му очевидно под влиянието на процесуалните му представители защитна позиция в отричане на участие в деянието, вече обяснява невъзможния за прикриване факт на наличие на част от вещите, предмет на деянието в негово владение, с това, че бил случайно до процесната къща, изчакал другите подсъдими, те му дали вещите след излизането си от имота и т.н. Достатъчно и самостоятелно да се определят като недостоверни обясненията му в последния смисъл по време на съдебното следствие е да се отчете противоречивото им съдържание относно причината въобще да му бъдат предавани конкретните вещи в негово владение (след като според версията му не участвал в отнемането им, а още повече – не питал другите подсъдими какви точно отношения имали с човека от къщата, за да им дава подобни вещи). В обясненията си, отразени на л.34 и 45 от прот. за с.з. на 06.12.2010год. твърди, че ел. трион му бил даден да го продаде, едновременно да го държи, докато евентуално дължащият му пари подс.И. намери купувач, за мултицета – първо сочи за уговорка да го продаде, а непосредствено след това, че всъщност не било така, след това пък излиза, че ги взел, тъй като нямало къде И. и С. да оставят тези неща, едновременно с което му били оставени като залог за задължението към него от подс.И.. За цигарите очедвидно поради невъзможността си да скалъпи каквото и да е друго обяснение, сочи, че му били дадени като подарък, а малко след това – че и те били за приспадане от дължимата към подс.И. сума. Тази част от обясненията на подсъдимия е достатъчно красноречива илюстрация на лъжливата му версия, като не може да даде смислено, трайно и разумно обяснение защо немалка по стойност част от вещите, отнети от имота на св.Р., му били дадени от другите двама подсъдими. От друга страна – соченото от подсъдимите И. и С. – че подс.Т. бил наред с тях извършител на деянието, и съответно реалното му осъществяване с отнемане на процесните вещи, напълно логично предпоставя това установено фактическо положение (на наличие у един от извършителите Т., на част от отнетото).

На следващо място, отново като белег за недостоверност на обясненията на подс.Т. в същностната по обвинението част се счита от съда и неубедителността на съжденията му по повод уличаващите го обяснения на другите двама подсъдими за участието му в деянието. Макар и да си обяснява това с упражнен натиск върху последните, за да дават обяснения в този смисъл, и несъмнено че бил лице, осъждано многократно и наясно с последиците от осъществяваната наказателна репресия, не проявил интерес към действителните им мотиви за подобна тяхна позиция, например при общото им транспортиране от затворническите заведения за провеждане на съдебни заседания, каквато пасивност не може да намери разумно обяснение, при положение, че се явява лъжливо уличен в извършване наэ престъпление, според версията му. Освен това, данни за подобен натиск липсват в доказателствената съвкупност (временно твърдяните такива в обясненията им в съдебно заседание на 10.01.2011г. е кагегорично отречена от тях, както и мотива за процесуалното им поведение в този смисъл се изяснява посредством показанията на св.М. И.), докато с особено значение, индициращо липсата на подобно давление съдът отчита показанията на св.И.. Същата сочи, че сина й не твърдял подобно нещо при множеството им свиждания откакто е задържан по случая, а логично би било ако е имало такова, да бъде споделено именно с близък роднина, което индиректно опровергава противната теза на подс.Т., в опит да обясни уличаващите го обяснения и на двамата други подсъдими. Напълно в съответствие с факта, че по делото липсват и минимални данни за упражнено влияние към които е да е от подсъдимите в излагане на една или друга версия, включително и по въпроса за конкретните участвали лица в него, се явява отречената от самите тях, непосредствено в следващото съдебно заседание, кратко просъществувала версия на подсъдимите И. и С. за неучастие в деянието на подс.Т., а разумно обяснение за последната се съдържа в показанията на същата свидетелка. Както сочи св.И., узнала от сина си подс.и. на дата между предходното и обсъжданото заседание, за настояването от страна на подс.Т. при престоя им в ареста, И. както и подс.С. да поемат отговорността  за деянието, съответно да отричат занапред участието му в него, като свидетеката излага и убедителни причини, които биха мотивирали подс.И. към подобна промяна в обясненията му по случая. Съдът не намира основание да не кредитира таза част, както и изцяло показанията на св.И., и ги цени допълнително освен в горния смисъл и като косвени производни относно опитите на подс.Т. да преиначи в обслужваща недостоверната му версия насока обяснения на подсъдимите И. и С., съответно в подкрепа на извода на съда за недостоверност на тази версия. По същите съображения, самите обяснения на подс.И. и С., дадени в съдебното задседание на 10.01.2011г. се установат като недостоверни, като са отхвърлени макар и накратно, но по убедителен начин включително и от подсъдимите още в следващото съдебно заседание, след което всъщност доказателстевената съвкупност се изпълва с техни цялостно убедителни, непроменени – от момента на издирвателните мероприятия до момента на постановяване на присъдата (доколкото за кратко са изложили различни, налице е логично и разумно обяснение за това им поведение) и невнасящи съмнение в добросъвестното им излагане обяснения, в които се излагат категорично обстоятелства за съучастническата дейност в процесното деяние и на подс.Т..

Съдът отчита като индиция, сочеща наред с изложените до тук преки и косвени доказателства за деятелността на всеки от тримата подсъдими, и обективираната посредством вещите предмет на деянието връзка между всеки от тях и несъмнено установяващият се посредством показанията на св.Р., както и косвено от показанията на пресъздалите изявленията му полицейски служители, факт на отнемането им по начина, времето и мястото, визирани във фактическата обстановка (като се отчете решеното за недостоверното твърдение на подс.Т., че те попаднали в негово владение при други обстоятелства, а не и поради задружната му с останалите двама подсъдими дейност, очертана от обвинението). Отнемането на вещите против волята на св.Р., посредством упражнената принуда, като конкретика е залегнало в показанията на пострадалия достатъчно последователно и убедително (на практика и само реакцията му, като поискал съдействие от полицията, както и съдържанието на пресъздаденото за приживяното пред полицейските служители, както и тяхната лична оценка на състоянието му), както и соченето на конкретни обстоятелства особено по упражнената принуда, които може да се очаква от лице, действително преживяло такава, определят показанията му изцяло за достоверни. Наред с това, самата поредица от установеното по последвалите полицейски действия и установено в наказателното производство – достигане до вещите и техните владелци, направените самопризнания за извършеното, както и за произхода на вещите /първоначално и от тримата/, подробностите в излаганото в обясненията на подсъдимите И. и С. относно местоположение на къщата и пътя на проникване в нея, вътрешно разположение в процесната стоя, начин на извършване на деянието, конкретните отнети вещи и разпределянето им между тримата и отправянето им от всеки от тях, и т.н, както са визирани във факт обстановка, се ценят от съда като факт, и сам по себе си потвърждаващ обективността и достоверността на показанията на пострадалия и като цяло на определената като първа група доказателствен материал от доказателствената съвкупност. В частност, липсва съмнение, че обетивираните в СМЕ увреждания по тъжителя, били причинени именно с действията на подсъдимите, визирани в обстановката, посредством конкретните прояви на осъщестена принуда при извършеното отнемане на вещи от неговото владение.

Противно на твърдението на процесуалният представител на подс.Т., съдът констатира последователност и липса на данни в доказателственият материал на минимално съмнение в показанията на св.Р., включително и в частта им за възприетия брой на лицата, влезли в домът му на процесната дата и осъществили осъжданото деяние. Видно е от показанията му (л.27 – 30 от прот. за с.з. на 06.12.2010г.), след като възприел ясно наличието първоначално на две лица с маски в непосредствена близост до леглото му, макар и  да последвало притискане към леглото му с очевидната цел да няма възможност да се противопоставя и препятства отнемането на вещите, както и да наблюдава извършителите, успял да възприеме и факта, че кракто след това, в стоята влязло и трето лице – както сочи възприел го като силует. Наред с това, възприемал как извършителя, упражнил основно принудата спрямо него, се обръщал в множествено число към останалите лица в помещението. Съдът не намира основание да не кредитира показанията му в тази им част, тъй като са липсват данни за каквато и да е преднамереност и евентуално заинтересованост да сочи повече от реалните извършители, а освен това направил идентично оплакване за броя на извършителите и още непосредствено след началото на полицейските действия – видно от показанията на свидетелите Я., П. и Г., които в тази им част за обсъжданото обстоятелство се явяват източник на косвени производни доказателства, в подкрепа на показанията на св.Р., явяващи се преки за същите. Не на последно място, на практика достоверността на показанията на св.Р. и правилността на възприетото от него, че извършителите били трима, се потвърждава и от установяването именно на три лица (процесните подсъдими), чието именно авторство се уставновява в процесното наказателно производство.

Липсва съмнение в обективността и истиността на показанията на св.Р. и относно установените като липсващи вещи, още по –малко за тяхната принадлежност в негово владение до процесното отнемане. Изложените съждения на процесуалният представител в противна насока не намират опора в доказателствата, събрани по делото. На първо място следва да се посочи за напълно оправдано и обичайно случващо се, пострадало лице да не е във възможност по различни причини /току – що преживяно деяние, можество на отнетите вещи и невъзможност да се установят непосредствено след извършването му, особено в пособни случаи с разхвърляне на всичко из стаите на имота – видно от албума/ да заяви пред полицейските органи всяка една от липсващите вещи. Така и станало в случая например с установения на практика първо във владението на подс.Т. измервателен уред „мултицет”, а след това посочен като липсващ от пострадалия. Във всеки случай по делото липсват данни, внясящи съмнение, че и тази вещ била от отнетите от домът на св.Р. и до тогава била именно в негово владение, още повече в случая има и изрично пряко доказателство за това – обясненията на всеки от подсъдимите И. и С., както и индиректно – обясненията за произхода и на тази вещ в прококола за предаване на вещи от подс.Т.. От показанията на разпитаните полиц. служители и най-конкретно сочено в тези на свидетелите П. (частта на л.22 от прот. за с.з. на 06.12.10г.- средата), както и на св.Г. и св.Я. за част от тях, което е и разбираемо с оглед изминалото време от провеждане на дейсствията им по издирването до съдебните заседание, се установява, че пред тях на практика пострадалия посочил всички вещи, вкл. и пари, които впоследстиве били установени като такива в извършителите, както бе посочено с изкл. на мултицета. При тези данни липсва съмнение в установеността за принадлежност на тези вещи на св.Р., както и че били предмет на обсъжданото деяние. Освен това, ясно следва от състава, очертан от предмета на обвинението, че е без значение налице ли е вещното право на собственост на пострадалия върху тях, а следва да се изследва единствено държането – налично владение към момента на противозаконното отнемане, поради което и е безпредметно да се обсъжда твърдението, че непредставянето на доказателство за собственост за част от вещите, предмет на обвинението, внасяло съмение в съставомерността на деянието (след като в случай факта на владението им от св.Р. е категорично доказано с цитираните доказателствени средства). Следва да се посочи, че в частност недостоверни се явяват и обясненията на подс.Т. за конкретното време на твърдяната само среща с останалите двама подсъдими пред имота на св.Р. в „П. д.” – твърди, че било около 21,30 часа, докато несъмнено посредством показанията на св.Р. в тази им част, обясненията на подсъдимите И. и С. както и на полицейския служител Я., който обсъжда предявеният му в тази насока Рапорт, приложен на л.12 от досъд. п/во (отразено на л.7 от прот. за с.з. на 10.01.2011г. и от самия Рапорт, в която част съдът не намира пречка да съобрази, както и предвид соченото от свидетелите П. и Г. също за прилизителният час на осъществяване на деянието, се изяснява, че бил около 23, 30 часа.

Съдът съобразява като част от доказателствена съвкупност показанията на св.Й.О. М. и обсъждайки ги наред с обясненията на подс.Т. в частта, касаеща същата свидетелка (л.31 от прот. за с.з. на 06.12.2010год.), констатира, че от същите не следва каквато и да е доказателствена информация, в насока да внесе съмнение в следващото от първата група доказателствен материал за участието на подс.Т. в процесното деяние. Последния твърди, че по време, предхождало с часове деянието, бил при приятелката си /св.М./, след което и се осъществил при твърдяното случайно преминаване в процесния район срещата му с подсъдимите И. и С., а същата свидетелка сочи, че действително подс.Т. *** на 07 или 08.05.2010год,, като преспал при нея един от двата дсена, и не може да бъде по-конкретна както за датата, така и за конкретния период от време на твърдяното нощуване на подс.Т., и тази само обща информация по никакъв начин не подлага на съмнение, още по-малко опровергава установеното от първата група доказателствен материал и визирано във фактическата обстановка по-горе за съучастническата дейност на същия подсъдим в процесното деяние.

Следва да се прецизира въпроса относно носените от подсъдимите т.нар. маски към момента на действията в имота на пострадалия, съответно относимостта на приложената към делото такава, като веществено доказателство. Съдът приема за установено, че сочената в обв. акт ”черна плетена шапка с неустановен собственик”  е именно една от ползваните от подсъдимите средства да прикрият лицето си по време на дението, и по - конкретно, тази която св.Р. успял да махне от лицето на един от тях, съответно по това веществено доказателство се е произнесъл съобразно чл.53, ал.1, б.”а” от НК. Като съображение за това решение на съда, на първо място, изяснява се при визуалото възприемане на тази вещ, приложена по делото (извършено няколкократно при предявяване на страни по делото в съдебно следствие, както и при действието по чл.284 от НПК), че на практика представлява плетен черен чорапогащник отрязан под и над средната му част, както и частично пробит в едната му страна, а не някаква обичайна шапка. Че ползваната вещ за прикриване лицата на извършителите била именно с такъв вид сочи изрично в обясненията си подс. С. със следната конкретика:...”Преди да влезем в къщата, всеки от нас тримата си сложи на главата по един чорапогащник. Не помня какви бяха на цвят, но мисля, че бяха черни...” – л.11 от прот. за с.з. на 06.12.10г. При това и липсата на съмнение в добросъвестно изложеното в показанията на св.Р., че свалил един такъв от носените от подсъдимите, както и го предал на разследващите органи малко по-късно след като го намерил около леглото си в стаята, където се развили действията, съдът приема за достатъчно категорично установено,че била една от ползваните от подсъдимите при извършване на деянието. Факта, че само декларативно С. и И. отричат предявеният им в съдебно заседание чарапогащник да е от ползваните от тях, може да намери различно обяснение, но не и такова което да внесе съмнение в идентичността й с една от полваните от който и да е от тримата подсъмими при извършване  на деянието. Незначително с оглед основаните правни изводи на съда, изложени по-долу за деятелността на подсъдимите се явява и наличното в доказателственият материал несъответствие между обясненията на подсъдимите И. и С. от една страна и от друга друга относима част от материала по въпроса именно как са преодоляли тримата подсъдими входната врата на къщата на пострадалия. Подс.С. сочи, че не е възприемал някакво въздействие върху вратата, различно от обичайното и отваряне, напр. чрез отключване след промушване на ръката от вътрешната страна, след сваляне на налично стъкло /съответно предполага, че е била отключена/, но изяснява, че всъщност първи при вратата отишли подсъдимите И. и Т., малко след което извикали там и него, а подс.И. в обясненията си заявява изцяло съгласието си с изложеното в обстояствената част на обвинителния акт за случая, между което е и проникване чрез сваляне на стъкло от вратата и получен по този начин достъп за отключване на входната врата. Всъщност подсъдимите не дават изчерпателна информация за обсъжданото обстоятелство, но посредством показанията на св.Р. тази част – преки за състоянието в което установил входната врата непосредстевно след като подсъдимите напуснали имота (отразени на л.28 от прот. за с.з. на 06.12.2010год), показанията на св.Я. за заявеното от същият свидетел при първоначалното посещение на имота от полицейският екип (отразени на л.6 от прот. за с.з. на 10.01.11г.). явяващи се преки за установеното и от него състояние на вратата – със свалено прозорче, така и изричното  отразяване на същата констатация в съставения при огледа на местопроизшествие протокол – л.8 и 9 от досъд. п/во, съвкупно доказват именно тази начин на проникване в имота. Извън това, начина на проникване в имота, не е обстоятелство от значение за съставомерността и квалифицирането на деянието в случая.

От събраните и анализирани така доказателства, съдът е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимите И., С. и Т. и за постановяване на осъдителна присъда спрямо всеки от тях. Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, в извършването на което са обвинени тримата процесни подсъдими. Съдът е постановил осъдителна присъда срещу всеки от тях, тъй като след преценка на доказателствата събрани по делото, е достигнал до единствено възможния извод за основният факт по делото - относно авторството на престъплението и виновността на всеки от тях, както и за причинените на св.Р. /владелец на отнетото имущество/ вреди от престъплението. Хронологията на доказателствата, визирани като първа група от съвкупноста, и тяхната взаимовръзка изключват възможността престъплението да е извършено от други лица, а не от тримата подсъдими. Предвид изложеното съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност достигна до следните правни изводи:

                   Подсъдимият В.С.Т. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

          От обективна и субективна страна В.С.Т. , осъществил състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 07.05.2010год. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, в съучастие с И.С.С. и Н.П.И.,***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

         Подс. В.С.Т. осъществил изпълнителното деяние на чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, тъй заедно с другите двама извършители участвал в самото изпълнение на престъплението – наред с подс.И. извършвал действията по отнемане на чуждите за тях движими вещи, както претърсвал стаята на имота, както и непосредствения към нея коридор, откъдето вземали от процесните вещи, които били във владението на св.Р., през което време за постигане на тази им обща цел – да отнемат вещи от имота на пострадалия, подс.С. реализирал принудата върху него (в по-укоримата и форма – упражняване на сила). С упражняваната принуда от подс.С., както и за кратко от подс.И. – всички физически действия срещу св.Р., описани във фактическата обстановска се целяло и съзнавало и от тримата подсъдими, че същите постигат по този начин целта си, да бъде сломена възможна съпротива от страна на пострадалия към действията им по отнемане на вещите му, както и едновременно да бъде сломена налична такава съпротива. Грабежът започнал с наначалото на принудата (секунди след като подсъдимите влезли в стаята и при събуждането на пострадалия), упражнена с целта и като средство да бъдат отнемани вещи от владението на св.Р. и бил довършен с фактта на това отнемане – в която съставка на обсъжданото сложно присвоително престъпление участие взел  подс.Т. – същият търсил, вземал вещи от имота, както и при едновременното излизане на подсъдимите от него, наред с останалите изнесъл такива вещи, прекъсвайки владението на св.Р. върху тях.

Подс.ІТ. извършил престъплението в съучастие с подсъдимите И. и С., като на практика негласно, а следващо от сложилият се факт, че св.Р. се събудил още при влизането им в стаята, си разпределили ролите и в частност подсъдимите И. и С. в кратък период при реализирането му си ги разменили – като И. продължил да осъщестнява започната от подс.С. принуда към пострадалия, а С. започнал също да търси вещи из имота и ги взема, докато подс.Т. вършел в целия период на реализиране на деянието действия, насочени към намиране и отнемане на чуждите за него вещи. Поради това всеки от подсъдимите участвал в дейност, престанляваща изпълнение на престъплението, а в субективно отношение обединяващият момент на съизвършителството бил конкретния им общ умисъл – всеки от тях имал съзнанието, че взема участие в упражняването на принудата или отнемането на вещи от пострадалия, заедно с другите двама и искал от тази им обща дейност да настъпят именно тези последици. Правилността на този извода за субективното отношение на подс.Т., както и на всеки от другите двама подсъдими, достатъчно ясно следва от самите им обективирани посредством доказателствената съвкупност действия. Последните били съчетани и последователно настъпващи в преследване на една и съща цел едновременни по време, и веднага били преустановени, след като били отнети налични вещи от имота на пострадалия, каквито дейците си харасали за отнемане, и напуснали имота с отнетото. Предимно подс.С. и за кратко време и подс.И. упражнили принудата, а неизвършващите същата към конкретния момент други двама подсъдими, необезпокоявани, отнемали процесните вещи /реализирали втората съставка на престъплението – отнемането, с което грабежа бил довършен и за тримата извършители, с излизането им с взетите вещи от имота/. С общите си действия по този начин, те прекъснали старото владение върху процесните вещи и установили свое, ново владение върху тях и последвала фактическа власт върху същите.

От субективна страна подсъдимият В.С.Т. е извършил престъплението при пряк умисъл – съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целял е настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му – отнемане на движими вещи от пострадалото лице, посредством прилагане на принуда спрямо него, като по този начин именно реализирал намерението си за противозаконно присвояване на тези вещи. Интелектуалният момент у него е включвал определени представи относно особеностите, както на въздействието върху пострадалия от принудата, която другите двама извършители последователно упражнили върху него, така и на вредоносния резултат и бил налице общност на умисъла – между него и другите подсъдими, за постигане именно на тази обща тяхна цел. Тук следва да се отчете категорично, че от определената като първа група от доказателствената съвкупност се извежда именно приетата и от прокурора, промяна в субективното отношение на тримата подсъдими изразяваща се във водещото им намерение да извършват отнемане на вещи от къщата на св.Р., за което се уговорили при „Дунав мост” по-рано процесната вечер (обмисляйки едновременно и съгласявайки се с вероятността същият да е в имота си и надявайки се да е повлиян от алкохол, в степен да не се противопастави на това им намерение). Вече при реализиране на намерението им да отнемат вещи, при влизането в стаята и преди да започнат реалните действия по отнемане на вещи от тях, при веднага последвалото събуждане на св.Р., умисълът за кражба прерастнал във внезапен умисъл в тях за извършване на престъплението грабеж, като самите им обективирани в доказателствената съвкупност действия, свидетелстват ясно за това, а именно – още при опита на посстрадалия да стане от леглото, незабавно подс.С. го повалил обратно, започнал да му нанася удари и всичко останало по конкретиката на приложената принуда към св.Р., в което време от своя страна останалите двама подсъдими, веднага започнали да тършуват из имота, да вземат и задържат в себе си вещи, които малко след това, тримата извъшители изнесли от там. Или с действията си подсъдимите демонстрирали решението на всеки от тях чрез започнатото упражняване на принуда да постигнат целта си да отнемат вещи, което квалифицира извършеното като грабеж. Няма и съмнение, че още в началото на тършуване в имота от двама от подсъдимите (И. и Т.), те съзнавали и желаели да се осъществява принудата от третия от тях (С.), тъй като именно реализираната принуда по този начин на практика им създало възможността, което и станало, да преодолеят очакваната съпротива от него, както и го лишат от възможност да се противопостави на отнемането на вещите. Именно това представлява обединяващият момент на съизвършителството от субективна страна – всеки от тримата подсъдими имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите двама извършители и иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици – противозаконно да присвоят чуждите движими вещи. Логично на постигане на тази им цел с общи престъпни усилия, след излизане от имота, в спокойна обстановка, те си поделили отнетите вещи.

Затова и не е налице ексцес – превишаване на пределите на това, което всеки от тримата съучастинци са решили да извършат от който и да е от тях, при реазилиране на грабежа (в каквато насока се излага алтернативно обсъждане на казуса от процесуалния  представител на подс.Т.). Последния незабавно се съгласил и се възползвал както бе посочено, от започнатата от подс.С. принуда, като веднага в това време започнал да търси и отнема чуждите вещи и обединяващото ги в обективно и субективно отношение до довършване на деянието, изключват основателността на твърдението, че не следва да отговаря именно за грабеж, а евент. само за осъществена кражба от имота. Ясно е, че ако не е била реализирана принудата основно от подсъдимия С., и за кратко и от подс.И., за всеки от тях, както и за подс.Т. би се създала изцяло невъзможност или трудно преодолима пречка за отнемане на вещите, поради очакваното противодействие за това от страна на пострадалия, поради което и липсват и минимални данни за приложимост на обсъждания институт за подс.Т..

Престъплението било извършено от подс.Т. в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл.29, ал.1, б.а” от НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода в размер повече от една година, чието изтърпяване не било отложено по реда на чл.66 от НК, а именно –Със споразумение № 232/11.10.2004год. за прекратяване на наказателното производство по НОХД№ 1773/04г. по описа на Районен съд – Р. (отразено в справка на л.66 от досъд. п/во и бюлетин на л.49 от съд.- п/во). за извършена кражба, на Т. било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, и било постановено да го търпи ефективно, при първоначален строг режим . Със същото споразумение бил приложен и чл.70, ал.7 от НК относно неизтърпяна част от наказание съгласно предходно производство по УПО – четири месдеца и дванадесет дни лишаване от свобода.  Т. изтърпял наказанията, наложени със това стопразумение в периода от 25.01.2005год. до 14.08.2006год. (съгласно заверка за това от деловодител на РРП – върху спавка за съдимост на л.66 от досъд. п/во), като от последната дата до процесната такава, не бил изтекъл 5 – годишният срок, визиран в чл.30 от НК.

Причини за извършването на престъплението – незачитане на чуждата собственост, желание за облагодетелстване по неправомерен начин, изграден престъпен начин на живот.

         Подсъдимият И.С.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

От обективна и субективна страна И.С.С., осъществил състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 07.05.2010год. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, в съучастие с В.С.Т. и Н.П.И.,***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

         Подс. И.С.С. осъществил изпълнителното деяние на чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, тъй заедно с другите двама извършители участвал в самото изпълнение на престъплението – осъществил в началото на принудата и през по-голямата част от времетраенето на пребиваването на тримата подсъдими в стаята, през което време подсъдимите И. и Т. извършвали действията по отнемане на чуждите за тях, както и за С. движими вещи, като претърсвали стаята на имота, както и непосредствения към нея коридор, откъдето вземали от процесните вещи, които били във владението на св.Р.. Подс-С. притискал, удрял свидетеля Р. за постигане на общата му с останалите двама подсъдими цел – да отнемат вещи от имота на пострадалия, подс.С. реализирал принудата върху него (в по-укоримата и форма – упражняване на сила). С упражняваната принуда от подс.С., както и за кратко от подс.И. – всички физически действия срещу св.Р., описани във фактическата обстановска, се целяло и съзнавало и от тримата подсъдими, че същите постигат по този начин сломяване на възможна съпротива от страна на пострадалия към действията им по отнемане на вещите му, както и едновременно да бъде сломена налична такава съпротива. Грабежът започнал с наначалото на принудата (секунди след като подсъдимите влезли в стаята и при събуждането на пострадалия), упражнена с целта и като средство да бъдат отнемани вещи от владението на св.Р. и бил довършен с фактта на това отнемане – в която съставка на обсъжданото сложно присвоително престъпление участие взел  подс.Т. – същият търсил, вземал вещи от имота, както и при едновременното излизане на подсъдимия от него, наред с останалите изнесъл такива вещи, прекъсвайки владението на св.Р. върху тях.

Подс.С. извършил престъплението в съучастие с подсъдимите И. и Т., като на практика негласно, а следващо от сложилият се факт, че св.Р. се събудил още при влизането им в стаята, си разпределили ролите и в частност подсъдимите И. и С. в кратък период при реализирането му си ги разменили – като И. продължил да осъществява започнатата от подс.С. принуда към пострадалия, а С. започнал също да търси вещи из имота и ги взема, докато подс.Т. вършел в целия период на реализиране на деянието действия, насочени към намиране и отнемане на чуждите за него вещи. Поради това всеки от подсъдимите участвал в дейност, преставляваща изпълнение на престъплението, а в субективно отношение обединяващият момент на съизвършителството бил конкретния им общ умисъл – всеки от тях имал съзнанието, че взема участие в упражняването на принудата или отнемането на вещи от пострадалия, заедно с другите двама и искал от тази им обща дейност да настъпят именно тези последици. Правилността на този извода за субективното отношение на подс.С., както и на всеки от другите двама подсъдими, достатъчно ясно следва от самите им обективирани посредством доказателствената съвкупност действия. Последните били съчетани и последователно настъпващи в преследване на една и съща цел, едновременни по време, и веднага били преустановени, след като били отнети налични вещи от имота на пострадалия, каквито дейците си харасали за отнемане, и напуснали имота с отнетото. Предимно подс.С. и за кратко време и подс.И. упражнили принудата, а неизвършващите същата към конкретния момент други двама подсъдими, необезпокоявани, отнемали процесните вещи /реализирали втората съставка на престъплението – отнемането, с което грабежа бил довършен и за тримата извършители, с излизането им с взетите вещи от имота/. С общите действия по този начин, те прекъснали старото владение върху процесните вещи и установили свое, ново владение върху тях и последвала фактическа власт върху същите.

От субективна страна подсъдимият И.С.С. е  е извършил престъплението при пряк умисъл – съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целял е настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му – отнемане на движими вещи от пострадалото лице, посредством прилагане на принуда спрямо него, като по този начин именно реализирал намерението си за противозаконно присвояване на тези вещи. Интелектуалният момент у него е включвал определени представи относно особеностите, както на въздействието върху осъществяваната преди всичко от него принуда спрямо пострадалия, каквато за кратко приложил и друг от подсъдимите – подс.И., така и на вредоносния резултат и била налице общност на умисъла – между него и другите подсъдими, за постигане именно на тази обща тяхна цел. Тук следва да се отчете категорично, че от определената като първа група от доказателствена съвкупност се извежда именно приетата и от прокурора, промяна в субективното отношение на тримата подсъдими изразяваща се във водещото им намерение да извършват отнемане на вещи от къщата на св.Р., за което се уговорили при „Дунав мост” по-рано процесната вечер (обмисляйки едновременно и съгласявайки се с вероятността същият да е в имота си и надявайки се да е повлиян от алхокол, в степен да не се противопостави на това им намерение). Вече при реализиране на намерението им да отнемат вещи, при влизането в стаята и преди да започнат реалните действия по отнемане на вещи от тях, при веднага последвалото събуждане на св.Р., умисълът за кражба прерастнал във внезапен умисъл в тях за извършване на престъпението грабеж, като самите им обективирани в доказателствената съвпупност действия свидетелстват ясно за това, а именно – още при опита на пострадалия да стане от леглото, незабавно подс.С. го повалил обратно, започнал да му нанася удари и всичко останало по конкретиката на приложената принуда към св.Р., в което време от своя страна останалите двама подсъдими, веднага започнали да тършуват из имота, да вземат и задържат в себе си вещи, които малко след това, тримата извъшители изнесли от там. Или с действията си подсъдимите демонстрирали решението на всеки от тях чрез започнатото упражняване на принуда да постигнат целта си да отнемат вещи, което квалифицира извършеното като грабеж. Няма и съмнение, че още в началото на тършуване в имота от двама от подсъдимите (И. и Т.), те съзнавали и желаели да се осъществява принудата от третия от тях (С.), тъй като именно реализираната принуда по този начин на практика им създало възможността, което и станало, да преодоолеят очакваната съпротива от него, както и го лишат от възможност да се противопостави на отнемането на вещите. Именно това представлява обединяващият момент на съизвършителството от субективна страна – всеки от тримата подсъдими имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите двама извършители и иска от тази обща дейност да настъпят желаните общестевноопасни последици – противозакоконно да присвоят чуждите движими вещи. Логично на постигане на тази им цел с общи престъпни усилия, след излизане от имота, в спокойна обстановка, те си поделили отнетите вещи.

Престъплението било извършено от подс.С. в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК – след като бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно. Осъждането за което наказанието било отложено по реда на чл.66, яал.1 от НК е със споразумение № 354/22.12.03г. за прекратяване на наказателното производство по НОХД№ 2464/03г. по описа на Районен съд - Р., за тежко умишлено престъпление (отразено в бюлетин за съдимост на л.32 от досъд. п/во). Наказанието, наложено му с това споразумение – десет месеца лишаване от свобода, с Определение № 78/11.06.2008год. по ЧНХ № 118/08г. по описа на Окръжен съд – Р. в производство по чл.452, ал.1 от НПК било постановено на основание чл.68, ал.1 от НК, да се изтърпи отчасти – в размер на три месеца лишаване от свобода. Определението влязло в сила на 01.07.2008год. и това наказание било изтърпяно от подс.С. на 24.12.2008год. (видно от справка от затвора – Ловеч – л.34 от досъдс. п/во). Тази дата по аргумент на противното от чл.30, ал.2 от НК е дата на изтърпяване на наказанието, соответно от нея до процесната дата не бил изтекъл 5 – годишният срок по чл.30, ал.1 от НК. Като второ осъждане по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, съдът отчита  постановеното с посоченото Определение № 78/11.06.2008год. по ЧНХ № 118/08г. по описа на Окръжен съд – Р. в производство по чл.452, ал.1 от НПК – два месеца лишаване от свобода при първоначален лек режим, с което е заменено първоначално наложено на подсъдимия наказание пробация с опрезеление № 142/13.04.2006год. за прекратяване на наказателното производство по НОХД№ 1125/08г. по описа на Районен съд – Р.. (отразено в бюлетин на л.33 от досъд. п/во), като видно от справката върху него от деловодител на районна прокуратура, то е изтърпяно на 24.02.2009год., от която дата до процесната също не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК.

Причини за извършването на престъплението – незачитане на чуждата собственост, желание за облагодетелстване по неправомерен начин, изграден престъпен начин на живот.

         Подсъдимият Н.П.И. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

От обективна и субективна страна Н.П.И., осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 07.05.2010год. в гр.Р.,  в съучастие с В.С.Т. и И.С. ***, като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 брой ел. трион марка „MIL – 405”, 1  брой универсален измервателен уред /мултицет/ марка „Metra Hit 26 S”, 1 брой мобилен телефон марка „Soni Ericsson”, модел „К 220 I”, 7 кутии цигари „KING – White”, 1 кутия цигари „KING – Gold”, 3 кутии цигари „Golden gate”, 2 кутии цигари „Rakgel”, 1 кутия цигари „LD”, 10 метра двужилен ел. проводник със сечение 2 км.мм., 1 брой радио касетофон марка „NAKIVA”, модел „RX-3281” и парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност 392, 70 лева, от владението на Р.Й.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

         Подс. Н.П.И.  осъществил изпълнителното деяние на чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, тъй заедно с другите двама извършители участвал в самото изпълнение на престъплението – изразило се в действията му по отнемане на чуждите за тях, както и за И. движими вещи, като претърсвали стаята на имота, както и непосредствения към нея коридор, откъдето вземали от процесните вещи, които били във владението на св.Р.. Също така през времетраенето на осъщвяване на деянието подс.И. извършил и действия по осъществяване на принуда към пострадалия във форма на сила – като заменяйки се с подс.С. продължил да притиска св.Р. върху леглото, през което време съответно подсъдимите С. и И. продължили да претърсват, намират и вземат вещи, за да ги отнемат. Принудата подс.И. реализирал за да се постига общата му с останалите двама подсъдзими цел – да отнемат вещи от имота на пострадалия. С упражняваната приднуда за кратко и основно започналата и в по-продължителен период от подс.С., с всички  физически действия срещу св.Р., описани във фактическата обстановка се целяло и съзнавало и от тримата подсъдими, че същите постигат по този начин сломяване възможната съпротива от страна на пострадалия към действията им по отнемане на вещите му, както и едновременно да бъде сломена налична такава съпротива. Грабежът започнал с началото на принудата (секунди след като подсъдимите влезли в стаята и при събуждането на пострадалия), упражнена с целта и като средство да бъдат отнемани вещи от владението на св.Р. и бил довършен с факта на това отнемане – в която съставка на обсъжданото сложно присвоително престъпление участие взел  подс.И. – същият търсил, вземал вещи от имота, за определен период поел е ролята на този от тях, които следвало да упражнява принудата над пострадалия, както и при едновременното излизане на подсъдимите от него, наред с останалите изнесъл такива вещи, прекъсвайки владението на св.Р. върху тях.

Подс.И. извършил престъплението в съучастие с подсъдимите С. и Т., като на практика негласно, а слевдващо от сложилият се факт, че св.Р. се събудил още при влизането им в стаята, си разпределили ролите и в частност подсъдимите И. и С. в кратък период при реализирането му си ги разменили – като И. продължгил да осъщестява започната от подс.С. принуда към пострадалия, а С. започнал също да търси вещи из имота и ги взема, докато подс.Т. вършел в целия период на реализиране на деянието действия, насочени към намиране и отнемане на чуждите за него вещи. Поради това всеки от подсъдимите участвал в дейност, представляваща изпълнение на престъплението, а в субективно отношение обединяващият момент на съизвършителството бил конкретния им общ умисъл – всеки от тях имал съзнанието, че взема участие в упражняването на принудата или отнемането на вещи от пострадалия, заедно с другите двама и искал от тази им обща дейност да настъпят именно тези последици. Правилността на този извод за субективното отношение на подс.И., както и на всеки от другите двама подсъдими достатъчно ясно следва от самите им обективирани посредством доказателствената съвкупност действия. Последните били съчетани и последователно настъпващи в преследване на една и съща цел едновременно по време, и веднага били преустановени, след като били отнети налични вещи от имота на пострадалия, каквито дейците си харасали за отнемане, и напуснали имота с отнетото. Предимно подс.С. и за кратко време и подс.И. упражнили принудата, а неизвършващите същата към конкретния момент други двама подсъдими, необезпокоявани, отнемали процесните вещи /реализирали втората съставка на престъплението – отнемането, с което грабежа бил довършен и за тримата извършители, с излизането им с взетите вещи от имота/. С общите си действия по този начин, те прекъснали старото владение върху процесните вещи и е установили свое, ново владение върху тях и последвала фактическа власт върху същите.

От субективна страна подсъдимият Н.П.И.  е извършил престъплението при пряк умисъл – съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целял е настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му – отнемане на движими вещи от пострадалото лице, посредством прилагане на принуда спрямо него, като по този начин именно реализирал намерението си за противозаконно присвояване на тези вещи. Интелектуалният момент у него е включвал определени представи относно особеностите, както на въздействието върху осъществяваната преди всичко от него принуда сппямо пострадалия, каквато за кратко приложил и подс.И., така и на вредоносния резултат и бил налице общност на умисъла – между него и другите подсъдими, за постигане именно на тази обща тяхна цел. Тук следва да се отчете категорично, че от определената като първа група от доказателстветната съвкупност се извежда именно приетата и от прокурора, промяна в субективното отношение на тримата подсъдими изразяваща се във водещото им намерение да извършват отнемане на вещи от къщата на св.Р., за което се уговорили при „Дунав мост” по-рано процесната вечер (обмисляйки едновременно и съгласявайки се с вероятността същият да е в имота си и надявайки се да е повлиян от алкохол, в степен да няма възможност да се противопостави на това им намерение). Вече при реализиране на намерението им да отнемат вещи, при влизането в стаята и преди да започнат реалните действия по отнемане на вещи от тях, при веднага последвалото събуждане на св.Р., умисълът за кражба прерастнал във внезапен умисъл в тях за извършване на престъплението грабеж, като самите им обективирани в доказателствената съвпупност действия свидетелстват ясно за това, а именно – още при опита на пострадалия да стане от леглото, незабавно подс.С. го повалил обратно, започнал да му нанася удари, по-късно продължено с притискане на пострадалия към леглото и от подс.И., и всичко останало по конкретиката на приложената принуда към св.Р., в което време от своя страна останалите двама подсъдими, тършували из имота, за да вземат и задържат в себе си вещи, които малко след това, тримата извъшители изнесли от там. Или с действията си подсъдимите демонстрирали решението на всеки от тях чрез започнатото упражняване на принуда да постигнат целта си да отнемат вещи, което квалифицира извършеното като грабеж. Няма и съмнение, че още в началото на тършуване в имота от двама от подсъдимите (И. и Т.), те съзнавали и желаели да се осъщуствява принудата от третия от тях (С.), съответно същото било съзнавано от подс.И. по време на реализираното и от него физическо въздействие върху пострадалия, тъй като именно реализираната принуда по този начин на практика им създала възможността, което и станало, да преодоолеят очакваната съпротива от него, както и го лишат от възможност да се противопостави на отнемането на вещите. Именно това представлява обединяващият момент на съизвършителството от субективна страна – всеки от тримата подсъдими имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите двама извършители и иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици – противозаконно да присвоят чуждите движими вещи. Логично на постигане на тази им цел с общи престъпни усилия, след излизане от имота, в спокойна обстановка, те си поделили отнетите вещи.

Причини за извършването на престъплението – незачитане на чуждата собственост, желание за облагодетелстване по неправомерен начин, изграден престъпен начин на живот.

Индивидуализация на наказанията:

За подс. В.С.Т.. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Т., съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства възстановяването на по-голямата част от предмета на престъплението, както и направеното извънпроцесуално признание по време на първоначалните полицейски десйтвия по установяване на извършителите. Отегчаващо вината обстоятебство – наличието на четири предходни осъждания за извършени престъпления от общ характер /извън това, обосноваващо извършването на процесното престъпление в условията на опасен рецидив. Съдът съобразява и в частност данните по предходните осъждания на подс.Т., като съдържащи информация за по-високата му обществена опасност от извършители на престъпления от вида на обсъжданото, след като били все за такива от общ характер, при наличие на квалифициращи обстоятелства, и при три от случаите в задружна дейност и с други лица, засягащи обществени отношения с различен предмет – основно срещу собствеността на гражданите, но и такова срещу транспорта. С оглед отчетените обстоятелства, и следващото за степента на обществена опасност на подс.Т. като деец, за постигането на визираните от законодателя цели  и основно от тях за пореден път спрямо този подсъдим да се направи опит да бъде превъзпитан към спазване на законите, както и едновременно  да му се ограничи възможността през съответен период от време да продължава да върши престъпления, съдът счита за подходящ размер на наказането лишаване от свобода, този ориентиран по размер между минимума и средата на предвиденото, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Счита, че от такъв срок на изтърпяване на наказанието, може да се очаква в адекватно съобразно посоченото за личността на подсъдимия, както и другите обстоятелства, постигане целите по чл.36, ал.1 от НК, като включително бъде достатъчно ефективна и очакваната генерална превенция от него за останалите членове на обществото. Предвид размера на наказанието, както и извършването на процесното престъпление в условията на опасен рецидив, следва да се постанови ефективното му изтърпяване, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно правилата по чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. В състава на престъплението по чл. чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, факултативно законодателя е предвидил и друго наказание – конфискация до една втора от имуществото на виновния. Съдът не счита, че налагането на такова спрямо подс.Т. е наложитнелно, както и взема предвид данните от изисканите и приложени по делото справки относно имуещуственото му състояние, видно от които липсва декларарирано недвижимо имущество, както и МПС, които евентуално бихо били обект на обсъждане относно това наксазание. По тези съображения, съдът не е наложил това факултативно наказание на подс.Т..

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК, да се постанови приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което подс. В.С.Т. е бил задържан по процесното дело, считано от 08.05.2010год., до началото на изпълнението.

За подс.И.С.С.. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С., съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства възстановяването на по-голямата част от предмета на престъплението, както и направеното извънпроцесуално признание по време на първоначалните полицейски действия по установяване на извършителите, както и поддържаното вече като процесуално поведение в целия процес, пълно съдействие по установяване на деянието и участниците в него. Отегчаващо вината обстоятелство – не е налице  /двете предходни осъждания заедно обусляват квалификацията опасен рецидив/. Съдът приема, че второто от посочените смекчаващи вината обстоятелства се явява изключително по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и едновременно с това и най- лекото, предвидено в състава на чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК наказание, се оказва за този подсъдим и извършеното от него несъразмерно тежко, съответно констатира основание да приложи института по определяне на наказанието с приложение на чл.55 от НК, по следните съображения: Ясно става от доказателствената съвкупност, че направеното самопризнание от този подсъдим, а малко след това и от подс.И., е било от изключително значение за разкриване на личната му деятелност, както и като цяло и за осъществената престъпна дейност, вклрючително и за съучастническата роля в нея и на подс.В.Т.. Видно от показанията на полицейските служители, макар и да имали определена работна хипотеза за тяхно участие в деянието, на практика тя се потвърдила на етапа на издирвателните действия директно въз основа на обясненията им, а тепърва бил разкрит като извършител за органите и третият подсъдим – подс.Т.. В този смисъл, независимо, че вследствие на разследването, дейността и на тримата подсъдими била установена (въз основа  и на други източници на доказателства, отчетени по- горе от съда), направените извънпроцесуални признания първо пред полицейските служители следва да се отчита като поведение на подс.С., определящо за успешното разследване и като цяло установяване на извършителите на процесното престъпление. Това дава основание на съда да цени факта на самопризнанието от страна на подс.С. като изключително смекчаващо обстоятелство за неговата отговорност. Едновременно с това, също поради това съдействие по установяване на престъпната дейност и на тримата подсъдими, както и изразяваното в тази връзка разкаяние, особено затруднено социално и материално положение на същия – за последното сочат и полиц. служители, съдът преценява, че и най-лекото предвидено в основния състав наказание – 5 години лишаване от свобода, се оказва за този подсъдим и извършеното от него несъразмерно тежко, поради което и отчитайки каузалния принос на този подсъдзим в извършване на престъплението (основно той упражнявал принудата по грабежа), съдът прима, че целите на наказанието за него и основно да се превъзпита занапред, както и за съответния период от време му се отнеме възможността да върши престъпления, биха се постигнали с определяне на наказанието с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК по размер, немного под най-ниския предел, следващ от чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Счита, че от такъв срок на изтърпяване на наказанието, може да се очаква в адекватно съобразно посоченото за личността на подсъдимия, както и другите обстоятелства, постигане  целите по чл.36 ,ал.1 от НК, като включително бъде достъчно ефективна и очакваната генерална превенция от него за останилите членове на обществото. Предвид размера на наказанието, както и извършването на процесното престъпление в условията на опасен рецидив, следва да се постанови ефективното му изтърпяване, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно правилата по чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. В състава на престъплението по чл. чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, факултативно законодателя е предвидил и друго наказание – конфискация до една втора от имуществото на виновния, но по аргумент на противното от чл.55, ал.3 от НК при института по чл.55, ал.1, т.1 от НК то не подлежи на налагане. Извън това, би било и безпредметно, като съгласно данните по делото – автобиография, декларация на този подсъдим, както и посредством показанията на свидетелите П. и Г. се установява, че същият не притежава имущество, възможен предмет на подобно наказание.

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК, да се постанови приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което подс. И.С.С. е бил задържан по процесното дело, считано от 08.05.2010год., до началото на изпълнението.

За подс. Н.П.И.. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия И., съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства възстановяването на по-голямата част от предмета на престъплението, както и направеното извънпроцесуално признание по време на първоначалните полицейски действия по установяване на извършителите, както и поддържаното вече като процесуално поведение в целия процес, пълно съдействие по установяване на деянието и участниците в него. Отегчаващо вината обстоятелство – предходни три осъждания за извършети престъпления от общ хареактер. Съдът приема, че второто от посочените смекчаващи вината обстоятелства се явява изключително по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и едновременно с това и най- лекото, предвидено в състава на чл.198, ал.1, пр.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК наказание, се оказва за този подсъдим и извършеното от него несъразмерно тежко, съответно констатира основание да приложи института за определяне на наказанието с приложение на чл.55 от НК, по следните съображения  - Ясно става от доказателствената съвкупност, че направеното самопризнание от този подсъдим, наред с направеното от подс.С., е било от изключително значение за разкриване на личната им деятелност, както и като цяло и за осъществената престъпна дейност, вклрючително и за съучастническата роля в нея и на подс.В.Т.. Видно от показанията на полицейските служители, макар и да имали определена работна хипотеза за тяхно участие в деянието, на практика тя се потвърдила на етапа на издирвателните действия директно въз основа на обясненията им, а тепърва бил разкрит като извършител за органите и третият подсъдим – подс.Т.. В този смисъла, независимо, че вследствие на разследването, дейността и на тримата подсъдими била установена въз основа  и на други източници на доказателства, отчетени по - горе от съда, направените извънпроцесуални признания първо пред полицейските служители следва да се отчита като поведение на подс.И., определящо за успешното разследване и като цяло установяване на извършителите на процесното престъпление. Това дава основание на съда да цени факта на самопризнанието от страна на подс.И. като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Едновременно с това, също поради това съдействие по установяване на престъпната дейност и на тримата подсъдими, както и изразяваното в тази връзка разкаяние, особено затруднено социално и материално положение на същия – за последното сочат и полиц. служители, съдът преценява, че и най-лекото предвидено в основания състав наказание лишаване от свобода – три години лишаване от свобода, се оказва за този подсъдим и за извършеното от него несъразмерно тежко, поради което и отчитайки контретния каузален принос на този подсъдим в извършване на престъплението (упражнил принудата в относително малка продължителност), съдът приема, че целите на наказанието за него и основно да се превъзпита занапред, както и за съответния период от  време му се отнеме възможността да върши престъпления, биха се постигнали с определяне на наказанието с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК по размер, ориентиран малко над средата на възможния му диапазон, формиран по правилото на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Счита, че от такъв срок на изтърпяване на наказанието, може да се очаква в адекватно съобразно посоченото за личността на подсъдимия, както и другите обстоятелства, постигане  целите по чл.36 ,ал.1 от НК, като включително бъде достъчно ефективна и очакваната генерална превенция от него за останилите членове на обществото. Предвид извършването на процесното престъпление, след като И. бил осъждан на лишаване от свобода за извършвани престъпления от общ характер (отразени в бюлетини на л.50 до 51 от досъд. п/во, като по никое от тях не е настъпила реабилитация, както и не е амнистирано, института на условното осъждане е неприложим (съответно не е лице, осъждано за първи път на лишаване от свобода по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС), и следва да се постанови ефективното му изтърпяване, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно правилата по чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Следва на основание чл.59, ал.1 от НК, да се постанови приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което подс. Н.П.И. е бил задържан по процесното дело, считано от 08.05.2010год., до началото на изпълнението.

По гражданиския иск:

Гражданският иск е доказан по своето основание, тъй като е налице деяние извършено от подсъдимите, което деяние е предмет на обвинението срещу тях. Подсъдимите С., И. и Т. с деянието си са причинили имуществени вреди на вледелеца на вещите и сумата пари, които след деянието не са възстановени, както и незаместени стойностно, отнемайки ги от негово владение. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че подсъдимите са извършили деянието виновно и в резултат от него са причинил имуществените вреди вреди на св.Р.. Налице е причинна връзка между извършеното от подсъдимите деяние и настъпилото увреждане за същия свидетел. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите следва да възстановят вредите, които причинили на пострадалия - невъзстановените. Ето защо, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Р.Й.Р., сумата от 54, 70 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението. Едновременно с това, с престъплението подсъдимите причинили на св.Р. и неимуществени вреди, изразяващи се в причинената поради принудата, настъпила в него уплаха, както и болка и страдание, поради настъпилите за пострадалия увреждания, обективирани в приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Посоченото въздействие в психологичен аспект се установява и от показанията на пострадалия, както и в тази им част – показанията на св.П. и св.Я., пресъздаващи състоянието на уплаха в пострадалия непосредствено след деянието. Подсъдимите са извършили деянието виновно и в резултат от него са причинили тези неимуществени вреди на св.Р.. Налице е причинна връзка между извършеното от подсъдимите деяние и настъпилото увреждане за същия свидетел.  На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите следва да възстановят и тези вреди, причинени на пострадалия. Като отчита конкретиката на приложената принуда, времетраенето й, както и обективираното в доказателствената съвкупност отражение в неимуществената сфера на пострадалия, съдът приема за справедливо обезщетение на тези вреди сумата от 1 500 лева. Ето защо, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Р.Й.Р., тази сума, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, а в останалата му част – за претендирания размер за обезщетяване на тези вреди, в размер над уважения до 15 000 лева, следва да се отхвърли като недоказан.

Следва приложената като веществено доказателство, определена в обвинителният акт като черна плетена шапка (а на практика представляващо отрязан чорапогащник), на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК да се отнеме в полза на държавата, тъй като принадлежи на които и да е от подсъдимите (установява се категорично свалянето й от св.Р. от главата на един от тримата подсъдими, но не и конкретно от кого), и е послужило за извършване на процесното умишлено престъпление. При преценката на съда, че тази вещ е с незначителна стойност, следва да се постанови след влизане в сила на присъдата, да бъде унищожена по реда на чл.150 от Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /обн.ДВ,бр.66/09г./.

Останалите веществени доказателства по делото – 2 броя парчета тел от оградна мрежа и 1 брой ролка със скоч лента, следва да се се върнат на св.Р., като негови вещи, поради което и непопадащи в която и да е от хипотезите на чл.53 от НК.

Подсъдимите следва да заплатят солидарно държавна такса в размер на 50 лева - минимален размер, по гражданският иск – относно имуществените вреди и държавна такса в размер на 60 лева относно неимуществените вреди, както и всеки от тях лично разноски за досъдебното производство – по 34 лева в полза на ОД на МВР- Р. и по 27 лева – разноски в съдебното производство в полза на Окръжен съд .- Р.. 

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

                                      Окръжен съдия: