№ 1237
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110133122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
първоначалните искове, както и отговор от ответника по предявения насрещен иск.
С определение № 10300/07.12.2021 г., с което е приет за съвместно разглеждане
предявения от първоначалния ответник насрещен иск, съдът вече е изложил мотиви относно
неговата допустимост и редовност, поради което не намира за необходимо да ги
преразглежда, въпреки изложеното в подадения отговор по този иск.
С оглед обективираното в отговора на насрещната исковата молба оспорване на АДС
относно „истинността“, на ответника следва да бъдат дадени указания да уточни дали
оспорва подписите на техните съставители.
Към исковата молба и писмения отговор на същата страните са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства
по делото. Към последващи уточняващи молби от ищцата – с вх.№ 34869/30.07.2021 г. и с
вх.№ 40934/16.08.2021 г. съща са представени документи, които са относими и допустими и
следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Съдържащото се в исковата молба доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства за установяване на упражнявано давностно владение през периода 1974 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда е относимо и допустимо, поради което следва
да бъде уважено.
Относимо и допустимо е искането на ищцата да бъде задължена ответната община да
представи целите преписките, по които са издадени приложените към писмения отговор
АОС № 280/26.02.1997 г. и АДС № 5068/1619/29.10.1966 г.
По направените в исковата молба доказателствени искания относно снабдяване с
удостоверение за данъчна оценка, скица и схема на имота, съдът вече се е произнесъл и
същите са представени по делото.
1
По отношение на искането за експертиза, съдът ще се произнесе, след като бъде
конкретизирано от ищцовата страна.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените към първоначалната исковата
молба, последващи уточняващи молби към нея с вх.№ 34869/30.07.2021 г. и с вх.№
40934/16.08.2021 г. и писмения отговор на исковата молба документи по описи,
обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при
режим на довеждане от ищеца по първоначалната искова молба в първото по делото открито
съдебно заседание, за установяване на упражнявано давностно владение през периода от
1974 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да подаде молба до
съда, с препис за ответната страна, в която изрично да посочи дали оспорва подписите на
посочените в АДС от 1966 г. и от 1970 г. съставители.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК ответника Столична община в 2-
седмичен срок от съобщението, да представи по делото заверени преписи от всички
документи, съдържащи се в преписките, образувани по повод издаването на АОС №
280/26.02.1997 г. и АДС № 5068/1619/29.10.1966 г., като НАПОМНЯ, че непредставянето
им ще се преценява съгласно чл.161 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцата да уточни доказателственото си искане за
допускане на съденотехническа експертиза, след представяне на преписките във връзка с
издаването на АДС и АОС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.03.2022 г. от 14:30 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца по насрещния иск и препис от писмения отговор от ответника по него.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от АЛБ. ЕН. КР. против
Столична община, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.София, район
Връбница, ж.к.Модерно предградие, ул.“*-ма“ № 49 А, целият с площ от 217 кв.м.,
съставляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.2822.1730 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК,
вид собственост – частна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план № 1730, кв.18,
парцел III, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с
идентификатор № 68134.2822.1730.1, със застроена площ от 67 кв.м., брой етажи – един и
постройка на допълващо застрояване с идентификатор № 68134.2822.1730.2, със застроена
2
площ от 5 кв.м., брой етажи – един, при съседи на имота: имоти с идентификатори №
68134.2822.1681, № 68134.2822.292 и № 68134.2822.3006, въз основа на продължило повече
от 10 години давностно владение.
В производството е приет за съвместно разглеждане наред с първоначално
предявения иск, предявен от Столична община против АЛБ. ЕН. КР. иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че Общината е собственик на същия недвижим
имот с идентификатор № 68134.2822.1730 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, находящ се в в гр.София,
ж.к.Модерно предградие, ул.“*-ма“ № 49 А, целият с площ от 217 кв.м., по силата на
давностно владение за период по-дълъг от 10 години.
В първоначалната искова молба и последващите уточняващи молба ищцата твърди,
че е единствен наследник по закон на *, който с писмен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 04.01.1974 г. закупел от * дворно място, находящо се в
гр.София, кв.Модерно предградие, с площ от 200 кв.м., заедно с построената в него
жилищна постройка-къща с площ от 30 кв.м., състояща се от 2 стаи и антре. Сочи, че в
издадено от данъчната служба „Връбница“ удостоверение от 1975 г. било записано, че
посочения недвижим имот е записан на наследодателя й и за него се плащат дължимите
данъци и такси. Поддържа, че съгласно влязлата в сила кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, процесния
недвижим имот представлява поземлен имот, находящ се в гр.София, район Връбница,
ж.к.Модерно предградие, ул.“*-ма“ № 49 А, целият с площ от 217 кв.м., съставляващ
поземлен имот с идентификатор № 68134.2822.1730 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, вид собственост
– частна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план № 1730, кв.18, парцел III, заедно с
построените в него жилищна сграда с идентификатор № 68134.2822.1730.1, със застроена
площ от 67 кв.м., брой етажи – един и постройка на допълващо застрояване с
идентификатор № 68134.2822.1730.2, със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи – един, при
съседи на имота: имоти с идентификатори № 68134.2822.1681, № 68134.2822.292 и №
68134.2822.3006. Ищцата твърди още, че през 2005 г. решила да се снабди с констативен
нотариален акт на основание давностно владение за земята, но от ответната община било
отбелязано, че недвижимия имот с площ от 217 кв.м. има общински характер съгласно АДС
№ 1640 от 11.09.1970 г., който се влядал от праводателя на наследодателя на ищцата., а през
1997 г. е издаден и АОС № 280/12.03.1997 г. Според ищцата, процесния недвижим имот
никога не е имал характер на общинска собственост, като от 1947 г. до днес винаги е бил
частна собственост. Собственост на нейното семейство и единствено семейно жилище за
нея е от 1974 г. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя
правния си интерес от предявяване на настоящия иск за собственост въз основа на давностно
владение, продължило повече от 10 години. Претендират разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от ответната община
се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че за поземления
3
имот с идентификатор № 68134.2822.1730 има влязла в сила кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК.
Поддържа се, че в кадастралния регистър общината е отразена като собственик на имота въз
основа на документ – Акт за общинска собственост № 280/26.02.1997 г., преди това за имота
са били издадени и АДС от 1966 г. и 1970 г. Поддържа се още, че предвид предназначението
на територията от една страна, а от друга – липсата на лице, което стопънисва имота,
общината го е заела на законно основание и е упражнявала фактическа власт върху него
добросъвестно, явно и непрекъснато в продължителен период от време. Според ответника,
исковата претенция не съответства на имот – съществуващ към настоящия момент, който да
бъде придобит по давност или да е обект на правна сделка. В случай, че все пак се установи,
че ищцата упражнява фактическа власт върху определена площ от квадратни метри, то
съгласно действащото законодателства, същите не могат да бъдат придобити по давност.
Сочи се още, че имотът не би могъл да съществува като самостоятелно УПИ, а единствено
би могъл да бъде придаден към друг имот, за да бъде посгната необходимата площ в
съответствие с устройствения закон. Оспорват се твърденията на ищцата за давностно
владение, както и че процесния имот е този, за който е представен предварителен договор.
Позовава се на разпоредбата на чл.86 ЗС, съгласно която не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост, а преди нея на ЗС от 1951 г.,
според който не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.
Излагат се доводи, че от съставения за имота АДС е отбелязано, че същия е придобит от
държавата на основание чл.6 ЗС /ДВ, бр.92/1951 г./, след извършена проверка и
установяване, че няма собственик. Ето защо, в тежест на ищцата е да проведе пълно и
главно доказване, че актувания имот е имал собственици, с ясен източник на техните
собственически права. Предявяват се насрещна искова претенция, като се поддържа
становище, че общината е собственик на процесния недвижим имот. По изложените в
отговора и насрещната искова молба доводи се иска отхвърляне на предявените искови
претенции и уважаване на предявените насрещни такива. Претендират се разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на насрещната искова молба се
изразява становище за недопустимост на насрещния иск, а по същество за неговата
неоснователност. Оспорва се съдържанието и истинността на съставения АДС от 1966 г.
Сочи се, че същия е съставен без правно основание, не е отбелязано от коя дата имота се
счита за държавен, от което се установява, че никога не е бил във владение на държавата.
Оспорва се и обективираната на гърба на акта схема с доводи, че не е ясно кой я е изготвил.
Аналогични доводи са изложени и по отношение на АДС от 1970 г., който също се оспорва
относно истинността и съдържанието му. По отношение на съставения АОС се изразява
становище, че не е налице идентичност между имота, описан в АДС, като отново не е
посочена дата, от която имотът е във владение на общината. Оспорват се твърденията на
ответника относно владението на имота, с вече изложените в исковата молба твърдения, че
от 1947 г. имотът е частна собственост. По изложените съображения се иска съда да отмени
определението, с което е приел за съвместно разглеждане насрещния иск, а по същество - да
4
го отхвърли като неоснователен.
С първоначалната искова молба е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК,
вр.чл.79, ал.1 ЗС. В производството е приет за разглеждане насрещен иск със същото правно
основание
УКАЗВА на ищцата, че по предявените първоначални искове, че в нейна тежест е да
докаже правото си на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното правно
основание – наследствено правоприемство, както и правото на собственост на праводателя
на наследодателя й, както и давностна владение върху процесния имот през периода 1974 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове, че в негова тежест е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правото му на собственост върху процесния
недвижим имот – АОС и давностно владение, продължило повече от 10 години.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5