ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25
състав, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 252 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М.М.-Т. твърди, че на 17.12.2020 г. и на
18.12.2020 г. ответникът „Банка ДСК“ АД е изтеглил служебно от сметката ѝ
при него последователно сумите 29 206,06 лв. и 26 794,22 лв., а като
основание за тези операции е посочено погасяването на просрочен кредит PL-0000006125378223. Ищцата твърди,
че не е длъжник по такъв кредит. Посочва и че след подадени от нея възражения банката
е възстановила втората сума от 26 794,22 лв. Поради това първоначално
ищцата е предявила иск за възстановяване и на първата изтеглена от сметката
ѝ сума в размер на 29 206,06 лв. като получена от ответника без
основание. С допълнителна молба от 09.06.2021 г. ищцата заявява, че ответникът
е възстановил и другата сума (процесната сума от 29 206,06 лв.). Поради
това тя е изменила предявения от нея иск в отрицателен установителен такъв,
като иска да бъде установено по отношение на ответната банка, че не дължи
сумата от общо 29 206,06 лв., включваща главница по договор за кредит PL-0000006125378223 в размер на
21 632,97 лв. и лихви и разходи по кредита в размер на 5 704,01 лв.
(според последното уточнение съгласно молба от 18.10.2022 г.; в молбата за
изменение на иска сумата на лихви и разноски по кредита е посочена като
7 573 лв.). Правният си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск ищцата обосновава с обстоятелството, че в Централния кредитен
регистър (ЦКР) към БНБ е вписано нейно задължение към ответника като съдлъжник
или поръчител в посочения размер (21 632,97 лв. главница и друга сума в
размер на 5 704,01 лв.). Ответникът счита, че искът е недопустим,
като многократно заявява (в отговора на исковата молба, както и в последващите
две писмени становища, подадени по делото), че не претендира от ищцата
процесните суми по кредит PL-0000006125378223. При това положение следва да се разгледа въпросът за
наличието на правен интерес за ищцата от предявяване на отрицателен установителен
иск.
Тъй като съдебното решение по установителен иск
предоставя на ищеца единствено защитата на разрешаване на спора със сила на
пресъдено нещо, за предявяването на такъв иск винаги е необходимо да се
установи наличието на правен интерес съгласно изискването за допустимост на
този вид искове според чл. 124, ал. 1 ГПК. За да е налице правен
интерес е необходимо да е налице спор между страните, който да бъде разрешен от
съда, както и разрешаването на спора да дава търсената от ищеца защита на
правната му сфера, с което той обосновава интереса си от предявяването на иска.
В случая на първо място следва да се съобрази, че
ответникът изрично е заявил, че не претендира от ищцата заплащане на процесните
суми, съответно не твърди, че тя дължи тези суми по сочения от нея договор за
кредит. Нещо повече, ответникът е демонстрирал дори и преди да получи препис от
исковата молба, че не претендира от ищцата процесната сума, като я е
възстановил – той е възстановил и двете суми, които са били изтеглен от
банковата сметка на ищцата при него.
Следва да се посочи и че от представеното по
делото извлечение от ЦКР не може да се направи категоричен извод, че посоченото
в него задължение на ищцата към ответника като съдлъжник е именно за вземането
или вземанията, които са предмет на делото и съответно на соченото от ищцата
основание (което липсва в извлечението от ЦКР). Всъщност първоначално
предявеният осъдителен иск от ищцата е за сума, която съответства на посоченото
в представеното по делото извлечение за движението по банковата ѝ сметка,
а последващите твърдения на ищцата във връзка с вписването на несъществуващо
според нея задължение в ЦКР изглежда по-скоро са нагодени към първоначално
предявената сума. Дори с последното направено уточнение от ищцата сборът на
двете посочени от нея суми, които отговарят на отразеното в извлечението от
ЦКР, не отговаря на общия размер на заявената претенция.
Следователно както с поведението си преди да бъде
конституиран като страна по делото, така и с последващото си поведение в хода
на съдебното производство ответникът е демонстрирал, че не претендира, че
ищцата дължи процесните суми на соченото от нея основание. Поради това липсва
правен спор, който да бъде разрешен от съда чрез предявения от ищцата
отрицателен установителен иск, а съответно липсва и правен интерес от предявяването
на такъв иск.
На второ място, следва да се има предвид и това,
че ищцата заявява, че чрез предявения от нея иск цели да бъде заличено
вписаното в регистъра обстоятелство за налични нейни задължения към ответника
като солидарен длъжник по кредит PL-0000006125378223, тъй като това вписване препятства възможността ѝ да
получи кредити от други финансови институции. Макар за последното обстоятелство
ищцата да не е представила доказателства, по-съществено в случая е това, че
чрез предявения иск тя не може да постигне търсения от нея резултат. Вписването
и заличаването на обстоятелства от ЦКР е уредено в Наредба № 22/16.07.2009 г.
на БНБ за Централния кредитен регистър. Съгласно Наредбата производството пред ЦКР
е уредено като административно такова, което се извършва и ръководи от БНБ.
Коригирането (включително заличаването) на обстоятелства, вписани в ЦКР, се
извършва само по подадени данни от институцията, по чието искане е извършено
вписването на съответното обстоятелство, дори и когато заявлението за
извършване на съответната корекция е подадено от заинтересоването лице (чл. 24
от Наредбата). Наредбата не предвижда възможност за заличаване на вписано
обстоятелство относно задължение на определено лице въз основа на съдебно
решение, с което е установено, че задължението не съществува (за разлика
например от хипотезата на заличаване на ипотека, което може да стана и по
силата на такова съдебно решение – чл. 179, ал. 1, предл. 2 ЗЗД).
Неизпълнението от страна на финансова институция на основателно искане на
заинтересовано лице за заличаване на информация за негово задължение от ЦКР е
обстоятелство, което би могло да бъде основание за предприемане на мерки по
административен ред от страна на БНБ (чл. 27 от Наредбата), но не може да бъде
заместено от съдебно решение по отрицателен установителен иск. Това е
допълнително основание да се приеме, че за ищцата липсва правен интерес от
предявяването на иска.
По изложените съображения на основание чл. 130 ГПК
производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 252/2021
г. на СГС, І-25 състав.
Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: