№ 632
гр. П., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Я.П.Д.
при участието на секретаря А.П.С.
като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20241720100041
по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от А. Д. П.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л., против ***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, като се иска да бъде да постановите
решение, с което да се признае за установено, че клаузата, уреждаща начисляване на
неустойка при непредоставяне на обезпечение в Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние с *** от 28.08.2023 г., сключен между А. Д. П., ЕГН **********
и ***“ АД, ЕИК: *** е нищожна, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. С
отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск като се моли да се постанови
решение с което А. Д. П., да бъде осъден, да заплати на „***“ АД с ЕИК *** сумата от 2000
лв. (две хиляди лева) оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние № *** от 28.08.2023 година, ведно с законната лихва от датата на
постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск - 28.02.2024г., до датата на
окончателното и изплащане, както и да заплати сумата от 479.45 лв. (четиристотин
деветдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки) договорна лихва върху главницата
съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от 28.08.2023
година и направените по делото разноски.
А. Д. П. е оспорил насрещния иск, като се изтъкват доводи, че не само атакуваната
клауза, а целия договор за кредит е нищожен и същия не е породил действие, поради което и
1
въз основа на него не се дължат суми.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства от страните
се установява, че на 28.08.2023г. между А. Д. П., ЕГН **********, в качеството му на
„Потребител" (кредитополучател) от една страна и ответника ***“ АД, ЕИК ***, в
качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с *** от 28.08.2023 г. (накратко „Договорът за заем“) при
следните условия:
- 2,000.00 лева главница; 36% лихвен процент; 42.58% годишен процент на разходите;
12 месечен срок за погасяване; 2,479.49 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя.
Съгласно чл. 17 (1) от Договора за заем и чл. 17-22 от Общите условия ищеца е
следвало в срок до 3 (три) дни от сключване на договора да: Осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и
следващите от ЗЗД с и в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря
за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително
за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или
Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката
да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия договор
(главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен
ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора
за заплащането на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да
бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.
В чл. 27 (1) от Договорите за заем и чл. 45, ал. 1 от ОУ е описано, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 17,
кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% (нула цяло и девет
на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договорното обезпечение.
Въпросната неустойка е била начислена към общото задължение, включена в
погасителния план към Договора за заем от самото начало и дължима заедно с
погасителните вноски за главница и лихва, като общата сума, която заемодателя е следвало
да върне е в общ размер на 4,222.57 лева.
По делото не се спори, че дружеството е предоставило на А. Д. П. сумата от
2000.00 лева. Представено е платежно нареждане от същата дата на която е бил сключен
процесния договор, видно от което на ищеца е била преведена сумата от 447.00 лева по
процесния договор *** но същевременно е било извършено и рефинансиране на договор за
кредит №***. Доколкото не се оспорват посочените обстоятелства от ищцовата страна,
съдът приема, че ***“ АД, е бил изправна страна по договора за заем, като е изпълнил
2
своите задължения по същия.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.
Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза за
осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна
е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция, като
неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на
неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване,
доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил
правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното така предявения иск, касателно нищожността на клаузата,
уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение в Договор за
потребителски кредит от ищца, като основателен следва да бъде уважен.
3
Същевременно договора в частта за договорената главница и договорна лихва, срока
и начина на погасяването им, не се явява нищожен, доколкото не противоречи на закона и
добрите нрави.
По отношение на насрещния иск, съдът намира следното :
Както бе посочено, съдът приема за доказано по делото, че ответното дружество е
било изправна страна по договора за заем, като е предоставило на ищеца заемната сума от
2000.00 лева. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата заета
сума, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи,
доказващи плащане от страна на ищеца. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за
главницата и договорна лихва се явява основателен и доказан по размер, поради което ще
следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от сумата от 2000.00 лв. главница и
479.45 лв. лева, договорна лихва върху главницата, както е и предявен.
На основание чл.86 ЗЗД, ищеца следва да бъде осъден да заплати и законната лихва
върху главницата, от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск -
28.02.2024г., до датата на окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 50.00 лева, а на адв. Д. Г., сумата от
800.00 лева адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
Съответно ищцовата страна следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 99.17 лева и 800.00 лева адвокатско възнаграждение.
При определяне адвокатските възнаграждения настоящия състав се съобразява с
решение на СЕС по повод произнасяне за неравнопоставеност при определяне на
адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното П. районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, по иска предявен от А. Д. П., ЕГН**********, с
постоянен адрес: ***, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л., че клаузата, уреждаща начисляване на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние с *** от 28.08.2023 г., сключен между А. Д. П., ЕГН **********
и ***“ АД, ЕИК: *** е нищожна, като противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
на А. Д. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, направените по делото разноски в
4
размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
на адв. Д. Г., вписан в АК-Л., сумата от 800.00 лева адвокатско възнаграждение определено
по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, да заплати на ***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените по делото разноски в
размер на 99.17 лева и 800.00 лева адвокатско възнаграждение или общо сумата от 899.17
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5