РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. ХАСКОВО, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.М. Д.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500422 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „АДЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
гр.*** е останал недоволен от Решение № 384 от 30.11.2023 год., постановено
по гр.д. № 319 / 2023 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е
отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, вр.
чл.79 от ЗЗД, вр. чл.183, ал.1, вр. чл.200 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата Н. Б. Р. дължи на дружеството сума в размер на 3 660 лева,
представляваща незаплатена цена по договор за продажба на мотокар Linde
H40D, съгласно фактура № *** от 04.10.2022 год., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
28 / 2023 год. по описа на Районен съд – Димитровград, поради което го
обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
въззивният съд уважи предявеният от него положителен установителен иск.
ВЪЗЗИВАЕМАТА – Н. Б. Р. – оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
1
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Аден
България“ ЕООД – гр.*** против Н. Б. Р., с искане да се признае за установено
по отношение на ответницата съществуването на вземане в размер на 3 660
лева – цена по неформален договор за покупко продажба, обективиран във
фактура № *** от 04.10.2022 год., присъдено му със Заповед № 13 от
18.01.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 28 / 2023 год. по описа на Районен съд – Димитровград,
против която е постъпило възражение от ответницата, посочена като длъжник
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.414 от
ГПК, с доводи, че не дължи изпълнение на вземането.
В подкрепа на твърдението за сключен с
ответницата неформален договор за покупко – продажба на мотокар Linde
H40D за сума в размер на 3 660 лева, ищецът е представил фактура № *** от
04.10.2022 год., включена в дневниците му за продажби, видно от приложената
по делото справка.
Ответницата е оспорила иска, позовавайки се на
липса на съгласие за сключване на договор за покупко продажба на описаната
по-горе вещ, в подкрепа на което твърдение са събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на посочените от нея свидетели Б. и М. От
показанията на свидетеля Б., с който ответницата живее на съпружески начала
в продължение на двадесет години, се установява, че двамата – свидетелят Б. и
управителят на ищцовото дружество решили да закупят мотокар от свидетеля
И.М., който докарал машината от Швейцария, където живеел. В изпълнение
на постигнатата уговорка, вещта, намираща се в окаяно състояние била
транспортирана до базата на свидетеля Б., в гр.***. С. /управител на ищцовото
дружество/ поискал от И. да му пусне фактура, за да имали документ, с който
да продадат мотокара след ремонта. И. пуснал фактура /договор/ за продажба
на мотокара на ищцовото дружество за сума от 3 500 лева, без обаче да му е
била платена цената на вещта. С И. се разбрали, че мотокарът ще му се плати
след като се ремонтира от свидетеля Б., който твърди още, че със свои
средства, възлизащи на 4 800 лева е извършил ремонт на машината.
Впоследствие И. му се обадил, настоявайки да си получи парите за мотокара,
които свидетелят Б. му заплатил. След известно време С. му се обадил,
заявявайки, че се отказва от мотокара. Обяснил на свидетеля Б., че трябва да
пусне фактура, за да отчисли мотокара от фирмата, за да не се води като
актив. По-късно му донесъл фактура, в която впоследствие свидетелят
установил, че е вписано името на ответницата, с данните на която
представителят на ищцовото дружество разполагал по повод на друг банков
превод. От показанията на свидетеля И.М. се установява, че живеел в
Швейцария. Негов приятел поръчал да му докара мотокар, но се оказало, че е
голям за него. Двамата потърсили купувач и така се свързали със свидетеля
Б.Б., който им казал да докарат мотокара в базата му в гр.***. С Б. и „другия
му помощник“ се разбрали, че ще го платят след като го отремонтират. След
известно време, Б. се обадил на свидетеля, уведомявайки го, че ортакът му
иска да продава мотокара, за което свидетелят изразил несъгласие,
настоявайки да му платят. Тогава Б. му платил мотокара.
2
Така изложените по делото фактически
обстоятелства обосновават извод за неоснователност на иска, предвид липсата
на доказателства, установяващи наличието на материално правна легитимация
на ответницата по предявения срещу нея иск, по следните съображения:
Договорът за покупко – продажба е възмезден,
двустранен, кумутативен и консенсуален, т.е за надлежното му сключване и за
пораждане на правните му последици е необходимо съгласие от двете страни
по продажбеното правоотношение – на продавача и на купувача, по отношение
както на вещта, така и на цената. В разглеждания случай, представената от
ищеца и приета като писмено доказателство фактура, макар и да съдържа
името на ответницата и личните й данни, не може да се приеме като
доказателство, подкрепящо тезата на ищеца за това, че същата обективира
съдържанието на договор за покупко – продажба, предвид обстоятелството, че
фактурата не е подписана от ответницата. Обстоятелството, че фактурата е
счетоводно отразена при ищеца не обосновава извод в противна насока,
доколкото отразяването е едностранно – само от страна на ищеца. В подкрепа
на изложените по-горе доводи за липсата на елементите от фактическия
състав на продажбеното правоотношение между страните по делото, са и
събраните гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ответницата
свидетели Б. и И., от показанията на които се установява, че преговорите за
закупуване на мотокара са били водени не с ответницата, а със свидетеля Б., от
страна на който със съгласието на представител на ищцовото дружество е
извършен ремонт на машината и заплатена покупната цена на собственика –
свидетеля М. Тези обстоятелства – относно водени преговори за закупуване на
вещта между ищеца и свидетеля Б., а не между ищеца и ответницата, останаха
неопровергани от ищеца, от страна на който не се представиха и
доказателства за заплащане на цената на мотокара по сключения между него и
свидетеля М., договор за покупко – продажба от 29.04.2021 год., нито такива,
установяващи извършена от ишеца регистрация на мотокара, от което да се
установят и останалите белези на вещта, необходими за преценка валидността
на договора относно форма, съгласно изискванията, визирани в чл.12 от
Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, вр. с § 6, т.16
от ЗДвП.
Обстоятелството, че ответницата живее на
съпружески начала със свидетеля Б., в чието държане се намира процесната
вещ, не обосновава извод в противна насока, доколкото в случая
придобиването й не е станало в режим на съпружеска имуществена общност.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи за неоснователност на иска за установяване съществуването на
вземане, произходящо от неформален договор за покупко - продажба,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 384 от 30.11.2023
год., постановено по гр.д. № 319 / 2023 год. по описа на Районен съд –
Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4