Р
Е Ш Е
Н И Е № 595
гр. Русе, 13.04. 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти гр.състав, в
публично заседание на 13-ти март през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя
Георгиева и в присъствието на прокурора………………………………... като
разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 7769 по описа за 2017 год., за да се произнесе
съобрази:
Ищецът В.Б.В.
твърди, че на 01.10.2015г. сключил с ответника „Деймос
Шипинг“ ЕООД, ЕИК ********* ненаименован граждански
договор, който представлявал трудов договор, по силата на който да работи като
капитан на кораб М/К Свен по релация Дуисбург ( Германия)
– гр.Русе, със срок на договора „ до приемане на извършената работа“. Договорът
имал характер на срочен съгласно чл.68, ал.1, т.2 от КТ, на длъжност „капитан на кораб“, с място на работа
м/к Свен, с договорено възнаграждение 700 лева. Изпълнението на трудовата си
функция започнал на 01.10.2015 г. и приключил на 31.12.2015г. За изпълняваната
от него работа ответникът не му е изплатил дължимото трудово
възнаграждение от 700лв. месечно,
командировъчни пари в качеството му на капитан на кораб и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, пари за храна и извънреден труд.
Счита, че дължимото му се и неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.10.2015г. до 31.12.2015г. е в размер на
2100 лева. Лихвата за забава върху тази сума , считано от 01.01.2016г. до
29.12.2016г. изчислява на 150 лева.
Неизплатените командировъчни пари за
периода от 01.10.2015г. до 04.12.2015г.
за 65 дни, на база 90 евро на ден, изчислява на 5850 евро. Претендира и
лихва за забава върху тази сума за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер на 286 евро.
Дължимият и неизплатен извънреден труд за
периода от 05.10.2016г. до 04.12.2015г. е 60 дни , по
4 часа ежедневно, в размер на 240 часа в общ размер на 1465 лева. Претендира и
лихва за забава върху тази сума за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер 140 лева.
Твърди, че дължимото му се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.10.2015г. до 31.12.2015г. ,
за 7 дни, е в размер на 227 лева. Претендира и лихва за забава върху тази сума
за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г.
в размер 22 лева.
Претендира съда да постанови решение, с
което на основание чл.357 КТ, вр.чл.124 , ал.1 ГПК да
признае за установено по отношение на ответника „Деймос
Шипинг“ ЕООД, че е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов
договор, сключен на 01.10.2015г., на основание чл.68,
ал.1, т.2 от КТ, по силата на което В.Б.В. е заемал длъжността капитан на кораб
М/К Свен при ответника с месечно
възнаграждение в размер на 700 лева, при 8-часов работен ден и командировъчни
пари по 90 евро на ден, както и да осъди ответникът да му заплати неизплатеното
трудово възнаграждение за периода от 01.10.2015г. до 31.12.2015г. в размер на
2100 лева, както и лихвата за забава върху тази сума, считано от 01.01.2016г.
до 29.12.2016г. в размер на 150 лева, неизплатените командировъчни пари за
периода от 01.10.2015г. до 04.12.2015г.
за 65 дни, на база 90 евро на ден, в размер на 5850 евро, както и
лихвата за забава върху тази сума за периода от 01.01.2016г. до
29.12.2016г. в размер на 286 евро,
неизплатен извънреден труд за периода от 05.10.2016г. до 04.12.2015г. за 60 дни
, по 4 часа ежедневно, в размер на 240 часа в общ размер на 1465 лева, както и
лихва за забава върху тази сума за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер 140 лева, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ за периода от 01.10.2015г. до
31.12.2015г., за 7 дни, в размер на 227 лева, както и лихва за забава върху
тази сума за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер 22 лева, ведно със законната лихва
от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „Деймос
Шипинг“ ЕООД оспорва предявените искове и счита претенциите на ищеца над сумата
от 641.72 лева – неизплатено договорено възнаграждение и сумата от 65.01лева
–лихва за забава за неоснователни.
По делото е приет за съвместно разглеждане
насрещен иск от
„Деймос Шипинг“ ЕООД, гр.Русе, против ищеца по делото
с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 6000.00
лева, частичен иск от общо 11 115 евро и 281.64 лева, представляващи заплатени
от „Деймос Шипинг“ ЕООД вреди, вследствие на инцидент
от 05.11.2015г. в 09.32 ч. със засядането по средата на фарватера
на р.Дунав на м/к Свен по вина на ищеца В. в
качеството му на капитан , ведно със законната лихва
считано от 28.02.2017г.
В срока за отговор ответника по насрещния
иск (ищец по делото), предявен от „Деймос Шипинг“
ЕООД, гр.Русе е депозирал писмен отговор, счита за
неоснователен предявения насрещен иск. С отговора не са представени писмени
доказателства.
Ответникът по насрещния иск В.Б.В.,
го оспорва изцяло. Моли съда да отхвърли изцяло насрещния иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото
са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели и са приети
и неоспорени от страните Съдебно- икономическа
експертиза и съдебно-техническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Спорния момент по делото дали сключения между ищеца и
ответника граждански договор № 000419/01.10.2015 год. представлява прикрит
трудов договор. Следва да се има предвид, че характера на договора се определя
не от неговото наименование, а от неговото съдържание от правата и задълженията,
които се установяват с него. За да бъде един договор трудов е необходимо той да
отговаря на определено от закона
съдържание с всички съществени компоненти на трудовото правоотношение съгласно
разпоредбата на чл.66 от КТ- мястото на работа;
наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му
и началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; размера
на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени
годишни отпуски; срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на
трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на
работния ден или седмица. Тези
уговорки трябва да бъдат изразени в писмена
форма. Писмената форма е установена в Кодекса на труда е изискване за действителността на договора.
Не е ли налице писмен договор, той не се признава за трудов договор, което означава че работникът по никой въпрос не се ползва от
закрилата, която Кодекса на труда установява за работниците или служителите. От
казаното относно съдържанието на трудовия договор се вижда, че по трудовия
договор работникът или служителят се задължава да предостави на работодателя своята работна сила за изпълнение на
уговорената работа на уговореното място на работа срещу което
има право на уговореното трудово възнаграждение. За разлика от трудовия
договор, по гражданските договори няма задължение на лицето да предоставя
работната си сила, а има задължение да
се предостави определен резултат от труда, който задължително е пряко
обвързан със заплащането. По трудовия договор работодателя дължи заплата
на работника или служителя независимо от това дали използва изцяло работната му
сила по време на работния ден. Изискването за предоставянето на работната сила
на работодателя води до необходимостта работникът или служителят да работи,
като спазва определена трудова дисциплина. Това означава, че работникът е подчинен на работодателя
относно това кога, къде, какво и как да работи. Обратно при гражданските
договори изпълнителят сам решава кога, къде, какво и как да работи като
единствено от значение е да постигне определен резултат и да го предаде на
другата страна по договора. В определени от Кодекса на труда случаи работникът или служителят отговаря пред
работодателя по правилата на ограничената имуществена отговорност, в
останалите случаи отговоря в пълен размер.
Сключеният между ищеца и ответното дружество граждански договор има характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. От доказателствата по делото съдът намира за установено, че ответникът като възложител е поръчал на ищеца като изпълнител извършването на процесната работа.
Съгласно чл. 264, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им. Видно от доказателствата по делото, протокол за
приемане на извършена работа по граждански договор от 07.12.2015г. (л.26), ответникът не е приел извършената от изпълнителя В. работа
поради причинени вреди и щети в следствие на причинена авария – засядане в
немския участък на р.Дунав на км 2309.8; -непълно,
неточно и неадекватно изпълняване на договорените задължения и -напускане на
кораба на 04.12.2015г. в пристанище Свищов преди приключване на поетите
задължения. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Следователно,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за извършената работа по процесния договори за изработка сумата от 641.72 лева
/нетно възнаграждение/ – неизплатено договорено възнаграждение и сумата от
65.01лева –лихва за забава върху сумата за периода от
01.01.2016г. до 29.12.2016г., съгласно заключението на вещото лице по
изготвената СИЕ.
Работодателят е този, който преценява по
целесъобразност, от какви работници/ служители има нужда, за изпълнението на
какви конкретни трудови функции, за какъв срок и пр. Вярно е, че в настоящия
случай, предвид твърдяното и от двете страни задължение на ищеца, е било
възможно вместо сключения граждански договор за изработка, който се урежда от
нормите на ЗЗД, да бъде сключен срочен трудов договор до завършване на
определена работа - чл.
68, ал.1, т.2 КТ, но тези правни възможности са обусловени единствено от
волята на работодателя и изборът на последния не може да бъде ревизиран от
съда, още повече когато тази воля е приета от
насрещната договаряща страна. Разгледан по същество, предявеният главен иск да
се признае за установено по отношение на ответника „Деймос
Шипинг“ ЕООД, че е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов
договор, сключен на 01.10.2015г., на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, по
силата на което В.Б.В. е заемал
длъжността капитан на кораб М/К Свен при
ответника е недоказан и неоснователен, поради което същият подлежи
на отхвърляне.
С оглед изхода по главния
иск, неоснователни се явяват и акцесорните претенции
за заплащане на трудово възнаграждание за периода от
01.10.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 2100 лева, както и лихвата за забава
върху тази сума, считано от 01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер на 150 лева,
командировъчни пари за периода от 01.10.2015г. до 04.12.2015г. за 65 дни, на база 90 евро на ден, в
размер на 5850 евро, както и лихвата за забава върху тази сума за периода от
01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер на 286 евро, извънреден труд за периода
от 05.10.2016г. до 04.12.2015г. за 60 дни , по 4 часа ежедневно, в размер на
240 часа в общ размер на 1465 лева, както и лихва за забава върху тази сума за
периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г.
в размер 140 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
чл.224, ал.1 КТ за периода от 01.10.2015г. до 31.12.2015г., за 7 дни, в размер
на 227 лева, както и лихва за забава върху тази сума за периода от 01.01.2016г.
до 29.12.2016г. в
размер 22 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на предявения насрещен иск , съдът намира за установено следното:
Непозволеното увреждане е институт
на гражданското право, който се основава на нарушението на правната норма,
изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост
на другите физически. По правната си същност непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 от ЗЗД е сложен юридически факт, чиито елементи са:
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина, като последната съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното. В настоящия случай не бе доказано, че капитана на
кораба - ответника В. няма вина за настъпването на имуществените вреди, вследствие на инцидент от 05.11.2015г. в
09.32 ч. със засядането по средата на фарватера на
р.Дунав на м/к Свен.
За да възникне обезщетителната
отговорност на едно лице на деликтно основание,
следва да се установи в процеса осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД- на непозволеното увреждане.
Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща като промяна
чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи
неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо
състояние. Причинната връзка е обединяващият елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и не се предполага, а следва да бъде доказана от
увредения. Това е така, тъй като на репариране подлежат само тези вреди, които
са в причинна връзка с противоправното и виновно
деяние на дееца.
По делото се установи по категоричен и безспорен
начин, въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, че капитана на
кораба - ответника В. е натоварил на 03.11.2015г. в пристанище Щраубинг, Бавария, Германия на м/к Свен 622 331 кг
полиетилен, опакован в бали (по данни на В. натовареното
количество е 514 300 кг), което количество не е съобразено с нивото на реката, не е изпълнил вмененото му
задължение да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на
товара, съгласно изискването на чл.93 от Кодекса на търговското корабоплаване.
Безспорно на 05.11.2015г. м/к Свен е отплавал от пристанище Щраубинг,
Германия и е заседнал по средата на фарвартера на р.Дунав , блокирайки корабоплаването в този участък а реката
до 15.45 ч. на 07.11.2015г. Предвид на това съдът приема, че ответникът е
осъществил елементите от фактическият състав на чл.45
от ЗЗД- налице е виновно противоправно деяние от
страна на ответника В., в резултат на което на ищцовото
дружество е причинени имуществени вреди. Осъществяването на елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане е правопораждащ юридически факт, тъй като от него възниква
задължението на ответника да поправи причинените вреди, което задължение има обезщетителен характер. Съгласно чл.51
от ЗЗД обезщетението обхваща всички
вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждане- т.е. както
имуществените, вкл. преките вреди и пропуснатите
ползи, така и неимуществените вреди.
По делото се установи, че в резултат от противоправното поведение на ответника В. на ищцовото дружество „Деймос
Шипинг“ ЕООД са причинени имущестени вреди, предвид
което претенцията се явява доказана и следва да се уважи до претендирания
размер от 6000.00 лева, частичен иск от общо 11 115 евро и 281.64 лева.
Законна лихва е претендирана
от датата на предявяване на иска – 28.02.2017г. и предвид уважаване на иска, същата е
основателна и се дължи от ответника по насрещния иск (ищец по делото).
По отношение на направените от
страните разноски:
Предвид
частично уважаване на първоначалните искове и изцяло уважаване на насрещния, на
основание чл.78, ал.1 и 3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски
по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 3000.00 лева.
Мотивиран така ,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Б.В. с ЕГН **********
и съдебен адрес *** 8 – адв. К.Д. срещу „Деймос Шипинг“
ЕООД с ЕИК ********* и адрес гр. Русе, ул. „Райко Даскалов.“, №21, вх.Б,
ет.4 установителен иск по чл.357 КТ за признаване съществуването на трудово правоотношение между страните,
възникнало от трудов договор, сключен на 01.10.2015г., на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, по силата
на което В.Б.В. е заемал длъжността
капитан на кораб М/К Свен при ответника.
ОСЪЖДА „Деймос
Шипинг“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес
гр. Русе, ул. „Райко Даскалов.“, №21, вх.Б, ет.4, представлявано от управителя И.
К. ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.В. с ЕГН **********
и съдебен адрес *** – адв. К.Д., сумата от 641.72 лева /нетно възнаграждение/ – неизплатено договорено
възнаграждение и сумата от 65.01лева –лихва за забава
върху сумата за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба- 29.12.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска над сумата от 641.72
лева до претендираните 2100 лева и над сумата от 65.01лева до претендираните
150 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.В.
с ЕГН ********** и съдебен адрес *** 8 – адв. К.Д. срещу „Деймос Шипинг“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес гр. Русе,
ул. „Райко Даскалов.“, №21, вх.Б, ет.4 искове заплащане на командировъчни пари за периода от 01.10.2015г.
до 04.12.2015г. за 65 дни, на база 90
евро на ден, в размер на 5850 евро, както и лихвата за забава върху тази сума
за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер на 286 евро, извънреден
труд за периода от 05.10.2016г. до 04.12.2015г. за 60 дни , по 4 часа
ежедневно, в размер на 240 часа в общ размер на 1465 лева, както и лихва за
забава върху тази сума за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер 140 лева, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ за периода от 01.10.2015г. до
31.12.2015г., за 7 дни, в размер на 227 лева, както и лихва за забава върху
тази сума за периода от 01.01.2016г. до 29.12.2016г. в размер 22 лева, ведно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Б.В. с
ЕГН ********** и
съдебен адрес *** 8 – адв. К.Д.
да заплати на
„Деймос Шипинг“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от
6000.00 лева, частичен иск от общо 11 115 евро и 281.64 лева, представляващи
заплатени от „Деймос Шипинг“ ЕООД вреди, вследствие
на инцидент от 05.11.2015г. в 09.32 ч. със засядането по средата на фарватера на р.Дунав на м/к Свен по вина на ищеца В. в
качеството му на капитан , ведно със законната лихва считано от 28.02.2017г.,
както и сумата от 3000 лв.- разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: