Р Е Ш Е Н И Е
№ 379 гр. Пазарджик 28.10.. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. № 662 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд
Панагюрище ,постановено по гр.д.№ 776 по описа на съда за 2018 година са
отхвърлени предявените
от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу И.Г.К. ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** искове за приемане
за установено, по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично
вземане в размер на сумата от 1855,64
лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит
CreditHome+ № 1181-…. сключен на 22.02.2017 г. между “Микро Кредит“ АД и
ответника, 298,40 лв. - договорна лихва,
1452,00 лв.- застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги, 193,60 лв. – сума за допълнителни услуги към
договора за кредит,69,63 лв. – лихва за забава по договор за кредит и 53,20 лв.
– лихва за забава по договор за допълнителни услуги, които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 16.01.2015 и приложение 1/10.08.2017 г. към него, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 391/2018 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.
Считат,че неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил исковата претенция като е приел, че не е налице надлежно уведомяване
на ответника за извършената цесия, предвид обстоятелството, че ответникът се е
представлявал в исковото производство от назначен от съда особен представител.
На ищеца били изпратени три уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит, като същите са
адресирани до посочените от кредитополучателя в договора за кредит постоянен и
настоящ адрес. Писмата се върнали в
цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка".
Към исковата
молба било представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„Микро Кредит" АД с УПЦ-П-МКР/1181-, като е направено искане за връчването
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Искането било
направено в съответствие с постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Първоинстанционният съд не съобразил решението си с цитираната съдебна
практика.
Неоснователно първоинстанционният съд приел, че
цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор, поради това,
че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. За прехвърляне на
право по силата на договор за цесия е достатъчно постигане на съгласие по
съществените условия между цедента и цесионера.Цедираният длъжник не участва в
договора и неговото съгласие не е необходим елемент на договора. Той само бива
уведомяван за извършеното прехвърляне, за да знае кому да престира. Със сключването на договора за
цесия цесионерът става носител на вземането.
В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това
действие на цесията е ограничено от разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 от ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото
прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира.
Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси
задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му
бъде опростено и т. н. Трети лица също могат да считат прехвърленото вземане
като принадлежащо на цедента до момента на съобщаването, но и това не се
отразява на валидността на договора за цесия. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито
освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Въпросното
уведомление не е елемент от договора за прехвърляне на вземане. Чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗД е въведен в интерес на цесионера и третите лица и служи единствено и
само за гаранция длъжника да не извърши плащане към цедента, към когото вече
няма задължение.
Позовават се на съдебна практика - решение №
139/27.04.2008г. на IV ГО, постановено по гр.д. № 4025/2008г., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК,в което е прието,че съобщаването на договора за цесия не е елемент
от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по
силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл.
99 ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на
длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от
предишния кредитор. Неуведомяването обаче не се отразява на валидността на
договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник.
Безспорно било установено, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, поради
което следвало да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Това е така, тъй като уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Установено било,че между „Микро Кредит" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., като сПриложение 1 от дата
10.08.2017 г. от страна на „Микро Кредит" АД е прехвърлено по реда на чл. 99
от ЗЗД вземане в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, произтичащо от Договор за заем CrediHome+ № 1181…..-
между И.К. и „Микро Кредит" АД;от Приложение 1 към договора за цесия се
установявал и размера на прехвърленото с договора за цесия вземане, /претенцията
не е заявена като частична/.
Жалбоподателя се позовава на заключение
на експерт , но такова по делото не е приемано.
Считат,че са доказали изцяло основателността и размера на
претенцията си в хода на исковото производство, както и обстоятелството, че
няма постъпили плащания от ответника след сключване на договора за цесия,
предвид което неправилно първоинстанционният съд не е съобразил решението си със
съдебната практика.
Получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде
игнорирано.Считат,че връчването на
ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като част
от преписката към исковата молба е достатъчно ,за да се приеме,че длъжникът е
надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
Не приемат другото становище /застъпено в мотивите
на съдебното решение/,тъй като никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94,
ал.1 и чл. 99, ал.1
от Закона за гражданската регистрация. Тези
норми били създадени
в публичен интерес, включително за осигуряване на обществена сигурност в
гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил
от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние
постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото,
както и в заповедното производство), то същият не следва да извлича позитиви от
това обстоятелство. Освен това процесуалният закон в чл. 47, ал.6 е предвидил
достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в
процеса, посредством института на особения представител. Последният от своя
страна по аргумент за обратното на чл. 29, ал.5
от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които
е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК. Респективно
същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата
молба, включително такива за извършена цесия.
Позовават се на съдебна практика.
Ищецът бил положил дължимата грижа и направил всичко зависещо от него относно
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, поради което
не следва да търпи неблагоприятните
последици от неполучаване на уведомителните писма за цесия въпреки добросъвестното
си поведение.
Молят решението да бъде отменено , предявените искове –
уважени и присъдени сторените разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.Ответникът , чрез
назначения му особен представител намира решението за правилно , като излага съображения ,че не е връчено
уведомлението за цесия при условията на чл.99 ал.4 от ЗЗД,тъй като връчване на
особен представител не е валидно.
Принципно оспорват и твърдението ,че претендираното вземане
е предмет на цесия.
Подържат се и доводи за неоснователност на претенцията
,поради недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК , поради
нарушение нормите на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2 от ЗПК.
Не било установено наличието на реално изпълнение от страна
на кредитодателя.Завишен бил размера на възнаградителната лихва ,поради което
тази клауза противоречала на добрите нрави.
Нищожен бил договорът за допълнителни услуги , представляващи
застрахователна премия,съобразно разпоредбите на чл.10 а ол.2-4 от ЗПК.Претенцията
била неоснователна и по същество , тъй като видно от договора при неплащане на
някоя от вноските договора се прекратявал.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
Предявени са съединени искове с правна квалификация чл.430
от ТЗ във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД,като производството е по чл.422
от ГПК.
В исковата си молба „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* моли да бъде прието за установено по отношение на И.Г.К. ЕГН **********, , че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1855,64 лв.,
представляващи непогасена главница по договор за кредит, 298,40 лв. - договорна лихва по договор за заем за
периода от 20.01.2017г. до 30.06.2017г., 1452,00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги,
193,60 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, 69,63
лв. – лихва за забава по договор за заем и 53,20 лв. – лихва за забава по
договор за допълнителни услуги, които вземания са прехвърлени на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015 г.
и приложение 1/10.08.2017 г. към него, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 391/2018 г. по описа на Районен
съд - Панагюрище.
В исковата молба се твърди,че между ответникът и „Микро кредит“ АД на 22.02.2017 г. е сключен договор за кредит
CrediHome+ № 1181-….., по силата на който дружеството е предоставило на
ответника заем в размер на 2000,00 лева. С подписа си под договора за кредит, заемополучателят удостоверил, че е
получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на
кредитодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите
Общи условия.Задължил се да върнее сума в общ размер на 2350,44 лева,
представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно Общите
условията, при които е подписан договорът, Заемополучателят се е задължил да
върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 350,44 лева, на 12
месечни погасителни вноски, в размер на 195,87 лева, като първата погасителна
вноска е платима на 03.04.2017 г. Така страните са договорили общ размер на
плащанията по заема 2350,44 лева
Между същите страни бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ № 1181-….., съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да
предостави на кредитотполучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно
в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване
на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в
размер на 211,00 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 17,60 лв., при първа погасителна
вноска, платима на 03.04.2017 г.
На основание
сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставил на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, конкретните условия по
която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и
подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни
услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на
„Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 132 лева, платими считано от 03.04.2017 г.,
или обща сума за застрахователна премия – 1584,00 лева.
Начислена била и лихва за забава.
Срокът на договора изтекъл на 03.03.2018 г. и заемополучателят не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към ДружествотоДо момента била погасена сума от 346,00 лв., с която са погасени, както следва:
144,36 лв. - главница, 52,04 лв. - договорна лихва, 17,60 лв. - допълнителни
услуги, 132,00 лв. - застрахователна премия.
На 10.08.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен
на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК
*********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на
„Микро Кредит“ АД срещу И.Г.К., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ №
1181-……и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1181…..- и двата
от дата 22.02.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на ищеца,който в качеството си на цесионер е упълномощен от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия,
за което има изрично пълномощно от законният представител на „Микро Кредит“ АД.
Длъжникът следвало да се счита уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
цесията с получаване на препис от исковата молба.
Моли да бъде установено съществуването на вземането и присъдени разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Излагат се доводи за недопустимост и неоснователност.
Твърди се,че ответникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия,поради което няма никакви задължения към ищеца.А и освен това
с оглед срока на договора ,не било установено прехвърлянето чрез цесия на
конкретното вземане.Липсвали данни с оглед датите на пълномощното и цесията ,цесионера
да е бил уведомен да извърши уведомяването от името на цедента.
Връчването на уведомление на особен представител не можело
да породи действие.
Договорът бил недействителен , тъй като противоречал на
императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК,имало неравнопоставени клаузи ,
противоречал на добрите нрави и добрите търговски практики,не бил съобразен с
изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2 от ЗПК.Нямало данни
за предоставяне на цялата посочена сума , а само на 681 лева.Не била обявена
предсрочната изискуемост на кредита.А
клаузата за възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави.
Нищожни били уговорките по договора за допълнителни услуги и
такива не били предоставени .
Нищожна била и уговорката за заплащане на застрахователната
премия,тъй като по този начин се въвеждали допълнителни разходи.Застраховките
не били от категорията на обезпечения и привилегии по смисъла на ЗЗД , за да са
предмет на цесията.Не се дължали всички вноски , тъй като при неизпълнение
–неплащане на една вноска , договорът се прекратявал.
Съдът като прецени всички доказателства по делото и доводите
на страните ,прие за установено следното:
Няма спор,че на 22.02.2017 година между „Микро кредит „ АД и
ответника е сключен договор за кредит.В него е посочено ,че чистата стойност на
заема е 2000 лева ,сумата за погасяване е 2350 лева ,ГПР е 49,97% и фиксирания
лихвен процент е 30,91 %,посочена е
месечната погасителна вноска и срока на кредита.
Заемополучателя е получил сума 661 ,82 лева ,тъй като ,чрез
този кредит е рефинансиран предходен такъв в размер на 1238,18 лева.Веднага
следва да се посочи ,че поради изложеното и като се има предвид,че
заемополучателят е подписал всички изискващи се документи доводът,че не е
установено реално изпълнение от страна на заемодателя за цялата сума е
неоснователен.
Към този договор е сключен и договор за допълнителни услуги-
пакет „Преференциално обслужване“ и застраховка Защита Пакет „Премиум живот“.
Между ищеца и кредитодателя е сключен и рамков договор с
дата 16.01.2016 година.В него е уговорен начина на прехвърляне на вземанията
,като изрично са дефинирани и самите вземания .Представяни са и два анекса към
договора.С първия от тях срока е удължен до 22.01.2017 година,а втория е от
22.01.2018 година и срока на цесията е удължен до 22.01.2019 година.Съобразно
условията на този договор , конкретното вземане е посочено в Приложение№ 1 с
дата 10.08.2017 година.Представено е и потвърждение на цесията,както и
доказателства за направени опити за връчване на уведомлението за извършената
цесия от цесионера по пълномощие.Прави впечатление ,че те не са изпращани на
точния адрес на ответника , посочен и в договора и по-конкретно – ап.12,а на
адреса до ап.24.Върнати са с отбелязване – непотърсени.
Срока на договора е изтекъл.В исковата молба се съдържат
твърдения за размера на неиздължените вноски ,съответно други задължения и
лихви и тези твърдения не са оспорени от представителя на ответника.
По отношение допустимостта на иска:
От цедента е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК на
30.04.2018 година и е издадена заповед за сумата от 1855,64 лв., представляващи непогасена главница по
договор за потребителски кредит CreditHome+ № 1181…..- сключен на 22.02.2017 г.
между “Микро Кредит“ АД и ответника, 298,40 лв.
- договорна лихва, 1452,00 лв.- застрахователна премия по договор за допълнителни услуги,
193,60 лв. – сума за допълнителни услуги към договора за кредит,69,63 лв. –
лихва за забава по договор за кредит и 53,20 лв. – лихва за забава по договор
за допълнителни услуги.
При условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията му и той ги
е изпълнил,поради което от тази гледна точка са налице и специалните
предпоставки за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК.
С оглед защитните тези на ответника , изразени чрез
процесуалния му представител, на първо място следва да се обсъди въпроса ,дали
ищецът е носител на материалното право да заяви тази претенция и конкретно
,дали е надлежно извършеното уведомяване за извършената цесия ,направено на
особения представител.
Действително е налице противоречива практика по този въпрос. Съдилищата са приемали ,че при наличието на връчване на уведомление за извършена цесия, извършено на особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, то не може да породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това е прието и в решение № 74/27.07.2017 г., постановено по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. по описа на ВКС. В изложението към касационната жалба обаче конкретния въпрос не е поставен и всъщност отговор от ВКС на него няма.
С Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Изложените мотиви са напълно приложими и за хипотезата на уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния случай цесионера ,от името на цедента е направил опит за връчване уведомлението за цесия ,но не на точния адрес.
От развитието на производството обаче е видно,че лицето не живее на този адрес,напуснало е страната и работи в чужбина,като за това обстоятелство кредиторът не е уведомен ,въпреки възприетото от страните в чл.23 от Общите условия към договора. В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е назначил особен представител, който е получила препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия; добросъвестно е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, като е направила правоизключващи възражения и е взела участие в делото до края на устните състезания пред въззивния съд, т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство,съответно да предприеме каквито и да било действия,за да запази вземането си / с оглед течащата погасителна давност/, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл.9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса. Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал.1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.
Като е приел противното и само на това основание отхвърлил исковете ,без да се занимае с другите възражения на особения представител,съдът на практика не е изпълнил задължението си по чл.236 от ГПК.
В писмения отговор са изложени доводи и относно действителността на договора с оглед нормата на чл.22 от ЗПК.
Съдът намира тези доводи за неоснователни.
Видно е от книжата по делото без да са необходими специални знания ,че разпоредбите на чл.10 ал.1 от ЗПК са спазени.
Не са налице и нарушения на чл.11 ал.1 т.7-12 от ЗПК , тъй като договора съдържа всички необходими реквизити ,предписани от закона.
Направено е и възражение относно размера на ГПР и довод ,че размера на лихвата противоречи на добрите нрави.Като се съобрази нормата на чл.19 и уговорения лихвен процент и ГПР е видно също ,че този довод е несъстоятелен.
Няма основания да се счета за нищожен и договора за допълнителни услуги.Възможността за сключване на такъв договор е передвидена в разпоредбата на чл.10 а от ЗПК и в конкретния случай сключения договор не противоречи на този текст.Вида и характера на услугите и цената са изчерпателно посочени в договора,ответникът изрично е уведомен ,че сключването на такъв договор не е задължително,заедно с договора за кредит ,но е приел условията.
По отношение на частта от този договор ,касаеща застраховка Защита пакет „Премиум живот“:Очевидно ответникът е избрал да сключи тази застраховка при условията на чл.4.3 от Договора ,но липсват каквито и да било доказателства,че „Микро кредит“ е извършил плащане на застрахователните полици.От представеното приложение № 1 изобщо не може да се направи извод за размера на вземането ,което е прехвърлено.В това приложение е посочен освен общия размер ,само остатъка от главницата и лихвата,без останалите суми.
По изложените съображения ,съдът намира ,че иска е
основателен и следва да бъде уважен сумата от 1855,64
лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит
CreditHome+ № 1181…- сключен на 22.02.2017 г. между “Микро Кредит“ АД и
ответника, 298,40 лв. - договорна лихва,
193,60 лв. – сума за допълнителни услуги към договора за кредит,както и лихвите
по двата договора.
В останалата част –
по отношение на неизплатените застрахователни премии по договора за
допълнителни услуги решението следва да бъде потвърдено ,макар и по други
съображения.
С оглед изхода на спора на ищеца
се дължат сторените по делото разноски , съразмерно с уважената част на иска.В
тези разноски се включват разноските в заповедното производство и пред двете
инстанции ,като с оглед начина , по който е проведена защитата на ответника и
участието му в производството ,съдът определя юрисконсултското възнаграждение
за всяка инстанция в размер на 100 лева.Общия размер на всички сторени от ищеца
разноски възлиза на 1248,45 лева .От тях , с оглед изхода на спора се дължат
872лева.
Мотивиран от изложеното
Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Районен съд
Панагюрище ,постановено по гр.д.№ 776 по описа на съда за 2018 година ,В ЧАСТТА
,с която са отхвърлени предявените
от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу И.Г.К. ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** искове за приемане
за установено, по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично
вземане в размер на сумата от 1855,64
лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит
CreditHome+ № 1181-… сключен на 22.02.2017 г. между “Микро Кредит“ АД и
ответника, 298,40 лв. - договорна лихва,
193,60 лв. – сума за допълнителни услуги към договора за кредит лихва за забава
по договор за допълнителни услуги, 193,60 лв. – сума за допълнителни услуги към
договора за кредит,69,63 лв. – лихва за забава по договор за кредит и 53,20 лв.
– лихва за забава по договор за допълнителни услуги, които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 16.01.2015 и приложение 1/10.08.2017 г. към него, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 391/2018 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище.
По иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу И.Г.К. ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в
размер на сумата от 1855,64 лв.,
представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит
CreditHome+ № 1181-….. сключен на 22.02.2017 г. между “Микро Кредит“ АД и ответника,
298,40 лв. - договорна лихва, 193,60 лв.
– сума за допълнителни услуги към договора за кредит, 69,63 лв. – лихва за
забава по договор за кредит и 53,20 лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги , които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015 и приложение
1/10.08.2017 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 391/2018 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Осъжда И.Г.К. ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 872 лева разноски – общо за заповедното
производство и пред съдебните инстанции,съобразно изхода на спора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.