№ 77
гр. Б., 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200501157 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Ф. Б. Ш., Б. Н. Ш. и Е. Н. Ш., чрез адвокат Г. Ч., обжалват решение № 525 от
03.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 1397 от 2021 г. на Районен съд Б..
В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен. Не се споделят
изводите на първоинстанционния съд, касаещи правната страна на казуса.
Произнасянето на съда не било пълно. Съдът коментирал единствено и само
таванските и зимнични помещения, но не и дворното място, поради което
прогласяването на нищожността на дарението било непълно. През 2006 г. общите
наследодатели втори път дарявали нещо, което вече било дарено, което било
абсурдно от правна гледна точка и обяснявало обстоятелството, че е налице липса
на предмет. Издадената заповед на началника на СГКК Б. от 14.04.2022 г.
узаконявала една нищожност - несъществуващи зимнични и тавански помещения
като самостоятелни жилищни обекти, както и че същите били приземен и тавански
етаж и принадлежали на ответниците, което било пълен абсурд. Като се
разпоредили с цялото дворно място в полза само на децата на починалия си син,
общите наследодатели на практика лишили дъщеря си Ф. Ш. от наследство, без
обаче да са налице основания за такова лишаване. Нарушени били както
разполагаемата, така и запазената част за всяко едно от двете деца на общите
наследодатели. Към момента на осъществяване на дарението, Ф. Ш. вече била
собственик на половината от дворното място. Изложените аргументи доказвали по
безспорен начин, че извършеното дарение и в частта му, касаеща дареното дворно
място, било нищожно. ППВС № 2/1982 г. било неприложимо в настоящия казус.
Чистата площ от дворното място била 514 кв. м. Важала разпоредбата на чл. 19, ал.
1 от ЗУТ. Практиката допускала да бъде изграден УПИ с площ и от 250 кв. м.
Дворното място било делимо и от него можели да бъдат образувани 2 УПИ. То
следвало да бъде допуснато до делба между Ф. Ш. и двете ответнички. Ф. Ш.
никога не била губила владението върху половината дворно място, дори когато
1
била на работа във Франция, защото дворното място било обща вещ, върху която
тя осъществявала владението чрез своето семейство на безвъзмездно правно
основание. Поради това, прехвърлянето на правото на собственост на цялото
дворно място също било нищожно, защото собствеността, ползването и
владението върху половината от същото Ф. никога не била губила и то й се
полагало по право. Делбата била допустима както за дворното място, така и за
построената в него двуфамилна сграда. Иска се от окръжния съд да се произнесе с
решение, с което да: 1/ отмени осъщественото дарение от 13.02.2006 г. и в частта,
касаеща дареното дворно място, 2/ потвърди решението в частта, касаеща
произнасянето на първоинстанционния съд за отмяна на дарението на зимничните
и таванските помещения, 3/ отмени издадената заповед на началника на СГКК Б. от
14.04.2022 г., и 4/ допусне до делба двуфамилната сграда и дворното място. Т. нар.
„гараж“ да останел, както досега, изключителна собственост на Д. и К., а т. нар.
„проход/тунел“ - изключителна собственост на Ш.и. Не се правят доказателствени
искания.
Подаден е отговор от Е. Х. К. и Г. Х. Д., чрез адвокат А.Б., с който се оспорва
жалбата на Ш.и и се сочи, че тя е неоснователна. Доказателствата по делото
установявали по категоричен и безспорен начин, че жилищната сграда не е
съсобствена между страните по спора. Със сделки в полза на всяка от страните,
отделните жилищни етажи били прехвърлени на всяка от тях поотделно. Налице
било разпореждане с отделни самостоятелни обекти от сградата, а не с идеални
части от такива, поради което в полза на приобретателите не възниквала
съсобственост, която да се ликвидира чрез делба. Достигайки до тези изводи, PC
постановил правилен съдебен акт, който трябвало да бъде потвърден в тази му
част. Правилно PC отхвърлил и иска за делба на дворното място. В случая обаче
земята не била обща част към сгради в същия ПИ, а оттам и нямало как дворното
място да е съсобствено между страните. На основание сделка, ПИ бил прехвърлен
в полза на ответниците по иска, същите били еднолични негови собственици, а
оттам и нямало съсобственост, която чрез делба да бъде ликвидирана. Поради това,
като краен резултат, решението било правилно и в тази му част. Не се доказало
наличие на съсобственост и върху гаража и прохода, на каквото и да било
основание, което да налага делбата им. От доказателствата не ставало ясно и дали
се касае до сгради-самостоятелни обекти, които изобщо да могат да са предмет на
делба, или са прилежащи към други обекти, части от сграда или от нещо друго. Не
се правят доказателствени искания.
Подадена е въззивна жалба и от К. и Д., чрез адвокат Б., срещу частта от
решението, с която е прогласена нищожността, поради невъзможен предмет, на
договора за дарение по отношение на дворното място и избения етаж. В
атакуваната част съдебният акт бил неправилен, необоснован и постановен при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което било основание за
отмяната му. Решението било постановено при непълен и неясен доклад. На
страните не били дадени ясни и конкретни указания, свързани с доказване на
обстоятелствата относно УПИ и характера му на обща част или на самостоятелен
обект на право на собственост. Не били дадени и указания относно изясняване
статута на помещенията, находящи се в приземния етаж /т. нар. „избен етаж“/. Като
последица от това, било налице допуснато процесуално нарушение, вследствие на
2
което страните били поставени в позиция на процесуална изненада от крайния
съдебен акт по отношение коментираната хоризонтална етажна собственост. По
отношение на изградените и преустроени в избения етаж друг вид помещения,
съдът не дал указания за изследване дали същите могат да се обособят като
самостоятелен обект на право на собственост, и то не само в хипотезата на
жилищен обект, а и такъв с друго самостоятелно предназначение, респ. дали това
рефлектира върху изискванията за жилищен обект и прилежащо складово
помещение към него по отношение на първия жилищен етаж от сградата. Предвид
тези процесуални нарушения, свързани с доклада, не настъпила процесуална
преклузия и въззивният съд дължал даване на указания за събиране на
доказателства за определени факти и обстоятелства. Доказателствата по делото не
били обсъдени във връзка с доводите и възраженията на ответниците по иска, като
съдът обсъждал незаявени от ищците обстоятелства по отношение на УПИ. В
атакувания съдебен акт липсвало произнасяне по възражението, че е налице
разделно прехвърляне на обектите от земята, както и че същата не е обща част нито
по естество, нито по предназначение. За собствениците на земята, която
последните са застроили с жилищна сграда, безспорно била налице възможността
да прехвърлят собствеността на сградата или на самостоятелни обекти от същата,
като запазят собствеността върху земята. В този случай законът допускал
създаване на етажна собственост върху сградата, при която собствениците на
етажи не са собственици на земята, тъй като същата не е обща част на такава
етажна собственост. Земята не във всички случаи била обща част, тъй като
собствеността върху етажи или части от етажи можела да бъде прехвърлена и без
земята, съгласно предвиденото в чл. 63, ал. 2 от ЗС. Настоящият случай бил
именно такъв, тъй като както земята, така и построената в имота жилищна сграда,
били собственост на наследодателите на страните и техни праводатели по сделки.
Още през 1975 г. те се разпоредили в полза на сина си Х.Ю. с втория жилищен
етаж, като не посочили да прехвърлят и земя. Ето защо следвало да се приеме, че
прехвърлителите по този договор са запазили за себе си както първия етаж от
сградата, така и земята, върху която същата е построена. С последващата сделка от
1981 г., в полза на ищците също бил прехвърлен единствено самостоятелен обект в
сграда, представляващ жилище на първия етаж от същата. Отново липсвало
изявление за прехвърляне на земя, поради което и същата останала в собственост
на прехвърлителите /Б. и Е. Ю./. Предвид това и като собственици на УПИ, през
2006 г. същите могли и се разпоредили със земята в полза на собствениците на
втория етаж от сградата, които по наследяване от Х.Ю. към онзи момент били
именно ответниците по иска. Изложените в обратна насока изводи в атакуваното
решение били неправилни и напълно необосновани, което налагало отмяна на
постановеното решение в обжалваната му част, касаеща действителността на
дарението от 2006 г. Ако в дворното място имало сграда-индивидуална
собственост, каквато очевидно съдът приел, че съществува по повод допълващото
застрояване, теренът не изгубвал самостоятелния си характер и нямал обслужващо
сградата значение, т. е. не представлявал обща част. Дворното място било обща
част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС само в случай, че е налице
пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята.
Когато в дворното място съществувала и сграда в режим на индивидуална
собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не,
3
специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята
като обща част не можели да намерят приложение, тъй като мястото обслужвало
не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто
собственик не можел да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата
му. Ето защо и ако се приемело, че съществува хоризонтална етажна собственост,
то на още по-голямо основание земята не представлявала обща част към сградите и
била годен предмет на прехвърлителни сделки. С оглед на изложеното, дарението
от 2006 г. не било с невъзможен предмет, както съдът неправилно приел в
атакуваното решение. След като земята нямала ролята на обща част към
сградата/сградите, а по волята на нейните собственици била разпоредена отделно
от обектите в нея, то било безспорно, че сделката има предмет и легитимира
ответниците по иска като собственици. Като приел обратното, БлРС постановил
неправилен и необоснован съдебен акт, който следвало да бъде отменен като такъв
в обжалваната му част. Необоснован бил и изводът на съда, че целият избен етаж
представлява обща част по предназначение и като такъв следва жилищните обекти
в жилищната сграда, не може да бъде обект на правни сделки и тази от 2006 г. е
нищожна поради невъзможен предмет. В тази връзка съдът обсъждал експертизата
на вещото лице само досежно изявлението, че в приземния/избен етаж има
изпълнени помещения, които не отговарят на изискванията за жилище. При
постановяване на съдебния си акт и в нарушение на процесуалните правила, PC не
взел предвид обясненията на вещото лице, че само част от помещенията на избения
етаж са с променено предназначение, както и че макар и да не отговарят на
изискванията за жилище, същите отговарят на друг вид самостоятелен обект в
сграда. Тези изявления на експерта били достатъчни, за да се приеме, че
преустроената част представлява годен обект на право на собственост и може да
бъде предмет на сделки. PC не взел предвид факта, че с преустройството на част от
избения етаж не се стига до нарушаване разпоредбите на ЗТСУ /отм./ и на ЗУТ за
задължително осигуряване на складови помещения към жилищата. В случая
вещото лице установило, че непроменената част от избения етаж е складово
помещение, което се ползва от собствениците на първия жилищен етаж, като то е с
обособен самостоятелен вход спрямо останалата част от този етаж. Ето защо
жилището на първия етаж разполагало със складово помещение и по никакъв
начин не се стигало до нарушаване на техническите изисквания и правила на
законодателството за него, както неправилно приел БлРС. Складово помещение за
втория жилищен етаж било обособено на тавана. Поради неизяснена от съда
фактическа обстановка, изводите му били необосновани и неправилни. Моли се за
отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на претенцията за
нищожност на дарението. Иска се ангажиране на гласни доказателства и
назначаване на допълнителна СТЕ.
Подаден е отговор от Ш.и, чрез адвокат Ч.. В него се развиват съображения за
неоснователност на жалбата на Д. и К.. Неоснователни били аргументите, че
решението е постановено при непълен и неясен доклад. Докладът се изготвял от
съдията-докладчик преди провеждането на откритото съдебно заседание, като в
настоящия казус изключение нямало. В проведеното открито съдебно заседание
през юли 2024 г., процесуалният представител на ответничките не изложил
аргументи за непълен или неясен доклад. Аргументът за разделното прехвърляне
4
на обектите от земята бил правна безсмислица, защото нито ищците оспорвали, че
е налице разделно прехвърляне, нито пък разделното прехвърляне в конкретния
казус било същественият фактор, който е оказал влияние, за да бъде възприето
извършеното дарение за нищожно. Доказателствените искания в жалбата
показвали дълбоко непознаване на събрания доказателствен материал по делото.
Още през февруари 2022 г. се провело открито съдебно заседание пред РС Б., в
което били изслушани свидетели от двете страни, касаещи преустройството и
ползването на сградата и двора, изслушано било и вещо лице, което изключително
аргументирано представило и защитило заключението си, от което станало ясно, че
тавански помещения не са налице, а е налице подпокривно пространство, както и
че зимничните помещения се ползват изцяло от ответничките. В жалбата не било
изложено нищо съществено. Оплакванията в нея не касаели същината на спора, а
представлявали сбор от неприложими аргументи към настоящия казус. Не се
правят доказателствени искания.
Жалбите и отговорите са редовни и допустими.
Следва да се насрочи открито заседание на въззивната инстанция.
Трябва да се разясни на Ш.и и техния процесуален представител, че иск за отмяна
на дарението не е предявяван и разглеждан, както и че отмяна на заповедта на
началника на СГКК може да се направи от друг вид съд и в друга съдебна
процедура, а не в настоящата, поради което въззивната инстанция няма да се
занимава с тези въпроси. Окръжният съд приема, че е валидно сезиран с жалба от
Ш.и против частта на решението, с която се отхвърля искът за делба, и с жалба от
Д. и К. срещу частта на съдебния акт, с която е уважена претенцията за нищожност
на дарението, и ще концентрира проверката си в тези аспекти.
Основателно се явява оплакването на адвокат Б. за непълнота на доклада досежно
иска за нищожност на дарението. Районният съд нито е дал указания, нито е
изследвал кога е извършено преустройството на помещенията на избения етаж,
имало ли е противопоставяне от други лица-собственици към онзи момент и на
какъв друг вид обект отговарят споменатите помещения. Като не е дала указания
за събиране на доказателства за времето на преустройване на тези обекти и не го е
отразила като подлежащо на доказване обстоятелство в доклада по делото, първата
инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения. За назначаването на
експертизи, когато се изискват специални знания, съдът следи и се произнася и
служебно. При наличие на твърдения на експерта за възможност за образуване на
самостоятелен обект на избения етаж, PC е следвало да постави допълнителна
задача на вещото лице, което да посочи какъв е този вид обект, за да се прецени
има ли дарението невъзможен предмет, или същото е действително. В този смисъл
не е настъпила и преклузия за доказателствените искания, съдържащи се в жалбата
на Д. и К., които трябва да бъдат уважени, като въззивната инстанция ще даде и
съответните указания, за да отстрани непълнотата в доклада на първостепенния
съд.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Б.
ОПРЕДЕЛИ:
5
УКАЗВА на Е. Х. К. и Г. Х. Д., че трябва да докажат твърденията си, че
помещенията на избения етаж са самостоятелни обекти и кога са преустроени в
такива.
ДАВА възможност на К. и Д. да доведат двама свидетели в предстоящото открито
съдебно заседание по делото, с показанията на които да доказват времето на
извършване на преустройството на помещенията на избения етаж, от кого е
изпълнено същото и имало ли е противопоставяне на това от други собственици в
сградата.
НАЗНАЧАВА допълнителна техническа експертиза, която да се изпълни от
същото вещо лице /инж. И.Я.М./, което след като отново се запознае с материалите
по делото и направи нов оглед и измервания на място, да даде заключение дали
преустроените помещения в избения етаж отговарят на изискванията за
самостоятелен обект в сграда, с предназначение, което е различно от
складове/мазета, при депозит в размер на 500 /петстотин/ лева, който следва да се
внесе от К. и Д. в срок до 31.01.2025 г., като в същия срок по делото се представи и
съответният платежен документ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се състои на
06.03.2025 г. и да започне в 10:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните /чрез адвокат Г. Ч. и адвокат А.Б./. Да им се връчат
копия на настоящия съдебен акт. На К. и Д., чрез адвокат Б., да се връчи и
екземпляр от отговора на тяхната жалба. Вещото лице инж. М. да се уведоми по
телефона.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6