№ 679
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на четвърти август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Частно наказателно
дело № 20225300201245 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С Постановление от 07.07.2022 г., Окръжна прокуратура – гр.Пловдив,
е прекратила частично наказателното производство по Досъдебно
производство № 396/2021 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при
ОД на МВР - Пловдив, водено за престъпления по чл.249, ал.1 от НК и чл.194,
ал.1 от НК, в частта относно извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК,
като материалите по делото с оглед извършено престъпление по чл.194 НК са
изпратени на Районна прокуратура – Пловдив.
Постановлението, в частта относно прекратяване на наказателното
производство за престъпление по чл.249, ал.1 от НК, е обжалвано от Т. Д. Б.,
който има право на това, предвид посочването му като пострадал от
престъпленията, за които е образувано и водено досъдебното производство. В
жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано,
тъй като при наличие на достатъчно данни за осъществено престъпление по
посочения текст, е пристъпено към прекратяване на наказателното
производство за него. Иска се отмяна на постановлението за частично
прекратяване и връщане на делото, със задължителни указания за правилно
прилагане на закона по чл.249, ал.1 от НК.
При постановяване на атакувания акт, Прокурорът е приел за
установени факти:
През периода от началото на 2016 г. до 17.02.2021 г. свид. Й.И.Б.
1
живеела на семейни начала с Д.Т. Б., в неговия дом в ***. Двамата имали
общо домакинство и общ семеен бюджет.
По време на съвместното им съжителство доходите на св.Б. и Д Б.
влизали в семейния бюджет и не били делени. Финансовите средства били
осигурявани основно от Д Б., а св.Б. се грижела за домакинството. Той
получавал доходите си от заплата и пенсия в банкова си сметка към
„БАНКА ДСК“ АД, с IBAN ******, което е видно от приложената по
досъдебното производство справка от Регистъра на банковите сметки и
сейфове. Към тази банкова сметка била издадена и дебитна карта № **** с
титуляр Д Б.. По време на съвместното им съжителство Д Б. дал
дебитната карта на св.Б., на която бил титуляр, ведно с информация за
ПИН-кода й, за да може тя да се разплаща по всички сметки и да покрива
други разходи.
В края на месец януари 2021 г. св.Б. и Д Б. се разболяли от Ковид-19.
Двамата постъпили на лечение в УМБАЛ „Пловдив“ ЕООД гр.Пловдив.
Междувременно състоянието на Д Б. се влошило и на 17.02.2021 г. той
починал в болничното заведение от настъпили усложнения от Ковид-19.
На 21.02.2021 г. св.Б. била изписана и поставена под 14-дневна
карантина в дома, където живеела до момента, а именно в ****. През този
период тя имала нужда да й бъдат купувани лекарства и храна. Наред с
това установила, че след като карантината приключи ще са й необходими
средства за предстоящото погребение на Д Б.. Също така трябвало да
извърши плащания на битови услуги, свързани с дома, в който живеела,
плащания към интернет и мобилни доставчици - нейни, на жилището, както
и на Д Б.. Поради това св.Б., която била под карантина в този момент, дала
дебитната карта, чийто титуляр бил Д Б., на своята приятелка св. В.Д.,
която на 22.02.2021 г. от АТМ в гр. Стамболийски, на четири пъти
изтеглила суми от по 800.00 лева, или общо сумата от 3 200 лв. След това
св.Д. предала тази сума заедно с бележките за извършените тегления на
св.Б.. Тази сума послужила на св.Б. за разплащането на дължимите суми за
битовите сметки, услуги, за пелети за отопление, храна и напитки,
лекарства, данък на л.а. „Опел Корса“ и други разходи за живеене,
необходими към този период от време. В дебитната карта останала сума в
размер от около 37 000 (тридесет и седем хиляди) лв.
2
На 03.03.2021 г. от Англия се прибрал синът на Д Б. – св.С.Д. Б., заедно
с приятелката си. По време на престоя си в България те отседнали в дома
на баща му в ***, в който живеела и св.Б.. Когато се прибрал в България,
свид. Б. му предложила да му предаде дебитната карта, чийто титуляр е
бил баща му Д Б., но св.С. Б. отказал да я вземе.
Погребението на Д Б. било на 07.03.2021 г.
Няколко дни по-късно св.С. Б. поискал от св.Б. дебитната карта,
чийто титуляр е бил Д Б. и тя му я дала. Цитираната банкова сметка била
закрита с изплащане на наследствени дялове, съответно на св.Т. Д. Б. на
26.03.2021 г. и на св.С.Д. Б. на 29.03.2021 г.
Видно от приложената справка и информация от „БАНКА ДСК“ ЕАД,
наследниците на починалото лице не наследяват банковите карти на
наследодателите си, тъй като картите се деактивират и сметката, към
която са издадени, се блокира и впоследствие закрива от наследниците. На
22.02.2021 г. в „БАНКА ДСК“ ЕАД е била получена информация от НОИ за
починал титуляр на сметка - Д.Т. Б.. На 23.02.2021 г. сметката е била
ограничена за разпоредителни действия и дебитната карта, издадена към
сметката, е била деактивирана.
Видно от приложената по досъдебното производство справка от
Сектор „Пътна полиция“, Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР -
Пловдив, на 12.03.2021 г. лек автомобил марка „Митцубиши“, модел
„Ауслендер“ с per. № ***, собственост на Д.Т. Б., бил прехвърлен на името
на св.С.Д. Б.. Преди тази дата по досъдебното производство не са
установени други разпоредителни действия от страна на наследниците на Д
Б., свързани с приемане на наследствената маса на наследодателя.
Около две седмици след погребението на Д Б., неговият син св.С. Б. си
заминал за Великобритания, където живеел и работел постоянно. По тази
причина той не присъствал на помена на 40-тия ден от смъртта на баща
му, който се падал на 28.03.2021 г. На този ден св.Б. съобщила на св.Т.Б., че
смята да продължи да живее в своя дом в ***. Поради това, след помена, в
къщата на Д Б. св.Б. предала всички ключове, свързани с имотите и
автомобилите на Д Б., на св.Т.Б.. В дома останали св.Т.Б. и майка му св.***
Б.а. Св.Т.Б. установил липсата на много вещи от къщата, поради което се
обадил на приятеля на баща му - св.В.А.А., за да присъства при огледа на
3
къщата и установяване на липсите. Св.А. пристигнал около 40 минути след
като му се обадили и заварил св.Т.Б. и майка му св.*** Б.а в хола на къщата,
в която живеел приживе Д Б., а св.Б. не била там. Още с влизането му, му
било съобщено от св.Т.Б. за много липси от къщата. Св.А. не знаел какво
точно е имало в къщата и какво е липсвало.
Разпитана в хода на досъдебното производство, св.Б. заявила, че като
напуснала дома, в който живеела с Д Б., е взела само своите лични вещи.
При разпита си като свидетел по досъдебното производство Т.Б.
изложил твърдения, че са взети вещи, които са били на баща му Д Б., но за
които вещи не успял да си спомни подробности, свързани с техните
характеристики, кога са били закупувани и на каква стойност, както и кога
ги е виждал за последно. В показанията си св.Т.Б. твърдял, че една от
вещите, която липсвала след напускането на къщата от св.Б., била стара и
използвана бензинова косачка за трева. За цитираната вещ св.А. и св.Б.
твърдели, че е била в къщата дори след като св.Б. я е напуснала, а св.А. е
косил с нея тревните площи в имота.
Едно от престъпленията, за което е водено наказателното
производство, е по чл.249, ал.1 НК, засягащо отношенията, свързани с
паричната и кредитната система. Прокурорът е приел за установено, че
действително св.Б. е изтеглила чрез своята приятелка св.В.Д. сумата от 3
200 лева от дебитната карта на Д Б.. За да е осъществен съставът на
посоченото престъпление, е необходимо от обективна страна да е налице
неправомерно използване на платежен инструмент или на данни от него.
Прокурорът обаче приема, че това действие е било правомерно, тъй като
приживе е било налице съгласие от страна на титуляра Д Б., св.Б. да се
разпорежда с дебитната му карта и да тегли паричните суми по нея,
поради което й е предоставил ПИН-кода на същата. Доказателства в тази
насока се извличат от показанията на св.Б., и на св.В.А.А., който е бил
близък приятел и съсед на Д Б.. Акцентира се на доказателствата, че св.Б. и
Д Б. са живеели на семейни начала, били са в много добри отношения, имали
са общо домакинство и общи разходи. Св.Б. редовно е теглила пари от
дебитната карта на Д Б.. Индиция за добросъвестното поведение на св.Б.
според прокурора е факта, че след смъртта на Д Б., тя не е предприела
действия по изтегляне на цялата налична сума от дебитната му карта,
4
като в нея е останала сума от около 37 000 лв. Наред с това тя е
предложила на св.С. Б. след завръщането му в България да му върне
дебитната карта, като той първоначално е отказал. По досъдебното
производство са приобщени множество доказателства, в т.ч. платежни
документи в оригинал и копие, от които е видно, че св.Б. е използвала
изтеглената сума за заплащане на дължими суми от различен характер. В
този смисъл напълно са кредитирани показанията на св.Б., че е използвала
изтеглените суми за заплащане на битовите сметки, услуги, за пелети за
отопление, храна и напитки, лекарства, данък на л.а. „Опел Корса“ и други
разходи за живеене, необходими към този период от време, както и за
посрещане на св.С. Б. заедно с приятелката му П при завръщането им в
България, като свидетелката е закупила подарък на последната за 8-ми
март. Част от платежните документи за осъществените разходи са
приобщени по досъдебното производство. В тази връзка представителят на
ОП Пловдив приема за житейски правдоподобна и логически издържана
тезата на св.Б., изложена в показанията й, че тя не е запазила по-голямата
част от платежните документи за процесния период от време, защото не е
предполагала, че на по-късен етап ще има проблеми с наследниците на Д Б..
Всичко това сочи, че не е налице субективната страна на престъплението
по чл.249, ал.1 от НК, а именно липсва умисъл за неговото извършване,
защото е имало съгласие от страна на титуляра на дебитната карта
/приживе/ тя да я използва. Посочено е, че престъплението по чл.249 от НК
може да се извърши само с пряк умисъл, а в случая липсата на съставомерен
признак от състава на престъплението по чл.249, ал.1 от НК – липса на пряк
умисъл за неговото извършване, обуславя извод за несъставомерност на
извършеното от св.Б. деяние.
Възприемайки за установено описаното от него, Прокурорът е
направил извод за липса на данни за осъществено престъпление по чл.249,
ал.1 от НК от страна на св.Б. и е пристъпил към прекратяване на воденото
наказателно производство по отношение на престъпление от този вид.
Голяма част от фактите по делото са установени правилно, но
позоваването на тази установеност, не налага извод за липса на данни за
престъпление по чл.249, ал.1 от НК. В допълнение, жалбоподателят е
представил доказателства за това, че всъщност той е платил разходите за
5
траурен ритуал и битовите сметки за дома, в който е живял баща му, поради
което твърденията в тази насока на св.Б. се явяват опровергани.
Престъплението по чл.249, ал.1 от НК в случая се оказва формално
извършено, било с посредственото извършителство на свидетелката Д., било с
нейно съучастие, доколкото в тази насока липсва произнасяне от страна на
прокурора. Факт е, че платежния инструмент, издаден на името на покойния
Д Б., е използван след смъртта му, което само по себе си обуславя липсата на
съгласие за това ползване. Причините, поради които се е наложило да бъдат
изтеглени сумите, възлизащи в общ размер на 3 200 лева, не могат да отменят
факта на неправомерното разпореждане с платежния инструмент, в момент,
когато титулярът му вече е починал. Обстоятелствата, че св.Б. е споделила
със св.С. Б. за две от тегленията по 800 лева, общо на 1 600 лева и му показала
разписките за това, като му предоставила и самата дебитна карта, както и, че
този свидетел няма претенции за вече похарчените пари от първите две
тегления, а само за останалите от следващите две тегления - 1 500 лева по
данни на св.Б., данните за направени плащания от страна на свидетелката за
домакинството, в което е живяла с Д Б., и изобщо дългогодишното съвместно
съжителство между двамата, е коректно да бъдат взети предвид в друга
насока, като смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото
наследниците на Д Б. имат претенции относно изтеглените послесмъртно
суми от сметката на баща им. Житейски погледнато, така както е подходил
прокурорът, е оправдано живялата на семейни начала с Д Б. свидетелка да
разполага с част от средствата му с оглед приключване периода на
пребиваването й в дома му, предвид и наложената й карантина, но в случая
разбиранията на свидетелката са в ярък контраст с тези на наследниците,
отричайки й тази възможност, очевидно без зачитане на изводимата от
отношението на баща им към св.Б., негова воля, макар и след смъртта му.
Житейски оправданият толеранс относно ползването на изтеглените средства
който наследниците не намират основание да проявят, ако е налице, би
позволил разсъждения за малозначителност на случая. Така, състава на
посоченото престъпление се явява изпълнен, тъй като формално е налице
съзнателно ползване на чужд платежен инструмент без съгласие на титуляра.
С оглед изложеното, разгледаната жалба се явява основателна, което
6
налага отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане на делото за
допълнително разследване на прокурора с оглед правилно приложение на
материалния закон.
Предвид изложеното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 07.07.2022 г., Окръжна прокуратура –
гр.Пловдив, е прекратила частично наказателното производство по Досъдебно
производство № 396/2021 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при
ОД на МВР Пловдив, водено за престъпления по чл.249, ал.1 от НК и чл.194,
ал.1 от НК, в частта относно извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК,
като материалите по делото с оглед извършено престъпление по чл.194 НК са
изпратени на Районна прокуратура – Пловдив и връща делото на Окръжна
прокуратура – Пловдив за допълнително разследване с оглед правилно
приложение на закона.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест
пред Апелативен съд – гр.Пловдив, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7