Решение по дело №5/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 34
Дата: 22 февруари 2024 г.
Съдия: Тодор Илков Хаджиев
Дело: 20245000500005
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на К*** против Решение № 388/ 17.11.2023 г. по
гр. д. № 194/ 2022 г. ОС – Пазарджик, с което е отхвърлен предявения против
Д. Н. Б. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПК*** за отнемане в полза на
държавата на следните имущества:
- 1/ 2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** в гр.Р., ул."Б." №*, с площ** кв.
м.;
- ПИ с идентификатор *** в гр.Р., ул."Б." №*, с площ от **кв. м., ведно
с всички подобрения и приращения в имота;
- ПИ с идентификатор *** в гр.Р., с площ от ** кв. м.;
- Товарен автомобил марка „М.“, модел „** С.“, рег. № ***;
- Лек автомобил марка „Т.“, модел „Л.К.“, рег. №***;
- Лек автомобил марка „М.“, модел „** ***“, рег. № ***;
- сума в размер на 300 лв., представляваща намерена сума при
1
претърсване и изземване.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че са
налице законовите изисквания за отнемане в полза на държавата на
процесните имущества, като наред с това оспорва извода на окръжния съд за
получени от ответницата парични средства от нейни близки, оборващи
законовото изискване за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 на
ЗОНПИ. Предвид изложеното иска да бъде отменено решението, вместо което
се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемата Д. Н. Б. чрез пълномощниците си оспорва въззивната
жалба и иска да се потвърди обжалваното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Предявен е иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ, с който след частично
прекратяване на производството поради заявен частичен отказ от същия се
иска да бъде отнето от Д. Н. Б. в полза на държавата следното имущество:
- 1/ 2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** в гр.Р., ул."Б." №*, с площ ** кв.
м.;
- ПИ с идентификатор *** в гр.Р.., ул. „Б.“ № *, с площ от ** кв. м.,
ведно с всички подобрения и приращения в имота;
- ПИ с идентификатор *** в гр.Р., с площ от ** кв. м.;
- Товарен автомобил марка „М.“, модел „** С.“, рег. № ***;
- Лек автомобил марка „Т.“, модел „Л.К.“, рег. №***;
- Лек автомобил марка „М.“, модел „** ***“, рег. № ***;
- сума в размер на 300 лв., представляваща намерена сума при
претърсване и изземване.
Предпоставките за уважаване на иска се съдържат в разпоредбите на чл.
5, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл. 108, § 1, т. 3 на ЗОНПИ и се изразяват в следното:
2
ответникът да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията по чл.
107, ал. 2 ЗОНПИ, придобитото имущество да няма законен произход и да е
налице несъответствие не по – малко от 150 000 лв. между придобитото
имущество и нетния доход.
По делото не е спорно, че с постановление от 03.07.2020 г. по ДП №
157/ 2017 г. на РУ – Т. Д. Н. Б. е привлечена като обвиняема за престъпление
по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК.
Становището на ответната страна за липса на една от предпоставките за
отнемане в полза на държавата, а именно наличие на връзка между
придобитото имущество и престъпната дейност на проверяваното лице е
неоснователно. Изискването за връзка между придобитото имущество и
престъпната дейност като едно от условията за отнемане, беше предвидено в
първия закон, уреждащ т. нар. гражданска конфискация, а именно в чл. 1, ал.
2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност (обн. ДВ бр. 19/ 2005 г., отм. ДВ чр. 38/ 2012 г.), който
постановяваше, че на отнемане по реда на този закон подлежи имущество,
придобито пряко или косвено от престъпна дейност, при действието на който
е постановено ТР № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК. В
последващите два закона – Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38/ 2012 г., отм. ДВ бр. 7/ 2018
г.) и сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество
(ДВ бр. 7/ 2018 г.) изискване за връзка на придобитото имущество с
престъпната дейност не е налице. По действащия ЗОНПИ основание за
отнемането му е липсата на законен източник за придобиването му, а такова е
налице при наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на закона. Аргумент в тази насока се извлича от разпоредбата на чл. 5, ал.
2 ЗОНПИ, според която производството по отнемане на незаконно придобито
имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу
проверяваното лице и свързаните с него лица.
По делото не е спорно, че през проверявания период 24.09.2010 г. –
24.09.2020 г. Д. Н. Б. е придобила следното имущество:
1) С НА № *** г. е закупила 1/ 2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по
КККР на гр.Р., адрес на ПИ ул. „Б.“ № *, с площ 1008 кв. м., за сумата от 938.
30 лв., чиято пазарна стойност съгласно приетата в първоинстанционното
3
производство съдебно – оценителна експертиза към датата на придобиване
възлиза на 7908 лв.;
2) С НА № *** г. е закупила ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Р.,
адрес на ПИ: ул. „Б.“ № *, с площ от 600 кв. м., за сумата от 2476. 80 лв.,
чиято пазарна стойност към датата на придобиване е 6 336 лв.;
3) С НА № *** г. е закупила ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Р.,
с площ от 465 кв. м., за сумата от 2200 лв., чиято пазарна стойност към датата
на придобиване е 6 798 лв.;
4) С Договор за покупко – продажба на МПС от *** г. е закупила
Товарен автомобил марка „М.“, модел „** С.“, рег. № ***, с първоначална
регистрация – 01.09.1999 г., за сумата от 500 лв., чиято пазарна стойност към
датата на придобиване е 4 559 лв. според приетата съдебноавтооценителна
експертиза.
5) С договор за покупко – продажба на МПС от *** г. е закупила лек
автомобил марка „Т.“, модел „Л.К.“, рег. №***, дата на първоначална
регистрация – 28.01.2008 г., чиято пазарна стойност към датата на
придобиване е 18 045 лв.
6) С договор за покупко – продажба на МПС от*** г. е закупила лек
автомобил марка „М.“, модел „** ***“, рег. № ***, дата на първоначална
регистрация – 22.04.2010 г., чиято пазарна стойност към датата на
придобиване е 30 713 лв.
Част от подлежащото на отнемане имущество е и сумата от 300 лв.,
която е иззета с Протокол за претърсване и изземване от 27.06.2018 г. по ДП
№ 157/ 2017 г. на РУ – Т..
Общата стойност на придобитото от ответницата Д. Н. Б. недвижимо и
движимо имущество през проверявания период възлиза на 74 659 лв.
Съгласно чл. 141 ЗОНПИ на отнемане подлежи незаконно придобитото
имущество в случай, че стойността му надвишава със 150 000 лв. нетните
доходи на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2 вр. § 1, т. 3 ДР на ЗПК***).
Според легалната дефиниция на § 1, т. 8 от ДР на ЗПК*** нетни доходи са
доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и
членовете на семейството му.
4
От заключението на назначената пред окръжния съд съдебно –
икономическа експертиза е видно, че за проверявания период общият размер
на доходите на ответницата Д. Н. Б. и живеещият с нея във фактическо
съжителство Г.И.Д., произтичащи от трудови правоотношения, социални
помощи, получени кредити и от наследствени имоти, възлиза на 41 664. 18
лв., а на разходите (обичайни разходи съобразно данните на НСИ, извънредни
разходи и разходи за погасяване на кредити) – на 135 304. 94 лв.
Правилно окръжният съд е включил към определения от вещото лице
общ размер на доходите от 41 664. 18 лв. и получените приходи от продажба
на моторни превозни средства в размер на 22 275 лв. (лек автомобил „М.",
модел „К.", лек автомобил „**", модел „452", товарен автомобил „Ф.", модел
„Т.", лек автомобил „Ф.", модел „Л.", лек автомобил „Ф.", модел „Г.", лек
автомобил „Д.", модел „Г.Ч.", лек автомобил „Р.", марка „М.С."), получените
чрез ** от Т.Д. – син на ответницата – 3237. 30 лв. от работата му във В.,
както и сумата от 10 000 лв., възстановена по сметка на Д. Н. Б. от ОД на
МВР – Хасково парична гаранция на Г.И.Д. по ДП № 157/ 2017 г. на РУ - Т.,
тъй като посочените придобивни форми представляват законен източник на
доходи. Към тези суми следва да се прибавят и преведените на Д. Н. Б. от
трети лица 41. 91 лв.
Същевременно към общия размер на разходите следва да се включи и
платената цена от 24 089 лв. (според определената от вещото лице по
назначената автотехническа експертиза пазарна стойност) за придобиване на
отчуждените впоследствие моторни превозни средства, продажната цена от
които в размер на 22 275 лв. е включена в общия размер на приходите.
Основателно е оплакването във въззивната жалба относно включването
от окръжния съд в общия размер на приходите получения Д. Н. Б. заем в
размер на 10 000 лв. от Е.И.М. (Договор за паричен заем от 08.01.2019 г. – т.
3, л. 650) получения от Г.И.Д. заем от 20 000 лв. от сестра му Е.М. (Договор
за паричен заем от*** г., т. 3, л. 630), както и дарената на ответницата Д. Н. Б.
от майка й Д.П. Б. сума от 30 000 лв.
Сключеният в писмена форма договор за заем представлява частен
диспозитивен документ, ползващ се с формална доказателствена сила относно
авторството на обективираните волеизявления, а в частта относно
изявленията за предаване на заетата сума има удостоверителен характер,
5
чиято материална доказателствена стойност важи само между страните по
сделката. К*** е трето лице по договора, поради което обективираното в него
обстоятелство относно предаването на парите не може да й бъде
противопоставено.
С разпоредбата на чл. 172 ГПК законодателят е вменил задължение на
съда да подложи на завишена преценка за достоверност показанията на
определена категория свидетели, за които може да се смята, че са
заинтересовани от изхода на спора. При преценка на показанията им следва
да се съобрази съответствието им с другите данни по делото и тяхната
възможна заинтересованост. Съдът следва да ги кредитира само ако
обстоятелствата по делото изключват всякакво съмнение относно тяхната
достоверност.
В случая с оглед близката роднинска връзка на св. Д. Б. и св. Е.М. с
ответницата Д. Н. Б. и намиращият се във фактическо съжителство с нея
Г.И.Д. е несъмнено, че те са заинтересовани от изхода на делото, поради
което показанията им следва да бъдат ценени във връзка с останалите данни
по делото. Самият факт на оформяне на твърдяните заемни отношения в
писмена форма и потвърждаването им от св. Е.М. не може да обоснове по
несъмнен начин, че е налице реално предаване на въпросните суми – 10 000
лв. на Д. Б. и 20 000 лв. на Г.Д.. По делото липсват каквито е да било данни,
които да сочат, че посочената като заемодател Е.М. е разполагала с
въпросните средства, които не са в никак малък размер. Няма данни тези
суми да са били налични по банковите й сметки, няма убедителни
доказателства, че е работила в чужбина, както твърди – 10 години в И., а след
това и в Ш., каквито са налице по отношение на сина на ответницата - Т.Д..
Няма логично обяснения и противоречи на житейската логика поведението й
да предостави заем поотделно на ответницата Д. Б. и нейния партньор Г.Д.,
след като двамата живеят в едно домакинство.
Основателни съмнения в достоверността на дадените показания са
налице и по отношение на св. Д. Б., която сочи, че през 2017 г. е дарила на
дъщеря си Д. Б. сумата от 30 000 лв. като обезщетение за прехвърления на
сина й имот. Позоваването от окръжния съд на установените семейни
традиции и обичаи да се предоставят приблизително равни имуществени
блага на децата не е достатъчно да обоснове категоричен извод за
6
достоверност на изнесеното от посочената свидетелка при липса на обективни
данни, че е разполагала с посочената сума. Липсват данни посочената сума да
е била налична по банковата й сметка, нито пък убедителни доказателства, че
е работила в 8 държави. Дори и да се занимава със земеделска дейност, както
твърди, липсват доказателства, които да сочат, че успява да реализира
печалба, която освен за покриване на ежедневните й разходи е достатъчна и
да спестява значителни средства. С оглед явната заинтересованост на
посочените свидетели от изхода на делото и липсата на данни, които да
подкрепят показанията им, окръжният съд неправилно е приел твърдяните
обстоятелства – предоставяне на посочените суми – за доказани, поради
което следва да се изключат от приходната част на финансовия анализ.
По делото са налице писмени (Удостоверение № *** г. на община Р.)
и гласни доказателства за това, че партньорът на ответницата – Г.Д. се
занимава с отглеждане на животни, но не се представиха никакви документи
за реализираната печалба от тази дейност. Дори и да е реализирана печалба,
следва да се приеме, че е отивала за посрещане нуждите на семейството, още
повече, че то не е имало други доходи.
Предвид изложеното следва да се приеме, че за проверявания период
ответницата Д. Б. и нейния партньор Г.Д. са реализирали общо приходи в
размер на 77 218. 39 лв. (41 664. 18 лв. според заключението на в. л. Л.Я.-Т. от
трудови възнаграждения, обезщетения за безработица и социални помощи,
кредити и продажба на наследствени имоти + 10 000 лв. от възстановена
гаранция, 22 275 лв. от продажба на МПС, 3 237. 30 лв. – превод от Т.Д. и 41.
91 лв. – превод от трети лица) и са направили разходи в общ размер на 159
393. 94 лв., от които 135 304. 94 лв. за обичайни и извънредни разходи и
погасяване на кредити и 24 089 лв. за придобиване на МПС, които поради
отчуждаването им не са предмет на иска.
Възражението на ответната страна, че във финансовия анализ за
изчисляване на значителното несъответствие не следва да участва
намиращият се във фактическо съжителство с нея Г.И.Д. е неоснователно. На
отнемане по ЗОНПИ подлежи имуществото, по отношение на което е налице
значително несъответствие по смисъла на § 1, т 3 от ДР на закона. Когато
проверяваното лице се намира в граждански брак или фактическо
съжителство, се приема, че и двамата участници в домакинството имат
7
принос за придобиване на имуществото, което налага да се изследва
финансовото състояние на всеки един от тях. Изследването на финансовото
състояние само на проверяваното лице, без да се отчита приноса на другия
участник в домакинството, ще опорочи точното установяване наличието на
значително несъответствие като предпоставка за отнемане на имуществото.
Имуществото, предмет на иска по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ, подлежи на
отнемане в полза на държавата, когато средствата за придобиването му са с
неустановен законен източник (чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ), което условие е налице
при наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
ЗОНПИ, т. е. когато стойността на придобитото имущество надвишава със
150 000 лв. нетния доход на проверяваното лице. В случая, като се има
предвид, че през проверявания период съотношението доходи към разходи е
отрицателна величина (- 82 175. 55 лв.), а стойността на придобитото
имущество е в размер на 74 659 лв., е налице несъответствие между
придобитото имущество и нетния доход на ответницата Д. Б. и партньора й
Г.Д., надхвърлящо максимално допустимия размер от 150 000, а именно 156
834. 55 лв. (- 82 175. 55 – 74 659). Изложеното обосновава извод за
основателност на предявения иск, поради което обжалваното решение следва
да се отмени, вместо което се постанови ново, с което процесното имущество
се отнеме в полза на държавата.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата Д.
Н. Б. следва да заплати по сметка на ОС – Пазарджик ДТ от 2986. 36 лв. върху
стойността на отнетото имущество (74 659 х 4%).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на К*** направените
по делото разноски за вещи лица в размер на 1855 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. за двете инстанции.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 388/ 17.11.2023 г. по гр. д. № 194/ 2022 г. ОС –
Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА в полза на държавата от Д. Н. Б., ЕГН **********, от гр.Р.,
ул."Б." №* следното имущество:
8
- 1/ 2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Р.,
адрес - гр.Р., ул."Б." №*, с площ **кв. м.;
- поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Р., адрес – гр.Р.,
ул."Б." №*, с площ от ** кв. м.;
- поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Р., с площ от**кв.
м.;
- Товарен автомобил марка „М.“, модел „** С.“, рег. № ***, рама ***,
двигател ***;
- Лек автомобил марка „Т.“, модел „Л.К.“, рег. №***, рама ***, двигател
***;
- Лек автомобил марка „М.“, модел „** ***“, рег. № ***, рама ***,
двигател ***;
- сумата от 300 лв., представляваща иззети парични средства с Протокол
за претърсване и изземване от 27.06.2018 г. по ДП № 157/ 2017 г. на РУ - Т..
ОСЪЖДА Д. Н. Б. да заплати по сметка ОС – Пазарджик ДТ в размер
на 2986. 36 лв.
ОСЪЖДА Д. Н. Б. да заплати на К*** направените по делото разноски
за вещи лица в размер на 1855 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9