Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 145 11.01.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4851 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Т.И.П., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., ж.к. „Т” бл. ,
вх. , ет., ап. , имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв
бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството
доставило топлинна енергия на стойност
339,03 лв. през периода 01.10.2015 г. – 30.04.2017 г, която не била платена.
Предвид забавата, се дължала и сумата от 39,21 лв. - обезщетение за забава за
периода 02.12.2015 г. – 29.11.2017 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да
погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № 18981/2017 г. на ПРС, XII гр.с., била издадена заповед №
11541/01.12.2017 г. по чл. 410 ГПК, ведно с разноски от общо 75 лева. Заповедта
била редовно връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с
ал. 1 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви искови
претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, чрез назначения му особен представител. Оспорва исковете по основание
и размер, в т.ч. – че ответникът има качеството на потребител на ТЕ и клиент на
ЕВН, респ. да е собственик или ползвател на имота; ОУ следвало да бъдат изрично
писмено приети от потребителя, за да породят действие; липсвали облигационни
отношения между страните, поради липса на писмен договор. Оспорва се периодът
на начисление и размерите на търсените суми, както и представените писмени
доказателства, като частни документи, удостоверяващи изгодни за ищеца
обстоятелства и неносещи подпис за ответника. Оспорва се редовността на
воденото счетоводство на ЕВН. Поради липса на протоколи, не се установявало
действителното количество доставена ТЕ, от които да е видно как са определени сумите
за сградна инсталация и отопление. С оглед горното се моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18981/2017 г. на ПРС, XII гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на
ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са за сградна инсталация, отопление и услуга разпределение.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно
предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба
на топлоенергия, не е необходимо да
се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона. Възраженията в ОИМ в обратна насока са
неоснователни.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да
заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ,
тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на
ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за
имот, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. , вх. , ет., ап.. Във връзка с доказване
правото на собственост, ищецът е представил копие от кадастрална карта с данни
от КРНИ, издадена от СГКК – гр. Пловдив - на посочения самостоятелен обект в
сграда с идентификатор …, находящ се на упоменатия адрес в сграда ..,
разположена в ПИ с ид. … – л.61. Според данните от
кадастъра, именно и само ответникът Т.П. е титуляр на вещното право на
собственост, придобито с акт № …, том … от 26.03.1982 г., издаден от СД
„Изграждане на селищни системи – Пловдив”. Въпреки че последният не е
представен /според писмо от АВ – Пловдив, актът не се съхранява, поради липса
на изискване за вписването му - л.83/, правата на ответника се установяват с
категоричност. Това е така, предвид създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР – законова презумпция за вярност на
вписани обстоятелства, според която - данните относно правото на собственост
върху недвижимите имоти, са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното. Противното не е доказано, не се установява имотът да е отчужден,
поради което и презумпцията не е оборена, а ищецът се ползва от нея и
установява този елемент от фактическия състав на претенцията си. Възраженията
на особения представител не се споделят, предвид посочената норма и липсата на
каквито и да е данни за прехвърляне на имота /за пълнота – според вписванията в
СВ – именно спрямо този имот са вписани възбрани за задължения на ответника към
ЕВН – л.41/. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на
вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ,
при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на
ЕВН.
Налице са договорни
отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При
неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Определянето размера на месечното задължение за плащане
цената на потребената ТЕ, независимо дали е за
отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са
регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото е прието заключение на
съдебно – техническа експертиза /л.53-58/, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление.
Разпределяна е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Дяловото разпределение е
извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е
изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни,
а и такива от топлинния счетоводител. Технологичните разходи в размер на 25,723924
MWh са за сметка на ЕВН. В процесния
период, на ответника е начислявана ТЕ, при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката, за 1 бр. щранглира,
т.к. същата не се измерва с ИРУ. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, са
извършвани в съответствие с нормативните
изисквания. Заключението не е оспорено, няма основание да не бъде
кредитирано, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи.
Относно оспорванията в ОИМ
и дължимостта на разходи за сградна инсталация: съобразно
чл.142, ал.2 ЗЕ - ТЕ за отопление на сграда-етажна собственост се дели на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, такава за отопление на общите части и на
имотите. ТЕ за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните
имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на
отоплителната инсталация и прочие фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140,
ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен,
в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда, което също се
явява реално енергийно потребление. Ето
защо, всички собственици/ползватели на имоти, находящи се в сграда - етажна
собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
В чл. 11, ал. 5 ОУ на ЕВН е предвидена норма, почти
идентична на посочената, според която - въпреки прекратеното топлоподаване,
клиентите в сграда – ЕС, остават такива и следва да заплатят отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ТЕ.
Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни
обекти не може да откаже плащане на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата /Тълкувателно решение
№ 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС./
Ето защо, въпреки
че в имота на ответника няма отоплителни тела и през него преминава само щранг лира, същият остава задължен за разходите за ТЕ, отдадена
от сградната инсталация. След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме припадащата му се
част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е
отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за енергетиката./.
За
пълнота - не може да се сподели и възражението в ОИМ, че начинът, по който е
отчитана и начислявана топлинната енергия, бил в противоречие с принципите,
заложени в чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 05.04.2006 год. относно ефективността на крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета.
Тази Директива е транспонирана в българското законодателство и изискванията й
са въведени в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107
от 09.12.2003 год., Закона за
енергийната ефективност /обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008
год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, поради което няма пряк ефект и са
приложими нормите на националното законодателство. Общото изискване по т.1 на
чл.13 за осигуряването на индивидуални измервателни уреди, които да отчитат
реално консумираното количество енергия, е въведено в българското
законодателство в различни норми на ЗЕ, според вида на потребяваната
енергия. Спазен е и принципът, залегнал в т.2 на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО,
за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод
се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните
имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна
енергия, за която също се дължи заплащане. Доколкото сградната инсталация е
обща етажна собственост и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но
и общите части на сградата, всички собственици на имоти следва да участват в
разпределението на отдадената от нея ТЕ, съразмерно на отопляемите обеми на
имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
Конкретният размер на задълженията
на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното
количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно
определените цени на услугата. Експертът е обосновал, че за процесните
периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните
суми. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от
страните.
Поради изложеното, исковете за
главни и акцесорни вземания са доказани по основание и размер. Основателно
е и искането за установяване на дължимост на законна
лихва върху главницата. Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на
претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, същите следва да
бъдат уважени в цялост.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.85/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ,
депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 250 лева; 300 лева – възнаграждение за
особения представител, като се претендира и юрк.
възнаграждение от 150 лева. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/,
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50
лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 725 лева, а за
заповедното производство – 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.И.П., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 339,03 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
П., ж.к. „Т” бл., вх. , ет., ап. , за периода
01.10.2015 г. – 30.04.2017 г.; 39,21
лева - обезщетение за забава за периода 02.12.2015 г. – 29.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 30.11.2017 г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 11541/01.12.2017 г. по ч.гр.д. №
18981/2017 г. на ПРС, XII гр.с.
ОСЪЖДА Т.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №
18981/2017 г. на ПРС, XII гр.с. и общо 725 лева /седемстотин двадесет и пет лева/ – разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП