Решение по дело №1564/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№  260112

гр. Пловдив, 23.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

 КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1564 по описа на съда за 2020 г., за да се  произнесе, взе предвид следното:     

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК във вр. с  чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Ю.М.М., ЕГН **********, против Решение № 144 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 460/2020 г. по описа на Районен съд – Карлово, постановено по реда на  чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и е постановено в противоречие на събраните по делото доказателства, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Жалбоподателят счита, че показанията на св. М. М. опровергавали описаната от молителката О.М. фактическа обстановка в молбата ѝ по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и в т.н. съдът неправилно се бил позовал на същата при постановяване на решението си. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, а молбата за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена като неоснователна.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от О.М.М., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното си дете М. Ю.М., чрез пълномощника адв. И.Д., с който се оспорва въззивната жалбата като неоснователна и необоснована. Изразява се несъгласие с аргументите в жалбата относно доказателствената стойност на събраните свидетелски показания. Навеждат се твърдения за нарушение от страна на жалбоподателя на постановената от районния съд заповед за незабавна защита № 9 от 21.05.2020 г. по описа на Районен съд – Карлово. Моли се съдът да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение, както и да присъди направените по делото разноски.

Окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Правилата за въззивното обжалване на решения по ЗЗДН са уредени в  чл. 17 от ЗЗДН, като съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на закона за неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК. Въз основа на тези норми, съдът дължи проверка на обжалваното решение по правилата на чл. 269 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законния по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН срок, поради което се намира за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните.

Районният съд е бил сезиран от О.М.М., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното си дете М. Ю.М., с молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5 от ЗЗДН спрямо съпруга ѝ Ю.М.М., понастоящем бивш съпруг. Към молбата е приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за обстоятелства и факти от дата 15.05.2020 г., на която ответникът е проявил акт на домашно насилие – на посочената дата, около обяд, в местността „Беш Бунар“ в гр. К. е нанесъл удари по лицето на молителката, отправил е в присъствието на малолетния им син по неин адрес обидни думи на висок глас, както и закани за саморазправа. В подкрепа на заявеното в Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е представен амбулаторен лист №105/19.05.2020 г., издаден от д-р Р. Д., в който на пациентката О.М.М. е поставена основна диагноза „****“, а като придружаващи заболявания и усложнения са посочени „****“.

По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на ответника М., а именно свидетелските показание на неговата братовчедка М. М., която обаче не е била пряк очевидец на събитията, които се твърдят в молбата по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С нейните показания, както и районният съд е отбелязал, се потвърждават единствено факти, за които страните не спорят. В т.н. настоящият състав като прецени показанията на свидетелката на основание чл. 172 от ГПК намира, че същите не оборват съдържанието на представената по делото Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.  

С оглед на горното следва да се отбележи, че  с изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН на Декларацията по чл. 9, ал. 3 от същия закон е придадена доказателствена стойност, вкл. с правната възможност при липса на други доказателства заповед за защита да може да бъде издадена само въз основа на приложената декларация. Независимо от това по делото е представено писмено доказателство от молителката – амбулаторен лист №105/19.05.2020 г., което подкрепя изложеното в декларацията предвид характера и локацията на установените наранявания. Допълнително от събраните по инициатива на ответника гласни доказателства не се оборват твърденията в Декларацията, предвид изложените по-горе съображения.

В т.н. съдът следва да постанови своя акт въз основа на представената Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Същата описва деяние, представляващо физическо и психическо насилие спрямо молителката от страна на нейния съпруг, т.е. налице е акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН от страна на ответника – настоящ жалбоподател, спрямо лице, в което той се намира в семейна връзка към момента на деянието – неговата съпруга. Свидетел на този акт е било и малолетното дете на страните, което на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН също се счита за жертва на домашно насилие.

Наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН се намират за адекватни, доколкото първо – страните вече не живеят съвместно, т.е. неприложима е чл. 5, ал. 1, т. 2 от закона, второ – както и районният съд е отбелязал с бракоразводното решение по гр. д. № 1691/2019 г. по описа на РС – Карлово е уреден режим на лични отношения на бащата с детето, осъществяването на който би станало изключително трудно, ако бъдат постановени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от закона, трето – от данните по делото е видно, че не се налага извършителят на насилието да посещава специализирани програми или пък пострадалите лица да бъдат насочени към програми за възстановяване. Наложената санкция по императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, принципно предвиждаща във всички случаи налагане на глоба в размера от 200 лв. до 1000 лв., е в пределите и рамките на законовата норма и граничи с минималния размер, поради което също се намира за адекватна.

С оглед на горното жалбата се намира за неоснователна, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея в хода на въззивното производство разноски за един адвокат в размер на 200 лв. съобразно представения договор за правна зашита и съдействие (л. 18 от възз. дело), имащ характер на разписка за заплатената сума.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси по ГПК, жалбоподателят следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 25 лв. държавна такса за въззивното производство.   

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението на окръжния съд е окончателно.

Така мотивиран съдът

 

Р    Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 144 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 460/2020 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което са взети на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗЗДН по отношение на О.М.М., ЕГН **********, с адрес *** и малолетното дете М. Ю.М., ЕГН: **********, следните мерки за защита, като е задължен Ю.М.М., ЕГН: ********** ***, комплекс „КТЗ“, бл.20, вх.Б, ап.29 да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо О.М.М., ЕГН: ********** и М. Ю.М., ЕГН: ********** и е осъден Ю.М.М., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 300 лв. (триста лева) по сметка на РС Карлово, в полза на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА Ю.М.М., ЕГН: ********** ***, комплекс „КТЗ“, бл.20, вх.Б, ап.29, да заплати на О.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляващи направени разноски в хода на въззивното производство.

ОСЪЖДА Ю.М.М., ЕГН: ********** ***, комплекс „КТЗ“, бл.20, вх.Б, ап.29, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 25лв. (двадесет и пет лева) държавна такса за въззивното производство.  

Решението е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1./

 

 

          

                             2./