Решение по адм. дело №665/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на ... Р. Т., в качеството му на пълномощник на Д. М. Д. от гр. В. Търново, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП с №25-1275-000173/10.06.2025г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложено ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 10.06.2025г., като е отнето Свидетелство за регистрация на МПС №********* и 2 бр. регистрационни табели №[рег. номер]. Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е нищожна поради липса на компетентност у издателя й, а така също и формално, процесуално и материално незаконосъобразна. Излага съображения, че административният орган не е събрал безспорни доказателства за установяване на действителното фактическо положение, а това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че заповедта не отговаря на изискването на чл. 172 от ЗДвП за мотивираност, доколкото не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа оспорването в съдебно заседание и в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на разноски, за което прилага списък.

Ответникът по жалбата – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, в представено по делото писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1275-000173/10.06.2025г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. №[рег. номер], собственост на оспорващия, за срок от 6 месеца считано от 10.06.2025г., като са отнети СРМПС №********* и два бр. рег. табели. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че на 10.06.2025г. около 02:00 часа в гр. В. Търново, автомобилът, собственост на жалбоподателя е бил управляван от трето лице – К. Д. Д., който притежава свидетелство за управление с №*********, което към датата на проверката – 10.06.2025г.е било със статус „невалидно“. От така посочените факти ответникът е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при който посочената ПАМ следва да се наложи на собственика на ППС.

В хода на съдебното производство приобщени към доказателствения материал са приложените към жалбата писмени доказателства, документите от състава на изпратената от ответника административна преписка по издаване на процесната заповед, както и допълнително представени от ОДМВР – В. Търново писмени доказателства – мотивирана резолюция за прекратяване на админисративнонаказателно производство МР№25-1275-[рег. номер] и разпечатки от АИС – КАТ.

Оспорваната Заповед за налагане на ПАМ №25-1275-000173/10.06.2025г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, е връчена на жалбоподателя на 18.07.2025г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед, стр. 33 от делото. Жалбата до съда е подадена директно до Административен съд – В. Търново и заведена с вх. №3643/04.08.2025г. по описа на съда.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна при наличието на правен интерес от оспорване пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед №366з-2605/28.06.2022г. на директора на ОД на МВР – В. Търново /стр. 34 и сл. от делото/ оправомощен да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е началник Сектор „Пътна полиция“ в Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Велико Търново и началниците на сектори/групи за територията на съответното РУ п ри ОДМВР – В. търново. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него формално се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Независимо от горното, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на неговата цел.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им.

Съгласно текстът на разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на Д. Д., административният орган се е позовал на наличието на последната от посочените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно – жалбоподателят да е допуснал процесното МПС да бъде управлявано от неправоспособно лице. Тези изводи не се споделят от настоящия състав.

По делото няма спор относно приетите за установени в хода на административното производство факти. Видно е, че на 10.06.2025г. около 02:00 часа в гр. В. Търново, автомобилът, собственост на жалбоподателя е бил управляван от трето лице – К. Д. Д., който притежава свидетелство за управление с №*********, което към датата на проверката – 10.06.2025г.е било със статус „невалидно“. На място на К. Д. е бил съставен АУАН серия GA, бл. №4056306 от 10.06.2025г. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а именно – управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно сродство.

Видно от представената по делото обаче мотивирана резолюция за прекратяване на админисративнонаказателно производство МР№25-1275-[рег. номер], административнонаказващият орган е приел, че Кр. Д. не е извършил соченото административно нарушение и не му се следва административнонаказателна отговорност. Посоченото в обстоятелствената част на резолюцията, както и в допълнителните писмено становище и доказателства, представени от администрацията на ответника сочат, че не само, че не извършено административно нарушение, но и водачът на чуждото МПС е бил правоспособен и с валидно СУМПС. Поради това не се установяват визираните в хипотезата на правната норма обстоятелства, които водят до приложението на фактическия състав за налагане на процесната ПАМ. Тези обстоятелства не са били налице още и към момента на издаването на оспорваната заповед, поради което ПАМ се явява наложена без основание и в нарушение на закона.

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна административна мярка.

С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от бюджета на ОД на МВР – Велико Търново следва да бъдат заплатени направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на 610 лв., от които 10 лв. – държавна такса и 600 лв. – адвокатско възнаграждение, колкото е отбелязано че е платено, съгласно представения екземпляр от договора за правна защита и съдействие/стр. 9 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1275-000173/10.06.2025г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на Д. М. Д. от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 610(шестстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.