Р Е Ш Е Н И Е
№260467
гр. Перник, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 02977 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на Г.Г.Б. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване
за установено, че ищцовата страна поради погасяване по давност не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 371,85 лева – главница за доставка на ВиК услуги и
сумата от 54,94 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 2287/2009 г. на Пернишки районен съд.
В исковата молба се посочва, че вземанията
произтичат от заповед за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 2288/2012 г. на Пернишки
районен съд. Пояснява за образувано изп. д. № 205/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д.,
по което не са извършвани изпълнителни действия. Изложени са доводи, че
вземанията са погасени по давност.
Ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че са извършвани
изпълнителни действия.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №2287/2009 г. на Пернишки районен съд, която е издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Г.Г.Б. за следните вземания: 371,85 лева – главница за стойността на доставени ВиК услуги и сумата от 54,94 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. Посоченото дело е архивирано и запазена единствено заповедта за изпълнение, поради което липсват данни за датата на връчването ѝ, респ. за момента на влизането ѝ в сила. На гърба е поставен печат за издаден изпълнителен лист от 20.11.2009 г., която дата следв да се приеме за най- късна по отношение на влизането в сила на запведта за изпълнение.
Въз
основа на изпълнителния лист от 20.11.2019 г. и по молба вх. № 01280 от
02.03.2011 г. на ответното дружество е образувано изпълнително дел о№ 205/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д.. В
цитираната молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение.
От материалите по изпълнителното дело се установява,
че съдебният изпълнител е изпратил писмо до Национална агенция по приходите, с
която се иска информация за трудовите договори и наличието на публични
задължения на длъжника. В тази връзка е постъпило писмо и удостоверение от НАП,
касаещи изисканата информация.
Изискана е информация от
отдел „Местни данъци и такси“ към Община Перник за декларирани имоти от
длъжника, както и информация от ОДМВР – Перник за регистрирани МПС – та.
Представено е още запорно
съобщение рег. № 03454 от 15.08.2011 г.,
с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но липсва
информация да са постъпвали суми във връзка с наложения запор.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна не оспорва изпълнението по смисъла
на чл. 439, ал. 1 ГПК, а твърди, че не дължи парични суми, без да е навела
доводи същите да са предмет на производство по индивидуално принудително
изпълнение, поради което предявеният иск намира основанието си в общата норма
на чл. 124, ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск.
Ищецът твърди, че не дължи процесните
вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай
ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта
за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази
срещу вземането по нея.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповедта
за изпълнение на парично задължение, поради което същите са съдебно установени
и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че
давността е пет години. Заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен
срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (20.11.2009 г.), от който момент
тече петгодишният давностен срок.
Давността е
прекъсната на 02.03.2011 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, в
която е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ, като от
тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като
в нея е направено искане за за
налагане на запор върху вземанията на длъжника и
налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл
мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Давността отново е прекъсната на 15.08.2011 г. с изпращането на запорно съобщение. Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Горното налага извод, че
след последното прекъсване на давността на 15.08.2011 г. е
започнала да тече нова петгодишна давност. Това означава, че давността е
изтекла на 15.08.2016 г., т. е. много преди подаването на исковата молба - 24.06.2020 г., поради което исковете са
основателни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски по делото, които са следните: 50
лева – държавна такса, 24 лева – такса за препис на изпълнително дело и 300
лева – адвокатски хонорар или общо 374 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** поради погасяване по давност НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 371,85 лева – главница за стойността на доставени ВиК услуги и сумата от 54,94 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2287/2009 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец”
№ 11 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 374 лева –
направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 02287 по описа за 2009 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.