РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 18.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на шести
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 236 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, депозирана от „БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р Г.М.
Димитров“ № 5, ет. 4, оф 7, представлявано от управителя си С.А.Я., против: „АСАВИЯ 777“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, ул. „Пионерска“
№ 18, представлявано от управителя си З.И.Ч., с която са предявени кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, с
които ищцовото дружество иска да бъде признато за установено, че ответното му
дължи сумата от общо 10 891,33 лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и един
лева и тридесет и три стотинки), представляваща незаплатено задължение за
извършени доставки на ПВЦ панели и аксесоари, за които са издадени следните
фактури № **********/15.04.2016г.,**********/26.05.2016г., **********/17.06.2016г.,
**********/28.06.2016г., **********/29.08.2016г., **********/08.11.2016г, както
и законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда- 18.12.2018 г. до изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 901 от 20.12.2018г., по
ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на Районен Съд - Велинград.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № 901 от
20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на Районен Съд – Велинград, като
в срока по чл. 414 ГПК ответното дружество възразило срещу дължимостта на
сумите, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове. Излага, че е производител на ПВЦ панели и аксесоари към тях, като между
него и ответника са утвърдени трайни търговски отношения. Налице е рамкова
договорка за закупуване на произвеждани от „БИСИДИ" ЕООД продукти, въз
основа на която са извършени множество доставки на ПВЦ панели и аксесоари към
тях по заявки на купувача „АСАВИЯ 777“ ЕООД. Посочоено е, че в рамките на
установените трайни търговски отношения е утвърдена практика „АСАВИЯ 777“ ЕООД
да заявява чрез телефонно обаждане необходимите продукти, след което те да се
доставят до базата на дружеството във Велинград, издава се фактура,
обективираща извършената доставка и съществените параметри на конкретната
покупка, като стойността й подлежи на заплащане в брой при получаване на доставката.
Твърди, че в началото на така установените трайни търговски отношения „АСАВИЯ
111'' ЕООД представлява коректен партньор и заплащала в пълен размер
задълженията си, а в периода след началото на м.април 2016 г. ответникът
започнал да изпада в забава по отношение на задълженията си към ищеца, като
дължи плащане по следните фактури № №- **********/15.04.2016г., сумата в размер
на 2404,12 лева, по фактура **********/26.05.2016г., в
размер на 240,56 лева, по фактура **********/17.06.2016г., сумата в размер
на 3642,63 лева, по фактура
**********/28.06.2016г. сумата в размер на
269,14 лева, по фактура № **********/29.08.2016г. сумата в размер на
4200,33 лева и по фактура, **********/08.11.2016г., сумата в размер на 134,55
лева или в общ размер на 10 891,33 лева, като за четири от доставките, са съставени и
подписани товарителници, които удостоверяват доставката и приемането на
съответните стоки (товарителница № 0011040 от 15.04.2016г. - за доставка,
обективирана във фактура **********/15.04.2016г.; товарителница № 0004723 от
26.05.2016г. - за доставка обективирана във фактура **********/26.05.2016г.,
товарителница 0004727 от 28.06.2016г. - за доставка обективирана във фактура
**********/28.06.2016г. и товарителница № 711651 от 30.08.2016г. - за доставка
обективирана във фактура **********/29.08.2016г.). А в приложена Заповед №
351/17.06.2016г. за транспортиране на стоките, предмет на доставката, по
фактура № **********/17.06.2016г. е отбелязано и успешното доставяне. Предвид
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 10
891,33 лв. лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 18.12.2018 г., до изплащане на задължението.Претендират
се разноски. Ангажират се доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изразява
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Признава се да са
налице трайни търговски отношения между страните по делото, по силата на които
ищцовото дружество е доставяло стоки на ответното, включително и процесните,
както и че процесните фактури са осчетоводени при ответното дружество и са
включени в справките декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит по тях.
Твърди, че ответното дружество е заплатило дължимите суми по процесиите
доставки още при получаване на стоките в брой. Сочи се, че за всяко извършено
плащане е издаван фискален бон както следва: на 15.04.2016 г. за сумата в
размер на 2404.12 лева. с включен ДДС- задължение по фактура №
**********/15.04.2016 г.; на 26.05.2016 г. за сумата в размер на 4478.19 лева.
с включен ДДС- задължение по фактура № **********/26.05.2016 г.; на 17.06.2016
г. за сумата в размер на 3642.63 лева. с включен ДДС- задължение по фактура №
**********/17.06.2016 г.; на 28.06.2016 г. за сумата в размер на 269.14 лева. с
включен ДДС- задължение по фактура № **********/28.06.2016 г.; на 29.08.2016 г.
за сумата в размер на 4200.33 лева. с включен ДДС- задължение по фактура № **********/29.08.2016
г.; на 08.11.2016 г. за сумата в размер на 2125.13 лева, с включен ДДС-
задължение по фактура № **********/08.11.2016 г.. Излага се, че във всеки от
фискалните касови бонове изрично е посочен номерът на регистрация по ЗДДС на
ищцовото дружество, който съответства на ЕИК на дружеството, името на
дружеството, както и неговото седалище /в процесния период седалището на
дружеството е било в гр. Кърджали/, поради което твърденията на ищеца, че част
от претендираните суми са частично заплатени, а други въобще не са заплатени,
не отговарят на действителността. Твърди, че всяка получената стока е заплатена
изцяло и в брой при получаване на доставките. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Ангажира доказателства.
По иска с правно основание чл. 79, ал. ЗЗД във вр.
с чл. 327, ал. 1 ТЗ
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за
търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване
на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане
на цена в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да докаже погасяването на дълга.
С доклада по делото с оглед изявленията на страните съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към процесния период между тях са
съществували трайни търговски взаимоотношение, по силата на които ищцовото
дружество е доставяло стоки- ПВЦ панели и аксесоари, по предварителна заявка от
ответното дружество, като цената се е заплащала в брой след доставката;
ищцовото дружество е доставило на ответното стоките описани в процесните
фактури № №- **********/15.04.2016г., **********/26.05.2016г.,
**********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г.,**********/29.08.2016г.,
**********/08.11.2016г., които са приети надлежно от ответника. Процесните
фактури са осчетоводени при ответното дружество, включени са в справките му
декларации по ЗДДС и то е ползвало данъчен кредит по тях. Изложеното се
установява и от приетите по делото писмени доказателства- неподписани фактури №
№- **********/15.04.2016г., **********/26.05.2016г.,**********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г.,**********/29.08.2016г.,
**********/08.11.2016г., както и от изслушаните по делото основна и
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Следователно между страните не е
спорно, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за
търговска продажба на стоки, във връзка с което са издадени процесните фактури,
а единствения спорен въпрос между тях е извършено ли е плащане на цената за
тях.
Съобразно заключенията по изслушаните експертизи в счетоводството на
ответното дружество е отразено, че по процесните фактури е извършено плащане в
брой и задълженията към ищцовото дружество са отписани. Съобразно изложеното от
вещото лице по основната експертиза ответникът е съставял РКО и ги е вписвал в
касов журнал, като касовата книга е водена ръчно, РКО са осчетоводени в счетоводната
сметка 501, сумите съответстват и оборотите също. Вещото лице заявява в
съдебно заседание, че във всяко от издадените РКО е вписано по коя фактура е
плащането, следователно налице е посочване на основанието. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице при съобразяване събраните по делото писмени
доказателства- процесните РКО, доколкото от последните е видно, че в тях изобщо
липсва основание за плащане.
От заключението по допуснатата повторна съдебно- счетоводна експертиза,
която съдът кредитира изцяло, като пълна, обективна и компетентно извършена, се
установява, че РКО следват първичните разходооправдателни документи- фактури,
банкови бордера, издавани са от компютър, чрез програма, посочен е издателят на
документа, номерирани са с поредни номера, датата на РКО е дата, с която е
записан в касовия журнал, за някои РКО има разлика между датата на
разходооправдателния документ и датата на РКО, не е посочен коректно получателя
на паричните средства- посочена е фирмата- доставчик по разходооправдателния
документ, на реда за причината, конкретната стока, услуга или друго, за което е
направен този разход, не е записан номер документ, по който е извършено
плащането; сумата посочена в РКО е равна на сумата на първичния документ /фактура/,
като същата е посочена в касовия журнал,
в ред последен на РКО клетки броил и получил сумата са без посочено име и
подпис. Касовият журнал е воден ръкописно, на химизиран кочан, страниците не са
номерирани, няма име на касиера направил записите. Записите са правени по дати.
Нанесените поправки и корекции в салдата не са съществени за настоящата
проверка. По фактура № **********/15.04.2016г., има издател и получател, не е записано по коя
фактура или за какво е броена сумата, записана е стойност равна на стойността
на приложената фактура, няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По
фактура № **********/26.05.2016г., няма РКО за сумата от 4237,63 лв., не е
направен запис в хронологичния касов журнал за плащане на такава сума на тази
или друга датата. По фактура № **********/17.06.2016г., РКО не е приложено по
делото, съществува в архива на ответника, записано е в касовия журнал на
съответната дата, няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По фактура № **********/28.06.2016г.,
няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По фактура № **********/29.08.2016г.,
няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По фактура № **********/08.11.2016г.,
няма РКО за сумата от 1990,58 лв., не е
направен запис в хронологичния касов журнал за плащане на такава сума на тази
или друга датата, съществува РКО за сумата по фактурата, в което няма име и
подпис срещу броил и получил сумата.
В съдебно заседание вещото лице излага, че процесните РКО отговарят на
изискванията за задължителна форма, но страдат от недостатъци и в този смисъл
не са попълнени коректно. Без посочване на конкретната причина за плащането под
формата на номер на фактура или задължение са и без посочване на лицето, на
което се дължи плащане и е получило плащане, без подпис на лицето броило
сумата, поради което не може да се установи конкретно твърдяната във всяко РКО
към кое задължение на ответното дружество се отнася, а само да се предполага.
Фирмата доставчик е посочена не на коректно място. Сочи, че минимално изискване
за редовност е да има поне подписи на лицето броило и получило сумата, каквито
в процесните РКО липсват. Излага, че счетоводно не са попълнени коректно
процесните РКО, тъй като не се знае кое е получателят и кой е платецът на
парите, нито основанието за плащането.
Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством
разписка или банков документ за плащане. Разписката като писмено
доказателствено средство за изпълнението на парично задължение в хипотезата на
договор за продажба представлява писмено признание, издадено от продавача на
купувача, за плащане цената на стоката, поради което следва да носи подписа на
издателя - продавач. При възникнал правен спор по търговска сделка плащането на
цената на стоката в исковото производство се удостоверява с фискална касова
бележка, разходен касов ордер, приходен касов ордер или банков документ, като
не съществува пречка купувачът да представи и разписка, издадена от продавача и
удостоверяваща извършеното плащане.
От представените по делото РКО, издадени от ответното дружество във
връзка с процесните фактури се установява, че същите са неподписани и без
вписано основание за издаването им. Принципно
този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на
търговското дружество и се използва във възприетата от съответното търговско
дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства и
няма пречка с него да бъде доказано плащане. За да бъде обаче доказано с
разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи
лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането. В
случая при липса на редовно оформени РКО и при съобразяване писмените
доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата повторна съдебно-
счетоводна експертиза съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно
да е погасил процесните задължения.
Възражението му за наличие на фискални боново, които са в негово държане
и доказващи плащане съдът намира за неоснователно по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС фискалната касова
бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства. По силата на Наредба № 6 от 28.07.1997 г. за реда на
издаване на документ (касова бележка) от регистрираните лица за всяка извършена
от тях сделка в търговски обекти с използването на електронни касови апарати с
фискална памет или електронни системи с фискална памет, които са регистрирани,
одобрени и въведени в експлоатация /ДВ, бр. 62 от 5.08.1997 г./. Съгласно чл. 6
от Наредбата, касовата бележка се издава на по-ранната от двете дати: 1. датата
на предаване на стоката или извършване на услугата; 2. датата на плащането (за
пълната стойност на сделката). В случая няма спор между страните, че продажбите
между тях са се извършвали в условията на отложено плащане, а именно след
получаване на стоката от ответното дружество, както и че с предаване на стоката
са се предавали и документите, съпътстващи конкретната доставка, макар и
плащане да се е получавало в по- късен момент. При това положение съдът намира,
че от обстоятелството, че ищцовото дружество с изпращането на стоката е
издавало фактура за извършената продажба и фискален бон към нея не може да се
направи извод, последният да доказва плащането на цената на стоката, предвид
отмяната на Наредба № 4/16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти (чл. 23, ал. 3, на която вероятно се позовава
защитата). От друга страна от представените по делото
РКО не се установява, вписаните по тях суми, да са били броени или получени от
когото и да е, както и основанието за издаването им, като за последното може
само да се правят предположение, доколкото е налице идентитет между графа „за“
и името на ищцовото дружество и сумата, която евентуално кореспондира по някоя
от издадените фактури.
По изложените съображения съдът намира, че събраните по делото писмени
доказателства /РКО и фискални бонове/ не
могат да установят по пътя на пълно
главно доказване, че действително отразените в тях суми са заплатени по повод
процесните покупко- продажби на стоки. Основно задължение на купувача на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да
плати цената за получената стока. Доказателствена тежест за установяване
изпълнението на посоченото задължение е на ответното дружество и тъй като не е
ангажирало годни доказателства се налага изводът, че предявените искове следва
да бъдат уважени изцяло.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в размер на 3017,83 лв.,
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АСАВИЯ 777“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, ул. „Пионерска“
№ 18, представлявано от управителя си З.И.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на „БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р Г.М. Димитров“ № 5, ет. 4,
оф 7, представлявано от управителя си С.А.Я., на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от общо 10
891,33 лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и тридесет и три
стотинки), представляваща незаплатено задължение за извършени доставки на ПВЦ
панели и аксесоари, за които са издадени следните фактури № № **********/15.04.2016г.,**********/26.05.2016г.,
**********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г.,**********/29.08.2016г.,
**********/08.11.2016г, както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 18.12.2018 г. до
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 901 от 20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на
Районен Съд - Велинград., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3017,83
лв., представляваща сторените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА