№ 663
гр. Пазарджик, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ОРЛ. Б. АС. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
против НП № 21-1006-001340 от 22.06.2021 г. на начални група в сектор „ПП”
при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В подадената бланкетна жалба се изтъква наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, без каквато и да е конкретика.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и иска отмяна на НП.
Аргументира това с представено по делото писмено становище, в което
изтъква наличие на допуснати съществени процесуални нарушения.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
1
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.07.2020 г., около 17:10
часа, в гр. Пазарджик, по ул.”Мильо войвода“, около входа на оризарната е
управлявал МПС – т.а. „Мерцедес 313 ЦДИ“, без поставени регистрационни
табели с номера на рамата WDB9036131R682608, собственост на Б. А., което
МПС не било регистрирано по надлежния ред.
Гореописано съставлявало нарушение съответно на чл.140 ал.1 от ЗДП, която
правна норма повелява, че: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места”.
Въпросното нарушение било установено от автопатрул на сектор „ПП”
при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на който бил полицейският служител
К.Н., който съставил АУАН против жалбподателя. Установено било, че преди
да бъде спрян за проверка, А. се намирал в с.Главиница, откъдето тръгнал за да
отиде до автомивка, находяща на в гр.Пазарджик на ул.“Рила“, в близост до
ОУ “Димитър Ганев. Той преминал по ул.“Първа“ в с.Главиница, навлязъл в
гр.Пазарджик, след което продължил по ул.“Царица Йоанна“ в посока „Зоната
на здравето“, а когато стигнал на ул.“Мильо Войвода“, в близост до закусвалня
„Бон Марше“, бил спрян от полицейските служители.
АУАН, който бил съставен в хода на проверката, впоследствие бил
изпратен в РП-Пазарджик за преценка дали извършеното не съставлява
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. От страна на прокуратурата било
образувано ДП № 146/21г. по описа на РУМВР-Пазарджик, по което било
проведено разследване. С постановление на прокуратурата от 16.06.2021г.
/влязло в сила/ по пр. вх. № 722/19г., образуваното ДП било прекратено.
Материалите по преписката били върнати на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик по компетентност и за преценка дали да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на
ЗДвП.
По този повод и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, било издадено
2
атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 30.06.2021 година,
а жалбата против него била подадена чрез АНО на 02.07.2021 година, т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че по съществото си жалбата не е основателна.
На първо място следва да се отбележи, че по време на
административнонаказателното производство беше доказан по безспорен и
категоричен начин, фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.140 ал.1 от ЗДП.
Следва да се каже и това, че не е спорно по делото, че на посочените в
НП дата, час и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което не
е било регистрирано по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Този факт не се оспорва и
от самия жалбоподател. При това положение правилно е била ангажиране
неговата административнонаказателна отговорност.
Нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, доклокото обществената му опасност не е незначителна. Това е така,
защото ако с едно нерегистрирано МПС, което логично е и без регистрационни
табели, които пък се предоставят по време на регистрацията, бъде извършено
например ПТП по вина на управляващия, а веднага след това той напусне
произшествието, то ще бъде невъзможно или значително затруднено неговото
индивидуализиране, издирване и т.н. Още повече, че в конкретния случай
управлението не е било на късо разстояние.
3
Не може да се споделят възраженията, направени в писмените бележки
на пълномощника на жалбоподателя, за допуснати съществени процесуални
нарушения /СПН/, с което се обосновава и искане за отмяна на НП. Като първо
СПН се сочи това, че НП не било издадено в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, а
като второ - че с издаденото НП бил нарушен принципът Ne bis in idem, т.к. са
същото деяние/деятелност имало влязло в сила постановление на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство спрямо същото
лице, при което то не може да бъде административнонаказателно преследвано
и наказано.
Във връзка с тези възражения съдът намира за нужно да отбележи
следното:
В конкретния казус НП е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Това изрично е отбелязано и в обстоятелствената част на самото НП:
„Преписката е изпращана в РП-Пазарджик на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН.
Образувана е пр.пр. №722/2021г. и с постановление от 16.06.2021 г. е
прекратено досъдебното производство образувано по чл.345 ал.2 от НК срещу
лицето О.А.. При издаването на НП е приложена разпоредбата на чл.36 ал.2 от
ЗАНН“.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН, ако прокуратурата
прекрати досъдебно производство, както е понастоящем,
административнонаказващия орган може да издаде НП – независимо от
наличието или липсата на съставен АУАН. Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН тече
от момента на отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство
или от издаване на постановлението за прекратяване на образуваното такова,
респективно от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на
производството. В конкретния случай нарушението е от 30.07.2020г., а
постановлението за прекратяване на ДП е 16.06.21г. В същото време НП е
издадено на 22.06.21г., поради което и следва да се приеме, че всички срокове
за реализиране на отговорността на жалбоподателя са били спазени. Самото
наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
4
Съдът не споделя и доводите, свързани с незаконосъобразно издаване на
НП на база постановлението за прекратяване на ДП, респ. за това, че с
издаденото НП е бил нарушен принципът Ne bis in idem. Вярно е, че
въпросното ДП е било водено конкретно срещу жалбоподателя, за абсолютно
същата като вид деятелност (с всички съставомерни признаци от обективна и
субективна страна), за каквито в последствие е било издадено и НП. В чл.36
ал.1 от ЗАНН принципно е установено, че административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН срещу определено лице.
Изключение от правилото на ал. 1 е уредено от хипотезата на чл.36 ал. от
ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство може да
се образува и без приложен АУАН, в случаите, когато по отношение на същото
деяние е било образувано наказателно преследване, което обаче е прекратено
от органите на съда или прокуратурата. Предпоставка за прилагането на чл.36
ал.2 от ЗАНН е наказателното производство да е било прекратено от съда или
от прокуратурата и да е препратено на АНО. В този случай не се прилагат
правилата на чл. 37 и чл. 40 - чл. 46 от ЗАНН, като производството се развива
в един стадий – този, установен в разпоредбите на чл. 52 – чл. 58 от ЗАНН.
Воденото преди това наказателно производство е достатъчно за реализиране на
административнонаказателната отговорност, при условие че събраните в хода
на разследването доказателства са годни да установят по безспорен начин
извършеното нарушение /в т. см. е Тълкувателно Решение 46/79 г. на ОСНК на
ВС/. За надлежното образуване на административнонаказателно производство
по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН е необходимо актът за прекратяване на
досъдебното производство от прокурора, да съдържа посочване на лицето
срещу което производството е водено и се прекратява, описание на
обективните и субективните признаци на престъпното деяние, неговата правна
квалификация, както и основанието за прекратяване на производството.
Приложеното постановление на прокурора за прекратяване на ДП № 146/21г.
отговаря на горепосочените изисквания. Посочено е, че същото се е водило
именно срещу жалбоподателя, посочени са всички признаци на вмененото
нарушение (дата, място, изпълнително деяние, индивидуализация на
управляваното МПС и т. н), както и правната му квалификация. Всички това
напълно съответства на изискванията на закона, поради което и правилно АНО
е преценил, че може да издаде НП на база на прокурорското постановление.
5
Действително срещу жалбоподателя е водено производство за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което обаче е прекратено поради
малозначителност – явно незначителна обществена опасност по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК, респ. поради липса на престъпление. След като
производството е прекратено, то не се стига до едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за
едно и също деяние. Горното е в пълно съответствие с мотивите на
Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г.
Между другото, в този смисъл са и последните промени в НПК, като с
ДВ, бр. 63 от 2017 г. е приета разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК, която
предвижда, че когато прокурорът прекратява наказателното производство,
поради това, че деянието съставлява административно нарушение /в случая че
не съставлява престъпление/, той изпраща материалите по компетентност на
съответния административнонаказващ орган – т. е. в конкретния случай
действията на РП - Пазарджик и на АНО са правилни, т.к. съответстват на
точното приложение на закона и константната съдебна практика. Когато
деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и
точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за
административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете
едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се
ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение
изключва и опасността от нарушение на правилото Ne bis in idem по чл. 4, § 1
от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.
В мотивите на цитирания по-горе тълкувателен акт е посочено, че след
като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде
ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с
две отделни наказания – административно и по НК, а актуалната
законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на
престъплението и административното нарушение в едно единно
производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да
понесе само едната – за правонарушението (административно нарушение или
престъпление), за което съответното производство е приключило първо по
време с влязъл в сила акт.
6
От тези решаващи мотиви ясна е волята на тълкувателния акт, че все пак
спрямо дееца следва да се реализира /законосъобразно разбира се/ поне
единият вид юридическа отговорност. Тук е мястото да посочи какво би се
получило в конкретния казус, ако се сподели тезата, че с издаденото НП е
нарушен принципън „не два пъти за едно и също нещо срещу едно и също
лице“, а отговорът е еднозначен - избягване и на двете отговорности. Не това
обаче е смисълът на закона.
Необходимо е да се отбележи и това, че в случая с прекратяването на
наказателното производство от прокурора /чийто акт очевидно не се ползва и
със сила на присъдено нещо/, всъщност не се реализира наказателната
отговорност.
В тази връзка и от гледна точка на чл. 4 от Протокол № 7 следва да се
прецени дали конкретните национални мерки водят по същество или като
резултат до двойна наказуемост на лицето или съставляват единна цялостна
система, която позволява различни аспекти на нарушението да се разглеждат
по предвидим и пропорционален начин, „формирайки едно цяло, така че
засегнатото лице да не бъде подложено на несправедливо отношение“.
Именно в случая, според настоящия състав, не е налице основание да се
приеме, че приключилото с акта на прокурора производство представлява
основание, на което и по аргумент от ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, да се
изключи последващо ангажиране на административнонаказателната
отговорност за същата деятелност на лицето, съставляваща правонарушение.
В този ред на мисли жалбоподателя А. не е нито осъдено, нито оправдано, а и
въобще наказано по НК лице.
Настоящият състав намира, че при определяне размера на наказанието
глоба и лишаване от правоуправление по чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административното наказание.
Двете наказания са наложени при пълен превес на смекчаващите
обстоятелства и са определени на минимума от 200 лева и 6 месеца, с което
целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
7
С оглед на всичко казано до тук обжалваното НП се явява
законосъобразно и следва да се потвърди.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1006-001340 от 22.06.2021 г. на начални
група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на ОРЛ. Б. АС.
от гр.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8